№ 519
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова КА.чкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000528 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260020 от 17.05.2022 година, постановено по т. дело №
117/2020 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е осъден Г. гр. С., ул. „
Г.И.“ № 2, ет.4, да заплати на М. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес
град Д., бул. „Г.“ № 38, вх.В, ет.8,ап.22, действащ чрез пълномощника си
адв.Д. И. С. от АК-К.., сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г.
смърт на майка му С.И. Т.а, вследствие на ПТП от същата дата, причинено
виновно от А. Ю. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част
до пълния предявен размер от 200 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Осъден е Г. гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4, да заплати на М. Г. Т., ЕГН
**********, сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт
на баща му Г.Д. Т., вследствие на ПТП от същата дата, причинено виновно
1
от А. Ю. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019
г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 200 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъден е Г. да заплати на М. Г. Т., ЕГН **********, сумата от
858 лв. - направени по делото разноски, съобразно уважената част на
исковете.
Осъден е М. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на Г. сумата от
429,50 лв. - направени но делото разноски, съобразно отхвърлената част на
исковете.
Осъден е Г. да заплати на адв. Д. И. С., АК-К.., сумата в общ размер на
7060 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38
от ЗА, съобразно уважените размери на исковете.
Осъден е Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС Хасково, сумата от 12 000 лв. - ДТ върху уважените размери на
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач А. Ю.
А., ЕГН **********, от с. Я., община К..
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба в
осъдителната му част от Г., представляван от адвокат С. М.. Оплакванията са
за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния и
процесуалния закон при постановяването му. Във възивната жалба се
поддържа, че решението на първоинстанционния съд противоречи на
събраните по делото доказателства, които не били обсъдени поотделно и в
тяхната взаимна връзка, като съдът тълкувал и ценил превратно отделни
доказателства, а други игнорирал напълно. Твърди се, че съдът изобщо не е
обсъдил една от приетите по делото автотехнически експертизи, а именно
тази на вещото лице Т.Х.. ЛипсвА. мотиви защо се възприема другата
експертиза на вещото лице К., при положение, че двете заключения си
противоречА.. Освен това съдът допуснал нарушение на чл. 202 от ГПК и при
обсъждане на приетите по делото съдебномедицински експертизи. Не ставало
ясно защо съдът приема като причина за смъртта на родителите на ищеца
получените гръдно-коремни травми, но не и черепно-мозъчните такива. В
мотивите на съда имало противоречия и по въпроса дА. пострадалите са били
с поставени предпазни колани или не. Съдът допуснал нарушение на
2
процесуалните си задължения, при наличие на противоречиви доказателства
относно определен факт, да посочи какво приема и въз основа на кои точно
доказателства. Първоинстанционният съд не обсъдил всички доводи на Г..
Втората група доводи във въззивната жалба касаят неправилно
приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и задължителната съдебна
практика - ППВС № 4 от 25.05.1961 година. ЛипсвА. мотиви за това как
преценката на всеки един от критериите – общи и специфични за определяне
на обезщетението за неимуществени вреди, се е отразила на изводите на съда
за неговия размер по двата обективно съединени иска за всеки един от
двамата родители. Анализът на доказателствата бил общ, нямало отделни
изводи по двата самостоятелни иска, като според жалбоподателя било
невъзможно между дете и двамата му родители да съществуват абсолютно
едни и същи емоционални и духовни връзки. Първоинстанционният съд
ценил превратно събраните свидетелски показания за конкретните отношения
между ищеца и неговите родители. Изводите на съда били противоречиви и
взаимно изключващи се по въпросите кой се е грижел за сина на ищеца – дА.
самият ищец или неговите родители, живял ли е ищецът поС.но с родителите
си или е бил в чужбина. Освен това свидетелите установявА. най-общи факти
и обстоятелства за ежедневието на ищеца и родителите му, но липсвА.
доказателства за конкретните неимуществени вреди. Нарушен бил чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, като размерите на определените от съда обезщетения не били
намалени поради установеното съпричиняване от страна на пострадалите,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение от страна на водача Г.
Т., който се е движел с повече от 20 километра в час над разрешената скорост
за района, както и в непоставянето на обезопасителни колани от
пострадалите. Във въззивната жалба има оплакване и за необоснованост на
първоинстанционното решение, изразяваща се в несъответствие на
фактическите изводи на съда със събраните по делото доказателства и в
грешки при формиране на вътрешното му убеждение при прилагане
правилата на формалната логика и на емпирично и научно-теоретичното
знание.
По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се
отхвърлят предявените искове, евентуално да се определи много по-нисък
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответстващ на
3
събраните доказателства, като се уважи и възражението за съпричиняване.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство М. Т. чрез процесуалния му
представител адвокат Д. С. с изразено становище за нейната неоснователност
и искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за
въззивната инстанция. В писмения отговор е посочено, че определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив, съобразен
със събраните доказателства по делото и с всички факти и обстоятелства,
имащи значение за определянето му. Във връзка с поддържаните във
въззивната жалба доводи, свързани с възражението за съпричиняване се
изразява становище, че такова не е направено от ответника в преклузивния
срок – с отговора на исковата молба, поради което неговото приемане и
разглеждане от първоинстанционния съд било в нарушение на процесуалните
правила.
Конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на
ответника А. Ю. А. не е изразило становище по въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу решението в
осъдителната му част. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът
по чл. 259 от ГПК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Във връзка с правилността на първоинстанционното решение, с оглед
конкретните оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
С представените към исковата молба и неоспорени от ответника
писмени доказателства се установява, че ищецът М. Г. Т. е сезирал Г. с
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него
4
неимуществени вреди от смъртта на двамата му родители С.И. Т.а и Г.Д.
Т., настъпила при ПТП на 09.08.2017 година, причинено от А. Х. А. при
управление на лек автомобил марка С.В. с рег. № *** без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Претенцията е заведена с вх. № ***
от 01.10.2018 година и по нея е образувана щета ***/01.10.2018 година.
Безспорно е, че до заплащане на обезщетение по тази щета не се е стигнало,
като с писмо изх. № ***.1/05.10.2018 година ищецът е уведомен от Г. за
необходимостта да представи допълнителни доказателства. С писмо изх. №
***.2/05.10.2018 година, препис от което е изпратено на ищеца, ответникът е
поискал от Районна прокуратура – Омуртаг да му бъдат предоставени
заверени копия от протоколите за разпит на свидетели, изготвени по
досъдебно производство № ЗМ-347/09.08.2017 година по описа на РУ
Омуртаг с оглед установяване на точния механизъм на настъпване на
събитието и ролята на участниците в него. За отказа си да изплати
обезщетение ответникът е уведомил ищеца с писмо изх. № ***/20.12.2018
година, като мотивите за това са, че не са представени от ищеца исканите
писмени данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство,
както и писмени доказателства, установяващи вината на водача – АУАН, НП,
влязла в сила присъда или споразумение.
При тези доказателства, касаещи отношенията между страните по
спора, развили се преди предявяването на иска, съдът намира, че предявеният
иск е допустим съгласно изискванията на чл. 558, ал. 5 от КЗ поради отказ на
Г. да заплати обезщетение.
Безспорно е между страните, а и от неоспорените доказателства се
установява, че починА.те в резултат на ПТП от 09.08.2017 година С.И. Т.а и
Г.Д. Т. са родители на ищеца М. Г. Т.. Към момента на смъртта си С. Т.а е
била на навършени 66 години, а Г. Т. – на 70 години.
Първият спорен момент, въведен с въззивната жалба като предмет на
въззивното производство, е свързан наличието на основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца във връзка със смъртта на
неговите родители и със справедливия размер на това обезщетение.
Неимуществените вреди, за които ищецът е претендирал обезщетение,
посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са следните:
Посочено е, че ищецът е загубил едновременно и двамата си родители
5
по изключително трагичен начин, изпитал е и продължава да изпитва мъка и
страдание по тях и не знае дА. ще може да свикне с липсата им, като за него
те били пример за подражание, незаменима опора и помощник в живота му.
След развода си ищецът заедно със своя син заживели при родителите му.
Това бил труден период за него, през който те му помагА. във всяко
отношение и без тяхната помощ той нямало да може да го преодолее. До
смъртта на родителите си ищецът живеел заедно с тях и със своя син, както и
със сестра си. Всички те се занимавА. със земеделие, отглеждА. зеленчуци,
които продавА.. Майка му била по цял ден на сергията на пазара в Д., а
останА.те работели на полето и организирА. цялата дейност. Общата работа,
общото домакинство, подкрепата и доверието, което съществувало между
тях, ги сплотили силно и изградили здрава и стабилна връзка помежду им.
Майката и бащата на ищеца били двигателят на цялото семейство, били
изключително упорити и работливи, организирА. и ръководели цялата
дейност по най-добрия начин, не се предавА. пред трудностите, не се
отказвА. и имА. несломим дух, в който възпитА. ищеца и неговия син, както
и сестра му. Родителите на ищеца ги научили да се трудят усърдно, за да
постигат целите си, да се подкрепят и уважават и да ценят семейството като
най-голямото богатство. Смъртта на родителите сломила ищеца и го
пречупила духом, той дълго време не бил на себе си, отказвал да приеме този
факт, обвинявал съдбата и кой ли не за случилото се, не знаел как да се
справи с болката и мъката, чувствал се беззащитен, независимо от възрастта
си. Загубил подкрепата и обичта, които имал, нямало на кого да се оплаче и
да потърси съвет, усещал липсата им както в работата, така и в дома си, всяко
нещо му навявало болезнени спомени.
Ищецът, като син на починА.те при ПТП, е материалноправно
легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на неговите родители, той е сред кръга на лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 година на Пленума на ВС, понятието
6
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на неимуществените вреди на ищеца -
болки и страданията, претърпени от деликта, е необходимо да бъдат взети
предвид установените по делото обстоятелства за конкретния случай.
Сред тях са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
родителите на ищеца, тяхната възраст, отношенията в семейството,
взаимните грижи, стреса за ищеца от внезапната смърт на родителите му,
интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията му,
дА. те са приключили или продължават, загубата на морална и емоционална
подкрепа.
За установяване на изброените по-горе обстоятелства по делото са
събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В.Х.В. и К.Д.К.,
разпитани в съдебно заседание на 02.11.2020 година. Съдът възприема
показанията на тези свидетели, които имат преки впечатления от
отношенията между ищеца и неговите родители преди тяхната смърт и от
начина, по който ищецът преживява случилото се. Освен това те са
незаинтересовани, не са в роднински отношения с ищеца, а и техните
показания не се опровергават от други доказателства по делото. Съдът не
споделя доводите във въззивната жалба, че свидетелските показания са общи,
не установяват конкретни факти и обстоятелства, относими към спора.
Свидетелите установяват пред съда факти и обстоятелства, които са
възприели непосредствено и които са елементи от връзката между ищеца и
неговите родители, както и от преживяванията и емоциите му след тяхната
смърт.
Със свидетелските показания е установено, че ищецът, неговият син,
родителите му и сестра му са живеели заедно в къщата в село Б.. Те имА.
общ семеен бизнес, свързан със зеленчукопроизводство в оранжерии в двора
на къщата, обработвА. и ниви, произвеждА. жито, разполагА. с необходимата
техника, като реализира. произведеното на борси и на сергия на пазара,
където продавала майката на ищеца. След пенсионирането на бащата на
ищеца, който преди това бил пожарникар, той започнал този бизнес, в който
се включили и децата му, като към момента на смъртта на родителите му
ищецът не работел другаде, а се занимавал само с общата дейност на
7
семейството си. Свидетелите установяват, че отношенията между ищеца и
неговите родители били много добри. Те го подкрепяли след развода му,
помагА. му в грижите за сина му Г., който след развода останал при баща си,
отглеждА. го през времето, когато ищецът отсъствал. Синът на ищеца към
момента бил около 20 годишен, а когато родителите му се развели бил на
около 6-7 години. През целия период от около 10-15 години, за който говорят
свидетелите, всички членове на семейството живеели основно в къщата в село
Б.. Родителите на ищеца имА. и жилище в град Д., в което живеела сестрата
на ищеца, докато работела и самият ищец, докато бил военен за период от
около две-три години. Родителите на ищеца също живеели там преди много
години, но от дълго време се установили за поС.но в село Б.. Според
свидетелите жилището в Д. е ползвано при необходимост, но основното
жилище на всички членове на семейството е била къщата в село Б.. От
свидетелските показания е видно, че след развода си ищецът е бил далеч от
родителите си само за период от около три-четири месеца, когато е работел
като шофьор в чужбина, като през този период синът му бил при баба си и
дядо си. През цялото останало време всички били заедно, живеели заедно,
били в много добри отношения, работели заедно, занимавА. се със земеделие
и с реализиране на произведената продукция.
Установено е със свидетелските показания, че ищецът приел много
тежко смъртта на родителите си, той и до момента не бил превъзмогнал
загубата, често говорел за тях и очите му се насълзявА.. Освен това той не
успял сам, без помощта и подкрепата на родителите си, да се справи със
земеделската работа, въпреки че синът му също му помагал, поради което
преустановил обработването на нивите и започнал работа като
електротехник в търговско дружество в град Д.. Ищецът и синът му, както и
неговата сестра окончателно се установили да живеят в село Б. след смъртта
на С. и Г. Т.и.
Показанията на свидетелите се подкрепят от представените по делото
от Г. с молба вх. № 261254/08.02.2021 година писмени доказателства. От тях
е видно, че починалият Г. Т. е с постоянен и настоящ адрес в село Б., община
Д., ул. „В.П.“ № 22, от 26.03.2003 година. Починалата С. Т.а е с постоянен
адрес в град Д., бул. „Г.“ № 38, вх. В, ет.8, ап. 22 от 18.10.2001 година, но
настоящият й адрес е село Б., където се е регистрирала на 28.07.2003 година.
Ищецът М. Т. също е с постоянен адрес в град Д. от 18.10.2001 година и с
8
настоящ адрес в село Б. от 27.02.2009 година. От справката за трудовите
договори на М. Т. е видно, че той е работил по трудови правоотношения за
кратки периоди от по няколко дни до по няколко месеца за времето от
30.01.2007 година до 22.05.2017 година. След смъртта на родителите си той е
сключил постоянен трудов договор на 11.03.2019 година със „З.“ ООД град
Д..
При така установените по делото факти и обстоятелства, сочещи на
задружност, съвместно живеене, много добри отношения, разбирателство и
съвместна работа, подкрепа и взаимопомощ в отношенията между двамата
родители на ищеца като съпрузи и в отношенията им към ищеца и неговия
син, съдът намира за неоснователен доводът, че при предявени два обективно
съединени иска, касаещи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
всеки един от двамата родители, следва да се изследват поотделно
отношенията на ищеца с неговите баща и майка, тъй като те не могли да
бъдат еднакви. Напротив, според настоящия съдебен състав отношението на
сина към двамата му родители не може да бъде различно в ситуация като
установената по делото – съвместно живеене и съвместен бизнес и отношения
на разбирателство, опора и подкрепа. В тази ситуация едновременната смърт
на двамата родители на ищеца не би могла да му причини различни по вид и
интензитет болки и страдания, които да се налага да бъдат обсъждани
поотделно.
Със събраните доказателства са установени достатъчно конкретни
факти, свързани с отношенията между син и родители - подкрепа след
развода, помощ при отглеждането на детето му, съвместно живеене,
съвместна работа, много добри отношения, както и силна болка за ищеца от
едновременната загуба на двамата му родители, която не е преодоляна до
момента и наложила се промяна в начина му на живот и трудова реА.зация
поради невъзможността му да се справя сам, без тяхна помощ и подкрепа,
които са достатъчни, за да обосноват размер на обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на всеки един от двамата родители от по
150 000 лева, съобразно установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
9
страдания след смъртта на неговите родители, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за справедливост, което намира израз в нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Отчитането на икономическото положение в страната и общественото
възприемане на справедливостта при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е възприето от съдебната практика/ Решение № 27 от
15.04.2015 година на ВКС по т. дело № 457/2014 година на второ т.о./. До
01.01.2010 година нормативно определените минимални размери на лимитите
са нараствА. непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнА. до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от
1 000 000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или
повече пострадА. лица. Сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в
сила на 01.01.2016 година, който е приложим в настоящия случай, в чл. 492
предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо
от броя на пострадалите лица.
По всички тези съображения съдът намира за правилни изводите на
първоинстационния съд, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца от смъртта на всеки един от двамата му
родители, настъпила при ПТП, е по 150 000 лева , дължими ведно със
законната лихва от 02.01.2019 година, от когато е поискана / три месеца след
сезирането на Г. с искане за заплащане на обезщетение съгласно чл. 558, ал. 1,
изречение второ във връзка с чл. 497 от КЗ/.
Що се отнася до втората група спорни въпроси, свързани с
възражението за съпричиняване, съдът намира следното:
Доводите на ищеца М. Г. Т., които са поддържани пред
първоинстанционния съд, както в отговора на въззивната жалба, за
преклудиране на възражението за съпричиняване поради непредявяването
10
му в срок – с отговора по чл. 367 от ГПК, респ. за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в
приемането и разглеждането по същество на това възражение, са
основателни.
В отговора по чл. 367 от ГПК, подаден от Г. с вх. № 260396/02.09.2020
година /стр. 73 от първоинстанционното дело/, исковата претенция е
оспорена само по размер, като е изразено становище, че той е неоснователно
завишен, предвид съществуващите в страната икономически условия,
стандарт на живот и съдебна практика. Изрично в писмения отговор на
ответника е посочено, че с влязлата в сила присъда № 14 от 12.07.2019 година
на ОС - Търговище, която е задължителна за гражданския съд, са решени
въпросите за механизма, обстоятелствата и причините за ПТП и не се налага
събиране на нови доказателства. Във връзка с получените от родителите на
ищеца травматични увреждания, довели до смъртта им, в писмения отговор
на Г. е посочено, че те са установени в съдебно-медицинските експертизи на
труп, както и в мотивите на присъдата, поради което също не се налага
събиране на доказателства по делото.
При изготвянето на отговора по чл. 367 от ГПК, ответникът е
разполагал с исковата молба на М. Г. Т. и с приложенията към нея, сред
които са и заверени копия от: констативен протокол за ПТП с пострадА.
лица № 67/09.08.2017 година ведно с план-схема; протокол за оглед на ПТП,
ведно със скица на ПТП; албум от автопроизшествието със загинА. лица;
протокол за извършена видеотехническа експертиза; автотехническа
експертиза; съдебно-медицински експертизи на труп № 74/2017 година и №
75/2017 година; присъда № 14 от 12.07.2019 година по НОХ дело № 230/2018
година на ОС – Търговище, ведно с мотиви; решение № 8 от 27.01.2020
година по ВНОХ дело № 374/2019 година на АС – Варна. Данни за скоростта,
с която се е движил управляваният от починА.я Г. Т. автомобил се съдържат в
приложените към исковата молба доказателства, по-конкретно в
автотехническата експертиза, както и в мотивите на присъдата. И в двете
писмени доказателства е посочено, че скоростта на движение на управлявания
от Г. Т. лек автомобил Ф.М. е 90 километра в час. В присъдата изрично е
отразено, че в този участък от пътя за водача на лекия автомобил Ф.М.
скоростта на движение е ограничена с пътен знак на 70 километра в час. В
мотивите на присъдата подробно са обсъдени събраните в хода на
11
наказателното производство доказателства, относими към решаването на
въпроса какви са били възможностите на двамата водачи да предотвратят
ПТП при движение на автомобила на Г. Т. с разрешената скорост от 70
километра в час, вместо с 90 километра в час / стр. 8 и 9 от присъдата/.
Прието е, че при движение със скорост от 70 километра в час за водача на
лекия автомобил Ф.М. е съществувала възможност да избегне удара чрез
аварийно задействане на спирачките в момента, в който управляваният от А.
Х. А. автомобил С.В. е започнал движението си извън пътното платно, където
се е намирал, както и че избягването на удара е било невъзможно при
движение на Ф.М. и със скорост от 90 километра в час и с разрешената
скорост от 70 километра в час при задействане на спирачките в момента, в
който автомобилът С.В. е започнал навлизане в западната пътна лента, по
която се е движел автомобилът Ф.М..
При тези доказателства, с които е разполагат ответникът още от
момента на връчване на исковата молба, с изтичането на срока за подаване на
писмен отговор по чл. 367 от ГПК е преклудирана възможността да се въведе
в процеса възражение за съпричиняване поради движение на автомобила на
пострадА.я със скорост, превишаваща разрешената за съответния участък с 20
километра в час. В доказателствата, с които той е разполагал, се съдържат
конкретни данни за фактите и обстоятелствата, на които се основава
възражението му за съпричиняване. Те не са нововъзникнА. или новоузнати
по смисъла на чл. 147 от ГПК, за да се приеме,че могат да бъдат въведени в
процеса в по-късен момент, след изтичане на срока за подаване на отговор на
исковата молба по чл. 367 от ГПК.
В случая възражението за съпричиняване е направено от ответника с
молба от 02.11.2020 година, след изготвяне на определението по чл. 374 от
ГПК, с което е прието, че ответникът оспорва само размера на обективно
съединените искове за обезщетения за неимуществени вреди и делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Към молбата са
приложени материА.те от досъдебното производство, като се твърди, че от
тях се установява обстоятелството, че починалият Г. Т. се е движил с
управлявания от него автомобил Ф.М. със скорост 90 километра в час,
надвишаваща разрешената за пътния участък такава от 70 километра в час.
Ответникът се е позовал на хипотезата на чл. 147, т. 1 от ГПК и на съдебната
практика по този въпрос. Твърди също, че възражението за съпричиняване
12
винаги е част от оспорването на размера на иска, каквото в случая е
направено с отговора на исковата молба.
Посочените доводи на ответника при предявяване на възражението за
съпричиняване извън преклузивния срок – срокът за подаване на отговор на
исковата молба, са неоснователни. Обстоятелствата, на които се основава
това възражение не са нито новоузнати, нито нововъзникнА. по смисъла на
чл. 147, ал. 1 от ГПК, доколкото става дума за факти, настъпили към момента
на процесното ПТП на 09.08.2017 година, чието узнаване е станало възможно
за ответника най-късно с връчването на преписа от исковата молба и
приложенията към нея на 31.08.2020 година.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че в случая е
неприложимо разрешението, възприето в решение № 98 от 29.06.2016 година
по т. дело № 1499/2015 година на І т.о. на ВКС, на което се позовава
ответникът. Това решение е постановено в различна хипотеза, при която
ответникът узнава конкретните обстоятелства, на които основава
възражението си за съпричиняване едва в хода на производството, след
изготвяне на експертизите.
Съдебната практика е категорична, че съдът не може да следи
служебно за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и че
приносът на пострадА.я следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд с
конкретно изложени обстоятелства и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Това трябва да стане с отговора на исковата молба, освен ако
застрахователят не е могъл да узнае конкретните обстоятелства преди
изтичането на този срок, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. В
този смисъл не може да се приеме, че общото оспорване на размера на
исковите претенции включва и възражението за съпричиняване като
правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото
обезщетение. Цитираното в молба вх. № 262219/02.11.2020 година на Г.
решение № 183 от 25.02.2016 година по т. дело № 2805/2014 година на ІІ т.о.
на ВКС също касае друга хипотеза, при която възражение за съпричиняване е
въведено от ответника своевременно в процеса с отговора на исковата молба,
като с него ВКС е дал отговор на въпроса длъжен ли е въззивният съд да
13
разгледа възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата
молба, на което въззиваемият /ответник в първоинстанционното
производство/ се е позовал и във въззивната инстанция, ако решението е
обжалвано само от ищеца в отхвърлителната част на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ и не е обжалвано в осъдителната му част от ответника. То е
неприложимо при произнасянето по спорния въпрос в настоящото
производство, свързан с липсата на предявено възражение за съпричиняване в
преклузивния срок.
Възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че към
момента на ПТП майката на ищеца С. Т.а е пътувала без поставен
предпазен колан въззивният съд намира за преклудирано по същите
съображения. Това възражение е направено устно в първото по делото
заседание пред ОС, проведено на 02.11.2020 година, без да са посочени
каквито и да било причини за релевирането му едва в този момент от
производството по делото, след изтичане на срока за отговор на исковата
молба. Не се твърдят нововъзникнА. или новоузнати обстоятелства, а и няма
данни за такива. С исковата молба на ответника са връчени материА.те от
досъдебното производство, подробно описани по-горе.
Отделен е въпросът, че дори възражението да беше предявено в срок,
по делото не са събрани категорични доказателства за това, че С. Т.а се е
возила в автомобила без поставен предпазен колан към момента на ПТП.
Тук следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при
обсъждане на доказателствата, касаещи причините за смъртта на двамата
родители на ищеца и необоснованост на изводите му по този въпрос, сгоре/,
съдът е възприел съдебномедицинската експертиза, прието по делото,
изготвена от специА.ст – съдебен лекар д-р Е., според която причина за
смъртта на Г.Д. Т. са получените съчетани гръдна и черепно мозъчна травми.
Причината за смъртта на С. Т.а е съчетана тежка гръдна травма и коремна
травма. Тези изводи съвпадат с отразеното в приетите по делото два броя
съдебно-медицински експертизи на труп, приложени към исковата молба,
които са изготвени непосредствено след ПТП. В съдебно медицинската
експертиза на д-р Е. е отразено, макар и с вероятност, че С. Т.а е била с
поставен предпазен колан. Този извод е обоснован с вида на получените
14
травми при двата последователни удара - първоначално в управлявания от
А. Х. А. автомобил и след това в бетонния постамент, а именно серийно
счупване на ребра вляво, счупване на гръдна кост, травма в хилуса на десни
ябял дроб, контузия на сърце и травма на черния дроб. Не може да се направи
извод за необоснованост на решението на първоинстанционния съд в тази му
част. По делото няма доказателства, установяващи различни от възприетите
от съда факти по тези въпроси.
По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните му части.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има ответникът по въззивната жалба М. Т.. Разноските се изчерпват с
дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при
осъществена безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Минималното адвокатско възнаграждение при обжалваем интерес от по
150 000 лева по двата обективно съединени иска, определено на основание чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във варианта от преди изменението с ДВ бр. 88/2022 година,
действал към момента на обявяване на устните състезания за приключени, е
4530 лева по всеки един от двата иска / 3530 лева плюс 2% за горницата над
100 000 лева/, или общо по двата иска 9060 лева. Гаранционният съд следва
да бъде осъден да заплати тази сума на адвокат Д. С. като процесуален
представител на М. Т..
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 17.05.2022 година,
постановено по т. дело № 117/2020 година по описа на Окръжен съд –
Хасково, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
- е осъден Г. гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4, да заплати на М. Г. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес град Д., бул. „Г.“ № 38, вх.В, ет.8,ап.22,
15
действащ чрез пълномощника си адв.Д. И. С. от АК-К.., сумата от 150 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на майка му С.И. Т.а,
вследствие на ПТП от същата дата, причинено виновно от А. Ю. А., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до
окончателното й изплащане;
- е осъден е Г. гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4, да заплати на М. Г. Т.,
ЕГН **********, сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт
на баща му Г.Д. Т., вследствие на ПТП от същата дата, причинено виновно
от А. Ю. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г., гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4, БУЛСТАТ ***, да
заплати на адвокат Д. И. С. от АК – К.., сума в общ размер на 9060 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, за осъществената безплатна правна помощ на М.
Г. Т., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на А. Ю. А., ЕГН **********,
от село Я., община К., като трето лице – помагач на Г..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16