РЕШЕНИЕ
№.....град Шумен, 27.05.2019
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №180 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от Г.С.К. ***, срещу Решение №55/11.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП град Варна в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Г.К. срещу Разпореждане №С 190027-137-0000675 от 29.01.2019 година на публичен изпълнител, в частта за вземания по НП №23- 0000357/25.05.2015 г. на ИА „АА“ - РД „АА“ Шумен и НП №23- 0000361/02.06.2015 г. на ИА „АА“ - РД „АА“ Шумен.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че въз основа на влезлите в сила наказателни постановления действително дължи суми, но давностният срок е изтекъл по смисъла на чл.82 от ЗАНН. Същият е започнал да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление, като следва да се приложи специалният давностен срок по чл.82 от ЗАНН, а не този по чл. 171 от ДОПК. Твърди, че давността не е прекъсната с образуване на изпълнителното дело и с присъединяването на други изпълнителни основания. Позовава се на Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 година на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело №3/2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.
Ответникът Директор на ТД на НАП град Варна, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 01.04.2019 година, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Ц.С., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
С Наказателно постановление №23-0000357 от 25.05.2015 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Шумен към ИА „АА“ на жалбоподателя е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 10 лева, което Наказателното постановление е влязло в сила на
21.12.2015 година. С Наказателно постановление №23-0000361 от
02.06.2015 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Шумен към ИА „АА“ на жалбоподателя е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 1500 лева, което Наказателното постановление е влязло в сила на 21.12.2015 година.
Няма спор между страните, че в ТД на НАП град Варна е образувано изпълнително дело №27030008221/2003 г. срещу жалбоподателя въз основа на множество изпълнителни основания от 2003, 2004 и 2007 година. С Разпореждане за присъединяване от 25.07.2014 година към изпълнителното производство са присъединени вземания по изпълнителни основания от 2006, 2007, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. С Разпореждане за присъединяване от
11.10.2016 година към изпълнителното производство са присъединени вземания по процесиите изпълнителни основания - Наказателните постановления №23-0000357 от 25.05.2015 година и №23-0000361 от
02.06.2015 година и двете на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Шумен към ИА „АА“. С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 14.12.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна по изп.д.№27030008221/2003 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, посочени изчерпателно в Постановлението.
С молба от 27.12.2018 г. жалбоподателят е поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело, поради погасяване на задължения по давност, в това число и по процесиите наказателни постановления.
С разпореждане от изх.№С 190027-137-0000675 от 29.01.2019 година публичният изпълнител при ТД гр. Варна на НАП е отхвърлил искането. За да постанови този резултат публичният изпълнител е приел, че не е изтекла давността по чл.171 от ДОПК, която започва да тече след образуване на изпълнителното дело, както и са предприети действия, които прекъсват давностния срок, а именно издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 21.02.2019 г. С Жалба вх.№2805/28.02.2019 г. жалбоподателят е оспорил разпореждането за отказ за прекратяване на изпълнително дело пред Директора на ТД на НАП град Варна, който с Решение №55/11.03.2019 година е уважил частично жалбата по отношение на наложени глоби с фишове и е потвърдил Разпореждането в останалата част, включително и по отношение на процесиите Наказателни постановления. В Решението
административният орган е приел, че с образуване на изпълнителното дело е приложим давностният срок по чл.171 от ДОПК, както и с издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки е прекъсната давността.
В настоящото производство спорът се свежда до това дали действията по налагане на обезпечителни мерки по образуваното изпълнително дело е действие по изпълнението, както и кой давностен срок следва да се приложи.
Институтът на давността във връзка с изпълнение на административните наказания е изрично уреден в ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 б."а" от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Разпоредбата на чл.82 ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, вкл. когато тя е прекъсната. Ал.З на чл.82 от ЗАНН визира абсолютна погасителна давност за изпълнение на административното наказание, настъпваща при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността. От своя страна чл.82 ал.4 от ЗАНН предвижда неприложимост на ал.З по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.
В случая няма спор, че процесиите Наказателни постановления са влезли в законна сила на 21.12.2015 г., от който момент, съгласно чл.82 ал.2 от ЗАНН е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл.82 ал.1 б."а" от ЗАНН за изпълнение на наложеното наказание "глоба". Няма спор, че и двете НП са предадени за изпълнение на 02.03.2016 г., като с Разпореждане за присъединяване от 11.10.2016 година вземанията са присъединени към изпълнителното производство, с оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.82 ал.4 от ЗАНН, доколкото изпълнителното производство за посочените вземания е образувано в двугодишния срок по чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН, то ал.З на чл.82 от ЗАНН в настоящата хипотеза е неприложима.
Присъединяване на вземането към вече образувано изпълнително дело, както и разпределението на внесени суми не са действия по изпълнението, за да се приеме, че с извършването им давността е прекъсната на основание чл.171 ал.2 от ДОПК. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Следователно задълженията по процесиите НП-ия, предмет на изпълнителното дело, са станали ликвидни и изискуеми с влизане на наказателните постановления в сила - 21.12.2015 година. От този момент, както бе посочено и по горе, е започнала да тече двугодишната давност, като от административния орган не се представиха доказателства и не се установи в този срок да са предприети каквито и да са действия по изпълнението, които да са прекъснали давността, поради което същата е изтекла на 21.12.2017 г. Дори и да се приеме, че давностният двугодишен срок е започнал да тече от датата на предаване за принудително събиране на
вземанията - 02.03.2016 г., то давността също е изтекла на 02.03.2018 г. И към този период няма предприети действия по изпълнението, които да са прекъснали давностния срок по смисъла на чл.82 ал.2 от ЗАНН - давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
Действието, прието от административния орган за прекъсващо двугодишната давност по чл.82 ал.1 б."а" от ЗАНН, а именно издаденото от публичният изпълнител Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С 180027-022-0104407/14.12.2018 г., връчено на длъжника с известие обратна разписка на 21.12.2018 г., е неоснователно. Издаденото
Постановление за налагане на запор на банкови сметки на длъжника действително е действие, прекъсващо давностния срок по смисъла на чл.82 ал.2 от ЗАНН, но то е предприето след като вече вземанията са били погасени на основание чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН, поради което няма как с това действие да бъде прекъсната давността, която е била вече изтекла.
Погасяването по давност на вземанията по Наказателно постановление №23-0000357 от 25.05.2015 година на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ - РД „АА“ град Шумен и Наказателно постановление №23- 0000361 от 02.06.2015 година на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ - РД „АА“ град Шумен води до отпадане на възможността да се изпълнят наложените с тях административни наказания "глоба”. С оглед нормата на чл.79 ал.1 от ЗАНН, за публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че съгласно разпоредбата на чл.168 т.З от ДОПК, публичните вземания по посочените НП са погасени по давност и следва да се отпишат, съобразно императивното правило на чл.173 от ДОПК. В тази връзка той следва да приложи и нормата на чл.225 ал.1 от ДОПК, като прекрати производството по принудително изпълнение в частта му, касаеща публичните вземания по влезлите в сила Наказателно постановление №23-0000357 от 25.05.2015 година на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ - РД „АА“ град Шумен и Наказателно постановление №23-0000361 от 02.06.2015 година на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ - РД „АА“ град Шумен.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решението на Директора на ТД на НАП град Варна в оспорената му част, с която е оставена без уважение жалбата на Г.К. против Разпореждане изх.№С 190027-137-0000675/29.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна за отказ за прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публичните задължения по влезлите в сила НП №23-0000357 от 25.05.2015 г. и НП №23-0000361 от
02.06.2015 г., следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и разпореждането на публичния изпълнител в тази му част. Преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.
Няма искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №55/11.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП град Варна в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Г.С.К. против Разпореждане изх.№С 190027-137- 0000675/29.01.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна, в частта му, с която е отказано прекратяване на изпълнително дело №27030008221/2003 г. поради изтекла погасителна давност по отношение на сумата общо в размер на 1510.00 лева, дължима на основание влезли в сила НП №23-0000357 от 25.05.2015 г. и НП №23-0000361 от
02.06.2015 г. на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ - РД „АА“ град Шумен.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№С 190027-137-0000675/29.01.2019 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна, в частта му, с която е отказано прекратяване на изпълнително дело №27030008221/2003 г. поради изтекла погасителна давност по отношение на сумата общо в размер на 1510.00 лева, дължима на основание влезли в сила НП №23-0000357 от
25.05.2015 г. и НП №23-0000361 от 02.06.2015 г. на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ - РД „АА“ град Шумен и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
|
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: |