Р Е Ш Е Н И Е
№ 260068 / 4.9.2020г.
гр. Перник, 04.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Божура А.
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 1501 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Й.Е.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на дворно място, съставляващо УПИ, за който за съгласно плана за
регулация и застрояване на с. Р., община Перник, утвърден със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г., изменен с Решение на Общински съвет
№ 307 от 20.09.2016 г. на Кмета на Община Перник, е отреден
парцел XVII-2285, в кв.
107а, находящо се в с. „Р.”, общ. Перник, с
площ 546
кв.м., при съседи: от запад – улица, от юг – парцел XVI-2284,
от изток – парцел X и парцел IX
и от север – парцел XVIII.
Ищецът излага, че е собственик на описания недвижим имот, придобит чрез
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 195, том I, рег. № 1011, дело № 130/2017 г. на нотариус М. М., а ответникът е носител на
вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от същия парцел, по силата на
договор за дарение, обективирано в Нотариален акт
№ 125, том I,
рег. № 1476, дело № 84/07.04.2010 г. Твърди се, че ищецът е
собственик и на ½ ид.ч. от съседния от юг имот, представляващ парцел парцел XVI-2284, в кв.
107а. Тъй като страните не могат да разпределят добоволно ползването на терена,
за ищеца се породил правен интерес от образуване на настоящото производство.
С оглед изложеното,
се моли
съдът
да постанови решение, с което съобразно правата им, да разпредели
ползването върху процесното дворно място,
като на ищеца се отреди за ползване южната половина от парцела. В открито съдебно заседание поддържа молбата като настоява да му бъде възложено ползването на дял 1 според заключението на вещото лице за разпределение на ползването.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си Е. И., оспорва исковата молба
като недопустима и неоснователена. В първото по делото открито
съдебно заседание ответникът, чрез адв. А., изразява
становище, че производството е недопустимо поради липса на
съсобственост между страните върху дворното място, тъй като ищецът е едноличен
собственик на имота, а ответникът е носител на ½ ид.ч. от правото на
ползване върху него. В последното съдебно заседание по делото навежда довод за
недопустимост на производството, тъй като не препятства ползването на имота от
страна на ищеца, поради което не е станал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Заповед
ДС-11106/08.12.1998 г. на областния управител, че със същата е наредено да се
продаде на Й.Е.И. недвжим имот с площ 530 кв.м., находящ се в кв. а07а по плана
на с. Р., общ. Перник, при съседи: улица, парцел XVI,
парцел IX и парцел XVIII.
От Договор за продажба на недвижим
имот – частна държавна собственост, сключен на 12.01.1999 г. между областния
упавител С. К. и Й.Е.И., се установява, че ответникът е закупил недвижим имот с
площ 530 кв.м., находящ се в кв. 107а, с. „Р.”, общ. Перник, при
съседи: улица, парцел XVI, парцел X, парцел IX, парцел XVIII, ксто по делото са приети и
преводните нареждания, квитанциите и вносните бележки за палащане на проджнта
цена.
С
Решение от 13.12.2006 г. по гр.д.3557 от
2004 г. на СРС е прекратен бракът, сключен между И.Д.И. и Й.Е.И..
С отговора
на исковата молба са представени: Договор за покупко-продажба на недвижим имот
– частна държавна собственост от 04.09.2000 г., с който областният управител
прехвърля на Й.Е.И., собствеността върху същия недвижим
имот с площ 530 кв.м., находящ се в кв. 107а, с. „Р.”, общ. Перник, при
съседи: улица, парцел XVI, парцел X, парцел IX, парцел XVIII, продажната цена за което е
платена с платежно нареждане от 10.01.1998 г., Заповед № РД-0319/06.10.2000 г. на областния управител, с която е
разпоредено да се отпише от актовите книги на държавните имоти частна държавна
собственост и предаде на Й.Е.И. недвижим имот, парцел XVII, с площ 530 кв.м., находящ се в кв. 107а,
с. „Р.”,
общ. Перник, както и Нотариален акт за дарение на вещно право на строеж № 53,
том I, рег. № 2254, дело
№ 221/2005 г., с който Й.Е.И. дарява на
Елит Николов И. вещно право на строеж върху
недвижим имот, находящ се в с. Р., община Перник, представляващ парцел XVII-2285
с площ 530 кв.м., при граници: от запад – улица, от изток – парцел IX и
парцел X, от юг – парцел XVI и от север – парцел XVIII. Същите
представляват незаверени копия на документи, поради което съдът намира, че
доказателствената им стойност не следва да бъде обсъждана.
От Нотариален акт № 125, том I,
рег. № 1476, дело № 84/07.04.2010 г. се установява, че Е.Н. И. е учредил пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване на Й.Е.И. върху следния недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от УПИ
с площ по скица 524 кв.м., а по нотариален акт с площ 530 кв.м., за който е
отреден парцел XVII, в кв. 107а по плана за регулация и застрояване на с. „Р.”, общ. Перник, и е дарил
на С. Й. Е. недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от УПИ с площ по скица
524 кв.м., а по нотриален акт 530 кв.м., за който е отреден парцел XVII,
в кв. 107а по плана за регулация и застрояване на с. „Р.”, общ. Перник.
От приложения по делото Нотариален акт № 195, том I, рег. № 1011, дело № 130/2017 г. на
нотариус М. М., се установява, че на 21.04.2017 г. И.Д.И.
и С. Й. Е., от една страна, и А.А.К., от друга, са сключили договор за
покупко-продажба, по силата на който първите две продават на последния недвижим
имот, представляващ УПИ с площ 546 кв.м., за който съгласно плана за регулация
и застрояване на с. Р., община Перник, утвърден със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г., изменен с Решение на Общински съвет
№ 307 от 20.09.2016 г. на Кмета на Община Перник, е отреден парцел XVII-2285, в кв. 107а, находящо се в с. „Р.”,
общ. Перник, с площ 546 кв.м., при съседи: от запад –
улица, от юг – парцел XVI-2284, от изток – парцел X и парцел IX и
от север – парцел XVIII, както и договор за покупко-продажба, по силата на който И.Д.И. продава на
А.А.К. собствените си 3/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ мсивна вилна
сграда със застроена площ от 58,82 кв.м., построена в имота.
От Нотариален акт № 194, том I,
рег. № 1006, дело № 129/2017 г. на нотариус М.М., се
установява, че на 21.04.2017 г. И.Д.И. е дарила на А.А.К., 1/8 ид.ч. от
недвижим имот, а именно: масивна вилна сграда със застроена площ от 58,82
кв.м., разположена в западната част на УПИ, представляващ дворно място с площ
546 кв.м., за който съгласно плана за регулация и застрояване на с. Р., община
Перник, утвърден със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г., изменен с Решение на Общински съвет № 307 от
20.09.2016 г. на Кмета на Община Перник, е отреден парцел XVII-2285, в кв. 107а, находящо се в с. „Р.”,
общ. Перник.
От
Нотариален акт № 131, том II, дело № 541/1997 г. на нотариус И.И., се установява, че на 26.02.1197 г. Г.К.е продала на дъщерите си В. А. К. и К. А. К. недвижим
имот, придобит по наследство и дарение, а именно: вилна сграда, построена на 70
кв.м., находяща се в землището на с. Р., община Перник, построена върху
държавна земя с отстъпено право на строеж, съставляваща парцел XVI, в кв. 107а, находящо се в с. „Р.”, общ. Перник, при съседи: от запад – улица, от север – парцел
XVII, от изток – парцел X и парцел IX,
и от юг – парцел XV.
От Нотариален акт № 157, том IV,
рег. № 5848, дело № 707/2006 г. на нотариус М.М., се
установява, че на 20.12.2006 г. Катерина Александрова Ковачева дарява на
А.А.К. ½ ид.ч. от недвижим
имот, а именно: УПИ, представляващ дворно място, за който съгласно плана за
регулация и застрояване на с. Р., община Перник, утвърден със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г., изменен с Решение на Общински съвет
№ 307 от 20.09.2016 г. на Кмета на Община Перник, е отреден парцел XVI, в кв. 107а, находящо се в с. „Р.”, общ. Перник, при съседи: от запад – улица, от север – парцел
XVII, от изток – парцел X и парцел IX,
и от юг – парцел XV, заедно с построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 70 кв.м.
Според заключението на проведената по
делото СТЕ дворното място с площ 546 кв.м., представляващо УПИ XVII-2285 по
плана на с. Р., общ. Перник, обл. Перник, може да бъде разделено на два дяла –
Дял 1, обхващащ мястото, заключено между буквите А,Б,В,Г,Д,Е,А с площ 273
кв.м., разположено в южната част на имота, който да се ползва от А.А.К., и Дял
2, обхващащ мястото, заключено между буквите: Е,Д,Г,В,Ж,З,Е с площ 273 кв.м.,
разположено в северната част на имота, който да се ползва от Й.Е.И..
В производството по делото са събрани
гласни доказтелства чрез разпит на свидетеля П. П. С., който заявява, че
познава ищеца от 1969 г. и е ходил много пъти в имота му в с. Р.. Излага, че в
имота има необитаема къща, като в южната част К., с помощта на свидетеля, е
изградил бетонна площадка върху която има шахта с капак, посадил е две орехчета
и борче. Посочва, че ищецът ползва площадката за паркиране на колата си и към
нея се влиза през метална плъзгаща се врата откъм улицата. От долната страна на
имота има подпорна стена и ограда, която е приблизително до кръста на
свидетеля. Самият имот, върху който права имат К. и Й., не е разделен с ограда.
Заявява, че е виждал Й. в имота преди 3-4 години.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните изводи от правна
страна:
Искът по
чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между по повод служене с обща вещ, по отношение на
която мнозинство от съсобственици или не е било формирано, или е взело решение,
вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и
преценява целесъобразността, както и възможностите за разпределяне ползването
на общия имот.
От Нотариален
акт № 195, том I, рег. № 1011, дело №
130/2017 г. се установява, че по силата на договор за покупко-продажба ищецът А.А.К.
е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ УПИ, парцел XVII-2285, с площ 546
кв.м.
От Нотариален
акт № 125, том I, рег. № 1476, дело №
84/07.04.2010 г., се установява, че Й.Е.И.
е носител на пожизнено вещно право на
ползване върху ½ ид.ч. от
имота.
От Нотариален
акт № 195, том I, рег. № 1011, дело №
130/2017 г. и Нотариален акт № 194, том I, рег. № 1006, дело № 129/2017
г. се установява, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от находящата се в
имота масивна вилна сграда с площ 58,82 кв.м.
В последното открито съдебно заседние
по делото ищецът е заявил, че ответникът е собственик на останалата ½
ид.ч. от находящата се в имота сграда, което не е оспорено от ответника и не са
заявени твърдения, че други лица притежават вещни права върху имота или
сградата.
С оглед изложеното, съдът приема, че
ищецът е едноличен собственик на процесното дворно място, както и съсобственик
на 1/2 ид.ч. от разположената в имота сграда, а ответникът е носител на вещно
право на ползване върху ½ ид.ч. от дворното място и собственик на
½ ид.ч. от находящата се в имота сграда.
Не се спори и че определеното от вещото
лице териториално разпределение съответства на правото на ползване върху
дворното място.
Основният спорен момент по делото е допустимо
ли е да бъде извършено съдебно разпределение на ползването на дворно място
между едноличен собственик и вещен ползвател, по който съдът намира следното:
Правото на ползване е едно от трите
основни правомощия, включени в правото на собственост, изразяващо се във
възможността собственикът да си служи с вещта и да получава добивите от нея. Когато собственикът е учредил това право в
полза на друго лице, съгласно чл. 56 ЗС то придобива правото да използва
вещта съобразно нейното предназначение.
В случая ищецът има право да си служи с
½ ид.ч. от процесното дворно място като елемент от правото си на собственост,
а ответникът – право да ползва ½ ид.ч. по силата на отстъпеното му право
на ползване. След като и двете лица имат вещно право да си служат с вещта и не
могат да постигнат съгласие относно този въпрос, то за всеки от тях е налице
правен интерес да поиска от съда да се намеси като замести липсващото
мнозинство.
Съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че производството по делото е недопустимо
поради липсата на правен спор. В отговора на исковата молба ответникът не се е
съгласил с искането на ищеца да ползва южната част на имота, нито е предложил
споразумение между страните относно ползването. Твърдение, че липсва правен
спор относно ползването на имота, не е направено и в първите две съдебни
заседания по делото, напротив - ответникът е оспорил допустимостта на
производството по съображения, че между страните са налице отношения на
собственик и вещен ползвател, което сочи несъгласие относно предложения начин
на ползване. Същевременно от събраните по делото свидетелски показания се установовява,
че в процесния имот не е изградена ограда, която да осигури еднолично ползване
на южната част за ищеца. Ответникът не е ангажирал доказателства за постогнато
между страните съгласие относно ползването на имота по посочения с исковата
молба начин. Обстоятелството, че ответникът не посещава имота, не лишава ищеца
от правен интерес да иска разпределяне на ползването му, тъй като по силата на
правото си на ползване ответникът има право във всеки момент да си служи с
цялото дворно място, включително с южната част, която ищецът иска да ползва
еднолично. С оглед изложеното и съобразявайки процесуалното поведение на
ответника, съдът намира, че възражението на ответника в тази връзка, направено
в последното заседание по делото, е неоснователно. За пълнота следва да се
посочи, че съгласно решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на
ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК в производството по чл. 32, ал.
2 ЗС съдът осъществява спорна съдебна администрация, не осъществява
правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от
съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед
най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. В този смисъл, съдът
приема, че молбата е допустима.
По
основателността на искането, съдът намира следното:
Разпределението на ползването на
свободното дворно място следва да се извърши по начин, осигуряващ
безпрепятственото ползване на всеки от собствениците върху сградата и
същевременно ненакърняващ упражняването му от другия.
Никоя от страните не е оспорила
заключението на вещото лице по проведента СТЕ по отношеие на площта, определена
за еднолично ползване на всяка от страните, като ищецът изрично е заявил, че
желае да му бъде отредено за еднолично ползване мястото според дял 1 от
заключението.
С оглед изложеното и предвид
установеното по делото, че ищецът притежава ½ ид.ч. от разположения на
юг имот, представляващ парцел XVI-2284, както
и че същият е изградил бетонна площадка в южната част на процесното дворно
място, която ползва за паркиране на колата си, съдът намира, че разпределението
следва да бъде извършено според заключението на вещото лице.
По горните съображения, на ищеца следва
да са предостави за позлване мястото, заключено между точките А,Б,В,Г,Д,Е,А с
площ 273 кв.м., разположено в южната част на имота, а на ответника – мястото,
заключено между буквите Е,Д,Г,В,Ж,З,Е, с площ 273 кв.м.м, разположено в
северната част на имота, по скицата на вещото лице, находяща се на л. 75 от
делото, която, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
По разноските:
Съобразно Определение
№ 389/08.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г. на ВКС, II ГО на ВКС, установеното
със съдебното решение разпределение ползва и двете страни, тъй като осъществява
правото на ползване и на ищеца, и на ответника. Ето защо страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения
за назначени от съда технически експертизи, съответстваща на размера на дела им
в съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения за адвокат, следва
да останат за всяка страна в обема, в който са направени. С оглед изложеното,
съдът намира, че сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да му бъдат присъждани, а от разноските за такса в размер на 50,00 лв. и
200,00 лв. – депозит за вещо лице, следва да бъдат поделени по равно между страните,
т.е. по 125,00 лв. Следователно ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 125,00 лв., а в останалата част искането за разноски е
неоснователно.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
реалното
ползване на незастроената част от дворно
място, съставляващо урегулиран
поземлен имот, за който съгласно плана за регулация и застрояване на с. Р.,
община Перник, утвърден със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г., изменен с Решение на Общински съвет № 307 от
20.09.2016 г. на Кмета на Община Перник, е
отреден парцел XVII-2285, в кв. 107а, находящо се в с. „Р.”, общ. Перник, с площ 546
кв.м., при съседи: от запад – улица, от юг – парцел XVI-2284,
от изток – парцел X и парцел IX
и от север – парцел XVIII, съобразно скицата приложена на л. 75
от делото,
представляваща неразделна част от заключението на вещото лице Д.Н. по
проведената съдебно-техническа експертиза, която, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, като ОТРЕЖДА за А.А.К., ЕГН **********, ползването
на мястото с площ 273
кв.м., попадащо в дял първи съобразно
заключението на вещото лице, оцветен със зелен
контур на скицата, при граници на дела: изток – парцел IX и X,
север – дял втори, оцветен с оранжев
контур; запад – път, юг – УПИ XVI-2284;
и ОТРЕЖДА за Й.Е.И., ЕГН **********, ползването
на
мястото с площ 273 кв.м.,
попадащо в дял втори съобразно
заключението на вещото лице, оцветен с оранжев
контур на скицата, при граници на дела: изток - парцел IX, на север – УПИ XVIII-2286, запад – път, юг – дял
първи, оцветен със зелен контур на скицата, на
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Й.Е.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/,
представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Скицата на вещото лице Д.Н.,
приложена на л. 75 от делото, приподписана от съда, съставлява
неразделна част от настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :