№ 15
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000626 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260224 от 26.05.2021г., постановено по т.д. №
377 по описа за 2020г. на Окръжен съд П., с което е отхвърлен предявеният от
«У.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. В., обл.
П., ул. З. №** иск да бъде признато за установеното по отношение на «Е.Ю.»
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Х.Г.Д.
№**, че ищеца не дължи сумата от 49 331.39 лв., начислена по фактура
№*********** от 10.06.2020г., представляваща стойността на електроенергия
в резултат на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електроенергия за периода от 13.09.2017г. – 01.12.2017г. и в
тежест на ищеца са възложени направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от ищеца «У.» ЕООД, ЕИК ********* с
твърдения за неправилност, а искането, отправено до въззивния съд е
решението, с което искът за признаване за установено недължимостта на
вземанията на „Е.Ю.“ ЕАД е отхвърлен да бъде отменено и постановено
друго, с което искът бъде уважен. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Ответникът – «Е.Ю.» ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
1
управление гр. П. 4000, ул. Хр.Г.Д. №**, чрез юрисконсулт К.Н. счита
жалбата за неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт като валиден,
допустим и правилен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на «У.»
ЕООД, ЕИК ********* против «Е.Ю.» ЕАД, ЕИК ********* с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК. Твърденията в исковата молба се свеждат до
следното: дружеството ищец е мрежови клиент по силата на сключен с
ответника договор за достъп и пренос на електрическа енергия №**** от
12.11.2014г., съгласно уговорките, по който ползва електроразпределителната
мрежа за снабдяване на обект в с. В., Община М., ул. З. №**. Сочи, че с писмо
от 10.06.2020г. е уведомен, че на 01.12.2017г. електромер от измервателна
точка ИТН ********* на посочения адрес с клиентски №************ не
отчита електрическа енергия, което и на основание чл.48и чл. 51, ал.2 ПИКЕЕ
е наложило сметката да бъде коригирана за времето от 79 дни т.е. за периода
от 13.09.2017г. до 01.12.2017г. с допълнително начислена сума в размер на
49 331.39 лв., за която е издадена фактура №*********** от 10.06.2020г..
Ищецът оспорва дължимостта на начислената сума като твърди, че
управителя на дружеството не е търсен при проверката на електромера, нито е
присъствал при съставянето на констативния протокол и такъв не му е
връчван, съгласно чл. 47, ал.4 ПИКЕЕ /отм./. Твърди още, че ответника не е
изпълнил нормативното си задължение да изготви общи условия, в които да е
предвиден ред за уведомяване на клиента, съгласно чл. 104а, ал.2, т.5 от ЗЕ,
поради което и счита, че не е осъществен фактическия състав по коригиране
сметката на клиента при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. Отделно сочи, че към момента на проверката липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установени случаите на
измерена неправилно и/или неточно електрическа енергия, тъй като с
окончателно решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016г.
ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.48 - чл. 51, които разпоредби не са
достатъчно основание за реализиране на законосъобразна проверка. Твърди,
че в случая не се касае за неплатена цена по договор за продажба, за да се
приложи чл. 183 ЗЗД, а се касае за служебно начислени суми за
електроенергия, които дружеството не е отчело по надлежния ред, но се
дължат от него, тъй като СТИ е манипулирано, за което е необходимо
специална уредба. Най - сетне твърди, че дори е да се приеме, че чл.50 от
ПИКЕЕ може да служи като основание за служебно коригиране сметката на
потребителя, то същия е неприложим, тъй като останалите разпоредби на
ПИКЕЕ са отменени и след като законодателя не е предвидил друг ред за
извършване на проверка и коригиране на сметка, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия, тъй като целта е да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите,
2
гаранция за което е строгата регулация. Като твърди, че в чл. 83 от ЗЕ е
делегирано правото на ДКЕВР да приеме правила, които да установяват
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, но не и реда за реализиране обективната отговорност при неотчитане
или неточно отчитане на същата, поради което и с чл.48 ПИКЕЕ, всъщност се
въвеждат правила без да е налице законова делегация, настоява съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищеца не дължи сумата от 49 331.39 лв., начислена по фактура
№*********** от 10.06.2020г., вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за 79
дни - от 13.09.2017г. до 01.12.2017г.. Претендира разноски.
Ответникът – «Е.Ю.» ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. П. 4000, ул. Хр.Г.Д. №**, чрез юрисконсулт К.Н. е депозирал
писмен отговор, с които оспорва иска. Твърди, че дружеството ищец е
присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството ответник,
който притежава лицензия за резпределение на електрическа енергия на
обособена територия №******** от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, както и
че ищеца е упражнил правото си по чл. 95 от ЗЕ да избере друг доставчик на
ел. енергия, притежаващ лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия на
обособена територия или доставчик от последна инстанция, съгласно чл. 95а
ЗЕ. Сочи, че отношенията между страните са уредени със сключения между
тях договор за достъп и пренос на електрическа енергия №**** от
12.11.2014г., а начислената сума, за недължимост на която е предявен иска, е
на основание чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. във вр. с
чл. 51, ал.-2, изр. 2 от ПИКЕЕ и § 2 от ДР на ПИКЕЕ/обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г./. Твърди, че коригираните количества са изчислени при спазване
методиката по чл. 48, ал.1, т.2, б.б ПИКЕЕ, а корекцията на сметката на ищеца
е предприета вследствие установено неизмерване на консумираната
електрическа енергия на основание чл. 51, ал.2 от ПИКЕЕ. Ответникът
заявява, че на 01.12.2017г. при техническа проверка на обекта на ищеца, е
извършен демонтаж за последваща проверка от БИМ на електромера, същия е
поставен в безшевна торба с пломба за еднократна употреба №******* и е
изпратен за експертиза в независима лаборатория, за което е съставен
констативен протокол №****** от 01.12.2017г., подписан от представител на
«У.» ООД. След извършена експертиза от БИМ и констатираното, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера и допълнително е
присъединено електронно устройство, както и че има изменения на
електрическата схема, която не съответства на одобрения тип, респ.
констатирано е, че електромера не съответства на техническите изисквания,
ответникът на основание чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ е извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия за период от 79 дни, като е начислил
допълнително 328 403 kWh, равностойно на 49 331. 39 лв. с ДДС. Настоява
предявения иск да бъде отхвърлен, като съдът съобрази факта, че между
страните е сключен договор на 12.11.2014г., с който отношенията между
3
страните се уреждат и в който е предвидена безвиновна отговорност в случай
на ползване на електрическа енергия, без същата да се измерва от СТИ.
Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК не е постъпила допълнителна искова
молба.
Няма спор между страните, че с договор за достъп и пренос на
електроенергия през електроразпределителна мрежа №**** от 12.11.2014г.
„Е.Ю.“ ЕАД като собственик и оператор на електроразпределителната мрежа
се е задължил да предоставя на „У.” ООД правото на ползване на
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с
електрическа енергия за неопределен срок, считано от подписването му. В
раздел ІV от договора страните са уговорили начини за измерване и отчет на
количествата доставена енергия, а в раздел VІ е постигнато съгласие между
страните досежно начина на формиране на цената и съответното й отчитане,
фактуриране и плащане - раздел VІІ. Страните изрично са предвидили
възможност в чл. 45 от договора в случай на неточно измерване, частично
измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, установено при
последваща проверка на средствата за търговско измерване по ЗИ, при
извършена проверка по реда на ПИКЕЕ, както и в случай на метрологична
експертиза бъде установено несъответствие на метрологичните и технически
характеристики на средството за търговско измерване да бъде преизчислено
количеството електрическа енергия по реда на глава ІХ от ПИКЕЕ.
От приложения констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване №****** от 01.12.2017г.,
съставен от извършилите проверката двама служители на „Е.Ю.“ ЕАД и в
присъствието на представител на дружеството ищец, удостоверил този факт с
положен подпис, е видно, че електромера, част от измервателната система на
„У.“ ООД е демонтиран за извършване на техническа експертиза.
От представения и неоспорен от страните констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 430/18.05.2020г. се
установява, че техническото състояние на проверявания електромер сочи на
осъществен достъп до вътрешната му страна, като към електрическата схема
допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към
схемата на електромера. Изводът е, че е налице изменение на електрическата
схема, което не съответства на одобрения тип, респ. че електромерът не
съответства на техническите изисквания.
Приетата от първостепенния съд съдебно - техническа експертиза на
инж. Л.К., която като неоспорена от страните съдът кредитира установява, че
след направените изпитвания на електромер №****** е констатирано, че
допълнителното електронно устройство, непринадлежащо към неговата схема
е довело до частично измерване на реално употребяваната електрическа
енергия, като експерта е потвърдил техническото състояние на конкретното
средство за измерване при извършената от него проверка да съответства на
4
това, което е констатирано при извършената проверка от БИМ и изготвената
въз основа на нея метрологична експертиза. В.л. инж. К. сочи, че
задействането на това допълнително устройство води до отчитане на
електрическа енергия на първа фаза с грешка - 88 % и е категоричен, че през
периода 13.09.2017г. до 01.12.2017г. монтираното допълнително устройство е
било задействано, за което свидетелства и факта, че в целия посочен период
електромерът не е замервал в пълен размер употребяваната от ищеца
електрическа енергия. Според експерта методиката за изчисляване на
неотчетеното количество електрическа енергия е правилно приложена от
ответника и при съобразяване правилото на чл. 48, ал.1, т.2, б.б ПИКЕЕ,
съответно правилно е извършено остойностяването на тази енергия, съгласно
чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ.
Събраните пред първоинстанцинния съд гласни доказателства и
конкретно показанията на св. П.А., които съдът преценява с приложението на
чл. 172 ГПК, предвид служебната му ангажираност с ответника и кредитира
като подкрепени от останалите събрани доказателства – писмени и експертни,
сочат, че именно свидетелят е един от служителите на ответника, присъствал
на проверката, извършена на 01.12.2017г. и подписал съставения констативен
протокол №******, като сочи, че повод за нея бил спад в консумацията,
спрямо предходен период. Твърди, че на проверката е присъствал
представител на ищеца, както и че след отваряне плътната вратата на
трафопоста, електромера е отчел повишена консумация, което наложило
демонтажа му и изпращането му за експертиза, предвид съмненията, че вътре
има монтирано устройство със светлинен датчик, който при отваряне на
плътната врата на трафопоста се задейства и възстановява схемата на
свързване. Свидетелят уточнява, че демонтираното на електромера е
извършено в присъствието на представител на дружеството ищец, запечатан е
в специална безшевна торба, пломбиран с еднократна пломба, а на обекта бил
поставен нов електромер. Твърди, че препис от протокола е връчен на
представителя на „У.“ ООД, който е присъствал през цялото време на
проверката.
Изложеното до тук мотивира извод за неоснователност на предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на начислената сума след
извършена от „Е.Ю.“ ЕАД едностранна корекция на сметката на „У.“ ООД.
Към момента на сключване на договора за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 12.11.2014г.
са действащи Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от
председателя на ДКЕВР, в редакцията им ДВ, бр.39 от 09.05.2014г.. В глава
трета, раздел първи, чл.11 от същите са посочени видовете договори на пазара
на електрическа енергия, като съгласно чл.14, ал.2, т.1 от Правилата
договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа се сключват между оператора на
електроразпределителната мрежа и крайния клиент, присъединен към
5
електроразпределителната мрежа, като в ал.3 изрично е предвидено
финансовите взаимоотношения между страните да бъдат уредени с договор.
Именно такъв договор страните са сключили на 12.11.2014г. и след като
ищеца е ползвал правото си по чл. 95, ал.1 ЗЕ да избере друг доставчик на
електрическа енергия, то отношенията между страните следва да бъдат
уредени при спазване на уговореното между тях, а не с приложението на
Общи условия, в който смисъл е твърдението на ищеца в исковата молба.
Неприложима в отношенията между страните е и разпоредбата на чл.
98а от ЗЕ, тъй като същата касае договорите, сключени с крайните
снабдители на електрическа енергия, които съгласно легалната дефиниция на
§1, т.28а от ДР на ЗЕ са енергийни предприятия, снабдяващи с електрическа
енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик,
което изключение в случая е налице.
Каза се вече, през процесния период между ищеца и ответника е
действал договор от 12.11.2014г. за предоставен от „Е.Ю.“ ЕАД на „У.“ ООД
достъп до електроразпределителната мрежа, пренос през нея и допълнителни
услуги. Съгласно чл. 45 от договора в случай на неточно измерване, частично
измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, установено при
последващи проверки по реда на ПИКЕЕ или с метрологична експертиза се
извършва преизчисляване на използваното количество електрическа енергия,
за което се уведомява клиента. Разпоредбата на чл. 45, ал.2 от договора
препраща към реда за преизчисляване, посочен в Раздела ІХ от ПИКЕЕ.
Коментираните правила са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /
обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./, а в раздел ІХ – чл. 47 и сл. са посочени
случаите и начините на преизчисляване на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи в случаите на корекции на
сметки на потребителите на неизмерена, непълно или неточно измерена
електрическа енергия. С решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. №
2385/2015г. на ВАС, 5 чл. състав /обн. ДВ бр.15 от 2017г./ чл. 47 от ПИКЕЕ е
отменен, а разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315/2018г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018г., в сила от 23.11.2018г.. В
конкретният случай проверката е извършена преди отмяната на чл. 48 от
ПИКЕЕ, което съпоставено с § 2 от ДР на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г., съгласно който процедурите по преизчисляване на количество
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по
реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, обосновава
неоснователност възраженията на ищеца и сочи на налично правно основание
за това. Дори и приетото да не бъде споделено съдът счита, че уговореното
между страните в договора – чл. 45 е достатъчно да обоснове документално и
правно съществуването на вземането.
6
Следва да се има предвид и установеният факт, че съставения
констативен протокол №****** е подписан както от извършилите проверката
представители на „Е.Ю.“ ЕАД, така и от представител на дружеството ищец,
поради което и същия представлява официален свидетелстващ документ,
чиято материална доказателствена сила не е оборена, дори напротив изцяло
потвърдена от събраните пред първоинстанционния съд доказателства.
За пълнота на изложението ще се маркира и, че съобразно актуалната
практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решенията по гр.д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.,
по гр.д. № 989/2020г. на ІV гр.о., по гр.д. №**54/2019г. на ІІІ г.о., гр.д. №
4124/2019г. на ІІІ г.о., гр.д. № 1979/2020г. на ІV г.о./ отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ /отм./ не се отразява на правото на електроразпределителното
дружество да преизчисли неправилно отчетената потребена електрическа
енергия, когато е установено неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване. Нормативната празнота следва да бъде запълнена по
аналогия, чрез прилагане правилото на чл. 183 ЗЗД и общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Изводът е, че при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на
реално потребената електрическа енергия, ако е установено наличието на
потребление и действителния му размер, като се има предвид, че
процесуалния закон гарантира в еднаква степен правата на страните при
спорове за неточно отчетена изразходвана електрическа енергия, в т.ч. и на
добросъвестните потребители. В хода на производството пред
първостепенния съд тези факти и обстоятелства са установени и от приетата
СТЕ, която е неоспорена от ищеца.
Като несвоевременно наведено, посоченото във въззивната жалба
основание за недължимост – противоречие на ЗЕ – чл. 98, ал.2, т.6, б.а и чл.
104а, ал.2, б.а ЗЕ с подзаконов нормативен акт чл. 51, ал.2 ПИКЕЕ /отм./
относно субекта, който има право да извърши корекция в сметка на
потребителя на електрическа енергия в случаите на неизмерена или
неправилно измерена е преклудирано. С приемането на ГПК, обн. ДВ, бр. 59
от 20.07.207г., в сила от 01.03.2008г. е въведено т.нар. „концентрационно
начало“, което има за резултат ранна поетапна преклузия на процесуални
права, в т.ч. и касаещи наведени от ищеца факти и обстоятелства, въз основа
на които предявява иска. Дори и под условие да се приеме, че наведеното
възражение касае приложението на императивна правна норма, за
приложението на която съдът следи служебно ще се посочи, че това
възражение е неоснователно. Съгласно чл.51, ал.2, изр. 1 от ПИКЕЕ /отм./,
действащ към датата на извършената проверка, за клиенти, закупуващи
електрическа енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от
крайния снабдител или доставчик от последна инстанция, оператора на
разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за
дължимата сума от съответния клиент, при установено неизмерване, неточно
или непълно измерване, а в чл.45, ал.4, т.2 от договора от 12.11.2014г. е
предвидено определената за дължима сума за доплащане да се заплаща на
7
ответника от мрежовия клиент, в случай, че същия закупува електрическа
енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от крайния
снабдител или доставчик последна инстанция.
Изводът е, че предявения иск е неоснователен, поради което и
решението, с което същия е отхвърлен като правилен и законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да се потвърди.
При този изход на спора на „Е.Ю.“ ЕАД се дължат разноски, които
съдът констатира да са в размер на 300 лв. и за заплащане, на които следва да
се ангажира отговорността на жалбоподателя.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260224 от 26.05.2021г., постановено по
т.д. № 377/2020г. по описа на ХХIІI т.с при Окръжен съд П..
ОСЪЖДА «У.» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. В., обл. П., ул. З. №** да заплати на «Е.Ю.» ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, ул. Хр.Г.Д. №**
сумата от 300 лв., представляваща направени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8