6
С решение № 663 от 10.05.2006 г., постановено по гр.д.№ 844/2004 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Хасан Мехмед Рушид /Асен Алеков Райчев/ и Неврие Мехмед Рушид, и двамата от гр.Кърджали против Иляз Мустафа Ахмед /Илия Митков Ангелов/ от с.Глухар, общ.Кърджали, Юсеин Касим Адем /Ясен Карасанов Ангелов/ от с.Глухар, общ.Кърджали, Касим Юсеин Адем от с.Глухар, общ.Кърджали и Айше Осман Адем от с.Глухар, общ.Кърджали, иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на 251 кв.м. от съседни имоти, както следва: 140 кв.м. празно дворно място, което се вземало от имот с пл.№ 147, собственост на Христо Илиев Омуртагов, 58 кв.м. празно дворно място, което се вземало от имот с пл.№ 148, собственост на Илия Митков Ангелов, 53 кв.м. празно дворно място, което се вземало от имот с пл.№ 149, собственост на Ясен Карасанов Ангелов, които места по утвърдения със заповед № 2566/12.10.1988 г. на Председателя на ОбНС – Кърджали регулационен план на с.Глухар, се придавали към парцел Х-пл.№ 151, кв.22. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Хасан Мехмед Рушид и Неврие Мехмед Рушид, които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок. Считат, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства по един убедителен и несъмнен начин се установявало, че те са собственици на процесния имот и че ответниците го владеят. Молят съда да отмени обжалваното съдебно решение и реши делото по същество като уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски по делото. В съдебно заседание, на основание чл.119, ал.2 от ГПК, въззивниците /ищци по предявения иск/ правят отказ от иска по отношение на Иляз Мустафа Ахмед, като решението на районния съд в частта относно предявения срещу Иляз Мустафа Ахмед иск с правно основание чл.108 от ЗС е обезсилено, а производството по делото – прекратено в тази му част. Със същата молба вх.№ 4443/20.11.2006 г. Хасан Мехмед Рушид и Неврие Мехмед Рушид конкретизират предявения от тях иск, като излагат обстоятелства, че Касим Юсеин Адем и съпругата му Айше Осман Адем владеят и ползват цялата придаваема част от 251 кв.м., придадена към техния имот, като са изградили каменна тоалетна, хвърляли торта от кравите върху мястото, оградили са го и отглеждат кокошки там, а Юсеин Касим Адем, когато е в страната също ползвал тоалетната, изградена върху придаваемите части. Въззиваемите Касим Юсеин Адем, Айше Осман Адем и Юсеин Касим Адем, не се явяват, не се представляват и не взимат становище по въззивната жалба. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивниците, констатира следното: По делото е предявен от Хасан Мехмед Рушид и Неврие Мехмед Рушид /въззивници пред настоящата инстанция/ против Касим Юсеин Адем, Айше Осман Адем и Юсеин Касим Адем /въззиваеми/ иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на 251 кв.м., представляващи придаваеми части към УПИ Х-151, в кв.22 по плана на с.Глухар, общ.Кърджали, както следва: 140 кв.м. от имот с пл.№ 147, 58 кв.м. от имот с пл.№ 148 и 53 кв.м. от имот с пл.№ 149., като се твърди /след конкретизиране на исковата молба пред въззивната инстанция/, че Касим Юсеин Адем и съпругата му Айше Осман Адем владеят и ползват цялата придаваема част от 251 кв.м., придадена към техния имот, като са изградили каменна тоалетна, хвърляли торта от кравите върху мястото, оградили са го и отглеждат кокошки там, а Юсеин Касим Адем, когато е в страната също ползвал тоалетната, изградена върху придаваемите части. От представения по делото като доказателство нотариален акт за дарение № 206, том І, дело № 355/1987 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд се установява, че Алеко Рашков Райчев и Надежда Модрева Райчева са дарили сина им Асен Алеков Райчев със следния недвижим имот: дворно място, съставляващо имот с пл.№ 151 в кв.22 по плана на с.Глухар, състоящо се от 500 кв.м., ведно построената върху него постройка, за който имот по плана на селото се отрежда парцел Х в кв.22, с неуредени регулационни сметки. В тази връзка не е спорно по делото, че имената Асен Алеков Райчев /по нотариалния акт/ и Хасан Мехмед Рушид са имена на едно и също лице, което се установява и от представената по делото декларация от 14.10.2004 г. за идентичност на имена. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 74, том І, дело № 141/1989 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, въззивникът Хасан Мехмед Рушид /Асен Алеков Райчев/ е признат за собственик по регулация на следните недвижим имоти: 140 кв.м. празно дворно място, което се взема от имот с пл.№ 147; 58 кв.м. празно дворно място, което се взема от имот с пл.№ 148 и 53 кв.м. празно дворно място, което се взема от имот с пл.№ 149, които места по утвърдения със заповед № 2566/12.10.1988 г. на Председателя на ОбНС – Кърджали се придават към парцел Х – 151 в кв.22 по плана на с.Глухар. От приетият по делото като доказателство протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ от 21.11.1988 г. се установява, че комисията, назначена със заповед № 195 от 24.03.1988 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Кърджали се е събрала по повод молбата на Асен Алеков Райчев /въззивникът Хасан Мехмед Рушид/ със задача да направи оценка на придаваемите се места към парцел Х, пл.№ 151 в кв.22 по плана на с.Глухар, които е оценила, както следва: дворно място от 140 кв.м. от имот с пл.№ 147 на Христо Илиев Омуртагов – 420 лева; дворно място от 58 кв.м. от имот с пл.№ 148, собственост на Илия Митков Ангелов – 174 лева и дворно място от 53 кв.м. от имот с пл.№ 149, собственост на Ясен Красенов Ангелов – 159 лева. В тази връзка по делото са представени оригиналите на два броя вносни бележки, от които се установява, че въззивникът Хасан Мехмед Рушид /Асен Алеков Райчев/ е заплатил на Ясен Кърасенов Ангелов сумата от 159 лева и на Илия Митков Ангелов – сумата в размер на 174 лева. От представените по делото два броя удостоверения за идентичност на лице с различни имена - № 1/04.02.2005 г. и № 2/04.02.2005 г., и двете на кметство с. Глухар, общ.Кърджали, се установява, че Ясен Кърасенов Ангелов /по вносната бележка/, Ясен Красенов Ангелов /по протокола на комисията по чл.265 от ППЗТСУ/, Ясен Караасенов Ангелов и Юсеин Касим Адем /въззиваем/ са имена на едно и също лице, както и че имената Илия Митков Ангелов /по вносната бележка/ и Иляз Мустафа Ахмед са също имена на едно и също лице. По делото е приет като доказателство и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, том І, дело № 141/1998 г. на нотариус с район на действие РС – Кърджали, регистриран в Нотариална камара под № 020, видно от който въззиваемият Юсеин Касим Адем и Емине Алиосман Адем даряват сина си Касим Юсеин Адем /въззиваем/ със следния недвижим имот: дворно място от 575 кв.м., представляващо парцел ІХ, отреден за имот с пл.№ 149 в кв.22 по плана на с. Глухар, ведно с построените в него постройки. От назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва и се възприема от съда се установява, че на място процесните имоти с пл.№№ 148 и 149 съществуват така, както са заснети в първоначалния план, т.е. регулацията не е приложена. Разпитаната по делото свидетелка Мукатес Осман /дъщеря на въззивниците/ в своите показания твърди, че навремето баща й платил тези земи, които трябвало сега да са на него, както и че от общината дошли и забили колчета, но въпреки това ответниците не отстъпвали мястото. Твърди, че понастоящем Касим Адем и баща му Юсеин Адем владеели мястото, като установява също и че Юсеин Адем живее в Република Турция, но се връщал и пак отивал там. Свидетелят Мустафа Осман /съсед на страните по делото/ установява, че понастоящем Касим Адем владеел мястото, което не знаел колко квадратни метра е. Твърди първоначално, че предаваемите части, които били по новата регулация се владеели от Касим Адем, а впоследствие твърди, че Юсеин Адем владеел спорното място. За Юсеин Адем твърди, че бил в Република Турция, като сега не знае къде живее. При така събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното: За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците /въззивници пред тази инстанция/ да са собственици на процесния имот и същия да се владее от ответниците без основание. В тази връзка от цитирания по – горе нотариален акт № 206/1987 г. се установява, че въззивникът Хасан Мехмед Рушид е придобил чрез дарение от своите родители имот с пл.№ 151 в кв.22, за който е отреден УПИ Х в кв.22 по плана на с.Глухар, общ. Кърджали, поради което и е едноличен собственик на имота. Това е така, тъй като съгласно чл.20, ал.1 от Семейния кодекс, вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Установи се също така, че с нотариален акт № 74/1989 г. Хасан Мехмед Рушид е признат за собственик и на придадените по регулация към собствения му парцел Х-151 в кв.22 по плана на с. Глухар части, както следва: 140 кв.м. от имот с пл.№ 147; 58 кв.м. от имот с пл.№ 148 и 53 кв.м. от имот с пл.№ 149. Тук следва да се посочи, че върху придадените части не се създава имуществена общност, а те стават лични на този съпруг, който е собственик на основния имот. С други думи, от гореизложеното се установява, че собственик на УПИ Х-151 в кв.22 по плана на с.Глухар и на придадените към него по регулация общо 251 кв.м. е Хасан Мехмед Рушид, но не и въззивницата Неврие Мехмед Рушид, поради което предявения от нея срещу ответниците реивандикационен иск за процесните 251 кв.м. е неоснователен. Що се касае до предявения от Хасан Мехмед Рушид против Юсеин Касим Адем иск по чл.108 от ЗС за процесните 251 кв.м., съдът намира същият за недоказан и като такъв – за неоснователен. От цитирания по – горе нотариален акт № 141/1998 г. се установи, че през 1998 г. Юсеин Касим Адем е прехвърлил чрез дарение на сина си Касим Юсеин Адем дворно място от 575 кв.м., представляващо парцел ІХ, отреден за имот с пл.№ 149 в кв.22 по плана на с. Глухар, ведно с построените в него постройки. От показанията на свидетелката Мукатес Осман /дъщеря на ищците/ се установява също, че Юсеин Касим Адем живее в Република Турция, като се връща и пак заминава. Обстоятелството, че Юсеин Касим Адем е живял в Република Турция се установява и от показанията на свидетеля Мустафа Осман , който твърди, че същия е бил в Република Турция, а сега не знае къде живее. Впрочем, самите въззивници, в конкретизираната пред въззивната инстанция искова молба, не излагат твърдения за владение от негова страна на частта от 251 кв.м., като сочат единствено, че Касим Юсеин Адем и Айше Осман Адем са изградили върху придаваемата част от 251 кв.м. каменна тоалетна, като хвърляли торта от кравите върху мястото, че са го оградили и че отглеждат кокошки там, както и че Юсеин Адем пребивава както в Република Турция, така и в с.Глухар и че когато е в страната ползвал тоалетната, изградена върху придаваемите части. Тук следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията на въззивниците, че Касим Юсеин Адем и Айше Осман Адем са изградили върху придаваемата част от 251 кв.м. каменна тоалетна, като хвърляли торта от кравите върху мястото, че са го оградили и че отглеждат кокошки там. Следва да се отбележи също така, че ползването на тоалетна само по себе си не представлява действие на владение, по смисъла на Закона за собствеността, смущаващо собствеността на въззивника. Съдът намира също, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Мустафа Осман в частта им, установяваща, че Юсеин Адем владее “спорното място” /което не е определено като площ и местоположение от свидетеля/, доколкото от показанията му се установява, че същият прави изводите си от обстоятелството, че Юсеин Адем е собственик по документи на “къщата и мястото”, което впрочем се опровергава от цитирания по – горе нотариален акт 141/1998 г. Ето защо съдът намира, че по отношение на Юсеин Касим Адем предявения реивандикационен иск е недоказан и като такъв – неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Неоснователен е и предявения от Хасан Мехмед Рушид против Айше Осман Адем иск по чл.108 от ЗС за предаване владението общо върху 251 кв.м., представляващи придадени по регулация към УПИ Х-151 в кв.22 по плана на с. Глухар части, както следва: 140 кв.м. от имот с пл.№ 147, 58 кв.м. от имот с пл.№ 148 и 53 кв.м. от имот с пл.№ 149. По делото липсват каквито и да са доказателства както че Айше Осман Адем е съпруга на Касим Юсеин Адем, каквито са твърденията в исковата молба, така и че владее каквато и да е част от претендираните 251 кв.м. Напротив, от цитирания по – горе нотариален акт № 141/1998 г. се установява, че Касим Юсеин Адем е едноличен собственик на парцел ІХ, отреден за имот с пл.№ 149 в кв.22 по плана на с.Глухар, ведно с построените в него постройки, по силата на извършеното от неговите родители дарение. Предвид изложеното искът спрямо нея се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Що се касае до предявения от Хасан Мехмед Рушид против Касим Юсеин Адем иск по чл.108 от ЗС за процесните 251 кв.м., съдът намира същият за частично основателен. Въпреки, че не се установяват твърденията на въззивника Хасан Рушид, че Касим Юсеин Адем и Айше Осман Адем са изградили върху придаваемата част от 251 кв.м. каменна тоалетна, като хвърляли торта от кравите върху мястото, че са го оградили и че отглеждат кокошки там, по делото са налице доказателства за владение и ползване от страна на Касим Юсеин Адем на частта от 53 кв.м., представляваща придаваема част от имот с пл.№ 149 към УПИ Х-151 в кв.22 по плана на с.Глухар, собственост на Хасан Мехмед Рушид. Така назначената по делото съдебно – техническа експертиза установява, че на място процесните имоти с пл.№№ 148 и 149 /последният собственост на Касим Юсеин Адем/ съществуват така, както са заснети в първоначалния план, т.е. регулацията не е приложена. Заключението на вещото лице в тази му част установява, че имот с пл.№ 149, собственост на Касим Юсеин Адем, се владее от последния по имотните граници, включващи и частта от 53 кв.м., която се придава по регулация към УПИ Х-151, собственост на Хасан Мехмед Рушид. В подкрепа на това са и показанията на разпитаните свидетели Мукадес Осман и Мустафа Осман, в частта им, установяващи, че Касим Юсеин Адем владее “мястото” или “придаваемите части”. Така свидетелката Мукатес Осман твърди, че от общината са идвали и са забили колчета, но ответниците /Касим Адем и Юсеин Адем/ не отстъпвали мястото, а свидетелят Мустафа Осман твърди, че Касим Адем владее мястото, представляващо придаваеми по регулация части. Впрочем самият Касим Адем пред първата инстанция, в съдебните заседания от 22.04.2005 г. и 02.12.2005 г., заявява, че ще отстъпи местото, но иска да му се плати, с което по същество признава, че владее същото понастоящем. Следва да се посочи, че показанията на свидетелите и признанието на Касим Юсеин Адем в никакъв случай не установяват, че последния владее цялата претендирана площ от 251 кв.м., респективно, че същия владее част, по – голяма от цитираната по – горе част от 53 кв.м. Така свидетелите не установяват владяната от последния площ нито по размер, нито по местоположение. Още повече, че както се установи от гореизложеното, претендираните общо 251 кв.м. представляват сбор от придаваема част от 140 кв.м. от имот с пл.№ 147, собственост на Христо Илиев Омуртагов, 58 кв.м. – придаваема част от имот с пл.№ 148, собственост на Иляз Мустафа Ахмед /Илия Митков Ангелов/, по отношение на когото производството по делото е прекратено и частта от 53 кв.м. от имот с пл.№ 149, собственост на Касим Юсеин Адем. Предвид изложеното следва да се приеме за установено, че Касим Юсеин Адем владее неоснователно частта от 53 кв.м., представляваща придаваема към УПИ Х-151 в кв.22 по плана на с.Глухар част от имот с пл.№ 149, поради което искът по чл.108 от ЗС в тази му част се явява основателен и като такъв следва да се уважи. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Хасан Мехмед Рушид против Касим Юсеин Адем, иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на 53 кв.м., представляващи придадена по регулация към УПИ Х-151 в кв.22 по плана на с.Глухар, част от имот с пл.№ 149 в кв.22 по плана на с.Глухар, като се осъди Касим Юсеин Адем да предаде на Хасан Мехмед Рушид владението върху тази част. В останалата част решението на първоинстанционния съд, с оглед гореизложеното, е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на делото, с оглед основателността на иска единствено по отношение на Касим Юсеин Адем и за 53 кв.м. от общо претендираните 251 кв.м., на въззивника Хасан Мехмед Рушид се следват разноски в размер на 15.82 лева, от общо направените такива пред двете инстанции в размер на 300 лева, за която сума следва да се осъди Касим Адем да я заплати на въззивника. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 663 от 10.05.2006 г., постановено по гр.д.№ 844/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Хасан Мехмед Рушид от с.Глухар, общ.Кърджали против Касим Юсеин Адем от с.Глухар, общ.Кърджали, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху 53 кв.м., представляващи придадена по регулация към парцел Х-151 в кв.22 по плана на с.Глухар част от имот с пл.№ 149 в кв.22 по плана на с.Глухар, вместо което постановява: ОСЪЖДА Касим Юсеин Адем от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** да предаде на Хасан Мехмед Рушид от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** владението върху 53 кв.м., представляващи придадена по регулация към парцел Х-151 в кв.22 по плана на с.Глухар част от имот с пл.№ 149 в кв.22 по плана на с.Глухар. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Касим Юсеин Адем от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на Хасан Мехмед Рушид от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 15.82 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |