№ 19243
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110162718 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове на „*************” ЕАД по чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ, които съгласно допълнително подадената уточнителна молба са
предявени против И. А. С. и Й. Я. Д. – втората като наследник на Я. А. Д./: за сума в
размер на 3684,95 лв., претендирана като стойност на топлинна енергия за
топлоснабдяване на имот с аб. 292148 и на адрес: София ж.к. „Западен парк“, бл. 8, вх.
Б, ап. 14, за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
03.11.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на 604,23 лв. –
обезщетение за забава в периода от 15.09.2019. до 30.04.2020 г.; 45,22 лв. -
претендирана като цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г.-
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 03.11.2021 г. до изплащане на
вземането; лихва в размер на 9,60 лв. – лихва върху задължението за цена на услугата
дялово разпределение за забава в периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г. – които
задължения се претендират разделно – по ½ част за всеки от двамата ответници.
От страна на ответника И. С. исковете се оспорват с подробни възражения, сред
които и за липса на облигационна връзка с ищеца и погасяване по давност.
От страна на ответника Й. Д. първоначално е заявено признание на „част от
исковете“ /неуточнено/, което „признание“ впоследствие е оттеглено с молба,
депозирана за последното съдебно заседание, поради което съдът приема, че
първоначално заявеното не е било признание по чл. 237 ГПК /на искове/, а е било
заявено признание на задължения, което признание е допустимо да бъде оттеглено.
От страна на третото лице-помагач „********** ООД, конституиран на страната
на ищеца, не се заявява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
1
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
И. А. С. и вторият посочен като длъжник за процесния период 01.05.2018 г.-
30.04.2020 г. Я. А. Д. са съответно дъщеря и син на Й*********** И.а Д., починала
през 2016 г. Представената Заявка-молба от 1985 г. за открИ.не на партида за имота на
посочения адрес, както и положеният за Й*********** И.а Д. подпис като собственик
на ап. 14 в Списъка на етажните собственици от 2002 г. към протокола на Общото
събрание на етажните собственици, не са оспорени от ответниците /наследници на
положилият подписа/, поради което двата документа се ползват с обвързваща
доказателствена сила против ответниците за удостоверените с подписа обстоятелства –
съответно: право на собственост и желание на собственика Й*********** Д. да бъде
ползвана услугата по топлоснабдяване.
Така направеният извод не се променя от събрания по реда на чл. 192 ГПК
документ на договор за продажба на държавен имот, според който имотът е бил
закупен през 1983 г. от Мария П. Гаврилова, тъй като този договор касае период преди
1985 г., към която Й*********** Д. е декларирала топлоснабдяване на апартамента,
съответно предхожда удостовереното право на собственост като етажен собственик.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията
и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, следва, че сключване на
писмен договор като форма за действителност, както предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е
необходимо само за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда
– етажна собственост (в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила
на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на
съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване
на писмен договор, още по-малко подаване на заявление за открИ.не на партида.
Облигационната връзка с ответниците отразява именно хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
тъй като видно от сключения договор с дружеството-топлинен счетоводител,
отношенията по топлоснабдяването на сградата са били започнали още към 2002 г.,
което е преди влизането в сила на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9
Декември 2003г.) По изложените съображения съдът намира, че за процесния
период01.05.2018 г.- 30.04.2020 г. положително се установява възникнала валидна
облигационна връзка между И. А. С. и Я. А. Д., от една страна, като клиенти и
„*************” ЕАД, за което не е необходимо сключване на писмен договор.
Видно от неоспореното удостоверение на за наследници, ответникът Й. Д. е
единствен наследник на Я. А. Д., поради което отговаря за неплатените от
наследодателя задължения, съответно на притежавания от наследодателя дял от
правото на собственост върху имота- за ½ част.
2
Неоснователно е възражението на ответника С. във връзка с чл. 62 от ЗЗП. По
повод на конкретни оплаквания от български потребители, от страна на Европейската
комисия е разяснено, че правилото на чл. 27 от ДиректИ. 2011/83 (съответно на
ДиректИ. 2005/29/ЕО), което забранява непоръчаните доставки на стоки или услуги,
непоръчани, е неприложимо в случаите на доставка на топлинна енергия до жилищни
блокове с етажна собственост, защото съгласието на абоната с доставката на топлинна
енергия се счита дадено от момента на придобИ.не на вещно право в имот с етажна
собственост. Така и с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които
не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. §1 от ДР на ЗЗП, като изрично е
посочено, че съгласието за доставка и нежеланието за преустановяването й по реда на
чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на §1 от ДР на ЗЗП.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
показанията на уредите в жилището са били редовно отчитани, за което са съставени
т.нар. Главни отчети, според които през процесния период в имота на ответниците има
4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление.
Начислените задължения включват топплинна енергия за отопление; стойност на
топлинна енергия, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от
„ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД между всички абонати пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите по проект, както и топлинна енергия за топла вода
(битово горещо водоснабдяване), за което потреблението за първия отчетен период
2018/2019 г. е било служебно начислявано при норма за разход на 1 брой потребител,
поради липса на узаконен водомер, а през втория отчетен период 201/2020 г. се отчита
по показания на 1 бр. водомер. Служебно начислените количества за битово горещо
водоснабдяване в обем 140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно
установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода
от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такИ. липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за
разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.
Тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация
срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по
изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба №
16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-
техническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че
действителният размер на задълженията е в размер на 3656,29 лв. /за пълно право на
собственост/, съответно за всеки от ответниците следващите се задължения са в
размер на 1828,15 лв.
Несъстоятелно е възражението на ответника С. за недействителност на
сключения договор за дялово разпределение. Това възражение не ползва позицията на
ответника. Ако за сградата, в която се намира имота, бъде направен извод, че няма
3
валидно въведена система за дялово разпределение по силата на представения договор
между етажните собственици и ФДР, например поради липса на договор за дялово
разпределение или съображение, че не е влязъл в сила, такъв извод не би ползвал
позицията на ответника, защото задължението за плащане на топлинна енергия
съществува и в случай че няма въведена система за дялово разпределение. Различното
за ответника е, че задълженията не биха били определяни съобразно индивидуалното
потребление, а съобразно инсталираната мощност на монтираните отоплителни тела и
максималния специфичен разход на сградата (следва по аргумент от чл. 144, ал. 6 от
ЗЕ и чл. 61, ал. 3 от Наредбата), което е значително по-неблагоприятно за клиента.
Поради това съдът намира, че сключването на договор с топлинния счетоводител,
извършващ услугата „дялово разпределение“ е установено в достатъчно пълна степен и
направеното в тази връзка възражение е неоснователно.
Частично основателно е възражението на ответника С. за погасяване по давност
/за погасяване на задълженията, следващи се само за този заявил такова възражение
ответник/ задълженията за топлинна енергия, изискуеми към 03.11.2018 г. – три
години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно действащите Общи
условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за
всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане
на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и
началният момент на погасителната давност за него. Тъй като задълженията за
заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични
плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Така в случая въз основа на Таблица 2 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът намира, че са погасени по давност задълженията за периода
01.05.2018 г.- до 31.08.2018 г. общо в размер на 145,21 лв. за пълно право на
собственост, съответно погасени в полза на заявилата възражението страна И. С.
са задължения за отопление в размер на 72,61 лв.
След намаляване на дължимата от ответника И. С. за процесния период
сума в размер на 1828,15 лв. с погасените по давност 72,61 , дължими от този
ответник са 1755,54 лв.
От страна на ответника Й. Я. Д. няма заявено възражение за погасяване
по давност, поради което за нея задълженията за топлинна енергия за отопление,
съответно на притежавания дял от ½ от правота на собственост, са в размер на
1828,15 лв.
От страна на ответниците не се твърди и не се установява да са извършени
плащания в предвидения от Общите условия 45-дневен срок, поради което и въз основа
на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и при извършените по
реда на чл. 162 ГПК изчисления за сега установените по-ниски размери на главните
задължения (в сравнение с претендираните от ищеца), съдът намира, че относно
установените като дължими от И. С. за топлинна енергия 1755,54 лв. се следват 287,56
лв. законна лихва за забава за забава в периода от 16.12.2019. до 30.04.2020 г., а
ответникът Й. Д. – относно дължимите 1828,15 лв. дължи 299,76 лв. законна лихва за
забава в периода от 15.09.2019. до 30.04.2020 г.
4
За задължението за услугата дялово разпределение, преки доказателства не се
представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „*************”
ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „*************” ЕАД, а от
доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно
извършена, като липсват доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК
съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода
установената от ССЕ сума 45,22 лв. представлява следващ се за целия имот размер,
като 9,60 лв. представляват законна лихвата за забава за периода от 31.10.2018 г. до
08.10.2021 г., от които: всеки от ответниците отговора за ½ част – съответно за 22,61
лв. за дялово; 4,80 лв. – за законна лихва относно такса ДР.
Обезщетение за забава в размер на законната лихва е дължима относно
разсрочените вноски на таксата, поради следното. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.
2 от ОУ, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на
клиентите. Съгласно клаузата на от договора, сключен между ЕС и „ НЕЛБО“ /В
РАЗДЕЛ „Цени и срокове“/, едногодишната абонаментна такса за снемане на
показанията е платима в началото на всеки отоплителен сезон. Следователно,
доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени
привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, като
плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с едно и
също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и срокът
за заплащане на отделните вноски от едногодишната такса съвпада със срока за
плащане на задълженията за топлоснабдяване.
Няма погасени по давност задължения за за такса дялово разпределение, като и
тъй като същите се претендират за период, който не се обхващат от периода на
давността.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна за 1070,07 лв. (от
общо сторени в размер на 1100лв. ), от които: И. С. следва да заплати 535,04 лв., а Й. Д.
– 550 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. С. с ЕГН ********** да заплати на„*************” ЕАД с
ЕИК ********: за сума в размер на 1755,54 лв. – стойност на топлинна енергия за
топлоснабдяване на имот с аб. 292148 и на адрес: София ж.к. „Западен парк“, бл. 8, вх.
Б, ап. 14, за периода 01.09.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
03.11.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на 287,56 лв. –
обезщетение за забава в периода от 15.09.2019. до 08.10.2021 г.; 22,61 лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г.-30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането; лихва в размер
5
на 4,80 лв. – законна лихва върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение за забава в периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г., както и сумата
535,04 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************” ЕАД против И. А. С. с ЕГН
********** искове: за стойност на топлинна енергия, доставена за топлоснабдяване на
имот с аб. 292148 и за периода 01.05.2018 г. –31.08.2018 г. и представляваща
разликата над 1755,54 лв. до пълния претендиран размер 1842,47 лв., както за
законна лихва за забава относно стойност на топлинна енергия – за разликата над
287,56 лв. до 302,11 лв.
ОСЪЖДА Й. Я. Д. с ЕГН **********, в качеството й на наследник на
клиента на услугата по топлоснобдяване Я. А. Д. с ЕГН **********, да заплати на
„*************” ЕАД с ЕИК ********: сума в размер на 1842,47 лв. – стойност на
топлинна енергия за топлоснабдяване на имот с аб. 292148 и на адрес: София ж.к.
„Западен парк“, бл. 8, вх. Б, ап. 14, за периода 01.09.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва в
размер на 302,11 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2019. до 08.10.2021 г.;
22,61 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018 г.-30.04.2020
г., ведно със законна лихва за периода от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането;
лихва в размер на 4,80 лв. – законна лихва върху задължението за цена на услугата
дялово разпределение за забава в периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г., както и
сумата 550 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „********** ЕАД като трето лице-
помагач на страната на ищеца „*************” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6