Определение по дело №476/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба на И. Г. З. и Г. И. З., двамата от Г.Б., подадена против решение № 5902/10.11.2011 год. постановено по Г.дело № 812/2011 год. на Районен съд Р.. Решението се обжалва само в осъдителната му част.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания С. акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Твърди се, че претендираните и уважени от съда имуществени и неимуществени вреди не са доказани. Твърди се също, че вредоносния резултат ,причинен на ищцата, се дължи изключително на нейна вина, тъй като мястото, където е станал инцидента е ограничено за външни лица. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание се оспорват наведените оплаквания.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество оплакванията са частично основателни.

С обжалваното решение жалбоподателите И. Г. З., ЕГН *, и Г. И. З., двамата от Г. Б., са осъдени да заплатят солидарно на М. П. Д., от Г. Б., сумата от 1 500.00/ хиляда и петстотин/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес и уплаха, получени в резултат на ухапване от куче порода „БОК”, собственост на първия ответник и поставено под надзора на втория ответник, като уврежданията са получени на 13.05.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 25.05.2011 г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 81.75/ осемдесет и един и 0,75/лева, представляваща имуществени вреди, като предявеният иск за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 2 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищцата и направените по делото разноски в рамер на 633.27 лева.

Безспорно е установено по делото, че ответникът-жалбоподател И. З. притежава в собственост куче, „Българско овчарско куче”, видно от удостоверение за регистрация на куче № 36/26.01.2010г., което към 13.05.2011 год. било отглеждано и използвано за охрана от втория ответник-жалбоподателя Г. З. в индустриалната зона на Г.Б.- офисът на фирма „Г. – Г. З.” и цех за ПВЦ и алуминиева дограма.

На 13.05.2011г. ищцата отишла до цеха за дограма, за да си поръча гаражна врата. В офиса на фирмата не открила никого. Излизайки навън чула шум от работещи машини. Насочила се по посока, за да намери собственика или негов служител. Минала покрай сградата, но не намерила никого, поради което се обърнала, за да се върне към собствената й кола, която била паркирала пред сградата. В този момент усетила присъствие зад гърба си, обръщайки се била нападната от кучепорода „БОК” В резултат на нападението ищцата била ухапана в основата на бедрения мускул на левия крак и на лявата ръка, с която се опитала да се предпази от кучето. Кучето било ограничено посредством ограничителна тел, опъната по цялото протежение на сградата. Пострадалата извикала. Св. К. /работеща в съседна работилница/ чула виковете на ищцата и й предложила да я превърже, но последната отказала. След инцидента ищцата отишла на лекар, който обработил раните. Д. Т. установил, че в областта на лявата ръка-на гърба има разкъсно – контузна рана с отвор около 0,3 – 0,4 см, а над лявото коляно на около 10 см на бедрото има три разкъсно – контузни рани с диаметър около 0,5 см.. Ищцата сезирала за инцидента РУП – Б. и Община – Б., които предприели съответните мерки, а именно съставен бил протокол на основание чл. 55 от ЗМР , издадена била Заповед № 04-4/03.06.2011г. на Кмета на Община – Б. за поставяне на обозначителни табели с цел предотвратяване прояви на агресия от кучета, охраняващи обекти.

Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза нараняванията и последиците от тях са довели до създаване на временно разтройство на здравето на ищцата без опасност за живота й. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в приложенвото медициско свидетелство, издадено от Д. Т., не е отразено дали е нарушена целостта на кожата на пострадалата и дали има наранени мускули.

Видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза пострадалата е изживяла стресова реакция, като е изпитала физическа и душевна болка.

По делото са събрани и гласни доказателства, които не са обсъдени подробно в мотивите на първоинстанционното решение в тяхната цялост и взаимна връзка, както и във връзка с останалите доказателства по делото.

Свидетелката К., която била в близост до мястото на инцидента и първа видяла пострадалата след случилото се, сочи в показанията си, че кучето и било вързано и същото не може да достигне пътя, по който се движат хората в двора на фирмата. Кучето е било вързано на необитаемо място в двора, което е обрасло с бурени и където имало складирани плочки от ответника. За да попадне някой в обсега на кучето следва да се приближи непосредствено до него. Свидетелката пояснява, че на място към този момент не е имало предупредителни табели, нито забрана за достъп на хора в двора на фирмата. Свидетелката сочи, че пострадалата споделила за това,че била ухапана от кучето, посочвайки десния си крак високо горе, но не демонстрирала уплаха.

Свидетелката Д. /майка на ищцата/ сподели за състоянието на ищцата, преживяванията след инцидента, изразяващи се в страх и притеснение, с кошмари в съня, безсъние, затруднения при изпълнението на служебните й ангажименти. Свидетелката твърди, че пострадалата й показала две рани на левия крак, на коляното.

Свидетелят П. пояснява, че ответниците притежават куче, което използват за охраняване на обекта – цех за алуминиева и ПВЦ дограма. Кучето е било вързано със синджир на арматурна тел между две сгради, на 4-5 метра от пътя в най-бизката точка, и хората нямат контакт с него. Мястото не е оградено и няма работилница в близост до кучето. Кучето се вижда от мястото, където преминават гражданите в зоната на фирмата и цеха. Свидетелят пояснява, че на място има табела "Зло куче", но не знае кога е поставена.

Окръжният съд считна, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците. Съобразно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за вреди, причинени от него, не поради свои виновни действия, а само защото са собственик и защото животното се намира под надзор на съответното лице (безвиновна отговорност). За да е налице отговорност, не е необходимо животните да имат особени качества - да са носители на повишена опасност и прочие. Отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намират те, е налице и в случаите, когато животните не са източник на повишена опасност. Достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установен по безспорен и по категоричен начин собственикът на процесното куче, както и лицето, под чиито надзор се е намирало същото към 13.05.2011 год.. Това е видно от приложения паспорт на кучето, удостоверението за регистрация и събраните гласни доказателства. Безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че процесното куче е ухапало пострадалата ищца, като това й е причинило леко телесно увреждане, стресова реакция, физическа и душевна болка, имуществени вреди. Тези увреждания следва да бъдат възмездени.

По отношение на имуществените вреди окръжният съд изцяло споделя направените изводи от първоинстанционният съд. Същите са доказани по основание и размер- 81,75 лева. Безспорно е установено по делото, че ищцата е понесла материални вреди, изразили се в повредени дрехи и разходи за лечението.

По отношение на определените неимуществени вреди съдът не споделя изцяло направените от районният съд изводи. С оглед на събраните по делото доказателства окръжният съд счита от една страна, че размерът на същите не е доказан в пресъдената част, а от друга страна-че и пострадалата има вина за настъпилият вредоносен резултат, който обстоятелство е основание за намаляване на пресъденото обезщетение. В този смисъл районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Но критерият не е абстрактен. Той почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В тази връзка съдът намира за основателни наведените оплакавия, че районният съд не е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства-писмени такива, заключението на съдебно-психологичната експертиза, и проказанията на разпитаните свидетели. От показанията на свидетелите К. и П. безспорно се установява, че кучето и било вързано на място, което е отдалечено от пътя за преминаване на хора и трябва нарочно да се отиде там, за да се попадне в обсега на действие на кучето. Ищцата не е ангажирала доказателства свързани с действията й на 13.05.2011 год. и поради какви причини се е оказала в близост до вързаното куче, след като мястото там е пустеещо, обрасло с бурени и не е предназначено за преминаване на хора. Освен това свидетелите сочат, че мястото, където е било вързано кучето и видимо. Ето защо тези действия на ищцата са основание за намаляване размера на претендираното обезщетение.

Освен това окръжният съд счита, че претендираното обезщетение в посоченият размер не е доказано с оглед на събраните доказателства. Районният съд е дал вяра на показанията на майката на ищцата, безм да съобрази същите с осталаните доказателства по делото. Свидетелката Д. споделя за състоянието на ищцата, преживяванията след инцидента, изразяващи се в страх и притеснение, с кошмари в съня, безсъние, затруднения при изпълнението на служебните й ангажименти. Но видно от приложената жалба до Началника на РПУ Г.Б., подадена на 16.03.2011 год., т.е. 3 дни след инцидента, ищцата сочи, че е изживяла страх и претърпяла болки от ухапването, както и че са й скъсани дънките, които вреди претендира да й бъдат възмездени. Видно от приложената жалба до Кмета на Община Б., подадена на 19.05.2011 год., т.е. 6 дни след инцидента, ищцата не споменава нищо за търпяние от нея неимуществени вреди в дните след инцидента. Посочила е само, че е изживяла шок, понесла е имуществени вреди, и се чувства унизително. Тези писмени доказателства и изложените в тях твърдения от ищцата не съответстват на обема на понесените от нея неимуществени вреди, посочени в исковата молба и заключението на съдебно-психологичната експертиза. Районният съд е приел безкритично заключението на вещото лице по тази експертиза, без да съобрази обстоятелствата, че липсват първични медицински документи, които да удостоверят здравословното състояние на ищцата преди инцидента, за да се обоснове извода на експерта. По делото не е установено нивото на неспокойствие, притесненост, безпокойство и несигурност от ищцата преди инцидента и изострянето на тези чувства след инцидента. Твърдяното от експерта посещенеие на пострадалата в кабинета й на 25.05.2011 год. и направените констатации, не са документирани. Ето защо съдът счита, че направеното от експерта заключение не съответства на твърденията на ищцата за понесените от нея неимуществени вреди в посочените по-горе писмени доказателства. Ето защо съдът счита, че твърденията на ищцата, че след инцидента била "разбита" нервната й система и е налице промяна в психологическото й състояние, промяна в начина й на поведение, не са доказани.

С оглед на всички тези обстоятелства окръжният съд счита, че последиците от ухапването на ищцата от кучето са по-малки отколкото е приел първоинстанционният съд, и в този смисъл размерът на определеното от районният съд обезщетение следва да бъде намален. Окръжният съд счита, че обезщетението за реално претърпените вреди от пострадалата Д. неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 500,00/петстотин/лева. В тази връзка първонистанционното решение следва да бъде изменено, като се намали размерът на пресъденото обезщетение за неимуществени вреди 1500,00/хиляда и петстотин/лева на 500,00/петстотин/лева. За разликата до 1 500,00 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното решение следва да бъде изменено и в частта за разноските по делото. Районният съд е пресъдил разноски на ищцата без да съобрази съразмерността на уважената част от иска. С оглед изменението на решението и в частта за обезщетението, размерът на дължимите се разноски следва да бъде намален от 633,27 лева на 182,56/сто осемдесет и два и 0,56/лева.

Жалбоподателите И. Г. З. и Г. И. З. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд Б. допълнителна държавна такса в размер на 1,64 лева.

С оглед на изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 5902/10.11.2011 год. постановено по Г.дело № 812/2011 год. на Районен съд Р. в частта, с която И. Г. З. и Г. И. З.,ЕГН *, двамата от Г. Б., са осъдени да заплатят на М. П. Д., ЕГН *, от Г. Б. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, за сумата над 500,00/петстотин/ лева, като отхвърля предявеният иск в тази му част за разликата от 500,00/петстони/лева до 1 500/хиляда и петстотин/ лева, като неоснователен.

ОТМЕНЯВА решение № 5902/10.11.2011 год. постановено по Г.дело № 812/2011 год. на Районен съд Р. в частта за разноските, които И. Г. З. и Г. И. З.,ЕГН *, двамата от Г. Б., са осъдени да заплатят на М. П. Д., ЕГН *, от Г. Б., за разликата от 182,56/сто осемдесет и два и 0,56/лева до 633,27/шестстотин тридесет и три и 0,27/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5902/10.11.2011 год. постановено по Г.дело № 812/2011 год. на Районен съд Р. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА И. Г. З. и Г. И. З., ЕГН *, двамата от Г. Б.У.”. М. № *, да заплатят по сметка на Окръжен съд Б. допълнителна държавна такса в размер на 1,64/ един и 0,64/ лева.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.