Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
03.04.2019 г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
При секретаря Валя Стоянова и в присъствието на прокурора .......... като
разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД № 588 по описа на същия съд за 2019г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „С.Т.Е.Д.“ ЕООД с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***представлявано от Управителя А.Г.В., против НП № 15-0000956/15.01.2019
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 415, ал.1, вр. чл.
128 т.2 от КТ и на основание чл.416, ал.
5 от КТ във вр.
с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет
хиляди лева/.
Жалбоподателят твърди, че НП
е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми. Моли обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло отменено или наложеното му наказание да бъде намалено до
предвидената в закона минимална имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на
делото.
Ответникът по жалбата
- Дирекция ИТ - Плевен, редовно призован представлява се от юрк.***И. която моли за потвърждаване на НП като излага
подробни аргументи.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява частично
основателна.
С.Т.Е.Д.“ ЕООД с ***, е със седалище и адрес на
управление ***, ***и се представлява от Управителя А.Г.В., като за това не се
спори.
На 21.03.2018г., в офиса на Д"ИТ" Плевен актосъставителят Г.И.Д., гл.инспектор в Дирекция
"Инспекция по труда" – Плевен и св. М.Г.Б. извършили документална
проверка на „С.Т.Е.Д.“ ЕООД с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***представлявано
от Управителя А.Г.В.. В хода на
проверката дл.лица констатирали нарушение на
трудовото законодателство, а именно: С.Т.Е.Д.“ ЕООД с ***, в качеството си на
работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като не е изпълнил Предписание №5 от протокол за
извършена проверка с изх. №1833177/27.09.2018г. с текст: Работодателят да
заплати уговореното трудова възнаграждение за извършената работа през м.април
2018 година от ***, ЕГН **********, ***ЕГН ********** и ***с ЕГН **********,съгласно
изискванията на чл. 128 т.2 от КТ.
В резултат на
горните констатации актосъставителят и свидетел Г.Д. в присъствието на свидетеля М.Б. съставила
АУАН № 15-0000956/03.12.2018г. въз основа на който било издадено оспореното Наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства - изцяло кредитираните като
обективни, логични и последователни показания на свидетелите Г.Д. и М.Б.,
приложените към делото писмени доказателства - АУАН № 15-0000956/03.12.2018г.,
протокол за извършена проверка от 27.09.2018г., известие за доставяне от 08.02.2019г.
на л.14, Разчетно – платежна ведомост/
заверен препис/ на С.Т.Е.Д.“ ЕООД с ***,л.19, вътрешни правила за работна
заплата на л. 18, пълномощно на л. 19-21
от делото.
В резултат на
горните констатации свидетелят Г.Д. в присъствието на свидетеля М.Б. съставила АУАН № 15-0000956/03.12.2018г. с
който на С.Т.Е.Д.“ ЕООД с ***, било вменено нарушение на разпоредбата на чл. 415 ал.1 вр. чл. 128 т. 2 от КТ, като въз основа на него било
издадено оспореното наказателно постановление.
При извършената
цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление
съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
наказания. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон. При
съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият
орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове /АУАН и
НП/съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. АУАН е съставен на 03.12.2018г., предявен е на
нарушителя чрез пълномощникът му ***Г. на същата дата да се запознае със
съдържанието му и да напише или направи обяснения. Дружеството, чрез
пълномощникът си към момента на предявяване на АУАН не е направил възражения.
Не се е възползвал и от правото си в законоустановеният 3-дневен срок от
връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени
доказателства, ако има такива.
Правилно били отчетени обстоятелствата за липсата на основания по чл. 28,
б. „а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая касае бездействие от страна на
работодателя. Касае се за нарушение на трудовото законодателство, в частта
неизплатени уговорени м.април 2018 година от ***, ЕГН **********, ***ЕГН **********
и ***с ЕГН**********, съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ. По тези мотиви, а и допълнително предвид
факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на
фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, съдът намира, че не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение.
Не
може да бъде споделено възражението от страна на жалбоподателя, че е налице
съществено процесуално нарушение, тъй като наказателното постановление не е
било връчено в съответствие с изискванията на чл.58 от ЗАНН. Съдебната практика
е категорична, че съществени процесуални нарушения са тези, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на участниците в административнонаказателното
производство и които не могат да бъдат отстранени, санирани
в хода на съдебното обжалване. В разглеждания случай, обжалваното наказателно
постановление е било изпратено за връчване на жалбоподателя чрез писмо с
обратна разписка,получено на 08.02.2019г.Получено е от лице,което не само не е
управителя или негов пълномощник, но дори няма данни въобще да работи в
дружеството. Безспорно, това обстоятелство представлява нарушение на
разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е връчено срещу подпис на
нарушителя, в случая представляващият дружеството. Нарушението обаче не е
съществено. Връчването на наказателното постановление има за цел да информира
лицето за наложената му административна санкция, за да може то да организира
защитата си и евентуално да може да обжалва по реда по реда чл.59 и сл. от ЗАНН
постановлението в сравнително краткия 7-дневен преклузивен
срок. В разглеждания случай въпреки, че постановлението не е било връчено лично
на санкционираното лице, то е изпратено на седалище и адреса на управление на
дружеството,станало е известно на представляващият и както се посочи по-горе,
го е обжалвал в срок /жалбата е
подадена на 15.02.2018г. видно от пощенското клеймо л.15 по делото/, т.е. това
право на жалбоподателя в административно наказателното производство не му е
било нарушено в степен, че той да е пропуснал срока за обжалване. Според
константната практика на съдилищата като последица от допускане на нарушение по
чл.58 от ЗАНН е възможността санкционираното лице да може да обжалва НП, дори и
формално законовия 7-дневен срок да е изтекъл, но в никакъв случай не води до
незаконосъобразност на самото постановление.
Доводите на жалбоподателя, че са допуснати процесуални нарушения по чл.42 и 57 от ЗАНН в НП, което е довело до
нарушаване на правата им в производството са неоснователни.
От оспореното АУАН и НП е видно, че всички необходими елементи на
нарушението са ясно посочени и нарушението е извършено чрез бездействие.
Посочено е, че същото се изразява в не изплащане на уговореното трудово
възнаграждение в установения срок – „не е изпълнил Предписание №5…задълженията
си съгласно чл.128 т.2 от КТ- да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за месеците..“. Жалбоподателят не е представил доказателство,
с което да опровергава горното, а именно, че дължимото трудово възнаграждение
на конкретно посоченото лице е било изплатено.
Съдът не откри съществени нарушения на процесуалните правила допуснати при
издаване на НП водещи до отмяна на последното.
Не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.
415в от КТ, който предвижда значително по-ниски по размер наказания. Тази норма
е приложима само, ако нарушението е отстранено непосредствено след
установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите.
В случая не са представени доказателства за реалното изплащана на неизплатено
трудово възнаграждение непосредствено след установяването на нарушението,
поради което е невъзможно приложението на чл. 415в от КТ.
В чл. 415, ал.1 от КТ е посочено, кой може да бъде субект на
административно-наказателна отговорност за предвидения в същата алинея състав
на административно нарушение, като в конкретния случай субект на отговорността
е работодателят – еднолично дружество с ограничена отговорност. В §1 от ДР на
КТ е дадено легално определение на това какво разбира законодателят под
понятието “работодател”, в случая касае се до налагане на имуществена санкция
на ЮЛ съобразно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН. Отговорността по ЗАНН на
юридическите лица е своеобразна обективна отговорност и не би могло да се
обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице не може да прояви
вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица,
притежаващи съответната правоспособност и дееспособност.
По смисъла на чл.415,ал.1 от КТ "който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.".
Възможността за работника да предяви иск срещу работодателя за заплащане
на дължимите суми не изключва тази за реализиране на административнонаказателната
отговорност на работодателя, при осъществен състав на административно
нарушение.
Размерът на
имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/
е в законоустановените граници - 1500 до 10000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 5000 лв., явяваща се в средния
размер установен в закона, предвид цялостните параметри, като обаче неправилно
е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства и тежестта на
нарушението.
С оглед разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че
административното наказание е завишено. Предвид на генералната превенция
имуществената санкция следва да бъде към минимума на предвиденото в
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, а именно 1 500 лв.
Ето защо обжалваното
НП следва да бъде ИЗМЕНЕНО в санкционната си част
– относно определената санкция и потвърдено в останалата част – при установена в хода на съдебното дирене правилност и законосъобразност. При тази законова регламентация, без съмнение са налице предпоставки за
реализиране на обективната административнонаказателна
отговорност на работодателя – юридическо лице, което не е изпълнило
задължението си да изплати в срок
уговореното трудово възнаграждение за м.април 2018
година на ***, ЕГН **********, ***ЕГН ********** и ***с ЕГН **********.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 15-0000956/15.01.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Плевен, с което на „С.Т.Е.Д.“ ЕООД с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***представлявано от Управителя А.Г.В., за нарушение на чл.
415, ал.1, вр. чл. 128 т.2 от КТ и на основание чл.416, ал. 5 от КТ във вр. с чл.
415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди
лева/.като НАМАЛЯВА размера на
им.санкция в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС – гр. Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: