№ 124
гр. Пазарджик, 19.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220101442 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД
(ищец), редовно призован юрисконсулт Х. А. А., не изпращат представител.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото Молба с вх. № 1235/ 16.1.2024 г.
от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК:
*********. със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1527, ул. „П. В."
№ 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я. чрез
процесуален представител: юриск. Е. И., съдебен адрес за получаване на
книжа: град С., п. к. 1527. ул.“П. В." № 29 етаж 3, тел. **********, със
становище:
Производството по делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание за 19.01.2024 г. от 13:30 часа. Поради служебна
ангажираност е в невъзможност да се яви в предстоящото открито съдебно
заседание, поради което и на основание чл. 238. ал. 2 ГПК, моли да се
разгледа делото в нейно отсъствие.
Становище по хода: Моли да се даде ход на делото, ако са налице
процесуалните предпоставки за това.
Поддържа исковата молба. На основание чл. 127, ал. 2 от ГПК моли да
се приемат представените писмени доказателства, като конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях са възникването на правоотношението
и неговите условия.
1
Няма възражения по проекто-доклада. Моли изготвената и депозирана
съдебно-счетоводна експертиза да бъде приета поделото. Няма въпроси към
вещото лице.
Излага доводи по валидното съобщаване на цесията и сочи съдебна
практика.
Относно оспорвания и неоснователност на претендиранатa
възнаградителна лихва, подчертава, че уговореният лихвен процент не
представлявал и не се свеждал единствено до възнаграждение за ползване на
главницата до нейното връщане, а била цена на услугата по предоставяне на
паричния заем. Заемът бил предоставен от финансова институция по чл. 3. ал.
2 от Закона за кредитните институции, която отпускала заеми със средства,
които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, т.е. възможностите й в тази насока били по-
ограничени в сравнение с банките. Достъпът на ответника до паричния ресурс
- предмет на договора бил бърз, лесен и необезпечен. Обективните ползи за
заемателя от този начин на предоставяне на кредит имали своята цена в
гражданския оборот, която била фиксирана в договора и ответницата се е
съгласила да я заплати при сключването му. Поради това тази цена не можело
да бъде приравнена на възнаградителна лихва и не следвало да бъде
обсъждано съответствието на размера й с добрите нрави. Към момента на
сключване на договора за кредит в действащото законодателство е нямало
ограничение на максималния размер на цената на услугата -предоставяне за
ползване на паричен заем. От друга страна, законната лихва за забава, по
никакъв начин не ограничавала правото на страните да уговорят цена на
услуга (ползване на паричен заем) в различен размер. Задължението по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД не било наречено от законодателя с термина „лихва", а било
определено като обезщетение за вреди от неточното /забавено/ изпълнение
или от пълното неизпълнение на главното задължение. За разлика от лихвата,
това вземане няма възнаградителен характер и не се дължал на договорно, а
на законно основание. Поради това следвало да се приеме, че нямало пречка
страните да уговарят договорна лихва над размера на законната такава -
свободата на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от
ЗЗД. Размерът на договорната лихва се определял по взаимно съгласие на
страните като част от договорната свобода, с която същите разполагали. В
2
случая страните свободно са уговорили съдържанието на договора за кредит,
включително и размера на лихвите. Законната лихва имала за цел да регулира
лихвата при забава за изпълнение на едно задължение. Тя не била цена за
услуга, а санкция за неизпълнение. Поради тази причина законната лихва и
нейния държавно определен размер не бил показател, на база на който
можело да се определи дали една цена за услуга -предоставяне на заем -
отговаря на „добрите нрави". Договорната лихва по своята същност
представлявала „цена" за ползване на парични средства за определен период
от време. Тази „цена" се формирала от няколко фактора - разходи на
търговеца за предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на
обслужване, риск от неизпълнение от страна на Кредитополучателя. „Добрите
нрави" не регулирали цените на стоките и услугите. Нарушение на добрите
нрави би имало при заблуждение относно цената на определена стока, но
когато една цена била ясно и коректно посочена, когато една услуга не била
задължителна за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля
решавал дали искал да я ползва или не при посочената цена, тогава
противоречие с „добрите нрави“ не можело да има. На пазара на малките,
необезпечени заеми, какъвто бил заемът по настоящото дело, пазарните нива
на лихвата са по-високи от нивата на банковите кредити.
Имайки предвид, че договорът бил сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването
на чл.11 ал.1 т.11 ЗПK за посочване на последователността па разпределение
на вноските било неприложимо и не се отразявало на действителността на
договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните
вноски. В случая погасителния план към процесния договор бил в
съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПK съдържал информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за
посочване отделно на главницата, лихвата и допълнителните разходи в
рамките на отделна погасителна вноска било въведено с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 12 ЗПК. която касаела ситуация, в която потребителят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се
пораждало право да получи нов погасителен план, и в този само случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент. В тази, връзка била и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПК. според
3
която, когато се прилагал чл. 11 ал. 1, т. 12 ЗПК. кредиторът предоставял на
потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на
договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11
ал. 1 т.12 ЗПК не следвало да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която била
приложима в настоящия случай и съобразно която не било предвидено такова
завишено по съдържание изискване към погасителния план. Нормите на чл.11
ал.1. т.11 и т.12 ЗПК транспонират в българското законодателство изисквания
на чл. 10, параграф 2, буква „з“ и „и" от Директива 2008/48. По повод на
тълкуването на тази правна норма действие имало и решение на съда на ЕС по
дело С - 42/15 от 09.11.2016г., според което чл. 10. параграф 2. букви „з” и „и“
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяване на главницата чрез последователни вноски,
не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска била предназначена за погасяването на тази главница.
Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22. параграф 1 от тази
директива, не допускала държавата членка да предвиждала такова изискване
в националната си правна уредба.
По отношение на претендиралото обезщетение за забава, следва да се
има предвид, че то се дължало на основание чл. 86 ЗЗД, изчислено е върху
непогасената част от главницата и било в размера съобразно закона.
Потребителят, надлежно информиран, е имал свободата да реши дали
предложените му условия го устройват и дали да се обвърже с тях. В случай,
че той ги е счел за неблагоприятни или нарушаващи усещането му за
равноправие и справедливост, то той е можело изобщо да не встъпва в
договорни отношения е дружеството, но въпреки това го е направил. Въз
основа на договор за стоков кредит, чиито форма и съдържание
удовлетворяват императивните изисквания на приложимия в настоящата
хипотеза Закон за потребителския кредит, сключилите го правни субекти са
взаимно обвързани от валидно облигационно правоотношение. С подписване
на материализиращото го писмено съглашение, заемателят е обективирал
безусловното си съгласие с всички негови клаузи. Съгласно разпоредбата на
чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Представя списък с разноски.
4
В случай, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение в по-
голям размер от предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност
и моли то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба.
В случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата страна. на
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, моли ответникът да бъде задължен да
предостави информация за банкова сметка, като заявява, че в противен
случай „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД като институция
по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите
сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен
интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.
Молят за препис от протокола на следния електронен адрес:
*****@**********.**.
М. К. Т. (ответник), редовно призован чрез адвокат М. Р. Т. от АК
Пазарджик, не се явява, за нея се явява адвокат М. Р. Т., надлежно
упълномощен, с пълномощно представено по делото.
Вещото лице Л. С. Ц., редовно призован, се явява лично.
АДВОКАТ Т.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
АДВОКАТ Т.: – Поддържам подадения отговор на исковата молба.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 2746/26.10.2023 г.
5
АДВОКАТ Т.:– Няма да сочим други доказателства. Възражения по
доклада нямаме, да се обяви за окончателен.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 2746/26.10.2023 г.
ПРИЛАГА към делото молба с вх. № 28777/06.12.2023 г. и с вх. №
1235/16.1.2024 г. от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: *********. със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. 1527, ул. „П. В." № 29, етаж 3, представлявано от изпълнителния
директор Я. Б. Я. чрез процесуален представител: юриск. Е. И., съдебен адрес
за получаване на книжа: град С., п. к. 1527. ул.“П. В." № 29 етаж 3, тел.
**********.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на заключение на вещо лице вх.№
28143/29.11.2023 Експертиза/заключение на вещо лице
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Л. С. Ц. на 62 години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство или служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Обещавам да дам вярно заключение.
Поддържам представеното заключение.
АДВОКАТ Т.: – Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че заключението на вещото лице следва да бъде прието
по делото, тъй като е дало отговор на поставените въпроси, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА заключението на С И Е.
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на
300.00 лева, въз основа на представената справка декларация, по внесения
депозит от ищеца.
АДВОКАТ Т. – Нямам други искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВОКАТ Т.: – Уважаема госпожо председател, моля да кредитирате
правните доводи, които съм изложил в отговора на исковата молба, относно
недействителността на сключения договор от 25.01.2020 г. между
доверителката ми М. К. Т. и „Вива Кредит“ООД. Считаме, че тези доводи са
достатъчни за обявяването на този договор за недействителен и оттам моля да
отхвърлите иска срещу доверителката ми като неоснователен.
Няма да искаме присъждане на разноски по делото, доверителката ми е в
много тежко здравословно състояние и в краен случай ако счетете, че трябва
да уважите исковата молба, то пак казвам, че сме готови на спогодба с ищеца
за нормално погасяване на задължението. Това е.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 19.02.2024 година.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7