№ 455
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20231100500081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението Г.ф. срещу акта на
частен съдебен изпълнител В.М., постановен на 12.12.2022 г., по изп.д. № 20228600401888
по описа на ЧСИ В.М., с който съдебният изпълнител е отказал да намали по направено
възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лв.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено
процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното
производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на
таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на
длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
1
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20228600401888 по описа на ЧСИ В.М.. Поради изложеното
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20228600401888 по описа на ЧСИ В.М. е
видно, че същото е образувано по молба на взискателя Н.А.Х. срещу длъжника Г.ф. за
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 02.12.2022 г., издаден по гр.д. №
118/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, а именно на суми в размер на 6 100 лв.,
1 430 лв. и 7 530 лв., представляващи дължими разноски за адвокатско възнаграждение.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят Н.А.Х. е представляван
от адвокат Г.Р.. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че
страните по него са уговорили, че ангажираният адвокат се съгласява да окаже на взискателя
адвокатска помощ безплатно по настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Ето защо и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът има право в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което в хода на изпълнителното
производство се определя от съдебния изпълнител в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв - Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет /Наредбата/, и неговото заплащане трябва да се възложи на длъжника.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е действаща към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. /в тази насока е практиката на ВКС -
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид размера
на вземането на взискателя, е в размер на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2, т.
2 - 7 от Наредбата, т.е. възлиза на сумата от 877, 70 лв. / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. се установява, че на
адвокатa е възложено да извършва както правни действия по образуване на изпълнително
производство, така и действия по водене на това изпълнително дело, които по своя характер
са такива, които имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване на паричното вземане. Ето
защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 1 077, 70 лв.
Предвид изложеното се налага изводът, че в хипотезата на чл. 38 ЗАдв съдът не може
да присъди адвокатско възнаграждение под размерите, посочени в чл. 10 от Наредбата, т.е. в
2
случая под 1 077, 70 лв. без ДДС и съответно 1 293, 24 лв. с ДДС. При съобразяване на това
ограничение, както и на липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че
в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за възнаграждение на упълномощен от
взискателя адвокат в размер от 1 293, 24 лв., който е равен на минималния такъв, предвиден
в Наредбата с начислено върху него ДДС. Възложените в тежест на длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е по-ниско от тази
сума, което прави подадената частна жалба неоснователна.
В производството пред съда по произнасяне по правилността на акта на съдебния
изпълнител, с който е разпределена отговорността за разноски в изпълнителното
производство, не се следват разноски за страната, в полза на която то е приключило.
В практиката на ВКС се приема, че в производството по чл. 248 ГПК не се дължат
разноски на страната, в чиято полза то е приключило. Това е така, тъй като това
производство не представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет
от производството, в което се претендира дължимостта на разноските. Актът, с който съдът
се произнася по подадената молба по чл. 248 ГПК, не е от категорията на актовете,
предвидени в чл. 81 ГПК, с което се слага край на делото, защото с него съдът не решава
материалноправен или процесуалноправен въпрос по конкретното исково производство или
въпрос относно извършването на съответно изпълнително действие по образувано
изпълнително производство, а само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в
частта за разноските при направено от страната искане. С оглед на това и изходът от
производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. След като не се дължат разноски в производството
по чл. 248 ГПК, няма основание за присъждане на разноски и по делата, образувани при
обжалване на постановения в това производство акт. В тази насока е произнасянето на ВКС
в определение № 136 от 19.03.2019 г., постановено по ч.т.д. № 2580/2018 г. по описа на
ВКС, I т.о., в определение № 387 от 14.08.2019 г., постановено по ч.т.д. № 1669/2019 г. по
описа на ВКС, I т.о. и в много други.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Г.ф. срещу акта на частен
съдебен изпълнител В.М., постановен на 12.12.2022 г., по изп.д. № 20228600401888 по
описа на ЧСИ В.М., с който съдебният изпълнител е отказал да намали по направено
възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4