Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр. София, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание
на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело № 7906
по описа за 2019г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е
на 14.06.2019г. по жалба вх.№ 036563/02.05.2019г. на Н.б.“ЕООД (в ликвидация), ЕИК *******-длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 17.04.2019г. по
изпълнително дело № 20118410401802 по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ , с което е отказал да прекрати изпълнителното дело. Навело е твърдения, че в периода от 11.12.2012г. до 27.03.2015г. взискателят не е искал изпълнителни действия, поради което
и срокът по чл. 433, а.1, т. 8 от ГПК бил изтекъл на 11.12.2014г. Насрочването на описа от 24.04.2013г. не било
изпълнително действие, което да се отрази на срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Релевантно било извършването, а не насрочването на описа.
Ответниците по жалбата и взискатели
по изпълнението - М.Х.Д.-Р., ЕГН ********** К.А.Р.,
ЕГН ********** в предоставения срок са
оспорили жалбата. Посочили са, че били възложили на ЧСИ избирането на
изпълнителен способ през 2013г. , многократно били подавали молби по изпълнителното
дело и така извод, че са бездействали 2 години не можело да се обоснове.
Действия на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ прекъсвали давността, както и срока
по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Ответниците по жалбата и взискатели
по изпълнението - С.В.О., ЕГН ********** и Ю.Н.О.,
ЕГН ********** в предоставения им срок не са изразили становище.
С мотивите си
ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочил е че периодично са
искани извършвани изпълнителни действия
преди да изтекат 2 години между две последователни от тях, насрочения от него
опис на имоти от 2014г. било по натоварване по реда на чл. 18 от ЗЧСИ и
следвало да се зачете като действие , което прекъсвало 2-годишния срок по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Съдът като обсъди доводи на страни, мотивите
на съдия-изпълнителя и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по
изпълнително дело № 20118410401802, съгласно
които изпълнително дело е образувано по молба от 25.03.2011г. на С.В.О., ЕГН ********** и Ю.Н.О., ЕГН ********** срещу
„Н.Б.“ЕООД, ЕИК ******* за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден
на 23.02.2011г. по дело 754/2010г. на
СГС, І-6 състав. С молбата са посочени изпълнителни способи изпълнение върху
вземания по банкови сметки, МПС, недвижими имоти, които се установят при
проучване имуществено състояние на длъжника, а ако такива не се установят, то
изпълнение да се насочи върху магазин № 2, гр. *******.
С разпореждане от 05.05.2011г.
ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в ОББ“АД, Е.Б.“ЕАД.
С молба от 13.06.2011г. взискателите
О.са представили доказателства за собствеността на длъжника върху магазина,
посочен в молбата им за образуване на делото.
С разпореждане от 02.07.2012г. ЧСИ е наложил възбрана
върху магазин № 2, апартамент № 6, гараж № 5, ателие № 4, склад № 2, в сграда в гр. София, Красно село“, ул. „******.
С молба от 11.12.2012г.
М.Х.Д.-Р., ЕГН ********** К.А.Р., ЕГН ********** са поискали да
бъдат конституирани като присъединени взискатели по
делото за събиране на вземанията им по изпълнителен лист, издаден на
27.12.2012г. по дело І 537/2009г. на СГС, І-5 състав, и молбата им е уважена
с постановление от 11.12.2012г.
С молба от 17.01.2013г. присъединените взискатели са упълномощили ЧСИ да проучи имущество на
длъжника и да определи начина на изпълнение по делото.
С разпореждане от 24.04.2013г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******, гр.
София за 31.05.2013г.
С разпореждане от 04.03.2015г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 10.04.2015г.
С молба от 19.03.2015г.
първоначалните взискатели
са поискали да се извърши опис на движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 25.03.2015г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 20.04.2015г.
С молба от 27.03.2015г.
първоначалните взискатели
са поискали да се извърши опис на движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 07.02.2017г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 20.04.2017г.
С разпореждане от 27.11.2018г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 29.01.2019г.
С молба от 01.02.2019г.
първоначалните взискатели са искали насрочване на
опис на възбранените имоти по делото.
С молба от 20.03.2019г.
присъединени взискатели са поискали да се насочи
изпълнение към ап. № 12 на ул. ******, гр. София, като се наложи възбрана
С разпореждане от
03.04.2019г. ЧСИ е наложил възбрана върху
апартамент № 12 в сграда в гр. София, Красно село“, ул. „******. С молба от 12.04.2019г. длъжникът е
поискал прекратяване на изпълнителното дело поради непредприемане на действия
за 2 години считано от 11.12.2012г.
С разпореждане от 17.04.2019г., съобщено на длъжника
на 24.04.2019г., ЧСИ е отказал да прекрати делото, като е приел, че няма период
от 2 години между две последователни действия, съответно искания за същото.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана
в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване,
платена е държавна такса и като такава е
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6, пр. 2 вр. с чл.
436 от ГПК длъжникът
може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението отказа на
съдия-изпълнителя да прекрати изпълнителното производство.
Изпълнителното
производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. В хипотезата
на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати изпълнителното дело следва да
се установи, че взискателят в продължение на 2 години
не е искал извършването на изпълнителни действия. В хипотеза, в която взискателят е упълномощил частния съдебен изпълнител да
извършва действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ,
предприетите от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на
длъжника са такива, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК.
Действията, извършени по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18 , ал.1 от ЗЧСИ
са действия, поискани от взискателя по смисъла на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за да се
поддържа висящността на изпълнителния процес и
да се развива изпълнителния процес, не е необходимо взискателят
лично да провежда активно поведение по делото. Тази висящност
може да се поддържа от действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя. За тези действия взискателят
следва да заплати таксите и разноските, ако такива се дължат авансово, защото
тези действия са за негова сметка. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по
възлагане от взискателя са законосъобразни
изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност,
както и срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. В съдебната практика няма спор, че
тези действия на ЧСИ прекъсват погасителната давност за вземането. В този
смисъл е т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС. Да се приеме, че тези действия
прекъсват давността, но не прекъсват 2-годишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е лишено от логика и от законово основание. Законодателят не е направил
разграничение между последиците от действията, предприемани от взискателя в зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по
възлагане по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ. Законосъобразността на действията на ЧСИ не е накърнена от това, че същите са
предприети по инициатива на ЧСИ по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. При
така разписаната законодателна уредба действията по изпълнителното дело по
насочване на изпълнението към активи от имуществото на длъжника, предприети от
ЧСИ по възлагане от взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсват не само погасителната давност , но и срока по чл. 433, ал.1,т.
8 от ГПК. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че изтичането на погасителната давността е с
по-тежки последици за взискателя от изтичането на
срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. Тоест по аргумент от по-силното основание
следва да се приеме, че по-малко неблагоприятните последици се избягват с онези
действия, с които се избягват по-тежките последици. Изтичането на срока по чл.
433, ал.1,т.8 от ГПК не препятства възможността на взискателя
да проведе принудително изпълнение за събиране на вземането си макар и в нов
изпълнителен процес. Изтичането на срока на погасителната давност препятства
тази възможност. При така възприето
съдът приема, че действията, които прекъсват погасителната давност са от
естество да прекъснат и срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В конкретния
случай по делото не се установи период на бездействие на взискателите,
който да е продължил повече от 2 години. Присъединените взискатели
са упълномощили и възложили на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЧСИ да избере
изпълнителния способ. Така действията на ЧСИ по насрочване на действия, част от
изпълнителни способи, имат за последица искане на взискателя
за предприемане на изпълнителни действия, тоест действие прекъсващо срока по
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Така насрочването на опис от ЧСИ е със същата
последица, каквото би имало искане на взискателя за
насочване на изпълнението към определен обект от имуществото на длъжника. В
случая искания от взискателите с нарочни молби за
предприемане на изпълнителни действия и
предприетите действия от ЧСИ по упълномощаване и натоварване от взискатели да избира изпълнителни способи са осъществени на 23.03.2011г., на 05.05.2011г. , на 11.12.2012г., на 24.04.2013г., на
04.03.2015г., на 19.03.2015г., на 07.02.2017г., на 27.11.2018г., на 01.02.2019г.,
на 20.03.2019г., поради което и срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не е изтекъл
и правилно ЧСИ е отказал да прекрати производство по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 036563/02.05.2019г. на „Н.б.“ЕООД (в ликвидация), ЕИК *******-длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 17.04.2019г. по
изпълнително дело № 20118410401802 по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ , с което е отказал да прекрати изпълнителното дело.
Решението e е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия Р. Коджабашева по ч.гр.д.№ 7906/ 2019 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен
състав /със съдия-
докладчик: съдия Ст. Иванова/:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че жалбата на длъжника по
изпълнението следва да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия и искания, тъй
като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за
образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през
период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното
производство по право. За прилагане на прекратителното
основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не
липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк.
дело № 2/ 2013 г. е от значение за прекъсване на давността по чл.116,
б."в" ЗЗД, но не и за наличието на визираното прекратително
основание.
Извършването на действия по
изпълнението от ЧСИ въз основа упълномощаване от взискателя
по реда на чл.18 ЗЧСИ не замества дължимото от взискателя
„искане за извършването на изпълнителни действия“ и не прекъсва 2- годишния
срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което и не препятства настъпване на
визираната в закона перемпция.
В случая от доказателствата по
изпълнителното дело се установява, че поддържаното от длъжника по изпълнението
основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е налице- в продължение на две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което и е налице
основание за уважаване на жалбата и съответно- за прогласяване настъпилото по
право прекратяване на изпълнителното производство на посоченото по- горе
основание.
СЪДИЯ: