Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Плевен, 25.01.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН ГЕРГОВ

                                                    мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА                                         

 

При секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА, и с участието на прокурора ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдията ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА ВНОХД № 1032 по описа на съда за 2018 год. и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от Ц.И.И. ***, подадена чрез защитника му адв.Е.Р., срещу присъда № 167/18.10.2018г., постановена по НОХД № 2317/2018г. по описа на РС-Плевен.

С обжалвания съдебен акт Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия Ц.И.И. *** за виновен в това, че на 3.04.2018г. в гр.Плевен, в района на кръстовището, образувано от ул.„Иван Вазов“ и ул.„Димитър Константинов“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място, в присъствието на много хора, вследствие на самонадеяно и провокативно управление на МПС „Фолксваген Пасат“, рег.№ ЕН **** ВР, причинил ПТП с леки имуществени вреди и нанесъл побой, с който причинил лека телесна повреда на И.К. И. ***, като, на основание чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.325, ал.3 във вр. ал.1 от НК и му е наложил административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, а, на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК, е лишил подсъдимия Ц.И.И. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. 

Със същия съдебен акт първоинстанционният съд, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е осъдил подсъдимия Ц.И.И. да заплати направените деловодни разноски в размер на 175.13 лева - по сметка на ОД на МВР-Плевен.

         Във въззивната жалба на Ц.И. се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания. Акцентира се върху обстоятелството, че предизвиканото от подсъдимия ПТП не е надлежно регистрирано от органите на МВР, което, според жалбоподателя, е смекчаващо отговорността му обстоятелство. Освен това, сочи се, че има семейство и малко дете, за което да се грижи, трудово ангажиран е и работата му е свързана с управление на МПС. При тези изложени аргументи, защитникът на жалбоподателя моли въззивния съд да намали размера на наказанието ГЛОБА и да отмени наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за Ц.И..

         В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

         Прокурорът от ОП-Плевен дава заключение, че в конкретния случай постановената присъда е правилна и законосъобразна, и наложените на И. наказания са справедливи. Позовава се на обвинението, което е за квалифициран случай на хулиганство, и същото е доказано.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и след извършване на цялостна проверка на присъдата по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :

         Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.

         По същество същата е частично основателна.

         За да постанови атакуваната присъда, РС-Плевен е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел от фактическа страна следното:

На 3.04.2018г. подсъдимият И. се качил в лекия си автомобил - марка „Фолксваген Пасат“, рег.№ ЕН **** ВР и го привел в движение по улиците на гр.Плевен. Достигайки района на кръстовището, образувано от ул.„Иван Вазов“ и ул.„Димитър Константинов“, около тролейбусната спирка на училище „Цветан Спасов“, подсъдимият приближил спрелия на спирката тролейбус № 5 и предприел забранена маневра, с която имал идея да се престрои в друга лента на движение. Вследствие на несъобразяване с правилата за движение по пътищата, подсъдимият И. „охлузил“ тролея в предната му част, с което причинил леко пътно-транспортно произшествие.

Очевидец на случилото се станал свидетелят И.К. И. – тролейбусен шофьор в градския транспорт на гр.Плевен, който току що бил слязъл от тролей № 5, за да изчака тролей № 7 и да поеме смяната си за деня. Свидетелят И. веднага уведомил шофьора на увредения тролей – свидетелят Ц.М.Ц. за настъпилото ПТП и отишъл до автомобила на подсъдимия, за да му съобщи за същото. В този момент подсъдимият И. излязъл от колата си и, без да е бил провокиран по никакъв начин от свидетеля И. И., започнал да му крещи, избил от ръката му чашата му с кафе, което се разляло по лицето на свидетеля И., след което започнал да му нанася удари по лицето. Вследствие на тях, подсъдимият причинил на свидетеля И. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани и охлузвания по лицето, след което се върнал в автомобила си и избягал от местопроизшествието.

Свидетели-очевидци на инцидента станали шофьорът на тролей № 5 Ц.Ц., И.П.П. – кондуктор в градския транспорт на Плевен, която трябвало да застъпи смяна на процесната дата заедно със свидетеля И., и Т.Л.П. – кондуктор в тролей № 5, който подсъдимият Ц.И. „охлузил“ с автомобила си, както и много пътуващи в тролея и други граждани, движещи се по улицата. Тримата свидетели били изключително възмутени от действията на подсъдимия и от така развилия се конфликт, който е можело да бъде избегнат и проблемът с възникналото ПТП да бъде решен по цивилизован начин.

Свидетелят Ц. сигнализирал на телефон 112 и на местопроизшествието пристигнали полицейски служители и линейка, която откарала свидетеля И..

Това са безспорно установени по делото факти, с оглед и позицията на самия подсъдим пред първоинстанционния съд, а именно изцяло признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на прокурорския акт. При постановяване на своя съдебен акт съдът се е позовал изцяло на събраните на досъдебното производство доказателства.

         Правилно решаващият съд е приел, че от установените по делото факти може да се направи единствения възможен извод, че подсъдимият Ц.И. е осъществил с действията си състава на престъплението по чл.325, ал.3 във вр. ал.1 от НК, затова, че на 3.04.2018г. в гр.Плевен, в района на кръстовището, образувано от ул.„Иван Вазов“ и ул.„Димитър Константинов“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място, в присъствието на много хора, вследствие на самонадеяно и провокативно управление на МПС „Фолксваген Пасат“, рег.№ ЕН **** ВР, причинил ПТП с леки имуществени вреди и нанесъл побой, с който причинил лека телесна повреда на И.К. И. ***. Деянието е хулиганство, извършено при управление на МПС. Обстоятелството, че на подсъдимия не е съставен АУАН за причиненото от него ПТП въззивният съд не приема като смекчаващо отговорността на дееца. Този факт е надлежно установен и е безспорно приет за доказан. Този факт е свързан с елемент от квалифицирания престъпен състав – управлението на МПС при извършване на непристойните за обществото действия. Те са осъществени на изключително оживено място – централно кръстовище в градската част, свързани са със създаване на затруднение движението на градския транспорт- във вреда на гражданите на град Плевен, в светлата част на денонощието. И тези непристойни действия са причинили щети – имуществени /свързани с увреда на тролейбуса/ и неимуществени /установената лека телесна повреда на И.К. И./. Обществената опасност на деянието, извършено от Ц.И., е висока. Това, въззивният съд приема за отегчаващо вината му обстоятелство. Характеристичните данни за личността на подсъдимия също не могат да се определят като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Същият, макар и реабилитиран, има осъждане за престъпление от общ характер и наложено административно наказание по чл.78а от НК. Последното е било отново за престъпление по чл.325 от НК, видно от справката за съдимост на лицето. От характеристичната му справка се установява, че има и други криминални регистрации. Тези данни са съобразени от първоинстанционния съд при определяне на размера на наказанията за И.. Макар мотивите в тази част на постановения съдебен акт да са доста оскъдни, въззивният съд приема изводите на решаващия съд за правилни. Приложима е в конкретния случай разпоредбата на чл.78а от НК, по отношение на Ц.И., тъй като са налице кумулативно дадените за това предпоставки в закона. Районният съд му е наложил ГЛОБА към минималния размер - 1500 лева /при предвидени в чл.78а от НК граници от 1000 до 5000 лева/ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА /при предвидени в закона граници до 3 години/. Въззивният съд счита, че наказанието ГЛОБА е справедливо определено, отчитайки и смекчаващите отговорността на извършителя обстоятелства, за които се представиха доказателства и пред настоящата инстанция – лицето е трудово ангажирано и има малолетно дете, за което да се грижи. Освен това, отчита се и доброто му процесуално поведение и изразеното пред съда съжаление за деянието.

         Относно другото наказание за И. - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, първоинстанционният съд е преценил, въпреки дадената му от закона възможност да не го налага, да го наложи. Въззивният съд приема, че това е правилно. Независимо от защитните аргументи на подсъдимия, че работата му е свързана с управление на МПС и наложеното му наказание би попречило на трудовата му дейност, същността на това наказание е поправително-възпитателна в конкретния случай за Ц.И., тъй като именно при управлението на МПС е извършил непристойните действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Обществената опасност на деянието е завишена заради този квалифициращ елемент – управление на МПС и временното преустановяване на упражняването на това право би имало положителен санкционен ефект върху поведението на дееца. Следва, обаче, размерът на наказанието да се намали от ШЕСТ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

         В този смисъл следва да се измени първоинстанционния съдебен акт.

При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 от НПК, въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Изложените фактически и правни изводи са правилни, но наложеното на подсъдимия наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС следва да се намали от ШЕСТ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, а в останалата част присъдата да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

 

         Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК,   ПлОС

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ИЗМЕНЯ присъда № 167/18.10.2018год., постановена по НОХД № 2317/2018г. по описа на РС-Плевен, като НАМАЛЯВА размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС, наложено на Ц.И.И. ***, с ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.325, ал.3 във вр.ал.1 от НК, от ШЕСТ месеца на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

         Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

         Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.