МОТИВИ по НОХД  № 829/2018 год. по описа на ВТРС

 

         Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу Г.М.А. от гр. П. *** за това, че в периода от 06.05.2017 год. до 30.07.2017 год. в гр. Полски ***, гр. Русе, гр. Велико Търново и във Федерална Република Германия, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като извършител с Д.Г.С. - извършител, с цел да набави за себе си и за С. имотна облага, възбудил заблуждение у Х.С.Т. и с това му причинил имотна вреда в размер на 119 614.58 лева, имотна вреда на В.Х.Т. в размер на 13 123.20 лева, имотна вреда на В.Х.Т. в размер на 4 925 лева, всичко в общ размер на 137 662.78 лева, като измамата е в големи размери и деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, както следва:

         в периода от 06.05.2017 год. до 10.05. 2017 год. в гр. В. Търново и в гр. П. *** в съучастие като извършител с Д.Г.С. - извършител, с цел да набави за себе си и за С. имотна облага, възбудил у Х.С.Т. заблуждение, че ще му съдейства да „изчисти" името си, като бъде отменена постановената от Районен съд гр. В. Търново осъдителна присъда, за което следва да заплати сумата от 2 000 лева, с което му причинил имотна вреда в размер на 500 евро, с левова равностойност 977.92 лева по централния курс на БНБ;

         в периода от 13.05.2017 год. до 15.05.2017 год. в гр. В. Търново и в гр. Русе в съучастие като извършител с Д.Г.С. -извършител, с цел да набави за себе си и за С. имотна облага, възбудил у Х.С.Т. заблуждение, че за подаване на жалба и срещу постановената от Районен съд Велико Търново осъдителната присъда и избор на съдийски състав от Върховния касационен съд, който да я отмени е необходимо да заплати сумата от 11 800 лeва, с което му причинил имотна вреда в размер на 11 800 лева;

         в периода от 18.05.2017 год. до 19.05.2017 год. в гр. В. Търново и в гр. Полски *** в съучастие като извършител с Д.Г.С. - извършител, с цел да набави за себе си и за С. имотна облага възбудил у Х.С.Т. заблуждение, че е необходимо да заплати сумата от 22 000 лв., която ще се разпредели между адвоката, който ще подаде жалба до Върховния Касационен съд за отмяна на постановената от Районен съд Велико Търново осъдителна присъда, свидетелите по делото, които ще свидетелстват в негова полза и за съдиите от Върховния Касационен съд, които ще отменят постановената присъда, с което му причинил имотна вреда в размер на 22 000 лева;

         в периода от 20.05.2017 год. на 30.05.2017 год. в гр. В. Търново в съучастие като извършител с Д.Г.С. - извършител, с цел да набави за себе си и за С. имотна облага, възбудил заблуждение у Х.С.Т., че е необходимо да заплати сумата от 15 000 лв., за насрочване на 25.09.2017 год. на дело, по което да осъди държавата и да получи обезщетение в размер на 98 860 евро, с което му причинил имотна вреда в размер на 9911.66 лева, от които 6 000 лева и 2000 евро с левова равностойност 3911.66 лева по централния курс на БНБ;

         в периода от 31.05.2017 год. до 05.06.2017 год. в гр. В. Търново в съучастие като извършител с Д.Г.С. - извършител, с цел да набави за себе си и за С. имотна облага, възбудил заблуждение у Х.С.Т., че ще бъде обявен за общодържавно издирване, което може да бъде отложено във времето, ако заплати сумата от 10 000 лева, с което причинил на Х.С.Т. имотна вреда в размер на 4925 лева и имотна вреда на В.Х.Т. в размер на 4925 лева, представляваща стойността на лек автомобил „Мерцедес" с per. № ВТ 55 77 KB;

         в периода от 06.06.2017 год. до 14.06.2017 год. в гр. В. Търново сам, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Х.С.Т., че има новообразувано наказателно дело въз основа на подадена от Петя М. жалба, че му дължи сумата от 5000 лева, която той е давал вместо него по делото за присъждане на обезщетение в негова полза, че му дължи сумата от 4000 лв., който той е дал вместо от него, за да бъде забавено обявяването му за общодържавно издирване и че за да не влезе в затвора, трябва да напусне Република България, за което е необходимо да му заплати сумата от 6000 лева, с което причинил на В.Х.Т. имотна вреда в размер на 13 123.20 лева;

         на неустановена дата в периода от 15.06.2017 год. до 30.07.2017 год. -във Федерална Република Германия с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Х.С.Т., че за да се насрочат и проведат в един и същ ден - на 25.08.2017 год. делото пред Върховния касационен съд за отмяната на постановената от Районен съд Велико Търново осъдителна присъдата, делото, по което ще бъде осъдена държавата и ще получи обезщетение в размер на 98 860 евро и новообразуваното наказателното производство по жалба на Петя М. е необходимо да заплати сумата от 70 000 лева, с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 70 000 лева, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

         Повдигнато е и обвинение срещу Д.Г.С. от гр. В. Търново за това, че в периода от 06.05.2017 год. до 30.07.2017 год. в гр. Полски ***, в град Русе, във Федерална Република Германия и в град Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като извършител с Г.М.А. - извършител, с цел да набави за себе си и за А. имотна облага, възбудил и поддържал у Х.С.Т. заблуждение и с това причинил на Х.С.Т. имотна вреда в размер на 51 092.50 лв., имотна вреда на В.Х.Т. в размер 550 лева и имотна вреда на В.Х.Т. в размер на 4925 лева, всичко в общ размер на 56 567.50 лева, като измамата е в големи размери, както следва:

         в периода от 06.05.2017 г. до 10.05.2017 г. в гр. В. Търново и в гр. Полски *** в съучастие като извършител с Г.М.А. - извършител, с цел да набави за себе си и А. имотна облага, възбудил у Х.С.Т. заблуждение, че ще му съдейства да „изчисти" името си, като бъде отменена постановената от Районен съд гр. В. Търново осъдителна присъда, за което следва да заплати сумата от 2000 лева, с което му причинил имотна вреда в размер на 500 евро, с левова равностойност 977.92 лева по централния курс на БНБ;

         в периода от 13.05.2017 г. до 15.05.2017 г. в град Велико Търново и в гр. Русе в съучастие като извършител с Г.М.А. -извършител, с цел да набави за себе си и А. имотна облага, възбудил у Х.С.Т. заблуждение, че за подаване на жалба срещу постановената от Районен съд Велико Търново осъдителната присъда и избор на съдийски състав от Върховния касационен съд, който да я отмени е необходимо да заплати сумата от 11 800 лв., с което му причинил имотна вреда в размер на 11 800 лв.;

         в периода от 18.05.2017 г. до 19.05.2017 г. в град Велико Търново и в гр. Полски *** в съучастие като извършител с Г.М.А. - извършител, с цел да набави за себе си и А. имотна облага възбудил у Х.С.Т. заблуждение, че е необходимо да заплати сумата от 22 000 лв., която ще се разпредели между адвоката, който ще подаде жалба до Върховния Касационен съд за отмяна на постановената от Районен съд Велико Търново осъдителна присъда, свидетелите по делото, които ще свидетелстват в негова полза и за съдиите от Върховния Касационен съд, които ще отменят постановената присъда, с което му причинил имотна вреда в размер на 22 000 лв.;

         в периода от 20.05.2017 г. на 30.05.2017 г. в град Велико Търново в съучастие като извършител с Г.М.А. - извършител, с цел да набави за себе си и А. имотна облага, възбудил заблуждение у Х.С.Т., че е необходимо да заплати сумата от 15 000 лв., за насрочване на 25.09.2017 г. на дело, по което да осъди държавата и да получи обезщетение в размер на 98 860 евро, с което му причинил имотна вреда в размер на 9911.66 лв., от които 6000 лв. и 2000 евро с левова равностойност 3911.66 лв. по централния курс на БНБ;

         в периода от 31.05.2017 г. до 05.06.2017 г. в гр. В. Търново в съучастие като извършител с Г.М.А. - извършител, с цел да набави за себе си и за А. имотна облага, възбудил заблуждение у Х.С.Т., че ще бъде обявен за общодържавно издирване и ако заплати сумата от 10 000 лв. ще му съдейства обявяването му за издирване да бъде забавено, с което причинил на Х.С.Т. имотна вреда в размер на 4925 лева и имотна вреда на В.Х.Т. в размер на 4925 лева, представляващи стойността на лек автомобил „Мерцедес" с per. № ВТ 55 77 KB;

         в периода от 15.06.2017 г. до 30.07.2017 г, във Федерална Република Германия, в град Полски *** и в град Велико Търново, сам, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.С.Т. заблуждение, че за да му съдейства да бъде снет от общодържавно издирване е необходимо да му даде парична сума в размер на 10 000 лева, с което причинил на Х.С.Т. имотна вреда в размер на 1477.92 лв. и имотна вреда на В.Х.Т. в размер на 400 лева;

         в периода от 15.06.2017 г. до 30.07.2017 г. във Федерална Република Германия, в град Полски *** и в град Велико Търново, сам, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.С.Т. заблуждение, че за да му съдейства да бъде снет от общодържавно издирване е необходимо да му даде парична сума в размер на 10 000 лв., с което направил опит да причини на В.Х.Т. имотна вреда в размер на 150 лв., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини. Деянието по отношение на С. е квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

         В съдебно заседание представителят на РП поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимите, намира същите за безспорно доказани. Пледира за налагане на наказание по отношение на двамата подсъдими лишаване от свобода към средния предвиден в закона размер, за това престъпление.

         Подсъдимият А. дава обяснения по обвинението не отрича факта, че след молба за съдействие от страна на С. да го свърже с адвокат, негов познат като е поел ангажимент и ги е свързал. Отрича участието си по повдигнатото му обвинение. Защитниците му пледират за оневиняване поради недоказаност на обвинението.

         Подсъдимият С. също отрича да е извършвал каквито и да било измамливи действия с цел да въведе в заблуждение, а в последствие и да ги поддържа спрямо Т. с цел да облагодетелства себе си и А.. Не отрича, че е свързал Т. с А. дотолкова, доколкото да му помогне чрез препоръка на адвокат, който би могъл да му помогне. Защитникът му пледира изцяло невиновен, съответно да бъде оправдан, поради липса на доказателства за осъществен както от обективна, така и от субективна страна състав на квалифицирана измама.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Пострадалият Х.Т. е осъден, с влязла в сила присъда по НОХД № 2245/ 2016 год. на ВТРС за извършени престъпления по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 150, ал. 1 от НК; по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Първите две престъпления били осъществени спрямо лицето Петя М.. Присъдата била обжалвана пред въззивния съд. Въззивният съд увеличил размера на наложеното наказание на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от 5 години. В изпитателният срок била постановена и пробационна мярка по чл. 67, ал. 3 от НК - „Ограничение в свободното придвижване", изразяваща се в забрана да посещава жилището, което обитава Петя М. ***1 и работното й място - в магазин за бои и мазилки на „ОИКОС-БГ" ООД, находящ се в същия град на ул. „Мария Габровска" № 2. Присъдата влязла в сила на 10.04.2017 год. Т. не признавал вината си, оспорвал обвинението и не проявявал критичност към поведението си. Влязлата в сила присъда приел като „опетняваща" името му в обществото, заради което започнал да търси „собствена справедливост" и начини да бъде отменена.

         Пострадалият Т. и подс. Д.С. се познавали. Били съседи в гр. в. Търново, на ул. "Полтава", №5, а освен това и в миналото работели заедно във фирма „Елис" гр. В. Търново. През Април месец 2017 год. Т. срещнал пред дома си подс. С. и го поканил в дома си. В разговора им станало въпрос, че Т. бил осъден и търсел някого, който да му помогне да бъде отменена, тъй като уронвала престижа му. Споделил на подс. С. подробности около воденото срещу него дело във ВТРС, за изнасилването на Петя, както и че му било наложено наказание лишаване от свобода, с пет годишен изпитателен срок. Търсел човек, който да му помогне, съдейства да бъде отменена постановената осъдителна присъда на ВТРС, тъй като уронвала престижа му. С. взел решение да му помогне като го свърже със свой познат, за когото знаел, че ползва адвокати от които бил доволен. Действително подс. С. се познавал с подс. А. и знаел от него, че ползва добри адвокати.

         След като си тръгнал, С. се свързал по телефона с А.. Обяснил му за разговора с Т. и обещанието му да го свърже с него, за да му препоръча адвокат, който би му свършил работа. А. се съгласил. На следващият ден С. се обадил на Т. и му съобщил, че трябва да отидат до гр. П. ***, за да го запознае с А. и да разговарят за подробностите относно това как ще процедират, за да го свърже с адвокат. В началото на м. Май 2017 год. Г.А. и Д.С. чакали постр. Т. в гр. Полски *** на паркинг, намиращ се до автогарата в града. Тримата разговаряли. С. и А. му обещали да му помогнат. А. се ангажирал да разговаря с адвоката си св. С.М.И. като след това евентуално да им уреди среща. По този начин постр. Т. щял да „изчисти" името си. След това се разделили. Според показанията на постр. Т. обаче, на 08.05.2017 год. подс. Г.А. и подс. Д.С. чакали Т. в гр. П. ***. Тримата отишли на паркинг, намиращ се до автогарата в града. Там С. казал на Т. да остави мобилния си телефон в автомобила. А. и С. непрекъснато се оглеждали около себе си, огледали и Т. да не би да носи в себе си подслушвателни устройства. Започнали да разговарят и го убедили, че ще му помогнат, като бъде отменена постановената от Районен съд гр. Велико Търново осъдителна присъда, за което обаче е необходимо да им даде сумата от 2000 лева. За това Т. се съгласил да им даде исканата сума. Факти и обстоятелства, които не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Нещо повече, изявленията на постр. Т. били възприети безкритично от прокуратурата и въз основа на тях изградена фактическата обстановка. Доказателства, че тримата са се срещали на паркинг до автогарата в гр. П. *** и се е водел такъв разговор между тях, липсват. Двамата подсъдими отричат да са искали някакви средства от пострадалия, както и той да им е давал. Твърди се също в обвинителния акт, че на 10.05.2017 год. на паркинг в близост до автогарата в гр. П. *** двамата подсъдими чакали пострадалия Т., който им дал сумата от 500 евро. Отново липсват каквито и да било доказателства че описаното се случило по начина изложен в обстоятелствената част на обвинителния акт. Единственият, който твърди това, е пострадалият Т.. Недопустимо е единствено, позовавайки се на твърденията на пострадалия да се изгражда и възприема фактическа обстановка, безкритично и без проверка на доказателствения материал по предвидения в НПК ред, чрез допустими способи, начини и средства.    Действително среща между Т. и адвокат била осъществена, няколко дни по - късно в гр. Русе. В тази посока показанията на св. С.М.И.. Първоначално с него говорил подс. Г.А., който му оставил преписи от присъда на ВТРС и ВТОС, както и други документи. В друг ден го срещнал и с лицето св. Т.. Св. И. му обяснил, че е възможно да се депозира молба за възобновяване на делото пред Върховния касационен съд, както и че е необходимо да се спази шестмесечен срок, от влизане на присъдата в сила. Съобщил му за адвокатската такса за извършването на това действие, която варирала от 400 до 500 лева, но не поел ангажимент, тъй като било необходимо да говори с негови колеги и след като се видят отново да се изготви молбата за възобновяване. Друг път среща с Т. не е имал и не е разговарял с него. След няколко дни подс. А. го занимал отново с казус на Т., но по отношение на някаква жена спрямо която Т. имал ограничителна заповед. Свидетелят Св. И. отказал да се занимае с това. В тази посока са и обясненията на подс. А..

         К.М. свидетелства, че през 2017 год. постр. Т. бил в Германия и чрез подс. С. поискал да разговаря с него. Разбрал се със С. да се видят на паркинга на "Лидл" в кв. "Зона В" в гр. В. Търново. Срещнали се на уговореното място и пред него С. се свързал с Х.Т.. Провели разговор като Т. му казал да даде на С. сумата от 500 лева. По това време карта на Т. била в св. М., за да разплаща задълженията му докато е в чужбина. След като приключили разговора М. изтеглил от банкомат сумата от 500 лева и я предал на Д.С.. Не са разговаряли за какво точно се дава тази сума и имали ли са уговорка С. и Т. за нещо. Свидетелят М. допълва, че през 2016 год. когато срещу Т. се водели дела, той продал имот в гр. Трявна и превел парите по новоучредена сметка в ОББ на името на М., а именно сумата от 25 000 евро, ако било нужно да се разплаща с адвокати. Друга част от получените средства от продажбата дал на дъщеря си, но М. не знаел каква част. Споделил му, че търсел хора които да му съдействат да бъде проведено пълно разследване, тъй като не се чувствал виновен. Действително по делото са налични доказателства, че на 28.07.2016 год. по сметката на М. постъпила сумата от 25 000 евро, преведени от Х.Т. /стр. 10 от том ІІІ по ДП № ЗМ 135/2017 год./.

         От извлеченията от сметки на името на постр. Т. в Банка ОББ клон В. Търново се установява, че действително на 30.05.2017 год. Т. е изтеглил потребителски кредит за сумата от 6 000 лева. В договора за потребителски кредит е отразено, че кредитът се отпуска за покриване на потребителски нужди на кредитополучателя /стр. 76 и следващите от том ІІІ по ДП/. Липсват обаче каквито и да било други преки или косвени доказателства, които да обосноват извод, че Т. е бил въведен в заблуждение, респективно поддържано от някого такова, което да го е мотивирало да поиска сумата твърдяна в обвинителния акт съответно да я е предал на някого от подсъдимите.

         В обвинителния акт се твърди Т. да е давал различни суми в различни периоди на С. и А., но от доказателствената маса се установява, че това са само предположения, голословни твърдения неподкрепени с доказателства или доказателствени средства. Писмените доказателства, касаещи материалното състояние на пострадалия към дата на извършване на престъпленията не сочи наличието на такива за каквито твърди прокуратурата, че се е разпоредил с тях в полза на подсъдимите.   Двамата подсъдими отричат да са получавали сочените в обвинението парични средства от постр. Т..

         От приложените по делото нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти се установява, че на 28.04.2017 год. св. В.Х.Т. е закупила имот от Й.М.Д. за сумата от 9 500 лева, която сума е платена от купувачката напълно и в брой на продавачката, преди удостоверяването на договора.

          На 14.06.2017 год. В.Х.Т. е продала същия имот на св.  А.Л.З. за сумата от 15 000 лева, които били преведени по сметка на св. Т. след удостоверяване на договора. Този факт потвърден и от показанията на св. З., че действително е купил имота от св. Т. и е превел по нейна сметка сумата от 15 000 лева. Св. З. пояснява, че докато изчаквали за изповядване на сделката постр. Т. поискал 5 000 лева да му се дадат тогава, "на ръка", тъй като щял да пътува в чужбина за два - три месеца. Дори поискал да му се дадат в евро, но св. З. превел сумата от 15 000 лева по сметката на св. Т., в посочената от нея банка. Този факт се потвърждава и от показанията на св. В.Х.Т.. Последната е категорична, че от тази сума на сина си Х.Т. е дала само 2 000 лева и не му е давала сумата от 13 000 лева, както и че не познава подсъдимите. Свидетелката Т. споделя, че е бил залаган този апартамент в заложна къща и синът й е получил 22 000 лева, но на кого ги е дал не знае. Излага, че св. Р. е посещавал дома й, за да и се моли да обявят сина й за издирване. Тя била наясно, че е в Германия "Идваха от полицията В. Р. да ме моли да се съглася да издирят сина ми, понеже го нямало. Да се съглася да го издирят..." /стр. 98 и сл. от том ІІІ от ДП/.

         От договорите за покупко-продажба на МПС се установява, че на 17.02.2016 год. постр. Хр. Т. е закупил л.а. марка "Мерцедес" модел В 150 за сумата от 5 600 лева. На 09.01.2017 год. е дарил въпросният лек автомобил на дъщеря си - св. В.Х.Т.. На 05.06.2017 год. Х.Т. в качеството си на пълномощник на дъщеря си св. В.Х.Т. е продал на подс. Д. С. л.а. "Мерцедес" за сумата от 500 лева, която сума е платена и получена от продавача напълно и в брой. На 06.06.2017 год. подс. С. от своя страна продал л.а. "Мерцедес" на св. В.Г.Ц. също за сумата от 500 лева. На 19.09.2017 год. св. В. Ц. е продала л.а. "Мерцедес" на лицето Севда Г. Танчева за сумата от 600 лева.

         Свидетелката В.Х.Т. категорично заявява, че не е била обект на измамливи действия от страна на подсъдимите. Не се чувства измамена, не познава подсъдимите и никога не ги е виждала.

         Показанията на постр. Т. са непоследователни, несвързани, нелогични, противоречиви. Това обстоятелство наложи повторен разпит на Т.. След повторният разпит, Т. заявява, че не си спомня, поради което по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. последно от НПК показанията му дадени пред съдия по ЧНД 1389/2017 год. на ВТРС и ЧНД № 418/2018 год. на ВТРС бяха приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане. Независимо от категоричното му становище, че поддържа прочетените показания, дадени пред съдия по цитираните ЧНД по описа на ВТРС противно на прочетеното заявява, че поддържа показанията си, дадени пред настоящия състав в хода на съдебното следствие на 09.10.2018 год. Излага, че е изготвил три броя записи на заповеди за предадените суми, приети по делото като писмени доказателства /стр. 91 до 94 вкл., т.3 от ДП/., изготвени от него. Тези документи обаче не носят информацията, която твърди св. Т.. В последните единствено е отразена информация относно личните данни на Т. и са посочени суми, но липсва изявление да са приети от подсъдимите. Освен това съдържанието им не отговаря на изискванията на закона и това ги прави негодни документи въз основа на които да се правят правни изводи.     

         По делото е изслушана съдебно психиатрична и психологическа експертиза по отношение на Х.Т.. Вещите лица заключават, че Т. страда от Смесено личностово разстройство. Личностната структура е подчертано дисхармонична. Егоцентричен и незрял, повърхностен, с чувство за малоценност, зависим, неасертивен, раздразнителен и гневен, мрачен и изискващ. Демонстративен, склонен на импулсивно поведение със стремеж за контрол. Афективен, обидчив, неотстъпчив, с повишена раздразнителност, със злопаметност и ригидност на мисленето. Наблюдаваните дисоциални психически характеристики на Т. като игнориране на социални норми, неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от минал опит, изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели до конфликт с обществото, водят до участието му в действия, имащи отношение с делото. Експертизата в частта й психологично изследване сочи, че "... Т. е обсебен от желание за възмездие, отмъщение, връщане на контрола и вземане на надмощие. Няма усещане и разбиране за собствения принос в ситуациите, липса на критичност към собственото поведение, ценности, отношения /"Помислих по друг начин да има справедливост. Защо да ходя с наведена глава?"/, егоцентричен, неспособен да поеме отговорност за поведението си, със стремеж  да вмени вина на околните, като никога не я вижда в себе си..." /стр. 23 до 30, том 4 от ДП/. В този смисъл не може да бъде дадена вяра на показанията на св. Т., а и останалите по делото доказателства не сочат на обективните признаци на измамата в претендираните й две форми - "въвел" по отношение на подс. А.  и "въвел" и "поддържал" по отношение на подс. С..    

         По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. Експертното заключение посочва какви са точните ИМЕЙ на представения му мобилен телефон, серийния номер и работните номера на вложените в телефона СИМ карти. Приложено е копие на контактите, съхранени в паметта на устройството, контактите, които се съдържат в СИМ картите, монтирани в телефона. От телефона са снети записите от комуникационния регистър, наречен още "КОЛ" регистър - приложение 1; Текстовите съобщения , съхранени в паметта на телефона са извлечени и представени в приложение № 3. Не са установени записи на разменени SMS в СИМ картите. В телефона HUAWEI Y600-U20 е използвана комуникационна програма Viber. Чрез екранни снимки от устройството са снети разменените съобщения, които са записани на оптичен носител в папка. Съхранените снимки и видеофайлове са записани на оптичен диск в папки. Експертизата е приета по делото без да е оспорена от страните. От заключението й обаче може да се направи единствено извод за трафика на данните, съхранени при съответните оператори, между конкретните комуникатори за посочения период. Чрез тази експертиза не може да установи по категоричен начин какви са били уговорките между конкретните комуникатори, относно съществените елементи от обективната страна на състава на измамата, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако в ДП освен извършен анализ на трафика на данни, от компетентния за това орган и след това бяха поискани, респективно допуснати експлоатации по ЗСРС, евентуално биха се разкрили същинските уговорки, договорки между участниците и в случай, че запълваха съставите на някои от престъпленията, предвидени в НК биха се явили годен доказателствен материал въз основа, на който да се правят правни изводи, но конкретния случай не е такъв. В настоящият случай липсват такива.

         По делото са изслушани и свидетелите В. Р., Д.В., А.А., В. В. и М. Г..

         Съдът не може да кредитира показанията на първите двама свидетели - В. Р. и Д. В.. Св. Д.В. съобщава, че получил информация от ненаименовани от последния източници, които биха могли да бъдат проверени, а именно,  че лица въвели в заблуждение друго лице, че срещу него имало възбудено наказателно преследване и са му поискали значителна сума пари, за да го избавят от това преследване. В. споделил информацията си, след което бил насочен към св. Р.. От друга страна показанията на св. Р. се базират на споделената информация от св. В.. И двамата свидетели не са били преки свидетели на някакви измамливи действия от страна на подсъдимите. В. споделя нещо, което не е ясно за кого се отнася, относно какво се отнася и за какъв период от време, нито място и тези факти се пресъздават в последствие от св. Р.. В този смисъл показанията им не допринасят за изясняване на обективните факти, част от изпълнителното деяние, в което са обвинени подсъдимите. Дори и да се приеме, че е налице някаква индиция за осъществен какъвто и да било състав на престъпление от НК и да бъдат възприети за косвени доказателства, то те не са достатъчни обосноват извод за съставомерност от обективна страна на състава на измамата. За да се постанови акт, основан на косвени доказателства, е необходимо те да навеждат, сочат на един единствен, недвусмислен извод относно извършителя, относно мястото и прочее.

         Показанията на св. А.А. са неотносими към предмета на настоящото производство. Категоричен е свидетелят в показанията си, че не е получавал никакъв превод на сума пари от Германия, не познава подсъдимите, не е работил за тях. От десет години живее и работи в гр. София. Последните не разкриват и доказват факти, относими към повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите.

         Показанията на св. М. Г. установяват, че Т. през май 2017 год. е бил в дома й, в гр. Златарица. Гостуването му било за две седмици. По време на престоя си бил избухлив и изнервен. Свидетелката го изгонила, а той заявил, че заминава за Германия и от тогава не го била виждала.

         Показанията на св. В. В. разкриват, че през лятото на 2018 год. подс. Д. С. ***. Търново с молба да намерят работа на непознатия. По това време и място свидетелят работел на строителен обект там. Работа нямало, но С. се поинтересувал може ли да се му помогне с намирането на адвокат, тъй като човекът имал съдебни проблеми с приятелката си. В. след разговор с адвоката си им съобщил, че същият отказал да се занимава. Излага, че никога не се е представял за адвокат и джипът Хамър не е негова собственост и го управлява, само с разрешение и по разпореждане на собственика му. Конкретно за лятото на 2017 год. заявява, че го управлявал както той, така и собственика му. Не може конкретно да посочи кога и къде.

         Останалите свидетели - Й.Д., Ал. Т., В. Ц. и А. Ст. И. бяха заличени по искане на прокурора.

         По делото е изслушана и съдебно-оценъчна експертиза. Съобразно заключението на вещото лице пазарната стойност на лек автомобил "Мерцедес Б 150", с първа регистрация през 2006 год. към 06.06.2017 год. е 9 850 лева.

          От доказателствената маса беше изключен "Анализ" на телефонни разпечатки и предоставена информация, извършен от лицето Минка Семерджиева служител в ОАПС при ОД МВР В. Търново. Дори и да беше вложен в доказателствената маса подобен вид "анализ" не е измежду посочените в НПК способи на доказване или доказателствено средство.

         По делото са приобщени и справки за съдимост, характеристични справки относно подсъдимите.

         С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

         Подсъдимите А. и С. не са осъществили в периода от 06.05.2017 год. до 30.07.2017 год. съответно: А. състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр чл. 209 ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и С. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр чл. 209 ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

         От обективна страна - изпълнителното деяние на престъплението измама, според повдигнатото обвинение по отношение на А. се изразява във възбуждане на заблуждение, а по отношение на С. във възбуждане и поддържане на заблуждение т.е. във формирането на неправилна представа или възползването от вече формирана неправилна представа в лицето, в което се намира във фактическа или юридическа разпоредителна власт имущественото право на ощетените лица.

         В случая, както се установи по делото липсват каквито и да било безспорни факти и доказателства, обуславящи съставомерността от обективна страна на изпълнителното деяние по ал.1 на  чл.209 от НК във неговата форма "възбудил" заблуждение. за да се осъществи тази форма на изпълнително деяние означава, че деецът е създал начални неверни представи у пострадалия относно съществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, които от своя страна са свързани с основанието или условията, при които се осъществява имуществено разпореждане. В конкретния казус обвинителната теза почива единствено и само на предположения и голословни твърдения, базирани на изключително противоречиви, непоследователни, неясни  и неподкрепени с доказателства показания на св. Т.. Единствените безспорни факти, установени по делото и подкрепени и от обясненията на подсъдимите се отнасят до изразеното желание от страна С. да помогне на Т. да се свърже с адвокат, който да го консултира относно реда за преразглеждане на вече постановена и влязла в сила осъдителна присъда на Т.. Такъв контакт действително бил осъществен със св. И. *** чрез съдействието на другия подсъдим А.. Безспорен е фактът, че подс. С. се е опитал да съдейства на Т. за намиране на адвокат и чрез св. В..

         По отношение на втората форма "поддържане" на заблуждение, каквото обвинение е повдигнато на С., освен за "възбуждане", се изисква активно поведение, действие, каквито не се установиха.

         Следва да се отбележи, че не винаги лъжата, маменето съставлява измама. За да е налице измамата, е необходимо нейния адресат да бъде насочен към осъществяване на едно правно значимо поведение, да извърши нещо и при наличие на причинна връзка между заблудата на конкретното лице, неговото поведение и настъпването на имуществената вреда ще се осъществи състав на престъплението.

         Престъплението е резултатно. Изисква да е извършено при пряк умисъл, особена користна цел. Тоест С. и А. трябва да са предвиждали, че вследствие на тяхното въздействие върху съзнанието на измамения, у последния - Т. ще възникнат неправилни представи за това, което С. и А. твърдят и го убеждават, че ще се получи, като в последствие по отношение на С. да поддържа вече възникналите неправилни, неверни представи относно основанията или условията, при които ще се осъществи имущественото разпореждане. Подс. С. е следвало да предвижда, че Т. ще извърши и акт на разпореждане със свое или чуждо имущество в негова полза или в полза на трето лице. Също съществено и особено в случая е, че имуществото следва да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения - Т.. Такива доказателства липсват. Получените от Т. средства през 2016 год. от продажба на собствен имот в гр. Трявна е дал на св. М., защото по това време са водени срещу него дела и да не ги загуби, ако бъде осъден. Факт неоспорен нито от Т., нито от св. М.. Тоест продажбата на собствения му имот не била провокирана от въвеждане на заблуда от страна А. и С., в последствие поддържана от С., за да се осъществи имуществено разпореждане със собствения си имот и в полза на когото и да било от тях. Ако не са налице съставомерните признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на основния състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК е налице несъставомерност на извършеното, респективно не следва да се носи наказателна отговорност. Освен това подсъдимите следва да съзнават, че нямат обективна възможност да изпълнят обещаното. Напротив от доказателствата по делото се установява, че и двамата подсъдими са съдействали на Т. да го свържат с адвокат, който да му разясни реда и начина да бъде преразгледана влязлата в сила осъдителна присъда по отношение на него. Относно резултатността на престъплението:

         На следващо място в имуществото на измамения Т., липсва вреда. Вредата представлява отрицателно изменение в баланса на имуществото на измамения или на друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият. В случая такова отрицателно изменение в имуществената сфера на Т. не е настъпила. Не е налице и доказана имотна облага за подсъдимите С. и А.. За осъществяване основния състава на престъплението измама е необходимо да са налични кумулативно два елемента: имотна облага за подсъдимите /или за друго лице и имотна вреда за пострадалия Т., Т. и Т.. Липсата на кумулативна връзка, обусловеност и безспорна доказаност на настъпването на имотната облага за подсъдимите и едновременно с това имотната вреда за Т., В.Х.Т. и В.Х.Т. сочат на несъставомерност на повдигнатите обвинения от обективна страна. Липсата на преки и категорични доказателства за наличие на причинно-следствената връзка между измамливи действия от страна на А. и С. и настъпването на имуществена вреда, сочи на неосъществен състав на измама по основния текст.

           Що се касае до сключване на сделка - в случая прокуратурата твърди , че майката на Т. се е разпоредила, продала собственото си жилище и Т. и дъщеря му са продали л.а. "Мерцедес", в следствие на въвеждането и поддържането на заблуждение от страна на подсъдимите, сделки, които покриват признаците на договор за покупко-продажба. За да е съставомерно възбуждането на заблуждение, обаче, то трябва да касае правното основание на сделката, при която се извършва имуществено разпореждане или условията, заради което ще се осъществи акт на имуществено разпореждане. В тази посока въобще липсват каквито и да било доказателства, установяващи посочените факти. Напротив св. В.Х.Т. категорично заявява, че е получила по сметката си сумата от 15 000 лева, от която дала само 2 000 лева на сина си Т.. това твърди и св. З.. На още по силно основание липсват установени и доказани факти възбуждането на заблуждение и поддържането му да касае правното основание за разпореждането с конкретния имот, нито условията по сделката, нито последиците от сделката – което би представлявало евентуално изпълнението на поетото задължение. Същото се отнася и до сделката с лекият автомобил. В патримониума на Т. е постъпила сума по сключената сделка, което е положителна съставка в имуществената й сфера. Липсва вреда. Същото се отнася и до имуществената сфера на В.Х.Т.. Сделките са действителни, тъй като не е налице порок във волята при сключването им.

         Несъставомерността от обективна страна на основния състав на престъплението по чл.209, ал. 1 от НК, изключва съставомерността на деянията и по квалифицираните състави, както и от субективна страна.   Предвид изложеното съдът постанови настоящата си оправдателна присъда, с която на основание чл.304 от НПК подсъдимите А. и С. бяха признати за невиновни да са осъществили състава по повдигнатото им обвинение.

         При този изход на делото бе постановено веществените доказателства да бъдат върнати на собственика им, след влизането на присъдата в сила, а на основание чл.190 от НПК, направените в наказателното производство разноски, остават за сметка на Държавата.

          По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

Председател: