№ 37
гр. Ловеч, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора К. Енч. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224300600074 по описа за 2022
година
С присъда № 260015/20.12.2021 г., постановена по НОХД № 7/2019 г.
Луковитският районен съд е признал ГР. В. К., ЕГН ********** за виновен в
извършване на престъпление по чл. 193 ал. 1 от НК, поради което го е осъдил
на три месеца лишаване от свобода. Със същата присъда К. е признат за
виновен и за извършване на престъпление по чл. 133 във връзка с чл. 129 ал.
1, във връзка с ал. 2, предл. 5-то, алтернатива 2-ра от НК и е осъден на шест
месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът му е
определил едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила,
като през изпитателния срок му е определил пробационна мярка по чл. 42а ал.
2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Освен това К. е осъден да заплати на А.Д., ЕГН ********** сумата от 500
лева неимуществени вреди ,ведно със законната лихва от 15.10.2017 г. до
окончателното й изплащане за разликата до 1000 лева е отхвърлен, на К.И.
С., ЕГН ********** сумата от 500 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.10.2017 г. за престъплението по чл. 193 ал. 1 от НК
,като за разликата от 1000 лева е отхвърлен и хиляда и петстотин лева
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.1.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата за престъплението по чл. 133 във връзка
с чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал К., поради което
чрез процесуалния си представител адвокат Б. М. – САК, обжалва
1
постановения съдебен акт в установения от закона срок по реда на въззивното
производство. Счита, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните по делото
гласни и писмени доказателства. В допълнение към въззивната жалба
посочва, че счита, че при постановяване на съдебния акт е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, поради необсъждане на
нито един от доводите на защитата и направените възражения в пледоарията
в открито съдебно заседание на 20.12.2021 г. В тази връзка адвокат Мирела
Иванова – САК ,процесуален представител на К. в допълнение към жалбата
посочва, че съдът е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на
страните, независимо дали ги счита за основателни или не. Счита ,че този
отговор следва да е обективиран по делото – в мотивите на съдебния акт, така
че да стане достояние на страните , а страната която е изтъкнала довода да
узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която
аргументите са или не са уважени.Излага, че пълното игнориране или
деклариране на несъгласие с доводите на защитата на подсъдимия , без да се
изследват в пълнота и да им се даде отговор представлява нарушаване на чл.
14 от НК. В тази връзка сочи Решение № 418/18.10.2012 г. по н.д. №
1433/2012 г. н.к. ,трето н.о на ВКС, Решение № 507/29.02.2012 г. на ВКС,
второ наказателно отделение по н.д. № 2138/2011 г., Решение по н.д.
450/2010 г. на второ наказателно отделение на ВКС. Посочва, че в конкретния
случай решаващия съд е свел доводите си единствено до отбелязване на стр. 5
от мотивите по отношение на пледоарията на защитата с едно „кратко
изречение“. Излага, че по делото липсват данни за изградено вътрешно
убеждение на съда за вината на К., което да е мотивирано с постановения
обжалван съдебен акт. На второ място счита ,че първоинстанционния съд е
постановил осъдителната си присъда на база на предположения, на
недоказани по несъмнен начин обвинения ,в пълно нарушение на чл. 303 от
НПК. Счита, че по отношение на свидетелските показания , дадени от
пострадалите на досъдебното производство и съдебното такова са налице
противоречия относно това дали са извикани от подсъдимия от училището , в
което са играели или са го видели на улицата и са влезли да му цепят дърва
по негова покана, броя на брадвите, липсата на противоречия в показанията
на пострадалите в съдебното производство, независимо от наличието на
такива на досъдебното производство. Излага, че в показанията си пострадалия
А.Д. посочва ,че от устата на К.С. излизали „кръв и пяна“, което категорично
кореспондира с характерното за епилептичен припадък прехапване на езика,
като по делото има безспорни данни ,че последният е страдал от епилепсия –
показанията на свидетелката А.М. и свидетелката Захарина. Сочи,че противно
на показанията на тези свидетели К. дава еднозначни обяснения на
досъдебното производство при предявяване на обвинението. Счита, че
абсолютно неправилно е обстоятелството, че в мотивите си съдът не
кредитира тези показания. Изтъква, че по делото няма нито един пряк
свидетел или пряко доказателство, че подзащитният й е сипвал алкохол на
пострадалите и че същите са цепили дърва в двора му. Освен това счита за
изцяло непълни и необективни заключенията по извършените съдебно-
2
медицински експертизи и даденото заключение по разширената такава. Сочи,
че изготвената от вещото лице д-р Газемба експертиза се основава
единствено и само на показанията на пострадалите и майката на К.С., без да е
извършено медицинско изследване за наличието на алкохол в кръвта и без
никакви данни, че лицето е страдало от епилепсия. Счита, че изготвената
комплексна психолого-психиатрична експертиза от в.лице д-р Т., и клиничен
психолог А.А. разколебава обвинението. Изтъква, че разширената трона
съдебно –медицинска експертиза изготвена от д-р К., д-р М. и д-р Т. дава
заключение, че пострадалия С. към момента на изготвяне на експертизата и
към момента на деянието не е страдал и не страда от епилепсия, като
изследването е извършено с медицинско чукче. По отношение на предявените
граждански искове счита, че същите са уважени от съда при наличие на
съществено процесуално нарушение, каквото представлява липсата на
доказани болки и страдания от страна на пострадалите. С оглед на това
същите са явно несправедливи и не отговарят на действителните вреди. По
изложените съображения моли настоящата инстанция да уважи молбата.
В съдебно заседание представителят на обвинението моли настоящата
инстанция да остави без уважение жалбата ,като счита, че в хода на
съдебното следствие са положени максимални усилия за изясняване на
фактическата обстановка по делото, като в мотивите са обсъдени всички
събрани по делото доказателства. Счита, че безспорно е установено
авторството, уврежданията които са получили малолетните деца , вследствие
на употребата на алкохол. С оглед на това моли съда да потвърди присъдата
на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Процесуалният представител на гражданските ищци в съдебно
заседание изказва становище, че присъдата е правилна и обоснована, събрани
са достатъчно доказателства, които по един безспорен начин довеждат до
извода, че деянието, което е повдигнато по отношение на подсъдимия е
извършено от него и по начина, който е описан в обвинителния акт.
В съдебно заседание защитникът на въззивника адвокат М. поддържа
жалбата по съображенията изложени в нея и моли да бъде уважена. Моли
настоящата инстанция да отмени постановения от първата инстанция съдебен
акт като неправилен и незаконосъобразен. Счита, че делото е пълно с
противоречия по отношение на свидетелските показания, по отношение на
изслушаните съдебно-медицински експертизи и по отношение на оценъчната
дейност на съда, който вследствие на това е стигнал до един порочен акт. По
отношение на изслушаните експертизи сочи, че никъде по делото няма
изследване има ли алкохол в кръвта на пострадалите и колко промили, като
първоинстанционния съд в мотивите си е посочил, че това няма отношение
към предмета на доказване. Освен това изтъква и наличието на противоречия
в изготвените експертизи относно това страдали пострадалия С. или не от
епилепсия, обстоятелство което е изследвано с медицинско чукче. С оглед на
това приема, че няма как да се установи точно причинно следствената връзка
от настъпилото увреждане, дали е от епилептичен припадък или от отравяне с
алкохол. По отношение на свидетелските показания счита, че е налице пълно
противоречие между това, което са заявили на досъдебното производство и в
3
съдебно заседание, поради което не могат да бъдат кредитирани. По
изложените съображения счита ,че обвинението не е доказано по безспорен
начин, в тази връзка и от оценъчната дейност на съда, поради което моли
настоящата инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт и
постанови друг, с който да признае подзащитният му за невиновен.
В съдебно заседание въззиникът К. посочва, че това което казва
адвоката му не го интересува. Изтъква, че „тези деца“, не ги е канил, нито ги е
търсил да му цепят дърва. Сочи, че той е влязъл с „момичето“ да обядва, а те
са влезли в къщата като „чорбаджии“ и са го нападнали. Излага, че не го
интересува дали са пили и какво са правили, оставил ги е да правят каквото
си искат.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и
допълнението към нея, становището на страните в процеса, приложените към
делото доказателства и след като провери изцяло правилността на
постановения от първата инстанция съдебен акт, приема за установено
следното:
Въззивникъта К. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 193
ал. 1 от НК и по чл. 133 във връзка с чл. 129 ал. 1, във връзка с ал. 2, предл. 5-
то алтернатива втора от НК,признат е за виновен по същите от
първоинстанционния съд, който му е наложил наказание за всяко едно от
престъпленията и му е определил едно общо наказание от шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, като
е постановена и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2 т. 2 от НК през
изпитателния срок“задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
В мотивите си същият е посочил фактическата обстановка, която
приема за установена , като почти дословно на гърба на л. 324 и л. 325 е
преповторил опасната такава в обвинителния акт. Единствената разлика на л.
325 е думата „залита“, която в обвинителния акт е „криволичи“. На гърба на
страница 325 и на страница 326 е посочил доказателства, които установяват
същата. Приел, че тази фактическа обстановка се установява и от показанията
на свидетелките С.К. и П.М./дадени на досъдебното производство и
приобщени по съответния ред/. Между същите са налице противоречия
относно основния факт на доказване, предмет на обвинението по чл. 193 ал. 1
от НК – свидетелката К. при разпита й в съдебно заседание л. 109 на гърба,
л.110 посочва, че „видяхме малкия К. с още едно дете паднали на земята“..
Другите деца те бяха добре, само той беше по-зле. Защото другите не са пили,
той е пил той……Другите деца не ми се струваха пияни, да залитат. Всички
си бяха добре, само К. беше зле…Не ми е направило впечатление някое да
залита, нямаше пияни други деца. Не съм видял някое да залита, другите даже
го удряха да става, но той не можеше…Децата казаха, че само той е
пил…..Като си тръгнаха децата не съм видял някое от тях да залита или да е
пияно. Другите деца си говореха разбрано. Не съм усетила някое от тях да е
пило. Не съм видяла някое да залита“. В показанията си свидетелката
Мехмедова /в ценените от съда нейни показания на досъдебното
производство на л. 128/ е посочила, че: „Направи ми впечатление, че А. и С.
4
се клатеха наляво, надясно като пияни. Ние попитахме А. и С. какво е
станало. Те ни отговориха, че Григор им е дал ракия без да обясняват
подробно“. Следва да се посочи, че двете свидетелки са били заедно по едно и
също време пред дома на въззивника К., но с оглед на посоченото по-горе са
възприели противоположни факти, които има съществено значение относно
установяване на обективната страна на престъплението. Налице е
противоречие и между показанията на свидетелката К. и показанията на
пострадалия свидетел Д., които също имат съществен значение за
установяване на обективната истина по делото. В показанията си той посочва,
че „Напи ни и аз усещам, че съм пиян…..Когато си тръгнахме аз усетих, че
съм се напил, аз шарех по пътя, залитал съм, завалях се……С. през това време
беше с мене и си замина у тях. И той беше повръщал“/показания на свидетеля
Д., дадени в съдебното производство на л. 71 и 72/. Освен това
първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на свидетеля М., дадени
на досъдебното производство –л. 131 ,като липсват мотиви защо приема
същите и не дава вяра на тези дадени в съдебно заседание /л. 76/ където
същият заявява, че е вярно това, което е заявил в съдебно заседание. По
отношение на показанията на пострадалите свидетели съдът на гърба на
страница 325 единствено посочва ,че дава вяра на същите, тъй като са“
взаимно непротиворечиви относно съществените обстоятелства , както и
кореспондират с останалия доказателствен материал“. Съдът обаче не е
посочил кои са тези несъществени противоречия според него, като е приел че
те кореспондират с показанията и на свидетелката К., въпреки описаните по-
горе противоречия. По отношение на изготвените експертизи
първоинстанционния съд е посочил, че ги кредитира, тъй като са обективно
изготвени и са дадени след запознаване на експертите със събраните по
делото доказателства и след личен преглед на пострадалия. Тази
формулировка не съдържа никаква конкретика относно фактите, предмет на
обвинението. В тази връзка следва да се посочи обстоятелството, че вещото
лице д-р Т. на л. 77 на гърба, вещото лице А. л. 111 са отговорили на зададен
от адвокат М. въпрос за противоречия в показания на децата,/вероятно между
тези дадени на досъдебното производство и в съдебно заседание по
отношение на всички пострадали/ независимо, че такива са били
констатирани от съда единствено по отношение на свидетеля М..
При наличието на тези противоречия първоинстанционния съд е
следвало да ги констатира и да изложи съображения кои от тях приема и кои
отхвърля/ чл. 305 ал. 3 изречение второ/ и защо. Възражения в този смисъл са
направени и от процесуалните представители, защитниците на въззивника
Камбуров в пледоариите си пред него. Като не е сторил това
първоинстанционния съд е допуснал остраними процесуални нарушения по
смисъла на чл. 348 ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК. На първо място е налице
остранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на въззивника, а именно да разбере защо
съдът дава вяра на посочените в мотивите на настоящия съдебен акт
доказателства и с оглед на това да организира защитата си/съдът дава вяра на
показанията на пострадалите свидетели, тъй като са взаимно непротеворечиви
5
по отношение на несъществени противоречия и кореспондират с останалия
доказателствен материал, липсата на конкретика относно изготвените
експертизи/. На второ място липсата на анализ на противоречията на
събраните по делото доказателства по своята същност представлява липса на
мотиви в тази им част. Тук следва да се посочи и обстоятелството за наличие
на противоречия между показанията на пострадалите, дадени на досъдебното
производство и в съдебното производство относно броя на чашите със сок,
които са изпили, броят на брадвите, които според тях им е предоставил
въззивка, както и че с мотивите си първоинстанционния съд не е отговорил на
нито едно от възраженията направени от защитниците на въззивника.
При горните съображения настоящата инстанция приема ,че следва да
се отмени присъда № 260015/20.12.2021 г., постановена по НОХД № 7/2019
г. на Луковитският районен съд и делото се върне на същия съд за
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260015/20.12.2021 г., постановена по НОХД №
7/2019 г. на Луковитският районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав от стадия
на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6