Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
гр. Нови пазар,
28.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар, в закритото си заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР
ПРОТОКОЛИСТ: Нела Костадинова
като разгледа докладваното гр.д. № 1246 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
34, ал. 8 от ЗСПЗЗ.
Подадена е жалба от „Лудогорско зърно“
ООД, с. П., представлявано от управителя Й.С.Й., срещу Заповед № ***г. на
Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Ш., с която е наредено изземването
от „Лудогорско зърно“ ООД на земеделски земи, находящи се в землището на гр. К.,
и представляващи: имот № ***с площ от 24,703 дка, имот № ***с площ от 50,613
дка, имот № ***с площ от 36,910 дка, имот № ***с площ от 20,002 дка, описани в
приложение № 1 към Заповедта, собственост на Държавен поземлен фонд и с която
заповед е определено обезщетение за неправомерно ползване на земите, в размер
на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района в общ размер
на 23 801,04лв., платим по сметка на МЗХГ за времето на неправомерното
ползване на описаните общо 132,228дка.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят сочи, че не са изпълнени кумулативните изисквания на чл. 34, ал.8, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ, т.к не било доказано, че земите са включени в ДПФ, че има сезиране от собственика на земите (в случая държавата в лицето на Министъра на земеделието, храните и горите), а съгласно чл. 3, ал.3 от Устройствения правилник на Обл.дирекции на директора на Областна дирекция не е дадено такова правомощие, както и че не е доказано, че земите се ползват от жалбоподателя.
Твърди, че не ползва земите, не ги е декларирал за стопанската 2018/2019 г. за получаване на европейски субсидии и получаване на помощи, като земеделски производител. Твърди, че земите са заявени от друг бенефициент, който ги е ползвал по договор за наем.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е немотивирана.
Жалбоподателят сочи, че т.к изобщо не ползва земите, поради което твърдяното в заповедта неправомерно ползване не е налице. От това жалбоподателят сочи, че издадената заповед е безпредметна.
Жалбоподателят сочи, че не са налице предпоставките по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ за издаване на атакуваната заповед, поради което същата е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Жалбоподателят оспорва заповедта и относно размера на определената сума от 23 801,04лв., представляваща трикратният размер на средногодишното рентно плащане за района през 2018/2019 г., която за землището на гр. К. била 60лв./дка. В заповедта липсвали мотиви относно размера на рентата, нито пък е налице препратка към друг документ, в който да е отразено това обстоятелство, което прави заповедта немотивирана.
Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издадената Заповед № ***г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Ш..
Като ответник по делото е конституиран органът, издал административния акт - Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., а като заинтересована страна Министерство на земеделието и храните – гр.С..
В срока по 163 АПК е постъпило писмено становище от името на ответника, с което се оспорва основателността на жалбата. Сочи се, че оспорваната заповед е издадена в съответствие със закона, съгл. чл. 34, ал.1 и ал.8 от ЗСПЗЗ условия. Посочено е, че заповедта е издадена в резултат на извършена от ОСЗ К. ежегодна проверка на земите от ДПФ и при констатираните нарушения относно ползването на същите. За извършените от комисията при ОСЗ К. констатации и измервания бил съставен протокол № ***г. Освен това били получени писмени обяснения от представител на жалбоподателя, който е заявил, че е допусната грешка, т.к описаните в заповедта имоти са гранични с ползваните от него земи.
Посочва се, че е извършена последваща проверка – документална и на терен, на 19.07.2019 г.
От името на ответника и на заинтересованата страна е посочено, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения както на административните правила, така и на материалния закон, поради което същата е законосъобразна и се иска жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Съдът,
като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:
От приложената административна преписка се
установява следното:
Със Заповед № ***г. на Директора на ОД
„Земеделие“ Ш. е определено да се извърши проверка на земите от ДПФ в Област Ш.,
като се състави и протокол за проверката.
Съгласно Констативен протокол № ***г.
комисия от ОСЗ К., с председател св. А.П., е извършила проверка на основание чл.
47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на състоянието и ползването на имотите от държавен
поземлен фонд, при която констатирала, че имот № ***с площ от 24,703 дка, имот
№ ***с площ от 50,613 дка, имот № ***с площ от 36,910 дка и имот № ***с площ от
20,002 дка, собственост на Държавен поземлен фонд се ползват от „Лудогорско
зърно“ ООД.
Самото установяване според събраните по
делото гласни доказателства е станало, като първоначално назначената комисия е
посетила земите в землището на гр. К. и е констатирала, че същите са обработени
по един и същ начин, с видимо една и съща техника от съседните площи, които се
ползват от „Лудогорско зърно“. При проверката на място (на терен) не е имало
лица, които да работят земите, както и представители на наематели или
собственици на терените. След съпоставка с начина, по който са обработени
земите на „Лудогорско зърно“ и този на посочените в констативния протокол земи
бил поканен управителя на „Лудогорско зърно“ в ОСЗ К. за да даде обяснение за
констатациите. Пред председателят на комисията, св. П., управителят на
„Лудогорско зърно“ бил заявил, че обработва земите.
Във връзка с установеното при проверката е
изготвено и изпратено до жалбоподателя уведомление по чл. 26 от АПК за
започване на административно производство във вр. чл. 34, ал1 и ал.8 от ЗСПЗЗ.
В уведомлението са описани процесните четири имота.
На 28.06.2019 г. жалбопоадтелят е изпратил
по пощата с обратна разписка писмени обяснения, входирани в ОД „Земеделие“ на
02.07.19 г., в които е посочил, че не използва без правно основание посочените
в приложението имоти. Сочи, че се касае за грешка на АНО, т.к процесните земи
се намират непосредствено до имотите на жалбоподателя.
Съгласно Заповед
№ ***г. на Директора на ОД „Земеделие“ е разпоредена проверка на описаните в
приложение № 1 имоти във връзка с уведомленията на посочените в заповедта
фирми, сред които и тази на жалбоподателя.
На 11.07.2019 г. са посетени земите отново
от комисия с председател Ц.Б. и членове А.П.и Ю.Х., които констатирали, че имот
№ ***е засят с рапица, имот № ***е засят със слънчоглед, а имоти № ***и № ***са
засети с пшеница. За извършената проверка е съставен констативен протокол от
19.07.2019 г., л. 17 от делото.
С последваща Заповед № *** г. на директора
на ОД „Земеделие“ е разпоредено да се изземат имотите, описани в Приложение №
1, неразделна част от заповедта, както и на основание чл. 34, ал.6 и ал.8 от
ЗСПЗЗ, в 3 –дневен срок от издаване на заповедта, „Лудогорско зърно“ ОД да
внесе по посочена сметка сумата от 23 801,04лв. представляваща трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за
времето на неправомерното ползване. Посочено е, че средното рентно плащане
за землището на гр. К. е 60лв/дка.
дневен срок от издаване на заповедта,
„Лудогорско зърно“ ОД да внесе по посочена сметка сумата от 23 801,04лв.
представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района
през предходната година за времето на неправомерното ползване. Посочено е, че
средното рентно плащане за землището на
гр. К. е 60лв/дка.
По делото са представени от ответника ОДЗ Ш.,
копие от карта на землището на процесните имоти, от АГКК, като за всеки от тях
е посочено, че те са Държавна частна собственост.
По делото е представено копие от договор
за аренда от 10.08.2011 г. между ОД „Земеделие“ Ш. и „Предел“ ООД,
представлявано от управителя А.С.А., сключен за отдаването под аренда за
временно ползване на земеделска земя от ДПФ в размер на 383,965дка в землището
на гр. К., с. Д., с. Т. и с. С., за много имоти, като сред имотите в землището
на гр. К. са посочени и имотите с №№ *** с площ от 24,703 дка, имот № ***с площ
от 50,613 дка, имот № *** с площ от 36,910 дка и имот № *** с площ от 20,002
дка. Съгласно отбелязаното върху извлечението от картата това са старите номера
на процесните имоти. Срокът на договора е за 10 години от стопанската 2011/2012
г.
По делото е представено и писмо до
Службата по вписванията при НПРС, с което от името на ОД „Земеделие“ Ш. е
направено искане за вписване на прекратяване на договора за аренда с „Предел“
ООД, считано от 01.10.2018 г. Вписването е направено на 11.06.2018 г.
По делото беше разпитан като свидетел и
управителят на „Предел“ ООД, Е.Н., който сочи, че имотите, за които е делото са
били владени от фирма „Предел“, а не от „Лудогорско зърно“ ООД, както и че не
са ги отстъпвали да ги владее жалбоподателя. За периода 2018/2019 г.
представителят на „Предел“ сочи, че нямат право да владеят имотите, т.к
договорът е прекратен, но в същото време не са изведени от владението им, нямат
заповед за изземване на земите. Въпреки това, имотите били владени именно от „Предел“
ООД.
От дадените в съда обяснения от
жалбоподателя, той сочи, че в действителност е обработил три от описаните
имота, тези с номера 6.6, 14.24 и 15.11, но от името на „Предел“ ООД, които са
ги работили до тогава. Четвъртия от имотите бил обработен от „Предел“ ООД. Жалбоподателят
сочи, че е дискувал, сял в единия от имотите, а в имотите от масив 14 и 15 сял
жито, но земите били ожънати от „Предел“ ООД. За извършените стопански дейности
имал издадена фактура от „Предел“ ООД за предадена пшеница.
От
правна страна съда намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения 14-дневен срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед е издадена от Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ - Ш., който е материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.
34, ал. 8 от ЗСПЗЗ.
В представената административна преписка
по делото е приложена Заповед № ***г. на Директора на ОД „Земеделие“ Ш., която
е посочена и в Констативният протокол, послужил като основание за издаването на
оспорената заповед, въз основа на която е извършена проверката по чл.
47, ал. 8 ППЗСПЗЗ. В самата заповед е посочено, че ръководството на всяка
общинска служба сформира комисия, която да извърши проверката, поради което съдът
счита, че макар и такава заповед да не е приложена по настоящето дело, то
доколкото състава на комисията не се оспорва не може да се прави извод, че
първият констативен протокол е издаден от ненадлежен орган. За извършването на
последващата проверка, състава на комисията е определен в Заповед № ***г. и той
е същия съгласно последващия констативен протокол, л.17 от делото.
Съгласно посочената като правно основание за издаване
на обжалвания административен акт разпоредба на чл.
34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, в случаите на неправомерно ползване на земи от
държавния поземлен фонд същите се изземват със заповед на Директора на
съответната ОД „Земеделие“. Нормативно регламентирания правопораждащ фактически
състав за упражняване правомощието на административния орган за издаване на
заповед за изземване по чл.
34, ал. 8 от ЗСПЗЗ включва три елемента: 1. земеделската земя, обект на
изземване да представлява ДПФ, 2. – земята да се ползва от трето лице, различно
от титуляра на собствеността, 3. – ползването да се извършва неправомерно,
липса на правно основание или на отпаднало такова, или не по предназначение на
земята, за което е предоставено това право. В този смисъл неправомерно е всяко
ползване на имот, извършвано без правно основание, на отпаднало правно основание
или не по предназначението, за ползването на което е предоставен.
Относно собствеността на земите, макар по делото да
липсват прилоожени актове за тяхната собственост, като държавен поземлен фонд,
то за жалбопоадтелят е било добре известно, че земите са именно такива. Това се
установява и от посоченото в извлеченията от картата от ОСГКК.
Това, за което се спори е факта на ползване на земите
от жалбоподателя и конкретно неправомерното им ползване.
От казаното в съдебно заседание от
председателя на комисията, съгласно констативният протокол се установи, че при
посещението на имотите на място, не е открито лице, което да обработва в този
момент земите, както и представител на фирмата – жалбоподател, но комисията и в
частност председателят й са направили извода си, че земите се владеят от
жалбоподателя единствено по сходния начин на обработката им със земите, които
владее на законно основание самия жалбоподател и които са в съседство на
процесните земи. Това сочи св. П.. Съдът намира, че така отразеното в
констативният протокол, че процесните земи се ползват без правно основание от
„Лудогорско зърно“ е едно предположение, а не безспорно установен факт, постановено
при пълната липса както на писмени, така и на гласни доказателства
(непосредствени възприятия от членовете на комисията).
Във връзка с отразеното в констативния
протокол е образувано административно производство, в рамките на което
жалбоподателят е дал писмени обяснения, които кореспондират и с установеното по
настоящето дело, че не е ползвател на земите, а ги обработва от името и в полза
на „Предел“ ООД, като за прекратеният им договор той не знаел. По делото от
показанията на св. Н. се установи, че стопанските бази на двете фирми – „Предел“
ООД и „Лудогорско зърно“ ООД са в съседство, а от обясненията на жалбоподателя
се установява, че всъщност с техника на „Лудогорско зърно“ е извършвана и друг
път обработка на земите на „Предел“ ООД, т.к обработваемите от тях земи също
били в съседство.
Съдът намира, че изводите, отразени в
констативния протокол не кореспондират с действително установеното по делото.
Ползвател на един имот,
съгл. чл. 56, ал.1 от ЗС е лице, което използва вещта съгласно нейното
предназначение и получава добиви от нея без тя да се променя съществено. В този
смисъл са и разпоредбите на Закона за арендата в земеделието. От установеното
по делото се констатира, че жалбоподателят е извършил стопански дейности в три
от имотите, които са били отдадени за предишните периоди, считано от
стопанската 2011/2012 г. на „Предел“ ООД, като е орал и сял в имоти с №№ имот № ***, ***и ***, които при последващата проверка е
установено, че са били засети с рапица (първия) и с пшеница (останалите два
имота). Имот № ***бил засят със слънчоглед. По делото не е установено от
административния орган, че прибирането на плодовете от стопанската дейност по
засяването на посочените култури е станало от жалбоподателя. Напротив гласните
доказателства са в обратен смисъл, че имот № ***е бил обработен от „Предел“
ООД, а плодовете от другите три ниви са прибрани пак от тази фирма. Това сочи
самият управител на „Предел“ ООД. За извършената от жалбоподателя оран и сеитба
на нивите, които ползвал „Предел“ ООД било платено в натура – в пшеница.
Следователно по смисъла на чл. 56, ал.1 от
ЗС жалбоподателят не е ползвател на земеделските земи, описани в заповедта, за
които се сочи, че той неправомерно ги ползва. Жалбоподателят е извършил
стопански дейности от името на юридическото лице, за което е знаел, че преди
това на законно основание ползва земите и не е знаел, че договорът му е прекратен.
Това
от гледна точка на чл. 28, ал. 1, изр.1-во от ЗЗД е грешка в лицето, с което се
е договорил жалбоподателят, считайки, че извършва услуга по стопанска дейност с
лице имащо право на ползване на имота без да знае, че договорът за аренда е бил
прекратен, считано от 01.10.2018 г.
Съдът намира, че от така анализираните
доказателства се установи по категоричен начин, че жалбоподателят не е
ползвател по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗС на процесните земеделски земи,
поради което той и не ги ползва неправомерно.
Неправомерно ползване на земите за
стопанската 2018/2019 г. е извършила фирма „Предел“ ООД, а не „Лудогорско
зърно“ ООД.
Съдът намира, че при така установените
нарушения по провеждане на административното производство, същите се явяват
съществени, то издадената заповед Заповед № *** г. на директора на ОД
„Земеделие“ е постановена при противоречие с материалноправни разпоредби, порок
изведен в нормата на чл. 146, т. 4 от АПК, което я прави незаконосъобразна и
подлежаща на отмяна.
Относно твърдения порок при формирането на размера за
дължимото от дружеството обезщетение за неправомерно ползване. Съгласно § 2е от
ДР на ЗСПЗЗ, размерът на средното годишно рентно плащане за съответното
землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от
комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“,
въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по
земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от
половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в
общинската служба по земеделие. От посоченото в Приложение № 1 към заповедта се
установява, че за посочените земи средно годишно рентно плащане за ползване на
земеделски земи е в размер на 60 лв. за декар, но не се установява за коя
стопанска година са тези суми. Това отново прави заповедта и в тази част
необоснована и незаконосъобразна.
Съдът намира, че при така установените
пороци на издадената и оспорена Заповед № *** г. на директора на ОД „Земеделие“
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена изцяло.
Относно претенциите за разноски, съгл. чл. 143 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради това, че се уважава жалбата на жалбоподателя и се отменя оспорената от него заповед, то ответната страна, като орган, издал отменения акт следва да заплати направените от жалбоподателя разноски.
В производството по настоящето дело жалбоподателя е
направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 530лв. Съдът намира, че
искането за присъждане на разноски следва да се уважи изцяло, доколкото съгласно
договор за правна помощ, приложен на л. 5 от делото се установява, че те са
платени.
Съдът съобрази, че към жалбата е приложен документ за
платена от жалбоподателя ДТ в размер на 50лв., л. 7 от делото. Съгласно ПЗР към
§ 16, ал.1 от ЗИД ЗСПЗЗ производствата по този закон
пред съда са безплатни с изключение на тези по чл.
14, ал. 4. Поради това, че жалбоподателят е платил недължима държавна такса
по смисъла на чл. 4б от ЗДТ, то на същия следва да се укаже, че има право в едногодишен срок от ВЗС на решението да
поиска нейното връщане по посочена от него банкова сметка. ***нфискува по
сметка на съдебната власт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № *** г. на директора на ОД „Земеделие“, с която се изземват имотите описани в Приложение №
1, неразделна част от заповедта, както и на основание чл. 34, ал.6 и ал.8 от
ЗСПЗЗ е постановено в тридневен срок от датата на издаване на заповедта
„Лудогорско зърно“ ООД с ЕИК *********, което ползва без правно основание
132,228дка земеделска земя, собственост на ДПФ, да внесе по сметка на МЗХГ
сумата от 23 801,04лв., представляваща трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на
неправомерното ползване.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143 от АПК,
Областна дирекция „Земеделие“ Ш.,
представляван от Директора Д.Д.В., ДА ЗАПЛАТИ на „Лудогорско
зърно“ ООД с ЕИК *********, с адрес с. П., общ. К., ул. „Добруджа“ № 1, с управител Й.С.Й.,
сумата от 530лв. (петстотин и тридесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Указва на основание чл. 4б от ЗДТ, на „Лудогорско зърно“ ООД с ЕИК *********, с адрес с. П., общ.
К., ул. „Добруджа“ № 1, с управител Й.С.Й., че има правото в едногодишен срок
от влизане в законна сила на решението по делото да поиска възстановяване на
неправилно внесените суми за държавна такса от 50лв.(петдесет лева), с нарочна
писмена молба и посочена банкова сметка ***.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Ш., съгласно чл. 211 от АПК
в 14 (четиринадесет) -дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
Районен
съдия: ...........................................
Галина
Николова