РЕШЕНИЕ
№ 2334
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330206428 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-004761 от 13.07.2022г. на
началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция в частта му с която
на А. В. А. от гр.П., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП
и чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание Глоба в размер
на 100 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата си жалбоподателят А. А. прави искане за отмяна на издаденото НП
в тази му част поради нарушение на материалния закон, липсваща валидна
предпоставка за налагане на наказанието. Представят и доводи по същество
на искането си.
Жалбоподателят А. редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
адв.С. Н., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП в тази му част.
Не държи на разпита на актосъставителят. Не ангажира събирането на нови
доказателства. В пледоарията си поиска отмяна на издаденото НП в
обжалваната му част на основанията изложени в жалбата. Направи искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото представя с административната
преписка писмена молба-становище с което счита жалбата за неоснователна.
Представя доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на издаденото
НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въз основата на констатациите съдържащи се в съставен на 04.06.2022г.
против жалбоподателя А. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № GA687331 е издадено на 13.07.2022г. Наказателно постановление
№ 22-1030-004761 за това, че на 04.06.2022г. в 22:13 часа, в гр.Пловдив, на
кръстовището на бул.6-ти септември и бул.Цар Борис ІІІ Обединител като
водач лишен от СУМПС, РЕНО МАСТЕР, ****, БЪЛГАРИЯ при
обстоятелства: Гр.Пловдив, кръстовището на бул.Цар Борис Трети
Обединител и ул.6-ти септември управлява товарен автомобил Рено с
регистрационен номер **** лична собственост като извършва следното
нарушение: 1. Водачът не поставя обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила по време на движение. 2. Управлява МПС след като е лишен от
това право по административен ред, не е изпълнил задължението си по чл.159,
ал.2, пр.2 от ЗДвП. 3. Не е представил МПС на ГТП в срок. 4. Не носи
СРМПС част втора е извършил: 1. ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1,
М2, М3 И N1, N2 И N3, КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ ПОЛЗВА
ОБЕЗОПАСТЕЛЕН КОЛАН, С КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО, с което
виновно е нарушил/а чл.137А, ал.1 от ЗДвП. 2. УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, СЛЕД КАТО Е ЛИШЕН ОТ ТОВА ПРАВО ПО
СЪДЕБЕН ИЛИ АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД, с което виновно е нарушил/а
чл.150А, ал.1 от ЗДвП. 3. НЕ Е ПРЕДСТАВИЛ ППС НА ТЕХНИЧЕСКИ
ПРЕГЛЕД, с което виновно е нарушил/а чл.147, ал.1 от ЗДвП. 4. НЕ НОСИ
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС, КОЕТО УПРАВЛЯВА, с
което виновно е нарушил/а чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.181, т.1
от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП налага на А. В. А. наказание, както
следва: 1.ЧЛ.183, АЛ.4, Т.7, ПР.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.
2.ЧЛ.177, АЛ.1, Т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева. 3.ЧЛ.181, Т.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 50 лева. 4.ЧЛ.183, АЛ.1, Т.1, ПР.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 10 лева. Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на
03.10.2022г. Поради несъгласие с посоченото в т.2 от НП нарушение и
наложеното административно наказание в срок пред РС – Пловдив е
обжалвано издаденото НП, само в тази му част. Процесуалния представител
на жалбоподателя не оспорва действията на актосъставителят поради което и
не държи на разпита му като свидетел.
Tази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от писмените доказателства по делото, които Съдът възприема и кредитира
като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
2
обжалване, в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол поради което и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество съдът счита
че е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
3
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
По приложението на процесуалния закон: При съставяне на акта за
нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН, и
НП са съставени и издадени от упълномощени за това органи съгласно
разпоредбите на ЗДвП и приложената по преписката оправомощителна
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички необходими
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото от актосъставителя описание
на нарушението е възприето от наказващият орган, който по идентичен начин
е отразил поведението на санкционираното лице и е изложил всички
обстоятелства по извършване на деянието. Спазени са и сроковете по чл.34
ЗАНН.
По отношение приложението на материалния закон: Съгласно т.2 от
издаденото НП жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.150А, ал.1 от
ЗДвП, която разпоредба гласи че: „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“
Съгласно приложената с наказателното постановление санкционна
разпоредба на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лева,
който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред.
Във връзка с така посоченото и на основание приетите по делото
доказателства съдът счита като не установено към датата 04.06.2022г.
жалбоподателят А. да е бил лишен от право да управлява МПС по
административен и съдебен ред. От материалите по делото се установява че
жалбоподателят А. е правоспособен водач на МПС, и притежава надлежно
издадено СУМПС № ****, категории В, М, В1 и АМ, и се води на отчет в
ОДМВР Пловдив. Установено е по делото, че с НП № 19-1030-
004637/27.05.2019г. за нарушение по ЗДвП на жалбоподателят е било
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за един месец,
както и наказание глоба в размер на 170 лева. НП не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 30.10.2020г. За изпълнение наказанието лишаване от
право да управлява МПС за един месец, на 22.10.2020г. е предал СУМПС на
АНО. Наказанието е изтърпяно на 22.11.2020г. След изтърпяване на
4
наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за един
месец, СУМПС не е било върнато на жалбоподателя на основание чл.159, ал.2
от ЗДвП поради незаплащане на наложената му глоба. Към датата
04.06.2022г. жалбоподателят А. е бил правоспособен водач на МПС, не е бил
лишен от това свое право нито по административен, нито по съдебен ред.
Същевременно в съставения АУАН и в издаденото НП от фактическа страна
е описано нарушение, изразяващо се в управление на МПС от страна на
жалбоподателя А., след като е бил лишен от административен ред, което
обстоятелство категорично не отговаря на действителната фактическа
обстановка. При издаване на НП, АНО дори е допълнил нарушението, като е
посочил и „ не е изпълнил задължението си по чл.159, ал.2, пр.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на ал.2 от чл.159 от ЗДвП гласи, че „ Не се издава свидетелство
за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и
отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби.“
Съгласно трайно установената съдебна практика, след изпълнение на
наказание лишаване от право да управлява МПС наложено с
административен акт – НП или ПАМ, както и съдебен акт, не връщането на
СУМПС поради не платени глоби не определя заключение че в случая
жалбоподателят А. е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен или съдебен ред. Допуснатият порок при описание на
съставомерните факти на нарушението е осъществен и е довел до
накърняване правото на защита на наказаното лице, което следва
запознавайки се със съставения АУАН, в последствие и с издаденото НП да
има пълната възможност да научи какво конкретно нарушение се твърди че е
извършило. Още повече, че първо нарушителят се защитава по фактите, а
след това и по правната им квалификация. Съдът, след събиране на
доказателствата не може да замести волята на АНО и едва в наказателното
производство да установява и приема нови факти по нарушението, касаещи
статута на жалбоподателят като водач на МПС. Ето защо НП в тази си част
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По отношение другите
нарушения по които с НП са наложени съответните административни
наказания липсата на обжалване определя и становището на съда за тяхното
потвърждаване.
Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят. В хода на настоящето производство се представи адвокатско
пълномощно, за оказана правна помощ по реда на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата – безплатна такава. Предвид уважаване на жалбата на
жалбоподателят А. и на основание члл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от
300 лева следва да бъде присъдено на пълномощника на жалбоподателя –
адв.С. Н..
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-004761 от 13.07.2022г. на
началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция в частта му с която
на А. В. А. от гр.П., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП
и чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание Глоба в размер
на 100 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-004761 от
13.07.2022г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция в
останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати
на С. К. Н. ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя А. В. А.
в производството по настоящето АНД № 6420/2022г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по
реда нва Глава ХХІІ от АПК на основанията в НПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6