Р Е Ш Е Н И Е
№260087 17.06.2022 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 373 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „Амиго Лизинг" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Христофор
Колумб“ №43, представлявано от изпълнителния директор Ивайло Емилов Петков, чрез адвокат И.Хр.С, против А.И.Р. ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за паричен
кредит от 03.07.2018 година, сумата 2 978, 06 лева, представляваща неплатени
вноски, сумата 33,24 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на
дължими вноски по договора, конкретизирани в исковата молба, сумата 1614, 70
лева, представляваща предсрочно изискуема главница, представляваща сбор от
погасителните вноски до края на срока на договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически
твърдения:
На 03.07.2018 г. между „Амиго лизинг"
ЕАД, чрез своя клон в гр. Бургас, като кредитор, и А.И.Р. с ЕГН **********,
като кредитополучател, е сключен Договор за паричен кредит с № *. С договора
„Амиго лизинг" ЕАД е предоставило на А.И.Р. с ЕГН ********** паричен
кредит за потребителски цели в размер от 5 000 лева, съгласно чл. 2 от
договора. Съгласно чл. 8 от договора общият разход по кредита по смисъла на ЗПК
е в размер на 2 247.25 лева, в която сума се включва такса ангажимент от 100.00
лева и дължимата лихва. С оглед горното, в чл. 9 от договора е установено, че
общата дължима сума от кредитополучателя по договора е в размер на 7 247.27
лева. Посочената сума следвало да бъда платена от кредитополучателя на 36
погасителни месечни вноски (чл. 3 и 4 от договора), като сумата на всяка една погасителна
вноска, съгласно чл. 5 от договора, е 198.54 лева. Сумата е усвоена от
кредитополучателя на 04.07.2018 г., когато е преведена по посочена от него
банкова сметка.
***.22.1 от
договора неделима част от него са и „Общи условия за предоставяне на
потребителски парични кредити“ на „Амиго лизинг" ЕАД (ОУ).
В исковата молба е
посочено, че съгласно т. 7 от договора за финансов лизинг в случай на забава на
плащането на погасителна вноска с повече от 5 дни лизингополучателят дължи
неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима
за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е
станала изискуема. Освен това при просрочие на потребителска вноска кредиторът
има право да предприеме всички действия, посочени в раздел XVI във връзка с
раздел XV от ОУ.
След сключване на
договора кредитополучателят е престанал да изпълнява задълженията си за плащане
на изискуемите задължения в уговорените срокове. Съгласно чл. 8.2., б. „а"
от „Общи условия на „Амиго лизинг" ЕАД-гр. София по договори за
потребителски парични кредити" (ОУ) кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем при забава в плащането на 2 /две/ или повече
месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска.
Във връзка с
горното „Амиго лизинг" ЕАД е изпратило до А.И.Р. с ЕГН **********, нарочно
уведомление, с което го уведомява за размера на задълженията му към 01.10.2020
г. към "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД по договор за паричен кредит № 03000327/00001
от 03.07.2018 г. в това число незаплатени изискуеми погасителни вноски и други
дължими плащания, за които са издадени платежни документи, както и за размера
на дължимата неустойка за забавено плащане до датата на плащане за всеки
просрочен ден.
Със същото уведомление кредитополучателят е
уведомен, че „Амиго лизинг" ЕАД обявява вземането по договор за паричен
кредит * г. за предсрочно изискуемо в пълния му размер, поради което,
кредитополучателят е поканен незабавно да заплати задълженията си по договора,
както и сумата на предсрочно изискуема остатъчна главница по договора за
паричен кредит. В исковата молба е посочено още, че уведомлението е връчено по
реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ Г.М. - район
на действие ОС-Бургас.
Ищецът твърди още,
че до момента на предявяване на настоящото заявление, представляваното от мен
дружество не е получило дължимите плащания по Договора за финансов лизинг. В
исковата молба е посочено, че задължението е в размер от 4 626.00 лева, за
която сума е издадена заповед за изпълнение и задълженията са конкретизирани по
основания и размери в исковата молба и е уточнено, че договорната лихва е
начислена за период до края на срока на действие на договора.
Поради това, че с разпореждане заявлението е
отхвърлено ищецът предявява осъдителен иск за вземанията на основание чл.415,
ал.1, т.З от ГПК.
Към исковата молба са приложени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на преди от исковата молба назначеният на основание чл. 47 от ГПК особен представител на ответника - адвокат К., дава писмен отговор, в който оспорва предявения иск. На първо място в писмения отговор е посочено, че начина, по който е формулиран ГПР не съответства на правилото на чл.11, ал.10 от ЗПК. Освен последиците, изрично посочени в чл.22 от ЗПК, ответникът поставя въпроса и дали конкретните уговорки на договора не са били предварително посочени от заемодателя, дали кредитополучателят е имал възможност реално да влияе на съдържанието им и съответно - дали са индивидуално уговорени. На следващо място процесуалният представител на ответника посочва, че договора не е подписан от представляваното от него лице на втората страница и на последната страница. Поради това поставя въпроса дали въобще между страните е възникнало облигационно правоотношение. По отношение на уговорките, посочени в чл.7 и чл.17 от договора, които са относно таксата за ангажимент, противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и са нищожни. По тези подробно изложени в писмения отговор възражения процесуалният представител на ответника е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител излага фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа страна:
Видно от приложения препис от договор, сключен между страните на 03.07.2018 година, между ищеца „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, представляван от пълномощник като кредитор, и ответника А.И.Р., от друга като кредитополучател, те са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер от 5 000 лева, със срок за погасяване от 36 месеца, ГЛП 24, 90 % и ГПР 29, 87 %.
Видно от приложения към исковата молба препис от договор и приложения към частното гражданско дело препис от договор за потребителски кредит за кредитополучател подпис не е положен на последна страница /четвърта/, подписани са от двете страни първа и трета страница.
Съгласно чл.11, ал.10 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай в договора, чл.10, е посочено, че изчислен към датата на сключване на договора, при допусканията, че същият ще е валиден за срока, за който е бил сключен и кредиторът и кредитополучателят ще изпълнят своите задължения в съответствие с условията на договора и приложимите общи условия за предоставяне на потребителски парични кредити на кредитора и при отчитане на лихвата за периода и таксата ангажимент.
Предвид изложеното относно съдържанието на конкретната договорна уговорка и посоченото правило настоящият състав приема, че не се установява противоречие с това правило, представляващо и основание за нищожност на договора.
От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, се установява, че към дата 18.12.2020 година, която е датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, и към дата 25.02.2021 година, дължимите суми съгласно счетоводните записвания на ищеца, са както следва: сумата 2 978, 10 лева, представляваща главница със сбор от общо 15 вноски, сумата 33, 20 лева, представляваща неустойка за 6 вноски за периода от 01.02.2019 година до 26.07.2019 година, сумата 1 614,70 лева, представляваща предсрочно дължими остатъчни вноски за периода от 01.11.2020 година до 01.07.2021 година. С посочените стойности са и задълженията, посочени в исковата молба.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Тъй като в края на текста на договора не е положен подпис за кредитополучател, настоящият състав приема, че не е установено при условията на пълно и главно доказване сключване на договора със съдържанието, посочено в исковата молба, съдържащ всички реквизити, посочени в чл.11 от ЗПК. Като писмено доказателство е приет погасителен план към договор, подписан от двете страни, но тъй като в него не е посочено изискуемото съдържание, не може да бъде направен извод за постигане на съгласие между страните относно задължителните елементи от основанието на този вид договор. Съгласно чл.10а, ал.1, т.27 от ЗПК потребителският кредит задължително съдържа подпис на страните. От друга страна липсата на подпис не попада в хипотезите чл.22 от ЗПК относно специалните основания за недействителност на договорите за банков кредит. По тези съображения настоящият състав приема, че не се установява при условията на пълно и главно доказване сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК не следва да бъдат присъждани разноски по водене на делото, направени от ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Амиго Лизинг" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от
изпълнителния директор Ивайло Емилов
Петков, чрез адвокат И.Хр.С, против А.И.Р.
ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца по
договор за паричен кредит от 03.07.2018 година, сумата 2 978, 06 лева /две
хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и шест стотинки/, представляваща
неплатени вноски, сумата 33,24 лева /тридесет и три лева, двадесет и четири
стотинки/, представляваща неустойка за забавено плащане на дължими вноски по
договора, конкретизирани в исковата молба, сумата 1614, 70 лева /хиляда
шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
предсрочно изискуема главница, представляваща сбор от погасителните вноски до
края на срока на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: