Р Р• РЁ Р• Рќ Р
Р• в„– 261612
гр. Пловдив,  10.12. 2020 г.
Р’ РМЕТО РќРђ
НАРОДА
         ПЛОВДРР’РЎРљРРЇРў
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и трети ноември две хиляди двадесета
година, в състав:
                                       РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ: ДАФРРќРђ
АРАБАДЖРЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №  8778  по
РѕРїРёСЃР° РЅР° СЃСЉРґР° Р·Р° 2020 Рі., Р·Р° РґР° СЃРµ
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° предявениВ
от Г.Р™.РЎ., ЕГН **********,***,В Р•РРљ: *********, РіСЂ. Пловдив, СѓР». „Стефан
Стамболов“ в„– 1 обективно съединени РёСЃРєРѕРІРµВ
с правно основание чл. 124  във
връзка с чл. 439 ГПК за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо
538,14 лв.- главница за данъци за недвижим имот за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.,
както и обезщетение за забава в общ размер от 337,73 лв. за периода от 01.11.2012
г. до 11.02.2020 г., както е сумата от общо 613,54 лв. – главница за такса
битови отпадъци за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и обезщетение за забава в
общ размер от 368,55 лв. за периода от 01.11.2012 г. до 11.02.2020 г., които
вземания са установени в Акта за установяване на задължение по декларация № ****
г. и за събирането на които е образувано
изпълнително дело №**** и район на действие ПОС.
В исковата молба се посочва, че ищецът е собственик на
имот в г**** представляващ жилище с РЗП 80 кв.м., мазе с РЗП 48 кв.м.,
пристройка с РЗП 23 кв.м., гараж с РЗП 24 кв.м. и дворно място с площ от 162
кв.м. С акт за установяване на задължения по декларации № **** г., издадено от
Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив са установени задължения за
данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви за периода от 2012
г. -2020 г. На основание така издадения
акт е образувано горепосоченото изпълнително дело. С покана за доброволно
изпълнение съдебният изпълнител претендира сумите по акта.
Рщецът посочва, че съгласно чл. 171, ал.1 Рё ал. 2 ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по – кратък срок.
В тази връзка ищецът счита за погасени задълженията за периода от 2012 г. -2014
г., ведно с начислените върху задълженията за главници обезщетения за забава.
Моли исковете РґР° СЃРµ уважат. Претендира разноски.В
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенциите, като
неоснователни. Ответникът посочва, че ищецът е депозирал декларация по чл. 14,
ал.1 ЗМДТ за притежаваните от него недвижими имоти на 26.02.1998 г. Цитират се
разпоредби на ЗМДТ, уреждащи задълженията за заплащане на данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци. Посочва се, че
актът за установяване на задълженията на ищеца по подадена от него декларация №
**** г. не е обжалван и е влязъл в сила на 28.02.2020 г. Посочва се, че
вземанията за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви за
просрочие са публични вземания, като се разясняват характера на същите и
разпоредбите, касаещи тяхното установяване. Сочи се, че в случая е приложим 5
годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, като същият започва да тече,
считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да
се плати публичното задължение. Посочва се, че с изтичането на 10 годишен
давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публично задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. Сочи се, че давността е прекъсната с
издаване на Акт за установяване на публично вземане. Освен това се сочи, че
давността се прекъсва и с предприемането на действия по принудително
изпълнение. Посочва се, че давността по отношение на процесните вземания е
прекъсната с издаване на акт за установяването им и впоследствие с действия по
образуваното изпълнително производство. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч.гр.д.№
756/2017 г. по описа на ПРС данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови
отпадъци представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1
и т. 3 ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл.
173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение), а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда
т.нар. абсолютна погасителна давност от 10 години. Давността не се прилага
служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на
носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат
последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, включително като
заяви искане за отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 ДОПК. Законът не
съдържа легално определение на понятието „отписване” на данъчно задължение.
Поради това и отчитайки общоприетото значение на думата „отписвам” („зачерквам
нечие име от списък; освобождавам чрез отбелязване с писане”) в контекста на
чл. 173, ал. 1 ДОПК следва, че „отписване” значи заличаване или изключване от
списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е
изтекла погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това.
Съответно - отписването на вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК може да
бъде извършено само от орган, който е част от структурата на общинската
администрация, защото задълженията са към общината. Компетентен да се произнесе
по искането е органът, който ръководи съответното производство.
В производството по установяване на данъчни задължения това е органът
по приходите, съответно горестоящият му административен орган (ръководителят на
звеното за местни приходи с оглед чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 152, ал. 2
ДОПК). В производство по принудително изпълнение, провеждано по
ДОПК компетентен да се произнесе по искането по чл. 173, ал. 1 ДОПК е
публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган -
директорът на съответната териториална данъчна дирекция с оглед чл. 4, ал. 1
ЗМДТ във връзка с чл. 266,ал.1         ДОПК.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ
принудителното събиране на публични общински вземания може да се
извършва освен от публични изпълнителни по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители
по реда на Гражданския процесуален кодекс. Законодателят е предоставил на
органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да
бъде извършвано принудителното събиране. Но реда по ДОПК и реда по ГПК са
коренно различни с произтичащите от това различия в правомощията на
публичния изпълнител и тези на съдебния (включително – частен) изпълнител.
Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител не
прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за
давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК,
т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради
погасяване на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася
по възражение за давност и не е орган в структурата на общинската
администрация, съдебният изпълнител не би могъл да „отпише” погасеното по
давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл.
433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално
постановено от орган в структурата на общинската администрация „отписване”,
извършено след предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК.
Подобно „отписване” би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по
чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от
волята на взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по
отношение на публично общинско вземане, остава предявяването на иск -
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило
принудителното събиране на публичното общинско вземане, а в условията на
приключило принудителното изпълнение – иска по чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 ЗЗД
(съобразно т. 1 от ППВС № 1 от 28.V.1979 г. и тъй като принудителното събиране
на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява изпълнение по
смисъла на чл. 118 ЗЗД).
Не се спори и от приетия, като писмено доказателство
Акт за установяване на задължение по декларация № **** г., издаден от  Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община
Пловдив са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови
отпадъци и лихви за периода от 2012 г. -2020 г. за декларирания от ищеца с
декларация от 1998 г. негов собствен имот, находящ се в *****, представляващ
жилище с РЗП 80 кв.м., мазе с РЗП 48 кв.м., пристройка с РЗП 23 кв.м., гараж с
РЗП 24 кв.м. и дворно място с площ от 162 кв.м. Видно от отразеното в акта
общият размер на оспорените, като недължими поради погасяването им по давност
суми съответства на установените такива за 2012, 2013 и 2014 г. с основание за
плащане – данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и обезщетение за
забава.  На акта е отбелязано, че същият
е влязъл в сила на 28.02.2020 г., като препис от него, съгласно приетото
известие за доставяне е връчен на ищеца на 13.02.2020 г.
С Акт за възлагане събирането на публични вземания от
01.06.2020 г. на **** е възложено
събирането на установените с Акт за установяване на задължение по декларация № ****
г., издаден от Дирекция „Местни данъци и
такси“ към Община Пловдив. Въз основа на депозираната молба и акта за възлагане
е образувано изпълнително дело ***** и район на действие ПОС, като на
06.07.2020г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е
насрочен и опис на движими вещи, находящи се на адрес: ****
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, 3 и 9 ДОПК вземанията
за данък върху недвижимите имоти, за такса битови отпадъци и за лихвите за
просрочие са публични общински вземания. В чл. 163, ал. 1 ДОПК е предвидено, че
публичните вземания СЃРµ събират РїРѕ реда РЅР° ДОПК.В
По отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 171 и
чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение/, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т.нар.
”абсолютна” погасителна давност от 10 години.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, данъкът върху
недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до
30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, а съгласно  чл.19а  от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив
таксата битови отпадъци се заплаща в
съответствие със сроковете, определени в ЗМДТ за заплащане на данъка върху
недвижимите имоти.
От гореизложеното следва, че
погасителната давност по отношение на вземанията за данъци и такси за 2014 г.
започва да тече, считано от 01.01.2015 г. и е изтекла на 01.01.2020 г. Действително съгласно чл. 172, ал.
2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая обаче
към датата на изготвяне на акта за установяване на публичното вземане на
11.02.2020 г., погасителната давност по отношение на данъците, таксите и
акцесорните вземания за лихви е изтекла, поради и което не е налице основание
за нейното прекъсване.
На основание гореизложеното съдът счита за основателни и доказани
предявените искове за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите, начислени за данъци, такси и лихви за просрочие върху тези данъци и
такси за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и
представените доказателства в размер от заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лв. напълно съответства на усилията на процесуалния представител по осъществяване на
защитата по делото, както и на размерите на предявените искове, като
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер близък до минималния такъв,
съгласно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ.
Рщецът представя доказателства Рё претендира разноски РІ РѕР±С‰ размер РѕС‚ 475 лв.,
които следва да се присъдят изцяло.
Мотивиран РѕС‚ горното, СЃСЉРґСЉС‚В
Р Р• РЁ Р:
В РџР РР—РќРђР’Рђ Р—Рђ УСТАНОВЕНО РІ отношенията между страните , че Р“.Р™.РЎ.,
ЕГН **********,***  не дължи на Община
Пловдив,В Р•РРљ: *********, РіСЂ. Пловдив,
ул. „Стефан Стамболов“ № 1 сумата от общо 538,14 лв.- главница за данъци за
недвижим имот за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и обезщетение за забава в
общ размер от 337,73 лв. за периода от 01.11.2012 г. до 11.02.2020 г., както е
сумата от общо 613,54 лв. – главница за такса битови отпадъци за 2012 г., 2013
г. и 2014 г., както и обезщетение за забава в общ размер от 368,55 лв. за
периода от 01.11.2012 г. до 11.02.2020 г., които вземания са установени в Акта
за установяване на задължение по декларация № **** г. и за събирането на които е образувано
изпълнително дело №**** и район на действие ПОС.
 ОСЪЖДА
Община
Пловдив,В Р•РРљ: *********, РіСЂ. Пловдив, СѓР».
„Стефан Стамболов“ № 1  да заплати на Г.Й.С.,
ЕГН **********,***  сумата от общо 475 лв.- разноски по делото, включващи
сумата от 75 лв.- платена държавна такса и сумата от 400 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.В
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен СЃСЂРѕРє РѕС‚ връчването РјСѓ РЅР° страните.В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
  Препис от
решението РґР° СЃРµ връчи РЅР° страните. В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
                                                      РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ: /Рї/ Р”. АРАБАДЖРЕВА
Вярно с оригинала.
Р .Рњ.