СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 5019 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20043602/16.02.2021г.
по гр.д. № 64092/2019 по описа на Софийски районен съд 55 състав, съдът е
отхвърлил исковете предявени от Н.К.Н., ЕГН ********** срещу С.Д.В.Р.с правно
основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1802,24
лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.11.2016 – 01.11.2019г., ведно със законната лихва от 06.11.2019г.,
както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 226,21 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода 01.02.2017г. – 01.11.2019г.Ищецът е осъден
на разноски в размер на 100 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Навеждат оплаквания, че
обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и чрез
осъществено необосновано тълкуване на приложимата към случая нормативна уредба.
Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че при липса на уредба
за преобразуването н часовете за положен нощен труд към дневен не следва да се
преодолява с аналогично приложение на друг нормативен акт - Наредба за
структурата и организацията на работната заплата., както и че ч. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Сочи че Конституцията на Република България регламентира равни права на
всички граждани предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението по което полагат труд. Счита че нощните часове следва да се
преизчислят с коефициент 1,143. Съгласно този текст при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Навежда доводи, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата за реда за
организацията и разпределянето на работно време, неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън работното време, режима на дежурството, време за
отдих и почивка на държавните служители в ЗМВР. Моли за отмяна на обжалваното
решение и уважаването на исковете.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С.Д.В.Р.с
който взето становище за неоснователност на жалбата. Счита че първоинстанционният
съд правилно е приел неприложимост на разпоредбите на Кодекса на труда и НСОРЗ
по отношение на служителите на МВР. Счита, че разпоредбата на чл. 9 от НСРОЗ е
непригодна за прилагането й към държавните служители от МВР. Сочи че съдът
правилно е приел, че не е налице нормативна празнота. Моли за оставяне в сила
на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно
основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал.
1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Разгледано по същество е неправилно.
Безспорно е във въззивното производство, а и се
установява от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността младши
инспектор в 7-ру към СДВР. Работното време било изчислявано сумирано за
тримесечен период. През периода 01.11.2016-01.11.2019г. Н.К.Н. е положил 1786 часа
нощен труд /223 бр. нощни смени/.
Спорните между страните въпроси са свързани с
това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е
налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно
време. Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – виж чл. 140,
чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна
допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на
нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална
закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката
за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея
се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на
човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и
по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава
обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се
заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо
място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването
се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и
на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия
разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от
работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от
денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 г.
на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а
в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима
редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. / – че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл.
3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на
нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то
при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да
се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г.,
ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се явяват доводите на
ответника по жалбата СДВР неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищцата нощен труд. А с оглед изложеното
вече по-горе приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищцата
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки
отработен час през нощта.
При сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2
НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187,
ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на дневното работно време,
установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа - това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на
приложимия коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от
посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд
на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време,
която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва
норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност
на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното
време на служителите в МВР, е 1.143.
На следващо място настоящият съдебен състав
приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца - чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено
по-горе, работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или
24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през отделните
дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка
в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчитане, нормата свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се установява в полза на
работодателя за работници и служители, които извършват работа със специфичен
характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването му се
основава на продължителността, установена при подневното отчитане на работното
време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане представлява
допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като затруднява
възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява най-добре в
рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014
г. на ВКС по тълк.дело № 8/2013 г., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното време служи за
база при определяне на следните компоненти и особености, характерни за
сумираното отчитане на работното време: 1/нормата на работното време за периода
на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на трудовото
възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на извънреден труд,
положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на работното време
и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни при определяне на
трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск, размерът на
обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите, работещи
при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин
труд стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за периода на
сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата
/редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по, ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Превръщането на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното
място е установено намалено работно време, както и когато трудовият договор е
сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни
дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат
като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с кофициент 1.143 за
изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния
труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за приложимост на установения
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и
доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, че през процесния период /01.11.2016г. – 01.11.2019г./ ищецът е
положил нощен труд в размер на 1786 ч., които преизчислени с коефициент 1. 143
и приравнени на дневно работно време възлизат на 2041 ч. Възнаграждението за
разликата от 255 ч. е в размер на 1802,00 лв. /, а обезщетението за забава в
размер на законната лихва за периода от
възлиза на 226,21лв./ Не се спори по делото също така, че отработените
от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три месеца
надхвърлят определената норма часове, който извод следва от обстоятелството, че
работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, което е било определено без да е било извършено превръщане на
отработените нощни часове в дневни. При
тези обстоятелства следва изводът че исковете следва бъдат уважени.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, следва, че въззивната жалба е
основателна.
Настоящия състав намира за неоснователно
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за давност.
Вземанията за трудово възнаграждение се погасяват с тригодишен давностен срок
съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1 т. 3 от КТ, чийто срок започва да тече
от деня, в който е следвало да бъде извършено плащането. Доколкото в настоящия
случай липсва изрична уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението,
то изискуемостта настъпва на първо число от месеца, следващ този, за който се
дължи. Плащането за месец ноември и месец декември 2016 г. се извършва в края на
месеца следващ месеца на начисляването на извънреден труд, с оглед сумарното
отчитане на тримесечен период на извънреден труд. От това следва, че плащането
за месец ноември и месец декември 2016 г. се извършва през месец януари 2017 г.
Исковата молба е подадена на 06.11.2019 г. преди да е изтекъл
законовоопределеният давностен срок. От това следва, че възражението за изтекла
давност на ответника за неоснователно.
При тези обстоятелства първоинстанционното
решение следва да бъде отменено а исковете уважени.
По отношение на разноските.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя / ищец / сумата от 372 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство - заплатен адвокатски хонорар на един адвокат,
както и направените разноски във въззивното производство за сумата от 372 лв.,
заплатен хонорар на един адвокат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на Софийски районен съд сторените разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 350 лв., заплатени от бюджета на съда и държавна такса в размер на 81.13лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за въззивното производство в размер на 40.56 лв ., платими по
сметка на Софийски градски съд.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20043602/16.02.2021г. по гр.д. № 64092/2019 по описа на
Софийски районен съд 55 състав, с което съдът е отхвърлил исковете предявени от
Н.К.Н., ЕГН ********** срещу С.Д.В.Р.с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 във
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1802,24 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.11.2016 – 01.11.2019г., ведно със законната лихва от 06.11.2019г., както и
на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 226,21 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за периода 01.02.2017г. – 01.11.2019г. и ищецът е осъден на разноски
в размер на 100 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Д.В.Р.да заплати на ищеца Н.К.Н.,
ЕГН ********** на основание чл. 178,
ал., 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1802,00 лв.
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по
служебно правоотношение на длъжността младши инспектор, получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд в периода 01.11.2016 г. до
01.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 06.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 226,21 лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода 01.02.2017г. – 01.11.2019г.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р.да заплати на ищеца Н.К.Н.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 372 лв., представляваща
съдебни разноски за първоинстанционното производство - заплатен хонорар на един
адвокат. както и направените разноски във въззивното производство в размер на 372
лв. - заплатен хонорар на един адвокат.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р.да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 350 лв., представляващ заплатен
хонорар на вещо лице в първоинстанционното производство и сумата от 81.13лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р.да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 40.56
лв., представляваща държавна такса във въззивно производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.