Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1720 13.11.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и осми октомври Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Катя Василева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №02983 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Райфайзенбанк”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Н. Вапцаров“ 55, „Експо 2000“, срещу С.Б.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1182,16лв., представляваща изискуема главница с настъпил падеж за периода 20.10.2017г.- 20.09.2018г. по Договор за потребителски кредит от 07.11.2013г., сумата от 6869,79лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 07.11.2013г., сумата от 321,88лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.09.2017г.- 24.09.2018г., сумата от 172,98лв., представлявща наказателна лихва за периода 20.10.2017г.- 23.10.2018г., сумата от 131,00лв., представляваща лихва за периода 20.11.2015г.- 08.11.2016г. по чл.4, вр. чл.1, б.“Б“ от Анекс №2, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5460 от 26.10.2018г. по ч.г.д.№7377/2018г. по описа на ПРС.
При условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове са предявени и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми като неплатени по Договор за потребителски кредит от 07.11.2013г.
В законоустановения срок ответникът С.Б.П. е подал отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв. С. С., с който е изразил становище, че исковете са допустими. Ответникът е оспорил изцяло исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №5460 от 26.10.2018г. по ч.г.д.№7377/2018г. на ПРС са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по
делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена
от страните, че с Договор за потребителски паричен кредит 07.11.2013г., сключен
от ответника с “Райфайзенбанк”ЕАД, ответникът е получил потребителски кредит в
размер на 13056,36 лева, за потребителски нужди. Съгласно Договора ответникът се е задължил да върне на
кредитора сума в общ размер 16328,74лв., като страните са договорили и
погасителен план с уговорени 84 анюитетни месечни
вноски, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.11.2013г. до
20.10.2020г. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12
месеца от действието на договора е 189,55 лева, съгласно погасителен план.
Към Договора за кредит има подисани Анекс 1 от
08.02.2016г. и Анекс 2 от 09.11.2016г., с които се удължава срока на договора
на изплащане на кредита до 20.10.2023 година.
При
забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на
банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателно
изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора ,
лихвения процент при просрочени плащания е 15,811 %.
Видно от същото заключение сумата в размер на 13056,36 лева банката е превела по разплащателна сметка *** с титуляр С.Б.П..
Със заверяване на сметката със сумата на кредита същият се счита за усвоен от
ответника.
Видно от същото заключение ответникът е погасил вноските до 20.09.2017г. включително, като за вноските след тази дата няма плащанията по процесния договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит 07.11.2013г., сключен между страните по делото.
Ищецът е обявил процесния договор за кредит за предсрочно изискуем с писмо от 31.08.2018г. поради просрочие на две месечни вноски от страна на ответника. По делото е прието като доказателство същото писмо, доставено на адрес:гр.П., ул.“***, но видно от известието за доставяне същото писмо не е връчено на ответника. Съгласно чл.12.9 от процесния Договор за потребителски паричен кредит всички уведомления и изявления по същия договор се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени по пощата или куриерска фирма с обратна разписка до адреса, посочен от кредитополучателя в договора. Съдът намира, че адреса по договора съвпада с постоянния и настоящ адрес на ответника, поради което и процесното писмо е връчено редовно.
Съгласно Решение №148/02.12.2016г. по т.д.№2072/2015г. на ВКС, Iт.о., е допустимо в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора. В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното настъпване. В настоящия случай има договорно определен начина за размяна кореспонденция между страните, като няма оспорване от страна на ответника, поради това и съдът намира, че ищецът е обявил процесният кредит за предсрочно изискуем по надлежния ред. Отделен е въпросът, че и с исковата молба е изпратено копие от процесното писмо на ищеца.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.В., неоспорена от страните, усвоената и непогасена главница е в размер на 8051,95 лева, от които редовно изискуема главница по вноски с настъпил падеж за периода 20.10.2017г.- 20.09.2018г. в размер на 1182,16 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 6869,79лева.
Видно от експертизата се дължи и възнаградителна лихва/ в размер на 321,88 лева за периода от 20.09.2017г. до 24.09.2018г.
Начислената наказателна лихва за забава в размер на 172,98 лева е сбор от начислена наказателна лихва за забава в размер на 94,07 лева върху просрочените главници за периода от 20.10.2017г. до 23.10.2018г-включително и начислена наказателна лихва за забава в размер на 78,91 лева върху предсрочно изискуема главница за периода от 25.09.2018г. до 23.10.2018г- включително.
Изискуема лихва съгласно Анекс 1 и Анекс 2 в размер на 131,00 лева начислена за периода от 20.11.2015г. до 08.11.2016г.
Видно от експертизата в счетоводството на ответника няма доказателства за извършени плащания на горепосочените суми. Доказателства за плащането им не са приети и в настоящето производство.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че установителните искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
Доколкото съдът уважава главните искове така както са предявени, то и не следва да се произнася по евентуално предявените осъдителни искове.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1397,11лв., които и следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на делото.
Пред гореизложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Райфайзенбанк”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Н. Вапцаров“ 55, „Експо 2000“, срещу С.Б.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1182,16лв., представляваща изискуема главница с настъпил падеж за периода 20.10.2017г.- 20.09.2018г. по Договор за потребителски кредит от 07.11.2013г., сумата от 6869,79лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 07.11.2013г., сумата от 321,88лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.09.2017г.- 24.09.2018г., сумата от 172,98лв., представлявща наказателна лихва за периода 20.10.2017г.- 23.10.2018г., сумата от 131,00лв., представляваща лихва за периода 20.11.2015г.- 08.11.2016г. по чл.4, вр. чл.1, б.“Б“ от Анекс №2, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5460 от 26.10.2018г. по ч.г.д.№7377/2018г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.Б.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Райфайзенбанк”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Н. Вапцаров“ 55, „Експо 2000“, сумата от 1397,11лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№7377/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: