Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя
Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 7043 по описа за
2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът
твърди, че по негово заявление било образувано ч.гр.дело №5771/2019г. по което
срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК за сумите 3,26 лева месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор партида А0342264/10.06.2004г. за периода 14.08.2016г. – 13.09.2016г.,;
144,76 лева оставащи месечни вноски по договор за закупуване и изплащане по
партида А0342264/10.06.2004г; 219,16 лева месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор партида А1557647/08.02.2010г. за периода
14.08.2016г. – 13.02.2017г. ; 392 лева оставащи месечни вноски по договор за
закупуване на изплащане по партида А1557647/08.02.2010г. ; 546 лева неустойка за
неизпълнение на договор партида А1557647/08.02.2010г.; 1,32 лева месечни такси
и потребление за използване на услуги по
договор партида М14415970/06.02.2015г. за периода 14.08.2016г. – 13.09.2016г.;
95,60 лева оставащи месечни вноски по договор за закупуване на изплащане по
партида М4415970/06.02.2015г.; 200 лева неустойка за неизпълнение по договор
партида М4415970/06.02.2015г. и разноски. Ищецът твърди, че с ответника сключил
договор за използване на мобилни услуги партида А0342264/10.06.2004г. като за
всяка отделна мобилна услуга или пакет услуги се сключват отделни приложения. Твърди,
че по партида А0342264/10.06.2004г. е използвана мобилна услуга с месечна
абонаментна такса 17 лева без ДДС. Твърди, че по този договор ответникът е
заплащал до месец август 2016г, когато спрял плащанията и останала дължима сума
от 3,26 лева. Ищецът твърди, че по същата партида ответникът закупил на
изплащане мобилен апарат на стойност 597,60 лева, която следвало да изплаща на
месечни вноски. Твърди, че за закупения апарат не е изплатил и дължи общо
сумата от 144,76 лева. Ищецът твърди,
че ответникът сключил с него и договор за мобилни услуги партида
А1557647/08.02.2010г. Твърди, че за процесния период ответникът е ползвал
мобилни услуги с месечна абонаментна такса 7,00 лева без ДДС и 17,00 лева без
ДДС, активирани на 14.12.2015г. и със срок на ползване 14.12.2017г. Твърди, че
със същите до август 2016г. е заплащал използваните услуги, след което спрял да
плаща, като за този период и по този договор претендира незаплатени 8,74 лева.
Твърди, че към
същия договор ответникът закупил на изплащане две устройства всеки по 336 лева
с първоначална вноска от 14 лева и още 234 вноски по 14 лева. Твърди, че за
устройствата ответникът не е заплатил и дължи сумата от 392 лева. Ищецът
твърди, че поради неизпълнение на задълженията си по този договор, на ответника
била начислена неустойка в общ размер на 546 лева, представляваща сбор от
дължимите до края на договора месечни такси без договорените отстъпки. Ищецът
твърди, че между страните бил сключен и договор за използване на мобилни услуги по партида М4415970/06.02.2015г. за срок от
две години – до 06.02.2017г., по който е активиран мобилен номер с тарифен план
от 10,99 лева без ДДС. Твърди, че по договора останала дължима неплатена сума
от 1,32 лева. Твъд0и, че по същия договор ответникът закупил на изплащане лаптоп
за сумата от 573,60 лева с първоначална вноска от 23,90 лева и още 23 вноски в
същия размер. За посоченото устройство, ищецът претендира незаплатена сума в
размер на 95,60 лева. Ищецът твърди, че преди изтичане на договора, ответникът
направил пренос на номера към друг оператор, поради което съгласно договора
дължи неустойка в размер на 200 лева.
В заключение моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който
ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че са сключени не четири, а два
договора. Оспорва, че на ответника са предоставени два мобилни апарата, тъй
като няма представени доказателства тази насока. Твърди, че не е ясно дали
лицата, които са подписали договорите от името на ищеца са били упълномощени за
това. Твърди, че представените фактури не са подписани от страните.
Преди съдебно заседание, по делото е постъпила молба от
ответника, с която прави признание на претенциите. Ищецът е направил искане за
произнасяне на съда с решение при признание на исковете.
Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на
иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока,
с протоколно определение в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се
основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като преди проведен
ето съдебно заседание ответникът е
признал предявените искове по основание и размер, а ищецът е поискал изрично
съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се
разпорежда. Твърдението на ищеца за съществуване на вземането се подкрепя от
представените по делото писмени доказателства. При тези факти, съдът приема, че
са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК,
поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на
иска.
С оглед изхода от делото и предвид факта, че ответникът е признал
предявения иск след завеждане на исковата молба, с което свое поведение е дал
повод за завеждане на делото, то в негова тежест следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца и дължими по делото разноски. Ответникът
следва да заплати претендираните разноски за държавна такса в размер на 117,96
лева. Ответникът следва да заплати и разноските в заповедното производство в
размер на 232,04 лева, от които 32,04 лева държавна такса и 200 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2 от ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,
че ***, ЕИК / БУЛСТАТ ***, с постоянен адрес ***,
законен представител ***ДЪЛЖИ на А.Б. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител
***, гл.*** и ***, ***, сума в размер на 3,26 лв. – месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор партида А 0342264 от
10.06.2004г. за периода
14.08.2016г. - 13.09.2016г.
ведно със законна лихва от
подаване заявлението в районен съд 30.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата в размер на
144,76 лв. – оставащи месечни
вноски по договор за закупуване на
изплащане по партида А 0342264 от 10.06.2004г, ведно със законна лихва от подаване
заявлението в районен съд
30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер
на 219,16 лв. – месечни такси и потребление за използване
на услуги по договор за закупуване на изплащане по партида А 1557647 от 08.02.2010г. за периода от
14.08.2016г. - 13.02.2017г.
ведно със законна лихва от подаване заявлението в районен съд
30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер
на 392
лв. – оставащи месечни вноски по
договор за закупуване на изплащане по партида партида А 1557647 от 08.02.2010г, ведно със законна лихва от подаване
заявлението в районен съд
30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 546 лв. – неустойка за неизпълнение на договор по партида А 1557647 от 08.02.2010г, ведно със законна лихва от подаване
заявлението в районен съд
30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението на услуги;
сумата в размер на 1,32 лв. – месечни
такси и потребление за използване на
услуги по договор партида М 4415970 от
06.02.2015г. за периода
14.08.2016г. - 13.09.2016г.
ведно със законна лихва от
подаване заявлението в районен съд 30.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата в размер на
95,60 лв. – оставащи месечни
вноски и потребление за използване по
договор партида М 4415970 от
06.02.2015г, ведно със законна лихва
от подаване заявлението в районен
съд 30.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата в размер на
200 лв. – неустойка за
неизпълнение на договор по М 4415970 от 06.02.2015г, ведно със законна лихва от подаване
заявлението в районен съд
30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението на услуги, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3261/02.09.2019г. по ч.гр.дело №5771/2019г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, ЕИК / БУЛСТАТ ***, с
постоянен адрес ***, законен представител ***ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:***, със законен представител ***, гл.*** и ***, ***,
сумата от 117,96 лв. разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, ЕИК /
БУЛСТАТ ***, с постоянен адрес ***,
законен представител ***ДА ЗАПЛАТИ на А.Б. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител
***, гл.*** и ***, *** сумата от 232,04 лв. за заплатена държавна
такса и адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: