Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на седемнадесети
октомври през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Е. ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 26 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 10.09.2018 г. СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 43685/16 г. е допуснал делба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.408.306.1.7 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г.
на изп.директор на АГКК с адрес-гр.София, ул. „********находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.408.306 с предназначение на
самостоятелен обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-1 с прилежащи
части-мазе от 7,61 кв.м. и 1,521% ид.ч. между Б.Д.К., Н.Д.К. и Т.Д.К. при квоти
по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.На основание чл.344, ал.2 ГПК съдът е осъдил Т.Д.К.
да заплаща поотделно на Б.Д.К. и Н.Д.К. по 166,67 лв. месечно за ползването на
процесния съсобствен имот до окончателното извършване на делбата.
Срещу така
постановеното решение за допускане на делба е постъпила въззивна жалба от Т.Д.К. с оплаквания, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон /чл.79 ЗС/ и е
необосновано.Твърди, че към датата на предявяване на иска имотът е престанал да
бъде съсобствен и е нейна индивидуална собственост на основание изтекла в нейна
полза придобивна давност.Излага твърдения, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил възражението й за придобивна давност въпреки
установеното по делото повече от 10 години давностно владение на частите на
другите двама съделители като поддържа, че владението е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато.Неправилно съдът е приел, че едва с отправянето
на нотариалната покана през 2016 г. тя е променила намерението си да свои имота
и е демонстрирала това по отношение на другите наследници и е направил извод,
че не е доказан субективният елемент на владението.Твърди, че повече от 10
години тя и приятелят й П. Великов са правили ремонти, поддържали са
апартамента, плащали са таксите за поддръжка и почистване на блока и
консумативите, като през това време ищците не са идвали в имота и не са
предявявали претенции.Твърди, че адресната й регистрация е била на процесния
адрес, и че няма друго жилище, докато ищците са регистрирани на други адреси и
притежават собствени жилища.Твърди, че спорен е въпросът само за отблъскване на
владението на ищците, но това не е било необходимо, тъй като ищците са се
дезинтересирали от имота, а афиширането на нейното намерение за своене е
станало с факта на ползването на имота.Неправилно съдът се е позовал на
извършена разпоредителна сделка с таванско помещение към апартамента с нейно
участие, тъй като в този случай тя е проявила добра воля и дарствено намерение,
разпореждайки се в тяхна полза със свой имот, а намерението й за придобиване по
давност касае само апартамента.Моли съда да отмени решението в обжалваната част
и да отхвърли иска за делба.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците по въззивната жалба- Б.Д.К. и Н.Д.К. оспорват същата.Изразяват становище, че обжалваното решение
е правилно, законосъобразно и мотивирано.Твърдят, че за да придобие по давност
техните идеални части, въззивницата е следвало да превърне с едностранни
действия държането им във владение, като тези действия трябва да са явни и
недвусмислени и да отричат владението им.Излагат доводи, че не е достатъчно
едно лице да ползва сънаследствен имот, да го поддържат, да плащат данъците и
консумативите, за да се приеме, че упражнява фактическата власт с намерение за
своене съсобствения имот, тъй като това са действия на обикновено управление,
още повече, че по делото е установено, че и те са участвали в поддръжката на
имота и плащането на данъци и консумативи.Поддържат становище, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че едва с отправянето на нотариалната покана на
04.07.2016 г. въззивницата явно е демонстрирала намерението си за своене.Твърдят,
че от събраните гласни доказателства е установено, че през 2004 г.-2016 г. те са
ползвали имота, и че показанията на свидетелите Н.Д. и Е.Д. са
противоречиви.Излагат доводи, че таванското помещение не е самостоятелен обект
и разпореждайки се с него, въззивницата е признала техните съсобственически
права.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 ЗС.Ищците- Б.Д.К. и Н.Д.К. твърдят, че с ответницата са съсобственици
по наследство от родителите им Д. К.Д. и М.А.Д. на апартамент № 7, находящ се в
гр.София, ул. „*******състоящ се от две стаи, хол и кухня с площ от 72,07
кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.408.306.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изп.директор на АГКК.На 06.07.2016 г. и
08.07.2016 г. са получили нотариални покани от ответницата, която ги е
уведомила да не предприемат самоуправни действия спрямо имота, на който тя е
единствен негов собственик, тъй като след смъртта на родителите й само тя го е
обитавала, правила е подобрения в него и е поставила охрана /СОТ/, за да
възпрепятства ползването му от тях.Ищците са отправили нотариална покана до
ответницата, връчена на 19.07.2016 г., с която са оспорили твърденията й и са я
поканили да се яви на 29.07.2016 г. в 11,00 ч. в кантората на нотариус Т.М., за
да сключат договор за доброволна делба на имота, като са я поканили да им
заплати обезщетение в размер на 350 лв. месечно.На посочената дата ответницата
не се е явила в нотариалната кантора, за което е съставен констативен протокол
№ 5338, рег.№ 115/29.07.2016 г.Молят съда да постанови решение, с което да
допусне съдебна делба на процесния имот между тях при квоти по 1/3 идеална част
за всеки от тях.
Видно от договор за продажба на жилищен имот на жилищния фонд при МНО от
15.01.1979 г. Д. К.Д. и М.А.Д. са закупили държавен жилищен имот-апартамент №
7, находящ се в гр.София, ул. „*******състоящ се от две стаи, хол и кухня с
обща кубатура от 221,46 м3, реална кубатура мазе-25,11 м3, реална
кубатура на таван-16,80 м3 , кубатура на общите части 95,23 м3 или обща кубатура от 360,55 м3 .
Видно
от удостоверение за наследници изх.№ РОБ16-УГ01-3676/07.07.2016 г. Д. К.Д. е починал на 18.12.1990 г. и е оставил за наследници
по закон: М.А.Д.-съпруга, починала на 22.07.2004 г. и оставила: Т.Д.К.-дъщеря, Б.Д.К.-дъщеря и Н.Д.К.-син.
С нотариален акт № 28 от 22.06.2016 г. по н.д.№ 16/16 г. е оформен
договор, с който Т.Д.К., Б.Д.К. и Н.Д.К. са продали на Любов Йорданова
Димитрова таван с реална кубатура от 16,80 куб. в жилищната сграда в гр.София,
ул. „*******.В нотариалния акт е посочено, че таванското помещение принадлежи
към апартамент № 7 на същия адрес съгласно документ за собственост, и че то се
присъединява към собствения на купувача самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.408.306.1.12 на посочения адрес, апартамент № 12.
С нотариална покана, която ищците признават, че са получили съответно на
06.07.2016 г. и на 08.07.2016 г., Т.К.
ги е предупредила да не предприемат самоуправни действия с процесния
апартамент, който тя ползва след смъртта на майка им през 2004 г. и от който те
са се дезинтересирали, като ги е уведомила, че е поставила СОТ.
С нотариална покана, връчена на 19.07.2016 г., ищците са оспорили
твърденията на Т.К., че е изключителен собственик и са я поканили да се яви на 29.07.2016 г. в 11,00 ч. в
кантората на нотариус Т.М., за да сключат договор за доброволна делба на имота,
като са я поканили да им заплаща обезщетение в размер на 350 лв. месечно за
собствените им 2/3 ид.части то апартамента.
На 29.07.2016 г. нотариус Т.М. е съставила констативен протокол рег.№
5838, в който е отразено, че получателят на нотариалната покана не се е явил на
посочената дата в 11,00 ч. в нотариалната кантора.
Видно от удостоверение от 13.11.2017 г. на „Т.С.Г.“ АД в дружеството не
се съхранява архив на сключените с физически лица договори за охрана и
поставяне на сигнално-охранителна система за сигурност.
Представени са разписки за платени сметки за вода, както и за топлинна и
електрическа енергия за процесния апартамент от 2015 г. и 2016 г., от които е
видно, че партидите за вода и за
топлинна енергия се водят на името на М.А., а за електрическа енергия-на
Д. К..Представени са и разписки за
платени данъци от Т.К. за 2012 г.-2017 г., както и от Б.К. за процесния
период.
Разпитаната по делото свидетелка Н.Д. твърди, че познава Т.К., а
останалите страни по делото ги знае само като имена, но не ги е виждала повече
от десет години.Заявява, че с ответницата са съседи, и че в процесния
апартамент е виждала само нея.Свидетелката не знае дали Н. и Б. имат ключ от
имота.Няколко месеца след смъртта на М.в апартамента е дошъл да живее и П..Заявява,
че се е виждала Т. 2-3 пъти месечно, и че тя пътува извън България.След 2004 г.
само Т. и П. живеят в апартамента.Няколко месеца след смъртта на М.дървената
врата е била подменена с метална и е
поставен СОТ.Т. е споделила, че лично тя е сменила вратата.След
2004-2005 г. Т. е живеела спокойно имота.Имало е скандал миналата година /2016
г./, когато Б. и Н. са идвали и са заявили претенции за апартамента.През
2010-2011 г. Т. си е счупила крак и свидетелката е ходила да й помага няколко
пъти.През 2016 г. Т. й е споделила, че брат й и сестра й имат претенции за
апартамента и искат да го делят, като единият вариант бил нейна племенница да
живее там с приятеля си, а другият-да се раздели между тримата.До този момент
не е имало никакви претенции.Свидетелката е присъствала на няколко пъти на
разговор, в който М.е казвала, че апартаментът ще остане за Т., защото тя я
гледа и няма друго жилище.Заявява, че не
виждала ищците от 2003 г., максимум от 2005 г.Твърди, че се вижда с Т.
през месеците май и юни, а зимните месеци не са се засичали.Не знае как
изглежда СОТ устройството, в края на 2016 г. или началото на 2017 г. е имало
звуци, които приличат на активиране на СОТ.Свидетелката не може да отговори
дали е имало СОТ преди 2016 г.
Свидетелката Е. Д. твърди, че Т. е живяла в процесния апартамент с майка
си, а след нейната смърт тя се е събрала да живее с П..Не е виждала Б. и Н. да
идват в имота.Тя е разбрала от Т., че през 2016 г. нейният брат и сестра й са
предявили претенции за имота.Т. е имала СОТ в апартамента.Около 1-2 години след
смъртта на бабата вратата е била сменена с метална.Имало е серия от обири.През
2016 г. са подсилили СОТ с допълнителни датчици.Свидетелката е чувала от Т. и П.,
че имат СОТ от преди поне 6-7 години.Щранговете са сменяни през 2015 г., като
по това време П. и Т. са били там.От 2004 г. не е виждала друг да идва и да се
грижи за имота и не е имало спорове и претенции от трети лица.От около 2008 г.
не се събират такси за входа.
Разпитаната свидетелка С.И.заявява, че познава страните по делото и живее
на същия етаж.След смъртта на М.в апартамента е останала да живее Т., но е
виждала Н. да влиза и да отключва с ключ.Вратата е била сменена с метална преди
2-3 години /свидетелката е разпитана в с.з. на 23.11.2017 г./, след като
апартаментът е бил обран.Около 2006-2008 г. Т. е направила хистерична криза и е
била приета в Исул.След това Б. е идвала в апартамента.Преди това Т. си е
счупила крака и Б. също е седяла при нея, раздвижвала я е.Твърди, че Н. е идвал
в имота след поставяне на металната врата, когато е имало някакъв
проблем-наводнение или нещо такова.Според свидетелката СОТ е поставен преди три
години /2014 г./, а през 2016 г. е имало уведомление, че не са платени
сумите.През 2016 г. свидетелката е видяла ищците да седят на парапет на ограда
извън блока и са споделели, че Т. и П. са подали жалба в полицията, защото са
тропали по вратата.Преди тази случка свидетелката не знае да са имали проблеми,
отношенията им са били нормални, Н. е идвал зимните месеци и се е грижел за
апартамента.Свидетелката няма наблюдения Т. да е смятала, че апартаментът е
само за нея и не е чувала М.да казва това.Т. й е дала ключ от дървената врата,
за да отключва на доктора за инжекцията, но когато Б. е дошла е казала, че тя
поема оттук нататък и свидетелката й е дала ключа.Н. е идвал в апартамента и
със съпругата си.
Свидетелят П. К.-син на ищцата заявява, че след смъртта на баба му М.леля
му Т. е останала да живее в процесния апартамент.Твърди, че заедно с майка си и
вуйчо си са ходили на гости в апартамента и да помагат на леля му.Ходили са за
смяната на вертикалните щрангове преди около 10 години /т.е. около 2007 г./,
като вуйчо му е намерил майстори, направил е и ремонт в апартамента-освежаване
с латекс.През 2006-2009 г. е имало инцидент-разбиване на апартамента от
неизвестни лица и П., който живее с леля му е заявил, че са откраднати негови
вещи.П. се е обадил на вуйчо му да отиде да смени вратата, защото те са
собственици, а той е на гости.Вуйчо му е участвал в закупуването и монтажа на
вратата.До 2016 г. не е имало СОТ в имота.Прилежащото към апартамента таванско
помещение е било продадено на съсед, който е изкупил почти всички тавански
помещения.Сметките за парно и ток е плащала майка му, тя се е грижела за имота
и сметките, когато леля му е пребивавала по шест месеца в годината в Дания, а
бележките е оставяла в кутия в апартамента, поставена за тази цел.И майка му, и
вуйчо му са имали собствен ключ и са били в Д. отношения с леля му до 2016 г.
преди продажбата на таванската част.Свидетелят е узнал от майка си, че П. се е
обадил и е казал, че ще започнат дела, защото те са собственици на целия
апартамент.Преди това леля му не е казвала, че претендира апартамента само за
себе си.Майка му е поддържала връзка по скайп с леля му, когато е била в Дания.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго.
Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е съсобствен
между страните по делото при равни квоти, като е счел за недоказано
възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност с
мотиви, че по делото не е установено намерение за своене от нея по отношение на
ищците.Приел е, че извършеното съвместно разпореждане с таванското помещение
представлява извънсъдебно признание за правото на собственост на ищците.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на о снование чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е
постановено след задълбочено обсъждане на всички доказателства по делото и при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
разпоредби.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по
т.д.№ 1/12 г. на ОСГК на ВКС след като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такива и на останалите
съсобственици, то го прави държател на останалите идеални части.Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици.Завладяването на частите на останалите и промяната трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.Цитираната от
въззивниците съдебна практика-Р № 484/04.02.2013 г. по гр.д.№ 740/11 г. на ВКС,
I ГО е в същия смисъл, но касае различна фактическа обстановка.
От събраните по делото доказателства се установи, че
въззивницата обитава имота от 2004 г.Не се установи обаче тя да е извършила
такива явни и недвусмислени действия, които да са доведени до знанието на
въззиваемите, от които да е видно, че тя е престанала да държи техните идеални
части и е започнала да ги владее за себе си.Свидетелските показания не установяват
извършването на недвусмислени действия на противопоставяне на владението на
въззиваемите /ищци/, които да са достигнали до знанието им.Не е установено, че
смяната на външната врата и поставянето на СОТ има за цел да попречи на същите
да ползват имота и да демонстрира владение на целия имот от въззвницата.Налице
е и разминаване в показанията на отделните свидетели относно момента на
поставяне на СОТ и относно лицата, участвали във финансирането и извършването
на тези дейности, както и относно плащането на консумативите и данъците за
имота.Само от факта на продължително ползване на имота от въззивницата не може
да се съди дали тя е преобърнала държането на чуждите идеални части във
владение за себе си.Промяната на намерението изисква извършване на такива активни
действия, които да не могат да се
тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници.
От представените сметки за плащане на консумативи е видно, че въззивницата дори
н е сменила партидите на имота на свое име.Извършването на текущи ремонтни
дейности и незначителни вътрешни преустройства, свързани с подобряване на
условията на живот и поддръжката на имота в добро състояние от ползващия целия
имот сънаследник не са такива действия, които да сочат на отричане на правата
на останалите сънаследници /Опр. № 422/07.08.2019 г. по гр.д.№ 376/19 г. на
ВКС, I ГО/.Такова действие представлява изпращането на нотариалната покана от
въззивницата едва през 2016 г., че счита апартамента за своя собственост.Непротивопоставянето
на сънаследниците на фактическата власт на един от тях върху сънаследствения
имот не е равнозначно на съгласие и не го освобождава от задължението да
докаже, че е променил намерението си /Опр. № 440/02.10.2019 г. по гр.д.№
1233/19 г., I ГО на ВКС/.Ирелеванто е обстоятелствата на кои адреси са регистрирани
страните.
Неоснователно е възражението
на въззивницата, че продажбата на таванското помещение не може да се тълкува
като извънсъдебно признание, тъй като намерението й за своене касае само
апартамента, тъй като видно от договора за продажба на имота таванското
помещение е било негова принадлежност и не са ангажирани доказателства, нито
твърдения, че същото е преустроено в самостоятелно помещение.
Поради изложените съображения съдът счита, че от
събраните доказателства се установи, че
процесният имот е съсобствен, а възражението за придобивна давност на
ответницата-неоснователно и делбата следва да се допусне между страните по делото при равни квоти.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски по първата фаза на
делбата не се присъждат, същите се изчисляват в решението по втората фаза на
делбата
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 10.09.2018 г. на СРС, 70 с-в, по гр.д.№ 43685/16 г. в частта, с която е
уважен иска по чл.34 ЗС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.