№ 7970
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110140144 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
18.05.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 40144/2022 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. А. И. и С. А. И., които били
наследници на А. И. Х., поради което ответниците били потребители на топлинна енергия.
Твърди, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия за недвижим имот находящ се в гр. София, ........................., аб. №
157812, като била доставена топлинна енергия на стойност 150,13 лева за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2019 г.. Поддържа, че тъй като същата не била заплатена своевременно
ответниците били изпаднали в забава, поради което дължали и мораторна лихва за периода
от 84,67 лева за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2022 г. Иска ответниците да бъдат осъдени
да заплатят разделно по равно претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С.
И., който твърди, че вземанията са погасени чрез плащане от него и съответника му. Иска
1
отхвърляне на претенциите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника И.
И. и не е изразено становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответниците да са
приели наследството на А. И. Х..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
2
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът намира, че между тях не се
спори, че всички материални предпоставки са налице, като включително ответниците са
признали обстоятелствата в тази насока с оглед извършеното плащане. В тази насока, съдът
цени и направеното съдебно признание от ищеца, които с молба от 03.04.2023 г. – признава,
че вземанията са изплатени в хода на настоящото производство. В тази насока са и
изявленията на процесуалният му представител в о. с. з. от 15.05.2023 г. – че е налице
извършено плащане на 18.11.2022 г. А съдебното признание на факти е едно от най-
сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателствени средства по делото води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РИЛ22-ТД-26-533/18.08.2022 г.,
като се установява, че А. И. Х. е починал на 02.02.2015 г., като е оставил за наследници И.
А. И. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), С. А. И. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и ЛА Х.а (преживилява
съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, починала на 30.07.2015 г.).
Предвид изложеното, съдът счита, че всички материални предпоставки за уважаване
на претенциите са налице, но с оглед извършените плащания, които следва да се вземат
предвид правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като
претендираните от ищеца вземания за главница и мораторна лихва са погасени изцяло чрез
извършено плащане в хода на процеса.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищецът. Когато вземането, което ищецът е претендирал, е погасено в
хода на процеса чрез плащане, което съдът следва да зачете (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), тогава
ответникът е станал причина за производството, поради което и следва да му бъде
възложена тежестта да заплати съответните деловодни разноски – по аргумент от
противното от чл. 78, ал. 2 ГПК.
В случая ищецът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, доколкото
се и установява, че останалите разноски в производството са погасени чрез извършеното
плащане. С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом, във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ищеца следва да му се присъди сумата от 100,00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу И. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
................... и С. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....................., за заплащане разделно по
равно на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, на сумата от 150,13 лева, представляващи цена на топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот находящ се в
гр. София, ........................., аб. № 157812 за периода м.05.2018 г. до м. 04.2019 г., както и
сумата от 84,67 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
06.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП И. А. И., ЕГН: ********** и С. А. И., ЕГН: ********** да заплатят
на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4