Номер 91902.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 11.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100501612 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 31198/27.05.2020г. на С. Н. С. , ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. „М.“ бл.138, вх.3, ет.6, ап.68, чрез пълномощника си адв.
Тихомир Янчев, срещу решение № 1089 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №
5917/2019г. на Варненския районен съд, 42-ри състав, с което е прието за установено, че
въззивницата дължи на Л. Г. Ц. , ЕГН ********** от гр. Пирдоп, ул. „Г. П.“ № 11 сумата от
2030 евро, представляваща дължима сума по договор за заем от 15.05.2015г. и сумата от 531
евро, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 01.07.2015г. до 07.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за които парични вземания е издадена заповед №
62/08.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
164/2019г., по описа на ВРС, ХLІХ –ти състав, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът
счита, че първоинстанционният съд е формирал неправилно вътрешното си убеждение
относно обстоятелствата дали между страните е имало валидно сключен договор за заем.
Намира за недоказани елементите на фактическия състав на договора за заем. Счита, че
наличието на нотариална покана не доказва по безспорен начин постигането на договорка
между страните за сключването на договор. Поставя под съмнение достоверността на
събраните гласни доказателства. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и
за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Л. Г. Ц. срещу С. Н. С. иск с
правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 2030 евро, представляваща главница по договор за
заем от 15.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 531 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода от 01.07.2015г. до 07.01.2019г., за които парични вземания е издадена
заповед № 62/08.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
164/2019г., по описа на ВРС, XLIX -ти състав.
Ищецът излага в исковата си молба, че на 15.5.2015г. с ответницата са сключили
устен договор за заем за сумата от 2030 евро. Сумата е предадена в същия ден, ответницата е
издала, подписала и предала разписка на ищеца и се е задължила да я върне на ищеца в срок
до 30.06.2015г. Ищецът твърди, че до подаване на исковата молба ответницата не му е
върнала заетата сума, поради което претендира връщане на заетата сума, ведно със
законната лихва, считано от 08.01.2019г., както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 531 евро за периода от 01.07.2015г. до датата на по подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК - 07.01.2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на
ищеца между страните да е сключван договор за заем, както и да е предадена процесната
заемна сума. Оспорва автентичността на представената разписка.
С обжалваното решение е уважен изцяло предявения положителен установителен
иск.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 5917/2019 на ВРС, 49-ти състав е видно, че в
развилото се заповедно производство въз основа на заявление на Л. Г. Ц. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Н. С. за сумата от 2030 евро, представляваща
дължима сума по договор за заем от 15.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 531 евро, представляваща лихва за периода от
01.07.2015г. до 07.01.2019г., както и сумата от 450,18 лв., представляваща сторените в
заповедното производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило допустимостта на
предявения иск.
По делото е приета като доказателство разписка от 15.05.2015г., изходяща от
Станимира Станкова, с която същата е декларирала, че дължи сумата от 2030 евро на Л.
Цаков, а срокът за връщане на сумата е 30.06.2015г.
2
С нотариална покана, връчена на ответницата при условията на отказ на
23.06.2015г., последната е поканена в 14 дневен срок от получаването й да върне на ищеца
сумите от 1300 евро, както и сумата от 2030 евро по договор за заем от 15.05.2015г. по
посочена банкова сметка.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-почеркова експертиза,
което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се
установява, че положеният на разписка от 15.05.2015г. подпис след името „С. Станкова“ е
изпълнен от С. Н. С. . Експертът излага, че в световен мащаб липсва методика за определяне
на точното време на изготвяне на даден документ, чрез технически способи, както и че в
някои случаи е възможно това да стане приблизително, по косвени признаци, които в случая
не са налице.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водения от
ищеца свидетел Стефана Илиева Барева. Свидетелката излага, че с ищеца са съученици.
През 2015г. е придружила ищеца до гр. Варна, където той се срещнал с негова позната в
магазин за железарски материали на улица Кавала. Свидетелката излага, че ищецът и
неговата позната се разправяли нещо, след това познатата му написала някаква бележка от
тефтер, откъснала я и ищецът я попитал кога ще му върне заема. Тогава жената излязла,
говорила по телефона и след малко казала на ищеца да пиши дата 30 юни. Когато вписал
датата, Ц. извадил парите, дал й някъде около 2000 евро, не броил парите, и след това си
тръгнали. Свидетелката сочи отговоря, че на място не е имало други хора. Доколкото знае
парите не са върнати. При предявяване на оригинала на разписката, свидетелката отговаря,
че тази разписка е написала жената на един тефтер, а датата е вписана от Л., преди да й даде
сумата, след като тя му продиктувала кога ще върне парите.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
В конкретния случай ищецът основава иска си на твърдения за сключен между
страните договор за заем за сумата от 2030 евро. Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да ги върне. По своята правна същност той е реален договор, при
който е необходимо предаването на вещта. Съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка
от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. В конкретния случай, договорът за заем е неформален, тоест липсва пряко
писмено доказателство. От представената разписка, подписана и от двете страни, се
установява, че на 15.05.2015г. ищецът е предал на ответницата сумата от 2030 евро, а
последната се е задължила да я върне на 30.06.2015г. За съществуването на този договор за
заем явства и изпратената на 23.06.2015г. нотариална покана до ответницата. Преки
впечатления за предаването на процесната сума, както и за поетото задължение от
ответницата да върне заетата сума, са изложени в показанията на водения от ищеца
свидетел. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обуславя извод за
постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем и за фактическо
предаване на заетата сума. Предвид липсата на доказателства за връщане на получената
сума, както и своевременно релевирани и доказани правоизключващи, правоунищожаващи
и правопогасяващи възражения следва да се приеме, че са налице всички изискуеми
предпоставки за уважаване на иска в претендирания размер. На осн. чл.214, ал.2 от ГПК и
направеното искане, върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от
предявяването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 07.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
3
Съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД неплатеното в срок парично задължение
следва да се изплати, ведно с обезщетение за забавата, изчислено в размер на законната
лихва върху дължимата главница, считано от датата на забава. В конкретния случай
страните са определи връщането да стане не по-късно от 30.06.2015г.Съобразно правилото
на чл.84, ал.1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ падежа /01.07.2015г./,
от която дата до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 07.01.2019г.
му се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. След използване на
изчислителната система в Калкулатор.бг съдът установи, че законната лихва върху сумата от
2030 евро за периода от 01.07.2015г. до 07.01.2019г. е в размер на 726,04 евро. Доколкото
ищецът претендира сумата от 531 евро, то искът, като основателен, следва да се уважи до
този размер.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен правен акт, който следва да се остави в сила изцяло,
включително и в частта за разноските.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемия сторените разноски пред възивната инстанция в размер на
400 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1089 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №
5917/2019г. на Варненския районен съд, 42-ри състав, с което е прието за установено, че С.
Н. С. , ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „М.“ бл.138, вх.3, ет.6, ап.68 дължи на Л. Г. Ц. ,
ЕГН ********** от гр. Пирдоп, ул. „Г. П.“ № 11 сумата от 2030 евро, представляваща
дължима сума по договор за заем от 15.05.2015г. и сумата от 531 евро, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 01.07.2015г. до
07.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които
парични вземания е издадена заповед № 62/08.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 164/2019г., по описа на ВРС, ХLІХ –ти състав, на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и сторените разноски в
заповедното и първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С. Н. С. , ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „М.“ бл.138, вх.3, ет.6, ап.68
да заплати на Л. Г. Ц. , ЕГН ********** от гр. Пирдоп, ул. „Г. П.“ № 11 сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща сторените съдебно - деловодни разноски в въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 2, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4