Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велики Преслав, 18.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на осемнадесети
април
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
При секретаря Гергана Савова като разгледа докладваното от съдия
Стефанова гр. дело № 63 по описа за 2021 година на Районен съд –
Велики Преслав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ЗАД „Лев Инс“ срещу
Д.И.М. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.45
от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 12606,22 лева главница, представляваща изплатено от ищцовото дружество обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.08.2019 год. – ПТП по вина на ответната страна, управлява
л.а. под въздействие на алкохол, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 394/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав.
Ищецът
твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, претърпяно на 24.08.2019 год., в Германия, гр. Бохум, на
ул. „Касебергер“ № 68-78, при което ответникът управлявайки л.а. Опел Тигра с
рег. № РА 5831 КВ след употреба на алкохол (с алкохолно съдържание в кръвта от
1,67 промила) е причинил щети на паркирания л.а. Опел Астра, с рег. № ВО-РМ714
и на пътния бордюр. Излага, че във връзка със събитието е образувана ликвидационна
преписка по щета № 0000-1909-19-605600. На собственика на пострадалия автомобил
Франк Вайнхаймер е изплатена обща сума в размер на 6454,46 евро с равностойност
12606,22 лева, колкото е и регресната претенция на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ищцовото
дружество редовно призовано не изпраща представител. Депозирано е становище, в
което заявява, че поддържа исковата молба. С оглед събраните доказателства моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв от особения представител на ответника
по делото, в който заявява, че исковата претенция е процесуално допустима, но
неоснователна. Релевира, че ищецът не е доказал възникналото ПТП, размера на
претърпяната вреда, нито виновно поведение на ответника. Счита, че липсва
основание за извършените и претендирани допълнителни разходи, както и за
претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК, доколкото вземането на застрахователя по регресния иск ставало
изискуемо след отправяне на покана за изпълнение, каквито данни по делото
липсват. В тази връзка претендира законната лихва върху главницата да се
начисли от датата на получаване на препис от исковата молба от особения
представител, а именно от 08.12.2021 год.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен
представител, който поддържа отговора на исковата молба. В условие на
евентуалност, ако съдът счете, че исковата претенция е основателна, релевира,
че размерът на същата е частично доказан. В тази връзка моли съда да вземе
предвид заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза.
Поддържа становището си, че законната лихва се дължи от 08.12.2021 год.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото
застрахователна полица № BG/22/119002344186
от 16.08.2019 год. по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ЗК „Лев
инс“ АД, от една страна в качеството му на застраховател и Костадин Стоянов
Балабанов, от друга страна в качеството му на застрахован, валидна за периода
от 16.08.2019 год. до 15.08.2020 год., се установява, че между горепосочените лица
е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Опел
Тигра“, рег. № РА 5831 КВ, рама № W0L0SAF07Y4117167. От приложеното платежно нареждане е
видно, че при сключване на застрахователния договор Балабанов е заплатил сумата от 134,22 лева – първа застрахователна
премия, като по този начин полицата е платена до 15.02.2020 год.
Съгласно данните от ангажираната с
исковата молба докладна за ПТП, изготвена от полицията в Бохум, ведно с
фотоалбум (л. 36- л. 50, съотв. л. 90 и сл. от делото), на 24.08.2019 год.
около 19:34 часа в гр. Бохум, Германия, на ул. „Касебергерщрасе“ е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“ с рег. № РА 5831
КВ, управляван от Д.И.М. (обозначен като участник 1) и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № BO-PM714, собственост на Франк Вайнхаймер
(обозначен като участник 2) – л. 39-41 и л. 93 от делото. Посочено е, че
автомобилът, управляван от ответника е ударил паркирания на улицата автомобил
на пострадалото лице. След като полицейските органи са констатирали, че
ответникът е в нетрезво състояние, са му взели проба за алкохол. Видно от
резултатите от изготвеното лабораторно изследване е установено наличие на
алкохол в кръвта на ответника 1,67 промила (л. 80 от делото).
По делото са представени доклади по щета
№ 0000-1909-19-605600/1/1/ 17.03.2020 год., № 0000-1909-19-605600/2/1/
26.03.2020 год. и № 0000-1909-19-605600/3/1/ 15.05.2020 год., видно от които
дължимото застрахователно обезщетение, което следва да бъде заплатено на
пострадалото лице възлиза на общо 6445,46 евро, чиято равностойност в лева
възлиза на общо 12606,23 лева. Видно от ангажираните материали (кореспонденция
между ищеца, Център за застрахователни искове Германия и адвоката на
пострадалото лице) в изплатената сума от 6445,46 евро се включват 5034,02 евро
– стойност на претърпените вреди, 571,44 евро – адвокатско възнаграждение за
осъществено представителство на пострадалото лице пред застрахователната
компания и 840 евро –посредническа такса за ликвидиране на щетата от
кореспондента на застрахователя в Германия.
По делото е назначена съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която достига до извод, че механизмът
на процесното ПТП отговаря на описаната схема в акта за настъпило ПТП. С
категоричност е посочило, че нанесените щети по увредения автомобил с рег. № BO-PM714 са причинени при констатирания
механизъм на настъпване на ПТП. Отразило е, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети по автомобил с рег. № BO-PM714. Експертът е заключил, че общата
стойност на нанесената щета на л.а. с рег. № BO-PM714 към момента на ПТП възлиза на 10759,54
лева. Налице е тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, като стойността на
запазените части представлява 59,1% от стойността на автомобила. Вещото лице е
отразило, че стойността на ликвидационните разходи на щетата, събрани от
кореспондента на застрахователя към момента на ПТП възлизат на 619,39 евро или
1211,37 лева. В тях се включват: организация по поръчката, времетраене на
пътуване, приемане на автомобил, калкулация на щета, установяване на стойности,
фотоматериали и др. разходи.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
По приложеното ч. гр. д. № 394/2020г. по описа на РС Велики Преслав е
издадена Заповед № 199/ 31.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
указано на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
и дължимата държавна такса.
Съобщение с посочените указания
е връчено
на кредитора
по издадената заповед за изпълнение на дата 29.12.2020
год.,
а исковата молба
е подадена на 29.01.2021
год. (пощ. клеймо 27.01.2021 год.). Въз основа на така установеното, съдът
намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Разпоредбата
на чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ
регламентира правото на застрахователя да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Установи се от
представената по делото застрахователна полица и доказателство за заплатена застрахователна
премия, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 24.08.2019
г. л.а. „Опел Тигра“ с
рег. № РА 5831 КВ е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност " при ищцовото дружество.
Фактът
на настъпване произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от това
събитие безспорно се установяват от ангажираната докладна за ПТП, фотоалбум,
документите по щетата и заключението на приетата съдебна автотехническа
експертиза, което съдът не намира причини да не кредитира. Данните от писмените
доказателства и експертното заключение, налагат извода, че като пряка и
непосредствена последица от осъщественото ПТП са причинени щети на лек
автомобил с рег. № BO-PM714.
От заключението на вещото лице по изготвената САТЕ се установява и точния
размер на щетите, които възлизат на 10759,54 лева, към която сума следва да се
прибавят и ликвидационните разходи в размер на 1211,37 лева. Съдът констатира,
че вещото лице е допуснало техническа грешка в експертизата като е посочило
дата на настъпване на процесното ПТП
28.08.2020 год., вместо 24.08.2019 г., това обстоятелство обаче само по
себе си не разколебава становището на съда, че същата е обективно и компетентно
изготвена, не е оспорена от страните, поради и което настоящият съдебен състав
намира, че експертното заключение може да послужи при изграждане на решаващите
му изводи.
По несъмнен начин се
установи и обстоятелството, че ответникът е управлявал застрахованото МПС след
употреба на алкохол, като видно
от резултатите от изготвеното лабораторно изследване е установено наличие на
алкохол в кръвта на ответника 1,67 промила, при допустима норма от 0. 5 промила
(арг. от чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата).
Установи
се също така от ангажираните писмени доказателства, че застрахователят е
изпълнил задълженията си по договора за застраховка и заплатил е дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 5034,02 евро (съобразявайки забележката
на Център за застрахователни искове касателно прекомерността на сумата от 805
евро - обезщетение за невъзможност за използване на автомобила, л. 63 от
делото), 840 евро ликвидационни разходи и 571,44 евро – адвокатско
възнаграждение, или общо 6454,46 евро (левова равностойност - 12606,22 лева).
Същевременно по делото не се събраха доказателства, които да установят, че
посочената сума е заплатена от причинителя на вредата.
Експертът
по назначената в настоящата инстанция съдебна-автотехническа експертиза е
заключил, че общата стойност на нанесената щета на л.а. с рег. № BO-PM714 към момента на ПТП възлиза на
10759,54 лева, като е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. Вещото
лице е изчислило, че стойността на ликвидационните разходи на щетата, събрани
от кореспондента на застрахователя към момента на ПТП възлизат на 619,39 евро
или 1211,37 лева.
Неоснователно
е възражението на ответната страна, че липсвало основание за твърдените
допълнителни разходи,поради което същите не се дължат.
Правното
основание за плащане на разноски по щетите е разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, съгласно която с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и "обичайните разноски,
направени за неговото определяне". По силата на съдебната практика
"обичайните разноски" включват както доказаните разноски, направени
за определяне на застрахователното обезщетение, така и т. нар.
"ликвидационни разноски", основанието на които не е определено в КЗ,
но се приема, че се дължат с оглед факта, че застрахователят следва да определи
по размер застрахователното обезщетение и да заплати същото. В случая, на база
представените по делото писмени доказателства, в които претендираните разходи
са разбити по пера и заключението на вещото лице, съдът приема, че
ликвидационните разноски са на стойност 1211,37 лева, като няма съмнение, че
същите са платени от ищцовото дружество. Претендираната сума не е завишена с
оглед обстоятелството, че произшествието е настъпило в чужда държава, съответно
ликвидирането на щетата не е извършено от застрахователя, а от негов посредник (кореспондент) в чужбина,
който логично също получава комисионна за труда си. С оглед на това съдът
намира, че "ликвидационни разноски" в размер на 1211,37 лева се
дължат от причинителя на вредата.
Дължи
се и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 571,44 евро,
заплатено от застрахователя по сметка на адвокатското дружество. Всяко лице,
пострадало от престъпление, произшествие, а също така и извършителят на такива
деяния, има право да се консултира с адвокат, за да бъдат защитени по най-добър
начин правата и интересите му. В случая Франк Вайнхаймер, чийто автомобил е бил
блъснат при процесното ПТП, като са му нанесени материални щети на висока
стойност, се е възползвал от това свое право. В тази връзка следва да се
посочи, че ако ответникът не беше шофирал в нетрезво състояние, по всяка
вероятност нямаше да осъществи процесното ПТП, автомобилът на Франк Вайнхаймер
нямаше да бъде блъснат и на пострадалото лице съответно нямаше да се налага да
осъществява консултации с адвокат за защита на правата си. Ето защо, съдът
намира, че ответникът следва да понесе последствията от неправомерното си
поведение в пълен размер.
По
изложените съображения се налага извод за основателност на иска, поради което и
същият следва да бъде уважен съобразно заявения размер, на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ. Нещо
повече, доколкото нанесената щета на л.а. с рег. № BO-PM714 към момента на ПТП възлиза на
10759,54 лева, ликвидационните разноски на 1211,37 лева, а адвокатското
възнаграждение на 571,44 евро с левова равностойност 1117,99 лева (при курс
1,956 45 лева за 1 евро), то претендираната от ищцовото дружество сума е дори
по-малка.
Съдът
не споделя възражението на ответната страна, че претенцията на ищеца за
начисляване на законна лихва от датата на депозиране на заявлението била
неоснователна.
Принципно
вярно е, че по регресен иск на застрахователя, за да се счита изпаднал в забава
ответникът (делинквент) следва да бъде поканен от ищеца – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Действително по делото не са
ангажирани никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че
ищецът е отправил регресна покана до ответника и същата е била доведена до
знанието му. Тези съждения, обаче, биха има правно значение, ако ищецът беше
депозирал искова претенция с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, каквато в настоящия случай
няма. Ищецът претендира главница, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Касае се не за
самостоятелен иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, а за законна последица от подаване
на иск (съотв. заявление по чл. 410 от ГПК).
Предвид изложеното, депозираната от
ищеца положителна установителна искова претенция е основателна и доказана и
следва да се уважи.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 402,13 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 2261,44 лева и включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител, разноски за превод на
документи от немски на
български език, юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на осн. чл.78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева, съобразно уважената част от претенцията.
Водим
от горното съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ
на З.к. „Л.и.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от С.Н. И П.Д.
– изпълнителни директори заплащането на следната сума, за която е издадена Заповед № 199/ 31.08.2020 год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр.
д. № 394/2020г. по описа на РС Велики Преслав, а именно: сумата от 12606,22 лева главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана
в застрахователна полица № BG/22/119002344186, със срок на валидност от
16.08.2019г. до 15.08.2020г. и зелена карта към нея, валидна към датата на
застрахователното събитие, настъпило на 24.08.2019 год. – ПТП по вина на
ответната страна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда (26.08.2020 год.) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр.
чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Д.И.М. да заплати на З.к. „Л.и.“ АД сумата от 402,13 лева, представляваща реализирани разноски в заповедното
производство и сумата от 2261,44 лева,
представляваща стойността на направените разноски по настоящото дело, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: