Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 05.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Таня
Митова и в присъствието на прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4102 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 28.03.2017 г. по НОХД № 2949/2016 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 21-ви състав, е признал подс. Н.Ш.О.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр.
ал. 2 от НК, на седем престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК и
на седем престъпления по чл. 159в от НК, поради което за престъплението по чл.
155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване
от свобода”, за срок от три години, което, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК,
вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е намалил с една трета, а именно с
една година, и му е наложил наказание „лишаване от свобода“, в размер на две
години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок
от четири години, а също и на наказание „глоба“, в размер на 12 000 лева ;
за всяко едно от седемте престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години,
което, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.
1 от НК, е намалил с една трета, а именно с една година, и му е наложил
наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от четири години, а също и на наказание „глоба“, в размер на 10 000
лева ; за всяко едно от седемте престъпленията по чл. 159в от НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, което, на основание чл.
373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е намалил с
една трета, а именно с една година, и му е наложил наказание „лишаване от
свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1
от НК, е отложил, за срок от четири години, а също и на наказание „глоба“, в размер на 10 000 лева. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо, най-тежко наказание
измежду наложените на подс. О., а именно наказание „лишаване от свобода“, в
размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е
отложил, за срок от четири години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е
присъединил отчасти към така определеното общо, най-тежко наказание наказанието
„глоба“, до размер от 5 000 лева. Разпоредил се е с приобщените към делото
веществени доказателства, като, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, ги е
отнел в полза на държавата, с изключение на паричната сума от 3 500 лева,
която, заедно със сумата от 190 лева, е върнал на подсъдимото лице. Осъдил е
последното, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по
делото разноски, в размер на 1 460 лева, в полза на държавата, по сметка
на СДВР, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, на пет лева държавна
такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен
от така постановената присъда, единствено в санкционната ѝ част, е
останал упълномощеният защитник на подс. О. – адв. А.А., САК, който, в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба. С нея се обжалва присъдата
единствено в частта ѝ за наложеното на подсъдимото лице наказание. В
частност, възразява се срещу определянето на същото при условията на чл. 58а,
ал. 1, вр. чл. 54 от НК, вместо по чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК, което е било възможно при наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства, подробно посочени. Твърди се, че наложеното наказание „лишаване
от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение е отложено, за срок от
четири години, е достатъчно за осъществяване на индивидуалната и генерална
превенция. Изтъква се, че първият съд незаконосъобразно не се е възползвал от
възможността на чл. 55, ал. 3 от НК да не наложи по-лекото наказание, а именно
„глоба“. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, като се отмени
наложеното наказание „глоба“, алтернативно, връщане на делото на първата
съдебна инстанция, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения – явна несправедливост на наложеното наказание, произтекла от
неправилно приложение на материалния закон.
С
подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
Срещу
първоинстанционната присъда е депозиран и протест от прокурор при СРП. В същия се
твърди, че присъдата е неправилна, в частта ѝ за наложеното на подсъдимия
наказание и връщането на същия на паричната сума от 3 500 лева. Сочи се,
че първият съд неправилно е преценил смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
поради което и неправилно е определил наказанието. Застъпва се становището, че
наказанието на подс. О. следва да бъде „лишаване от свобода“, в размер на две
години и осем месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и глоба, в
размер на 15 000 лева, за всяко едно от престъпленията. Изтъква се, че
районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, по
отношение на наказанието „глоба“. Изразява се мнение, че с оглед единството на
наложеното наказание, първата инстанция е следвало да наложи най-тежкото наказание
„лишаване от свобода“ и към него да присъедини изцяло наказанието „глоба“, в
нейния най-висок размер. Защитава се разбирането, че разпоредбата на чл. 23,
ал. 3 от НК е приложима, когато наказанието „глоба“ е наложено като
самостоятелно такова, не и когато е кумулативно наложено заедно с наказанието
„лишаване от свобода“. Навежда се довода, че при така определеното наказание на
подсъдимото лице, същото, въпреки че е извършило петнадесет престъпление,
неправилно е поставено в по-благоприятно положение, досежно частичното
присъединяване на наказанието „глоба“, от друго такова лице, извършило само
едно престъпление. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, по
отношение на наказанията, наложени за всяко едно от престъпленията, за които е
осъден подсъдимият, като наказанието „лишаване от свобода“ за всяко едно от тях
бъде увеличено на две години и осем месеца, след съответната законова редукция
от четири години, съобразно чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, което да бъде
изтърпяно ефективно, а наказанието „глоба“, за всяко едно от престъпленията,
бъде завишено на 15 000 лева. Желае се изменение на присъдата на районния
съд и в частта ѝ за приложението на чл. 23 от НК, като на подсъдимото
лице се наложи едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от
две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно ефективно и към което да бъде
присъединено изцяло наказанието „глоба“, в размер на 15 000 лева, както и
в частта ѝ, с която на подс. О. са върнати 3 500 лева, приобщени към
делото като веществени доказателства, които вместо това същите бъдат отнети в
полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК.
С
подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 13.10.2017 г. въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивните жалба и
протест и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или
свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или
веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед и спецификата
на въззивното съдебно производство при проведено първоинстанционно такова по
реда на чл. 373, ал. 3 и ал. 4 от НПК.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпления, които се явяват тежки, по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, а именно наказуеми с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е
задължително.
В открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП поддържа протеста, в
частта, съдържащ оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия
наказания, като пледира наложеното на подс. О. наказание „лишаване от свобода“
да бъде увеличено до размер от две години и осем месеца и да бъде постановено
ефективното му изтърпяване, а наложеното му наказание „глоба“ – до размер от
15 000 лева, като бъде присъединено изцяло към наложеното му едно общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“. Прокурорът не поддържа протеста в
частта му, с която се иска отнемане в полза на държавата на сумата от
3 500 лева, на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, като пледира, че
наличието и установяването на тази сума пари в обитавано от подсъдимия помещение
не приравнява същата на придобита от престъплението трафик на хора, като сочи,
че в тази ѝ част присъдата на първия съд следва да бъде потвърдена, а в
останалата, касаеща наложеното на подсъдимия наказание – изменена.
Защитата на
подс. О. – адв. А., поддържа въззивната жалба, по наведените в същата
съображения. Намира, че присъдата на СРС е необоснована, незаконосъобразна,
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
явна несправедливост на наложеното наказание. Посочва, че при правилно
приложение на материалния закон относно квалификацията на деянията, осъществени
от подзащитния му, съдът е приложил неправилно закона, като не е
индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл. 55 от НК и не
е приложил института по чл. 55, ал. 3 от НК, по отношение на наказанието
„глоба“. Акцентира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, направеното
самопризнание, добрите характеристични данни, безупречното му процесуално
поведение и влошеното му здравословно състояние. Желае присъдата на първия съд
да бъде изменена, като бъде отменено наложеното на подсъдимия наказание
„глоба“, алтернативно – делото да бъде върнато на първата инстанция, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неприлагане на чл.
55 от НК, в противоречие с формалната и с житейската логика. Пледира протестът
на представителя на държавното обвинение да бъде оставен без уважение, като
развива тезата, че няма пречка наложеното наказание „глоба“ да бъде присъединено
отчасти към лишаването от свобода. Солидаризира се с тезата на прокурора при
СГП, че не са налице предпоставки за отнемане в полза на държавата на сумата от
3 500 лева, като сочи, че по делото няма доказателства тези пари да са
придобити чрез незаконна дейност.
Подсъдимият О.
изразява съжаление за случилото се, като сочи, че не е знаел законите в
България. Дава обещание това повече да не се повтори.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивните жалба и протест, както и доводите и възраженията, направени в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Въззивният протест е подаден в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Производството пред СРС е протекло по реда на
глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т.
2 от НПК подс. О. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Липсват
основания за корекция на този извод на СРС от страна на въззивния съд. Ето защо
и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен
да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния
акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в
разновидността ѝ по точка втора на чл. 371 от НПК. В хода на
производството пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства и
не бяха установени нови факти и обстоятелства, досежно обстоятелства, касаещи
наложеното наказание и такива, непопадащи в рамките на очертаната с
обвинителния акт фактическа обстановка, с оглед ограниченията за това, наложени
от процесуалното естество на съдебната процедура по реда на чл. 372, ал. 4, вр.
чл. 371, т. 2 от НПК. В настоящия казус и въззивната инстанция прие, че
фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия, се подкрепят
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, което налага
извод за възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в
обвинителния акт.
Поради изложеното, въззивният
съдебен състав приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата, които го подкрепят, за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на
обжалваната присъда, а именно :
За периода от неустановена дата през
2012 г. до 06.02.2015 г., подс. Н.Ш.О. живеел на адрес ***, партер, като
предназначението на имота било кафе - сладкарница, бивш магазин 10, видно от
справката от Служба по вписванията (т. 1, л. 31 от досъдебното производство).
Собствеността принадлежала на подс. Н.Ш.О. и на бившата му съпруга - М.З.Т..
Подс. О. и Т. били разведени, като само подсъдимият живеел на горепосочения
адрес.
Подс. О. решил да подобри
финансовото си състояние и да си набави доходи от предоставянето на
горепосоченото помещение за извършване на групови сексуални актове – „суинг
партита“ – двойки, които си разменят партньорите при извършване на сексуални
актове (полови сношения и блудствени действия на неопределен брой лица). Освен
това, подсъдимият решил да организира и набирането на момичета, които да
проституират в клуба и по този начин да подсигури участието им при провеждане
на т. нар. „суинг партита“, като правели секс с мъже, непридружени от жени,
както и да предлага момичетата за индивидуални сексуални услуги. Поради тази
причина и в изпълнение на решението си, от неустановена дата през 2012 г.,
подс. О. започнал да представя горепосоченото помещение, именувайки го частен
клуб „Амиго“, чрез обяви в интернет пространството на следните сайтове : httt:\\amigobarclup.wix.com/amigo-club,
osvejitelki.com/swing-couples44 и www.vip-obqvi.com.
Чрез тези обяви подсъдимото лице предлагало публично помещението частен клуб „Амиго“,
на неограничен брой лица, за провеждане на т. нар. „суинг партита“, както и за
„секс услуги по часове“, „луксозни компаньонки“, „еротични забавления“, видно
от протокол за оглед (т.1, л. 49 – л. 50 от досъдебното производство). Желаещите
да участват в тези партита и да ползват помещението, си уговаряли резервация –
дата и час с подсъдимият, който предоставил в обявите мобилния си телефонен
номер -********, чрез който лицата се свързвали с него. При разговорите с тях,
подс. О. се представял с псевдонима „Н.“, с цел да прикрие самоличността си. Подсъдимият
приемал обажданията на клиентите, разяснявал им тарифите за ползване на
помещението като суинг клуб (провеждане на „суинг партита“) и за платен
сексуален акт с момиче. Клиентите можело да ползват момичета, осигурени от подсъдимия,
в случай, че нямат партньорка за суинг партито. Цените на сексуалните услуги за
клиентите били опредЕ.от подс. О. и били между 30 и 130 лева, в зависимост от
услугата. При организирано „суинг парти“, цената била 30 лева за „терена“ (за
клиент от мъжки пол). За сексуална услуга от момиче се заплащало по 100 лева,
като комбинираната цена за „терен“ и сексуален акт била 130 лева. Подсъдимият
лично приемал сумите от клиентите и след приключване на партито давал на
момичетата между 80 и 100 лева, в зависимост от услугата и броя на мъжете,
които са посетили и участвали в партито, респективно извършвали са полови
сношения и блудствени действия.
„Суинг партита“ се провеждали
редовно, всяка седмица – вторник, петък и събота, но било необходимо
предварително записване. По този начин подсъдимият предпазливо подбирал
клиентите, тъй като знаел, че извършваната от него дейност е незаконна. Чрез
провеждане на телефонен разговор с желаещите да посетят клуба, подс. О. им
обяснявал условията, разяснявал адреса на частен клуб „Амиго“ в ж. к. „******“,
ул. „******“, бл. №***, партер, правил
резервации по имената на обадилите се клиенти, съгласно уговорената дата и час,
както и посочвал, че е необходимо да се плати сумата от 30 лева за „вход“.
Когато се провеждало такова парти, подсъдимият стоял на бюро с компютър в
помещението, като следял на монитора монтираните камери за охрана, тъй като бил
предпазлив по отношение на дейността, а и за да подсигури „спокойното“
протичане на вечерта. Същият имал видимост и към случващото се в клуба –
извършването на сексуалните актове. Когато се осъществявали почасови срещи с
клиенти на проституиращите лица, подсъдимият напускал и заключвал помещение за
определеното време на клиента с момичето. След като времето на срещата
изтичало, подсъдимото лице се връщало и отключвало помещението.
Освен „суинг партита“, подс. О. организирал
и предоставянето само на платени сексуални услуги от момичета. Клиентите, които
желаели такива услуги, можело да си уговорят среща по всяко време чрез него.
Това също ставало чрез телефонни обаждания по мобилния му телефон -********.
Той, от своя страна, се обаждал на определено момиче и го насочвал за срещата с
клиента. Тези сексуални услуги също се осъществявали в помещението в частен
клуб „Амиго“. При разговорите по телефона, подсъдимият не посочвал истинското
си име, а се представял като „Н.“. Тарифата за сексуалните услуги била 80 лева.
За периода от неустановена дата през
2012 г. до 06.02.2015 г. системно и многократно в помещението се извършвали
развратни действия, съобразно описания начин, от различни лица. Конкретни
посетители на частен клуб „Амиго“ осъществили развратни действия в него (полови
сношения и блудствени действия). Като такива в хода на разследването били
установени свидетелите С.К., Я.Я., А.Р., Х.С., К.С..
Конкретен и редовен посетител в
периода от 2012 г. до 06.02.2015 г. на клуб „Амиго“, бил св. С.К., който
осъществявал в клуба многократно сексуални актове с момичета, които
проституирали срещу заплащане. Св.К.плащал сумата от 80 лева на подс. О., след
което осъществявал сексуален акт с момиче в клуба. Свидетелят не бил участвал в
„суинг партита“, но бил запознат с възможността, която подсъдимият предлагал, а
именно желаещите да извършват развратни действия чрез размяна на партньорите си
в предоставеното помещение от подсъдимият – частен клуб „Амиго“, срещу
заплащане от 30 (тридесет) лева за „вход“.
Св.
Я.Я. също бил редовен посетител на клуб „Амиго“, в периода от 2012 г. до
06.02.2015 г. Той посещавал и участвал в „суинг партита“, организирани от
подсъдимият, като му заплащал сумата от 30 (тридесет) лева за вход. Св.Я. бил
запознат от подсъдимия, че се заплаща сумата от 100 лева в случаите, когато
посетител на парти е мъж, непридружен от жена, и желае да извърши сексуален акт
с момичета, осигурени специално за тази цел от подсъдимото лице. Последният
намирал и осигурявал момичета (жени) за участие в партито, които да извършват
груповите сексуални актове, посещавани от св.Я..
Св. А.Р. бил клиент на частен клуб
„Амиго“, от месец август 2013 г. до 06.02.2015 г. По описания по-горе начин,
св. Р. попаднал на обява в интернет за клуба и позвънил на подс. О. на
посочения телефонен номер. Подсъдимият му обяснил условията и цените за
извършване на развратни действия при суинг парти в клуба му – ако бил с
приятелка, входът бил 30 лева, ако бил сам – 130 лева, но в тази сума се
включвало и сексуален акт с момиче, което подсъдимият О. щял да осигури на св. Р..
В случай, че св. Р. желаел само сексуална услуга, цената била 80 лева на час.
Свидетелят Р. многократно осъществявал в този период сексуални актове в клуба,
както при участие в „суинг партита“, така и при почасово заплащане на момиче,
набрано и осигурено от подсъдимия за тази цел.
На неустановена дата през 2014 г.,
св. Х.С. по същия начин осъществил връзка с подс. О.. Направил си „резервация“
с него за посещение на „суинг“ парти. Било му обяснено от подсъдимия какви са цените – ако е с приятелка, входът е 30 лева,
ако е сам – 130 лева, като в тях се включвало и сексуален акт с момиче ; в
какво се състои „суинг партито“ и кога ще се проведе такова в клуба. Съгласно
резервацията, св. Сотиров посетил клуб „Амиго“, платил при влизането си 130
лева на подсъдимият О. и след час си тръгнал. С плащането на тази сума, св.
Сотиров знаел, че ще получи и сексуална услуга и действително я получил.
Наред с дейността по предоставяне на
помещението на частен клуб „Амиго“ за извършване на множество групови сексуални
актове при т. нар. „суинг партита“, подс. О., осъществявал и дейност по
набиране и приемане на момичета, които да извършват сексуалните услуги срещу
заплащане в същото помещение. Подсъдимият осъзнавал, че по този начин ще си
набави допълнителни финансови средства. Подсъдимият предлагал на клиентите на
частен клуб „Амиго“ възможността да извършват сексуални актове срещу заплащане
с момичета, които той осигурявал. Тези сексуални услуги се предоставяли от
специално набрани за периода от неустановена дата през 2012 г. до 06.02.2015 г.
от подс. О. момичета. Подсъдимият набирал момичетата с цел те да бъдат
използвани за проституция – да предоставят сексуални услуги на различни лица
срещу заплащане.
Дейността по набиране на
проституиращите момичета подсъдимият О. осъществявал по познатия начин – чрез
публикации в интернет пространството на обяви в различни сайтове, в които било
посочено, че суинг - клуб „Амиго“ търси
сервитьорки и барманки с почасово заплащане, както и че организира „суинг партита“.
В обявите бил посочен телефонния номер на подс. О. - ******. Намерението на
подсъдимия било да привлече лица от женски пол, които срещу предоставянето на
облаги – парични средства, да бъдат използвани за развратни действия (полови
съвкупления и блудствени действия), с различни лица в стопанисвания от него
частен клуб „Амиго“. Момичетата, които били заинтересувани от тези обяви, се
свързвали по телефона с подс. О., а след това се срещали в клуба, където
провеждали разговори и бивали мотивирани от него да проституират (предоставят сексуални
услуги срещу заплащане). Подсъдимият им разяснявал, че срещу предоставените от
тях сексуални услуги ще получават доходи, парични средства, което обстоятелство
улеснявало вземането на решение момичетата да се съгласят да работят за него.
Набраните по този начин момичета извършвали сексуалните услуги в частен клуб „Амиго“,
както като участвали в груповите сексуални актове – „суинг партита“, така и като
предоставяли индивидуални сексуални услуги на клиенти. Срещите с клиентите се
уговаряли по телефона на подс. О.. Клиентът се обаждал на подсъдимия, посочвал
кое момиче желае да му предостави сексуална услуга. От своя страна подсъдимото лице
се свързвала по телефона с това момиче, провеждало разговор, като ѝ
казвало да отиде в клуба, за да се срещне с клиента. Тези срещи действително се
провеждали, съответното момиче извършвало сексуални услуги, срещу които
получавала възнаграждение от обвиняемия. Самият подсъдим събирал сумите от
клиентите, които заплащали единствено на него за сексуалните услуги. Подсъдимият
нямал други доходи и се издържал именно като използвал като източник на
препитание изкараните по този начин парични средства.
Така, на неустановена дата през 2013
г. св. М.Т.В., ЕГН **********, попаднала на една от горепосочените обяви, чрез
които подсъдимият набирал лицата за предоставяне на сексуални услуги, с цел да
бъдат използвани за проституция. Св. В. се обадила на посочения мобилен телефон********,
собственост на подс. О. и двамата се уговорили да се срещнат в клуб „Амиго“.
Там провели разговор, при който подсъдимият обяснил на св. В. в какво ще се
състои нейната работа, а именно същата щяла да предоставя сексуални услуги на
мъже, както и да участва в групови сексуални актове – „суинг партита”, в
стопанисвания от подсъдимото лице частен клуб „Амиго“, като за това обещал, че
ще получава заплащане – част от получените суми от клиентите – 80 лева на
вечер. По този начин подсъдимият упражнил психическо въздействие върху волята
на св. В., мотивирайки я да участва и да бъде използвана в извършване на
развратни действия. Това предложение допаднало на св. В. и тя приела да работи
за под. О., който осъзнавал обстоятелството, че действията му са противоправни,
независимо от изразеното от пострадалата съгласие. Св. В. извършвала в частен
клуб „Амиго“ множество сексуални актове срещу заплащане в периода от
неустановена дата през 2013 г. до 06.02.2015 г. Когато се провеждали „суинг
партита“ или имало индивидуална почасова работа за нея (сексуален акт с клиент),
подс. О. провеждал със св. В. телефонни разговори, чрез които я уговарял (набирал)
да предоставя сексуални услуги, посочвал дата и часа на срещите ѝ. Св. В.
отивала в уговореното време, действително осъществявала сексуалните услуги,
след което получавала уговореното възнаграждение от 80 лева. Тази сума
представлявала част от получените парични суми, заплатени от клиентите на подсъдимия
за предоставените сексуални услуги от св. В., като останалата част от парите той
прибирал за себе си. Тази дейност св. В. извършвала до момента на започване на
процесуално - следствените действия, с които било образувано настоящото
наказателно производство – 06.02.2015 г.
През лятото на 2013 г., св. А.В.Г.,
ЕГН **********, също видяла една от обявите в интернет, чрез които подс. О.
набирал момичета, с цел да бъдат използвани за проституция и участие в „суинг
партита“. Св. Г. се обадила на посочения мобилен телефон********, собственост
на подсъдимия, и се уговорили да се срещнат в клуб „Амиго“. Там провели
разговор, при който подс. О. обяснил на св. Г. в какво ще се състои нейната
работа, а именно същата щяла да предоставя сексуални услуги на мъже или двойки
от мъже и жени в стопанисвания от подсъдимия частен клуб „Амиго“, като за това
обещал, че Г. ще получава заплащане – от 40 до 80 лева на вечер. По този начин
подсъдимото лице упражнило психическо въздействие върху волята на Г.,
мотивирайки я да участва и да бъде използвана в извършване на развратни
действия и да проституира. Това предложение допаднало на св. Г. и тя приела да
работи за подсъдимия, който осъзнавал обстоятелството, че действията му са
противоправни, независимо от изразеното от пострадалата съгласие. Св. Г.
извършвала в частен клуб „Амиго“ сексуални актове срещу заплащане в периода от
лятото на 2013 г. до 06.02.2015 г. Когато се провеждали „суинг партита“, както
и когато имало почасова работа (сексуален акт с клиент) за св. Г., подсъдимият
провеждал с нея телефонни разговори, чрез които я уговарял да предостави
сексуалната услуга, посочвал дата и часа на срещите ѝ. Св. Г. отивала и
извършвала сексуалните услуги, след което получавала част от паричните суми
заплатени от клиентите на под. О., като останалата част от парите той прибирал
за себе си. Тази дейност св. Г. извършвала до момента на започване на
процесуално - следствените действия, с които било образувано настоящото
наказателно производство – 06.02.2015 г.
На неустановена дата през 2012 г.,
подс.т О. уговорил св. Л.В.П., ЕГН **********, от гр. София, също да
проституира в клуба му, като обещал да получава срещу предоставените сексуални
услуги заплащане. Това предложение допаднало на св. П. и тя приела да работи за
подсъдимия, който осъзнавал обстоятелството, че действията му са противоправни,
независимо от изразеното от пострадалата съгласие. По този начин подс. О.
упражнил психическо въздействие върху волята на св. П., мотивирайки я да
участва и да бъде използвана в извършване на развратни действия. Св. П.
извършвала в частен клуб „Амиго“ сексуални актове срещу заплащане до 06.02.2015
г. Когато се провеждали „суинг партита“, както и когато имало почасова работа (сексуален
акт с клиент) за св. П., подсъдимият провеждал с нея телефонни разговори, чрез
които я уговарял да предостави сексуалната услуга, посочвал дата и часа на
срещите ѝ. Св. Г. отивала в частен клуб „Амиго“ и извършвала сексуалните
услуги, след което получавала част от паричните суми заплатени от клиентите на
подс. О., като останалата част от парите той прибирал за себе си. Тази дейност
св. П. извършвала до момента на започване на процесуално - следствените
действия, с които било образувано настоящото наказателно производство -
06.02.2015 г.
По същия начин, на неустановена дата
през месец септември 2014 г., св. Е.С.В., ЕГН **********, от гр. София,
попаднала на обява в интернет за суинг-клуб „Амиго“, с посочен телефонен номер
на подс. О. -********. Св. В. позвънила на номера, при който се уговорили с подсъдимия
да се срещнат в клуб „Амиго“ на същия ден. Там подс. О. провел разговор със св.
В., като ѝ обяснил в какво ще се състои нейната работа, а именно същата
щяла да предоставя сексуални услуги на мъже и да участва в групови сексуални
актове в стопанисвания от подсъдимия частен клуб „Амиго“, като за това обещал
на В., че ще получава заплащане – 80 лева на вечер. По този начин подс. О.
упражнил психическо въздействие върху волята на св. В., мотивирайки я да
участва и да бъде използвана в извършване на развратни действия. Това
предложение допаднало на св. В. и тя приела да работи за подсъдимия, който
осъзнавал обстоятелството, че действията му са противоправни, независимо от
изразеното от пострадалата съгласие. От тогава св. В. извършвала в частен клуб „Амиго“
множество сексуални актове в периода от неустановена дата през месец септември
2014 г. до 06.02.2015 г. Участието на св. В. било осигурявано, като подсъдимият
провеждал телефонни разговори с нея, с които я уговарял да предостави
сексуалната услуга, посочвал дата и часа на срещите ѝ. Тя, от своя страна,
действително отивала и извършвала сексуалните актове, след което получавала
част от паричните суми заплатени от клиентите на подс. О., като останалата част
от парите той прибирал за себе си. Тази дейност св. В. извършвала до момента на
започване на процесуално - следствените действия, с които било образувано
настоящото наказателно производство – 06.02.2015 г.
През лятото на 2013 г., св. И.Й.Н.– Д.,
ЕГН **********, попаднала на обява в интернет за клуба, който набирал
сервитьорки за почасова работа. В обявата бил посочен телефонния номер на подс.
О. -********. Свидетелката Н. - Д. позвънила на номера, при който се уговорили
с подсъдимия да се срещнат в клуб „Амиго“.Там подс. О. провел разговор със св. Н.
- Д., като ѝ обяснил, че няма да е сервитьорка, същата щяла да предоставя
сексуални услуги на мъже или двойки от мъже и жени в стопанисвания от
подсъдимият частен клуб „Амиго“, като за това обещал на Н. - Д., че ще получава
заплащане – от 80 лева на вечер. По този начин подс. О. упражнил психическо
въздействие върху волята на св. Н. - Д., мотивирайки я да участва и да бъде
използвана в извършване на развратни действия. Това предложение допаднало на
св. Н. - Д. и тя приела да работи за подсъдимия, който осъзнавал
обстоятелството, че действията му са противоправни, независимо от изразеното от
пострадалата съгласие. От тогава св. Н. - Д. извършвала в частен клуб „Амиго“
множество платени сексуални актове, включително и участвала в „суинг партитата“.
Когато се провеждали „суинг партита“ или имало почасова работа (сексуален акт с
клиент) за св. Д., подсъдимият провеждал с нея телефонни разговори, чрез които
я уговарял да предостави сексуалната услуга, посочвал дата и часа на срещите й.
Тя, от своя страна, действително отивала и извършвала сексуалните актове в
частен клуб „Амиго“, след което получавала част от паричните суми заплатени от
клиентите на подс. О., като останалата част от парите той прибирал за себе си.
Тази дейност св. Н. - Д. извършвала до момента на започване на процесуално
- следствените действия, с които било образувано настоящото наказателно
производство – 06.02.2015 г.
На неустановена дата през 2013 г.
св. С.В. К., ЕГН **********, също попаднала на една от обявите в интернет, чрез
които подс. О. набирал лицата, с цел да бъдат използвани за развратни действия
– сексуални услуги срещу заплащане. Св.К.се обадила на посочения мобилен
телефон, собственост на подсъдимия, и се уговорили да се срещнат в клуб „Амиго“.
Там провели разговор, при който подсъдимото лице обяснил на св.К.в какво ще се
състои нейната работа, а именно същата щяла да предоставя сексуални услуги на
мъже или двойки от мъже и жени в стопанисвания от подсъдимия частен клуб „Амиго“,
като за това обещал, че свидетелката ще получава заплащане – 80 лева на вечер.
По този начин подс. О. упражнил психическо въздействие върху волята на св. К.,
мотивирайки я да участва и да бъде използвана в извършване на развратни
действия. Това предложение допаднало на св.К.и тя приела да работи за
подсъдимия, който осъзнавал обстоятелството, че действията му са противоправни,
независимо от изразеното от свидетелката съгласие. От тогава св.К.извършвала в
частния клуб многократно сексуални актове с клиенти. Когато се провеждали „суинг
партита“, както и когато почасова работа (сексуален акт е клиент) за св. К.,
подс. О. провеждал с нея телефонни разговори, чрез които я уговарял да
предостави сексуалната услуга, посочвал дата и часа на срещите ѝ. Тя от
своя страна действително отивала и извършвала сексуалните актове в частен клуб „Амиго“,
след което получавала част от паричните суми заплатени от клиентите на
подсъдимия, като останалата част от парите той прибирал за себе си. Тази
дейност св.К.извършвала до момента на започване на процесуално - следствените
действия, с които било образувано настоящото наказателно производство –
06.02.2015 г.
През месец август 2013 г.,
подсъдимият се свързал по телефона със св. А.Б.Д., ЕГН **********, и ѝ
предложил да разговарят по повод на оферта, който той имал за нея. Св. Д.
посетила частен клуб „Амиго“, където с подс. О. провел разговор, при който
последният ѝ обяснил в какво ще се състои нейната работа, а именно същата
щяла да предоставя сексуални услуги на мъже, както и да участва в групови
сексуални актове с размяна на партньори („суинг партита“) в стопанисвания от
подс. О. частен клуб „Амиго“, като за това обещал, че ще получава заплащане –
80 лева на вечер. Св. Д. се съгласила и приела да работи за подсъдимия, който
осъзнавал обстоятелството, че действията му са противоправни, независимо от
изразеното от пострадалата съгласие. От тогава св. Д. извършвала в частен клуб „Амиго“
многократно сексуални актове с клиенти. Когато се провеждали „суинг партита“,
както и когато почасова работа (сексуален акт с клиент) за св. Д., подс. О.
провеждал с нея телефонни разговори, чрез които я уговарял да предостави
сексуалната услуга, посочвал дата и часа на срещите ѝ. Тя, от своя страна,
действително отивала и извършвала сексуалните актове в частен клуб „Амиго“,
след което получавала част от паричните суми заплатени от клиентите на
подсъдимия, като останалата част от парите той прибирал за себе си. Тази
дейност св. Д. извършвала до момента на започване на процесуално - следствените
действия, с които било образувано настоящото наказателно производство –
06.02.2015 г.
Подс. Н.Ш.О. е роден на *** г., в
гр. Дамаск, Сирия, без гражданство, палестинец, постоянно пребиваващ в
Република България, разведен, средно образование, безработен, с постоянен адрес
***, ЕГН **********, ЛНЧ № *********.
Същият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Така
възприетата фактология се подкрепя от направеното от подсъдимото лице признание
на фактите, изложени в обвинителния акт, кореспондиращо си със събраните на
досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени средства
(ВДС), писмени доказателствени средства и писмени доказателства и способи на
доказване - експертизи, конкретно с гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите И.Й.Н.- Д., С.В. К., Е.С.В.,
М.Т.В., А.В.Г., Л.В.П., Станислав Василев Стоянов – включително и по реда на
чл. 223, ал. 1 от НПК, П.Д. В., Д. А. В., Л.Г.С., К.Ц.В., А.Б.Д., С.Л. К., Я.А.Я.,
А. С.Р., К.Р.Т., Г.В.С., Н. Д. В., И.Д. Д., Х. Й. С., И. Ц.Р., Е.Н.Л., П.А. С.,
К.И.С., Д. . И., И.Д.С. ; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие (том I, л. 49 – л. 59 от досъдебното производство), протокол
за претърсване и изземване от адрес гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „******“, бл.
№***, партер, частен клуб „Амиго“ с
разрешение на съдия (том II, л. 10 – л. 13 от досъдебното производство),
протокол за обиск и изземване от подс. О. (том II, л. 14 – л. 15 от досъдебното
производство) (т. ІІІ, л. 67 – л. 70 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване (т. ІІ, л. 29 от досъдебното производство), протокол за
оглед на веществени доказателства (том III, л. 55 – л. 57 от досъдебното
производство), протоколи за разпознаване на лице (том III, л. 28 – л. 29, л. 32 – л. 33, л. 36 – л. 37 от
досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (т. І, л. 63 от
досъдебното производство), декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на същия (т. ІІ, л. 21 от досъдебното производство), справки
от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги
(т. І, л. 11 – 21, л. 27 – 29 и л. 74 –
л. 82 и т. ІІІ, л. 89 – л. 96 от досъдебното производство), справка от
Агенцията по вписванията (т. І, л. 30 – л. 33 от досъдебното производство) ; веществени доказателствени средства – снимки,
оформени във фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие (т. ІІІ, л. 71
– л. 76 от досъдебното производство), снимки, оформени във фотоалбум към протокол
за обиск и изземване от подс. О. (т. ІІІ, л. 67 – л. 70 от досъдебното
производство), изготвените ВДС от експлоатация на специални разузнавателни
средства (СРС) – материали, представляващи класифицирана информация и оптични
носители ; способите на доказване – заключения
на компютърно - техническа (том IV, л. 29 – л. 31 от досъдебното производство),
компютърно - техническа (том IV, л. 106 – л. 110 от досъдебното производство),
техническа експертиза (т. ІV, л. 92 –
л. 101 от досъдебното производство) и оценителна (том IV, л. 123 – л. 124 от
досъдебното производство) експертизи.
Въззивната
инстанция изцяло споделя и извършената оценка на доказателствата от първия съд,
която определя всички свидетелски показания като логични, последователни и
непротиворечиви, както едно спрямо друго, така и съотнесени към останалите
събрани и проверени по делото писмени доказателствени източници и изготвени ВДС,
а последните – като истинни и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателствени средства по делото.
Верен е и извода на първата
инстанция, че гласните, писмените и веществените доказателствени средства и
способи на доказване – експертизи, непротиворечиво и в пълнота изясняват
фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимите
признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически
положения. Поради това, правилно и законосъобразно се явява и определението на
районния съд по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Направеното самопризнание се подкрепя
изцяло от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите М. В.,
А.Г., Л.П., С.С., П.В., Д.В., Е.В., С.К., И. Н. – Д., Л.С.,А.Д., С.К., Я.Я., А.Р.,
Х.С., И.Р., К. В., И.Д.и К.С.. Същите настоящият съдебен състав прецени като
логични, последователни и пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на
доказване. Не са налице основания за дискредитирането им, тъй като те
кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по
делото доказателствени средства. Категорично въз основа на тях се установяват
фактите, свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на
инкриминираното деяние, като не се установиха съществени противоречия в тази
насока.
По-конкретно,
показанията на тези свидетели послужиха на съда да установи по нужния несъмнен
и категоричен начин фактите и обстоятелствата, свързани с обстановката в клуб
„Амиго“, стопанисван от подс. О., предназначението му към инкриминирания период
от време, организацията на дейността в клуба, установения от подсъдимия начин
за рекламиране на дейността на клуба и за осигуряване на достъп на желаещите да
ползват платени сексуални услуги или да участват в т. нар. „суинг партита“,
организирани от подсъдимия, както и исканите от подсъдимия парични суми за
участие в предлаганите от него дейности. По отношение на тези факти и
обстоятелства така събраните по делото гласни доказателствени средства са
напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради
което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно от свидетелите и могат да служат като стабилна
доказателствена опора за изграждане на изводите му по фактите. Измежду така
събраните доказателствени средства не се констатират каквито и да било
съществени несъответствия или противоречия, които да налагат подробното им и
задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Показанията
на тези свидетели послужиха на съда да установи по категоричен и
безпротиворечив начин авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираните
деяния. В тази връзка следва да се отбележи, че събраните по делото гласни
доказателствени средства са напълно единни в насока, че именно подсъдимият е
организирал дейността по съгласуване на волите между лица, предоставящи платени
сексуални услуги и такива, желаещи да ползват тези услуги и по организацията и
провеждането на „суинг партита“ в клуб „Амиго“, като същият лично е мотивирал и
контактувал с лицата, предоставящи платените сексуални услуги и с клиентите на
клуба. Поддържал е последния, събирал е платените от клиентите суми за участие
в партитата или за предоставяне на платени сексуални услуги и е предоставял
част от така получените суми на лицата, предоставили услугите.
Въз основа
на показанията на посочените като пострадали лица – свидетелите М. В., А.Г., Л.П.,
Е.В., И. Н. - Д., С.К.иА.Д., съдът установи фактите и обстоятелствата, свързани
с установяването на контакт между всяка една от тях и подсъдимия, съобщеното им
от последния досежно естеството на работа в клуб „Амиго“, установената уговорка
помежду им за заплащане на предлаганите от пострадалите сексуални услуги. Установи
и регламентирания начин за уведомяване на пострадалите за предстоящо „суинг
парти“ или за наличие на клиент, желаещ за ползва платени сексуални услуги и
факта на реално извършвани такива услуги в клуба от пострадалите лица срещу
обещаното им от подсъдимия възнаграждение. Прави впечатление, че всяко от
пострадалите лица, без изключение, съобщава за един и същ механизъм на действие
от страна на подсъдимия по отношение на мотивирането им за участие в платени
сексуални услуги и по отношение на организацията на дейността по предлагането
на такива услуги, поради което и за съда не възникна съмнение, че същите
депозират обективни, безпристрастни и добросъвестни показания, полагат усилия
за изясняване на обективната истина и в нито един момент не градят защитна
версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. По отношение на
организацията на дейността, установена от подсъдимия, по съгласуване волите на посочените
свидетелки и лицата, желаещи да ползват платени сексуални услуги, показанията
на тези свидетелките кореспондират по несъмнен начин и със съобщеното от
лицата, за които е установено, че са ползвали предлаганите сексуални услуги –
свидетелите С.К., Я.Я. и А.Р.. И по отношение на тези факти и обстоятелства, измежду
така събраните гласни доказателствени средства не се констатират каквито и да
било несъответствия или противоречия, които да налагат подробното им и
задълбочено обсъждане. Същите, съдът прецени, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и могат да служат на инстанциите по същество при
изграждане на изводите им по фактите.
Фактите и
обстоятелствата, свързани със собствеността върху недвижимия имот, представляващ
бивш магазин № 10, находящ се в гр.
София, ж.к. „******“, ул. „******“, бл. № ***, партер, се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин от изисканата и приета от първия съд като
доказателство по делото справката от Служба по вписванията (л. 31, т. 1 от
досъдебното производство).
Правилно и точно първата съдебна
инстанция е кредитирала изцяло писмените доказателства и писмените
доказателствени средства, приети в хода на съдебното следствие, тъй като същите
кореспондират по категоричен начин с останалия събран и проверен доказателствен
обем, поради и което и настоящата инстанция ги оценява като подкрепящи
повдигнатото обвинение и направеното самопризнание.
Правилно са
дарени с доверие и заключенията на извършените по делото компютърно-технически
експертизи, техническа експертиза и оценителна експертиза, тъй като същите са
изготвени от компетентни в съответната област на науката лица, отговарят в
пълнота на поставените им въпроси, обосновани са и не възникват никакви
съмнения в тяхната правилност, безпристрастност и компетентна оценка на
обективните данни, въз основа на които са формирани заключенията.
От справката за съдимост на
подсъдимия безпротиворечиво се установява чистото му съдебно минало.
Като цяло, съобразно нормата на чл.
373, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно се е ползвал от събраните
в рамките на досъдебна фаза на процеса гласни, писмени и веществени доказателствени
средства и способи на доказване – експертизи.
С
оглед спецификата на доказателствения анализ при диференцираната съдебна
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при липса на противоречиви доказателства,
какъвто е настоящият случай, съдът приема за установени фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, позовавайки се, съобразно изричната
разпоредба на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, на направеното самопризнание
и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В конкретиката на
разглеждания казус, всички събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателствени източници подкрепят
еднопосочно и безпротиворечиво изложената в обвинителния акт и възприета и от
съдебните инстанции фактическа обстановка.
Въззивният състав служебно
констатира, че правото на защита на подс. О. не е било нарушено в нито един
етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания
на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да се
ползва от възможността съдебното производство да се развие по реда на някоя от
диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, което подсъдимият е
реализирал, да представя доказателства и да прави доказателствени искания,
некасаещи изложената в обвинителния акт и призната фактическа обстановка, да се
ползва от адвокатска помощ, каквато е ангажирал, както и възможност да се
изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права
и интереси, от които възможности подсъдимото лице в пълна степен се е възползвало.
Признатите от подс. О., по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, изложени в обвинителния акт фактически обстоятелства,
подкрепени от събраните на досъдебната фаза на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, очертават една константна, логична
верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин
се установяват както самите деяния, техният механизъм и предмет на извършване,
така и съпричастността на подсъдимия към същите.
Въз основа
на направената по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК оценка на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция намира, че първостепенният съд е направил правилни правни
изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВС и ВКС на РБ, досежно
съставомерността на инкриминираните деяния, като напълно законосъобразно и
обосновано ги е подвел под съставите на престъпленията по чл. 155, ал. 5, т. З,
вр. ал. З, вр. с ал. 2 от НК, по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК и по чл.
159в от НК, тъй като от обективна и субективна страна са налице всички признаци
на тези престъпни състави.
Така, на първо място, безусловно
верни са изводите на решаващия първоинстанционен съд, че с деянието си,
осъществено в периода от неустановена дата през 2012 г. до 06.02.2015 г., в гр.
София, ж. к. „Л.“, ул. „******“, бл. №***,
партер, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 155, ал. 5, т. З, вр. с ал. З, вр. с ал. 2 от НК.
Видно от събраните
по делото гласни доказателствени средства, от обективна страна, през посочения
от обвинението период, подсъдимият е предоставял
систематически - повече от три пъти, помещение - частен клуб „Амиго”, находящ
се на горепосочения адрес, на различни лица за полови съвкупления и блудствени
действия, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на повече от
две лица - М.Т.В., ЕГН **********, А.В.Г., ЕГН **********, Л.В.П., ЕГН **********,
Е.С.В., ЕГН **********, И.Й.Н.– Д., ЕГН **********, С.В. К., ЕГН ********** и А.Б.Д.,
ЕГН **********. Изпълнителното деяние подсъдимият е осъществил, като е давал
възможност на различни лица, в т. ч. и пострадалите свидетели, да ползват
помещението, организирано като частен клуб „Амиго“, за развратни действия –
полови съвкупления и блудствени действия. Подс. О. е осигурявал възможност на различни,
но на повече от две лица, да ползват помещението за развратни действия повече
от три пъти, въз основа на различни решения, и в този смисъл дейността е
осъществявана от него системно. Предмет на престъпно посегателство се е явило
именно помещението, находящо се на горепосочения адрес, организирано от
подсъдимия като частен клуб „Амиго“.
От
субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено от
подсъдимия при „пряк“ умисъл и с користна цел. Подс. О. е имал съзнанието, че
предоставя помещението на различни лица за развратни действия, както и че прави
това системно – повече от три пъти, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си и общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването на
същите.
Вината е неюридическо свойство на престъплението,
защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти
за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна
на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че помещението
е било организирано именно за развратни действия, видно от създадената
обстановка в същото и това, че подсъдимият е създал стройна организация за
съгласуване на волите на предварително неограничен кръг лица по предоставяне,
респ. ползване на платени сексуални услуги и размяна на интимни партньори
именно в това помещение, като е рекламирал широко дейността. При така
установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа
за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които му придават
обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като
противозаконно предоставяне на помещение за развратни действия. Също така,
подс. О. е наказателно - отговорно лице, без данни, изключващи възможността му
да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата
вменяемост, въпреки липсата на съдебно - психиатрична и психологична експертиза
по делото. Не може да бъде възприето твърдението на подсъдимия при упражняване
на правото му на лично защита пред настоящата инстанция, че същият не е знаел
законите на страната ни, тъй като, от една страна, установи се, че същият
продължително време пребивава на територията на Р България, като е бил в брак с
българска гражданка, а от друга страна безспорно установеното в хода на делото
поведението на подсъдимия, изразяващо се в контрол върху лицата, посещаващи клуба
и вземане на мерки да не бъде разкрита дейността, осъществявана в клуба,
безсъмнено сочи, че същият е имал вярна и точна представа за общественоопасния
характер на поведението си. Престъплението е осъществено от подсъдимия със
специалната съставомерна цел, визирана в разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от НК,
а именно с користна цел – да се извличат облаги от заплащаните от клиентите на
клуба суми за участие в „суинг партита“ и за платени сексуални услуги.
Мотивиран от горното, настоящият
съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни, обосновани и
доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и
субективна страна, на вмененото на подс. О. инкриминирано деяние.
По изложените съображения, правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. Н.Ш.О. е бил
признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 3,
вр. с ал. 3 от НК.
На второ място, правилни и законосъобразни
се явяват изводите на решаващия първоинстанционен съд, в смисъл, че с деянията
си, осъществени на различни по делото дати, подсъдимият е осъществил
седемкратно състава на престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 1 от НК, като в периода от неустановена дата през 2013 г. до 06.02.2015 г., в
гр.София, набирал и приемал отделни лица - М.Т.В., ЕГН **********, А.В.Г., ЕГН **********,
Л.В.П., ЕГН **********, Е.С.В., ЕГН **********, И.Й.Н.– Д., ЕГН **********, С.В.
К., ЕГН ********** и А.Б.Д., ЕГН **********, с цел да бъдат използвани за
развратни действия - проституция и участие в групови сексуални актове, в частен
клуб „Амиго“, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „******“, бл. №***, партер, независимо от съгласието им,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги (да получават доходи от
предоставените сексуални услуги) и получаване на облаги (получавали са част от
паричните суми, заплатени от клиентите срещу предоставяните от тях сексуални
услуги).
От обективна страна, подсъдимият е
осъществил по отношение на всяко от пострадалите лица две от формите на
изпълнително деяние, алтернативно предвидени в диспозицията на
наказателноправната норма по чл. 159а, ал. 1 от НК, като е набирал и приемал
същите. Подсъдимият е набирал пострадалите, по смисъла на чл. 159а, ал. 1, пр.
2 от НК, като е упражнявал психическо въздействие върху волята им, насочено към
тяхното мотивиране да участват за постигането на една от целите на престъплението,
а именно да участвал в развратни действия – предоставяне на платени сексуални
услуги на отделни клиенти или по време на групови сексуални актове („суинг
партита“), като предварително им е обещавал част от получените от клиентите
суми за платените сексуални услуги, с което допълнително ги е мотивирал да
вземат участие. Подсъдимият е приемал всяко от пострадалите лица през
инкриминирания период от време, по смисъла на чл. 159а, ал. 1, пр. 4 от НК,
като им е предоставял достъп до стопанисвания от него частен клуб „Амиго”,
където пострадалите са осъществявали платените сексуални услуги, срещу което О.
им е предоставял предварително уговорена парична сума, представляваща част от
платената от клиентите цена за платената сексуална услуга. Правилно СРС е
приел, че макар тази дейност подсъдимият да е осъществявал със съгласието на
пострадалите, това обстоятелство е ирелевантно за отговорността му по този
законов текст.
От
субективна страна, деянията са осъществявани от подсъдимия при форма на вината „пряк“
умисъл : същият е имал съзнанието, че набира и приема отделни лица за развратни
действия, срещу обещаване и даване на имотна облага, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си и общественоопасните му последици и
пряко е целял настъпването на същите. По отношение на фактите и
обстоятелствата, обосноваващи виновното поведение на подсъдимия, важи вече
казаното по-горе по отношение на престъплението по чл. 155 от НК, поради което
и тук няма да бъде повтаряно.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен
състав намира, че районният съд е направил правилни, обосновани и
доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и
субективна страна, на вменените на подс. О. инкриминирани деяния.
По изложените съображения, правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. Н.Ш.О. е бил
признат за виновен за извършените от него седем самостоятелни престъпления по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния
наказателен закон се явяват и изводите на СРС – НО, 21-ви състав в насока, че с
деянията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци от състава на престъплението по чл. 159в от НК, като в периода от
неустановена дата през 2013 г. до 06.02.2015 г., в гр. София ж. к. „Люлин“, ул.
„******“, бл. №***, Партер, използвал пострадалите
от трафик на хора лица – М.Т.В., ЕГН **********, А.В.Г., ЕГН **********, Л.В.П.,
ЕГН **********, Е.С.В., ЕГН **********, И.Й.Н.– Д., ЕГН **********, С.В. К.,
ЕГН ********** и А.Б.Д., ЕГН **********, за развратни действия - полови съвкупления и блудствени
действия с различни лица, независимо от съгласието им. Това подсъдимият е
извършил, като е спомагал за съгласуване волите на пострадалите и клиентите на
платените сексуални услуги към осъществяване на такива услуги в частния клуб
„Амиго“, срещу което подсъдимият е получавал част от платеното от клиентите
цена за сексуалните услуги.
Вярно и точно
районният съд е установил и субективната страна на извършеното от подсъдимия
инкриминирано деяние, като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл,
по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. В тази връзка важи казаното по-горе,
касателно установяването на съдържанието на психичното отношение на дееца към
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил
правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вменените на подс. О.
инкриминирани деяния.
По
изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 от НПК, подс. Н.Ш.О. е бил признат за виновен за извършените от него
седем самостоятелни престъпления по чл. 159в от НК.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия, като е приел, че не са налице предпоставките за определянето му при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради липсата на многобройни или
изключително смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Правилно районният съд е отмерил и
вида и размера на следващата се на подсъдимия наказателна санкция за всяко едно
от извършените от него престъпления. Отредените наказания не се явяват нито
несъразмерно тежки и завишени, нито явно несправедливи, с оглед степента на
обществена опасност на конкретното деяние и дееца. Размерът и видът на
наказателната санкция е съобразен с обществената опасност на дееца и всяко едно
от деянията. Вярно първият съд е възприел, като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на престъпленията, изразеното съжаление от същия, липсата на трудови
доходи и влошеното здравословно състояние, налагащо провеждане на лечение. Не
могат да бъдат сподЕ.вижданията на защитата, че направеното от подсъдимия
самопризнание, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, следва да се преценява като
смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като същото е задължителна
предпоставка за прилагане на диференцираната процедура, гарантираща
по-благоприятно третиране на дееца, но същевременно не допринася за изясняване
на обективната истина, в който случай единствено би се явило смекчаващо отговорността
обстоятелство. Настоящата инстанция няма основание да ревизира доводите на
първия съд и относно отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а
именно продължителния период на извършване на престъпленията, а по отношение на
трафика на хора – и користния мотив на подсъдимия, както и широката разгласа на
дейността му. При това, правилно СРС – НО, 21-ви състав е направил извод, че
макар да е налице сериозен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, не са налице многобройни или
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, което да обуслови
определянето на следващото му се наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Възраженията на защитата в този смисъл СГС, в този
си състав, намира за неоснователни.
Правилно СРС – НО, 21-ви състав е
индивидуализирал и следващите се на подсъдимия наказания за всяко едно от
извършените от него престъпления, като за престъплението по чл. 155, ал. 5, т.
3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”,
за срок от три години, което, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а,
ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е намалил с една трета, а именно с една година,
и му е наложил наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от четири
години, а също и на наказание „глоба“, в размер на 12 000 лева ; за всяко едно
от седемте престъпленията по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от НК го е осъдил
на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години, което, на основание
чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е намалил с
една трета, а именно с една година, и му е наложил наказание „лишаване от
свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1
от НК, е отложил, за срок от четири години, а също и на наказание „глоба“, в
размер на 10 000 лева ; за всяко едно от седемте престъпленията по чл. 159в от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години,
което, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.
1 от НК, е намалил с една трета, а именно с една година, и му е наложил
наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от четири години, а също и на
наказание „глоба“, в размер на 10 000 лева. Така индивидуализирани наказанията,
наложени на подсъдимия, са съответни на проявената чрез деянията степен на обществена
опасност, поради което и не се явяват нито прекалено занижени по размер, в
какъвто смисъл е становището на представителя на държавното обвинение, нито
завишени, в каквато насока е оплакването, съдържащо се във въззивната жалба.
По-конкретно, настоящата инстанция намира, че правилно и обосновано първият съд
не е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, и наред с наказанието
„лишаване от свобода“ е наложил на подсъдимия и наказание „глоба“ в
гореупоменатия размер. От една страна, както вече се посочи, не се установяват
многобройни или изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко, а от друга – извършените престъпления от дееца без
изключение са користно мотивирани, което налага и съответното въздействие върху
патримониума му, чрез налагане на съответното по вид имуществено наказание.
Правилно е приложена редукцията на санкцията, предвидена в императивната
законова разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК.
В съответствие с нормата на
материалния закон – чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо, най-тежко
наказание „лишаване от свобода“, измежду наложените на подс. О. за съвкупността
от престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“, в размер на две
години.
Правилно и на основание чл. 66, ал.
1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така определеното наказание
„лишаване от свобода“, за срок от четири години. Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за
приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало
на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години)
очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се
съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез
постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване
от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в
този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез
въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва
да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и
личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. Въззивният съд напълно
споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането на
подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от
обичайната му социална среда. Евентуална такава би се явила разрешение,
непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън
законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При
подсъдимия не са формирани престъпни навици (чисто съдебно минало). Законоустановените
цели на наказателната репресия при същия са постижими и без ефективното
изтърпяване на наказанието. При това, предоставеният изпитателен срок на
условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща
се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното
наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателният
срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно
обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и
силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на
необходимостта от спазване на законите.
Воден от изложените съображения,
въззивната инстанция намира за вярно и точно решението на първоинстанционния
съд да отложи за срок от четири години изпълнението на така определеното
наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, считано от
влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок,
районният съд е съобразил характеристичните данни на подсъдимия, като
едновременно с това отчел и обстоятелството, че законодателят изрично свързва
ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на
подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е приел, че именно такъв
размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително
възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите
членове на обществото.
Вземайки предвид всички посочени
по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така отмереното наказание „лишаване
от свобода“, наложено на подсъдимия за съвкупността от престъпления, е
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяния и деец и
отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство. Чрез него биха се
изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно същото не се явява несъразмерно тежко и се явява
достатъчно за осигуряване нужния възпитателно - поправителен и възпиращ ефект,
не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове
на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална
превенция по чл. 36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на подс. О. да
се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко
наказание.
От ревизия се нуждае единствено
изводът на съда относно приложението на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият
е осъден за съвкупност от престъпления, за всяко едно от които му е наложено
наказание „глоба“, кумулативно с наказанието „лишаването от свобода“,
настоящата инстанция намира, че следва да присъедини към определеното най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ наказанието „глоба“, в най-високия му и пълен
размер, измежду наложените му за съвкупността от престъпления, а именно в
размер на 12 000 лева. От една страна, ако се сподели разбирането на
първия съд за възможността за частично присъединяване на наказанието „глоба“
към наказанието „лишаване от свобода“, когато двете санкционни изражения на
наказателна репресия са кумулативно наложени за включените в съвкупността
престъпления, подсъдимият недопустимо се облагодетелства за това, че е извършил
не едно, а множество престъпления. Това е така, защото само при едно извършено
престъпление, подсъдимото лице ще понесе наказателната си отговорност в пълния
размер и на двете си кумулативно наложени санкции, а при множество престъпни
деяния, извършени в условията на реална съвкупност, за които са наложени
едновременно поне за едно от тях „лишаване от свобода“ и „глоба“ – едната
санкция – „глоба“-та, само частично! Това съвсем не е смисълът и целта на
нормата на чл. 23, ал. 3 от НК и въобще на института на кумулацията. Също така,
не е допустимо размерът на присъединеното наказание „глоба“, кумулативно
наложено заедно с наказанието „лишаване от свобода“ за всяко едно от
престъпленията, включени в съвкупността, да е по-малко по размер от най-тежкото
кумулативно наложено такова наказание за някое от престъпленията в съвкупността.
Не може определеното общо, най-тежко наказание за престъпленията, включени в
съвкупността, да е по-малко по размер от най-тежкото наказание за едно от
престъпленията в съвкупността. В този смисъл е и решение № 21/1986 г. на ОСНК на ВС.
Настоящата инстанция изцяло споделя
изводите на решаващия първоинстанционен съд относно разпореждането с
веществените доказателства по делото. Правилно СРС – НО, 21-ви състав е отнел в
полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, вещите,
принадлежащи на обвиняемия и послужили за извършване на умишлените престъпления,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 06.02.2015 г. (т. ІІ, л. 10 –
л. 11 от досъдебното производство), както и два броя мобилни телефони, описани
в протокол за обиск и изземване от 06.02.2015 г. (т. ІІ, л. 14 – л. 15 от
досъдебното производство) и е върнал на подс. Н.Ш.О. паричната сума от 190 (сто
и деветдесет) лева, иззета с протокол за обиск и изземване с разрешение на
съдия от 06.02.2015 г. (т. ІІ, л. 14 – л. 15 от досъдебното производство),
както и сумата от 3 500 лева, иззета с протокол за претърсване и изземване
от 06.02.2015 г. (т. ІІ, л. 10 – л. 11 от досъдебното производство). Въззивният
състав изцяло споделя изводът на първия съд, че макар процесната сума от 3 500
лева да е била установена и иззета от помещение, предоставяно от подсъдимия за
развратни действия, по делото не са събрани безспорни доказателства същата да е
била придобита от престъпление, по смисъла на чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, за
да бъде отнета в полза на държавата. Доколкото се касае до материалноправен
институт, предпоставките за приложението му следва да бъдат безспорно
установени от събраните по делото доказателства, а не да се предполагат, тъй
като в противен случай присъдата би почивала на недопустими предположения, в
нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 303, ал. 1 от НПК. Ето
защо и доводите на представителя на държавното обвинение, залегнали в протеста
в противния смисъл, СГС намери за неоснователни.
По отношение на присъдата в частта ѝ, в която
подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, то същата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед изхода на
делото, правилно и законосъобразно подсъдимото лице е осъдено, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, да заплати сторените по време на наказателното производство
разноски, в частност на досъдебното такова, в размер на 1 460 (хиляда
четиристотин и шейсет) лева. Същите са вярно изчислени. Точно е определено това
да стане в полза на държавата, в частност на СДВР, тъй като разноските са
направени единствено на досъдебното производство, като средствата за същите са
заплатени от СДВР, поради което следва да се възстановят само по сметка на
държавния бюджет.
Законосъобразно
първоинстанционния съд е присъдил, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК,
подсъдимият да заплати 5 (пет) лева държавна такса, съгласно чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за служебно
издаване на изпълнителен лист.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата
следва да бъде изменена, в указаната по-горе част, а в останалата ѝ част
– потвърдена.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
от 28.03.2017 г., по НОХД № 2949/2016 г.
на СРС - НО, 21-ти състав, в частта ѝ,
с която на основание чл. 23, ал. 3 от НК
съдът е присъединил отчасти наказанието „глоба“, до размер от 5 000 лева, като
присъединява
изцяло наказанието „глоба“, в размер на
12 000 (дванадесет хиляди) лева, към наложеното на подсъдимия общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.