Решение по дело №2059/2020 на Районен съд - Стара Загора

 

 Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 17.11.2020                       Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                    Първи граждански състав

На тринадесети октомври                                              Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                 Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                        

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2059 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.

Ищцата А.А.Д. твърди в исковата си молба, че е работила по трудов договор в Община Стара Загора от 10.01.2010 г. като „Организатор погребения“, звено „Гробищен парк“. През 2015 година била избрана за кмет на с.Християново и за тази работа в Кметството за мандат 2014-2019г. работодател отново била Община Стара Загора. Със Заповед №135/23.10.2019 г. на Кмета на Община Стара Загора били прекратени правомощията й като кмет на населено място, като на 25.10.2019г. бил сключен нов трудов договор №225 с Община Стара Загора и била назначена като кметски наместник в с.Християново, общ.Стара Загора. На 21.01.2020г. със Заповед №17/17.01.2020г. била освободена от длъжност. Съгласно чл.222 ал.З от КТ имала право да получи 6 брутни заплати. Твърди, че са й били изплатени само 2 брутни заплати. С молба от 03.02.2020г. поискала изплащането на полагащите й се заплати, но с писмо изх.№10-11-2601/25.02.2020г. на Община Стара Загора й било отказано. Поддържа, че съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД на ищеца се дължи законната лихва върху обезщетението от деня, в който е станало изискуемо до окончателното плащане на обезщетението. Моли съда да осъди Община Стара Загора да й заплати сумата от 3840.00 лв., представляваща неплатена част от дължимото обезщетение по чл.222, ал.З КТ за срок от 4 месеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното му изплащане. Моли съда да осъди ответника да й заплати всички направени по делото разноски.

Ответникът Община Стара Загора взема становище за неоснователност на От писмо изх. № 10-11-2601/25.02.2020 г. на кмета на Община Стара Загора ставало ясно, че А.А.Д. е работила като старши специалист в Звено „Гробищен парк“ от 11.01.2010 г. до 04.11.2015 г. /заповед за прекратяване на трудов договор № 87/02.11.2015 г./ и същата имала 5 г., 9 м. и 23 дни трудов стаж в Община Стара Загора. Ищцата била избрана за кмет на с. Християново и встъпила в длъжност на 05.11.2015 г. за мандат 2015 г. - 2019 г. С Указ № 163/10.07.2019 г. на президента на Република България били насрочени избори за общински съветници и за кметове на 27.10.2019 г. Село Християново нямал статут на кметство и избори не били провеждани през 2019 г. Към датата на прекратяване на изборното правоотношение като кмет на кметство А.Д. придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради, което получила обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Сочи, че съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той имал право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея можело да се изплаща само веднъж. Със заповед № 135/23.10.2019 г. било прекратено правоотношението на А.А.Д. поради изтичане на мандата 2015 - 2019 г. В случая ищцата към датата 28.10.2019 г. - датата на прекратяване на правоотношението с посочената заповед, нямала непрекъснат 10 години трудов стаж при един и същ работодател. С оглед на това и било платено обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявената искова молба като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото, вкл.  юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното :

                Видно от представената по делото заповед № 17/17.01.2020 г. на кмета на Община Стара Загора, трудовото правоотношение с ищцата на длъжността „Кметски наместник“ е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.46а, ал.3 ЗМСМА. В заповедта е начислено единствено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

            Ищцата поддържа, че при горепосоченото едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е следвало да й бъде заплатено от работодателя обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер БТВ за 6 месеца.

Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В изр.2 на ал.2 на чл.22, ал.3 КТ обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. /Решение № 235 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 969/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 128 от 15.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 803 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2019 г., IV г. о., ГК и др./

В разглеждания случай, видно от представената по делото заповед № 135/23.10.2019 г. на кмета на Община Стара Загора, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, като е начислено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, което в размер на БТВ за 2 месеца, което в ищцата признава, че й е изплатено. Няма данни това прекратяване да е оспорено от ищцата по надлежния ред. От заключението съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че ищцата е навършила възраст за пенсиониране на 01.06.2019 г., като е притежавала и изискуемия стаж. Съгласно разпореждане на ТП на НОИ № ********** и е отпусната пенсия, считано от 01.07.2019 г. След прекратяване на посоченото трудово правоотношение при възникнало към момента на прекратяването  право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ищцата е встъпила в ново трудово правоотношение със същия работодател по силата на трудов договор № 225/25.10.2019 г., което е прекратено с посочената  по-горе заповед № 17/17.01.2020 г. на кмета на Община Стара Загора. Тъй като се касае за последващо възникнало трудово правоотношение, то ищцата няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 3840 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат  присъдени разноски в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                      Р  Е  Ш  И : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Д. *** 107, ЕИК *********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, иск за заплащане на сумата 3840 лева,  представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА от А.А.Д. *** да заплати на Община – Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” 107, ЕИК *********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, сумата 200 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: