№ 537
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария И. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Г. М. К. с ЕГН: ********** /чрез адв. Г. Й. от САК/ против Решение 261931 от
18.12.2020 г. по гр.д. 5379/2020 г. по описа на СГС, I-10 състав, в частта, в която е отхвърлен
иска му за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от
25 000 лв. /разликата над уважения от СГС размер от 25 000 лв. до сумата от 50 000 лв./. В
жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на института на съпричиняването
/чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, като се твърди, че не е било доказано безспорно, че е налице принос от
пострадалото лице към процесното произшествие. Счита, че съпричиняване не е имало
изобщо, поради което не следвало присъденото обезщетение за вреди да се намалява с 50%,
а да остане като размер, толкова, колкото е преценено, преди прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а именно – 50 000 лв. В такъв смисъл отправя и искането си до САС в петитума на
жалбата, като претендира разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна – „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като иска атакуваното решение да се потвърди.
САС установи, че с частично атакуваното решение на градския съд, „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД е осъден да заплати на Г. М. К. от гр. София сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ ведно с мораторна
лихва за забава от 19.09.2017 г., като е отхвърлена исковата претенция за разликата над
1
25 000 лв. до 60 000 лв. /съгласно искането на ищеца/. Първоинстанционният съд е
преценил, че искът е основателен за 50 000 лв., но имало съпричиняване от пострадалия,
което е преценил на 50%, за да постанови крайния резултат по делото. Разпоредил се е и с
отговорността за разноски по делото съгласно правилата на чл. 78 ГПК, а на процесуалния
представител на ищеца – адв. Й. е определил и възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК - т.1. Пред настоящата инстанция
не са искани и не са събирани нови доказателства.
САС намира, че обжалваното решение на СГС отговаря на критериите за валидност
и допустимост. Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на
съда намира следното:
Оплакванията на Г.К. в жалбата му, които са свързани само с приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, както и обстоятелството, че първоинстанционното решение се обжалва
частично /в отхвърлителната му част за разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв., както и в
частта, в която е присъдена сумата от 25 000 лв., същото не се обжалва от никой/ карат
настоящият състав на въззивния съд да приеме, че е изправен пред акт на СГС, за което няма
спор между страните, че правилно са разрешени въпросите относно наличието на двете
групи факти, обуславящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу
застрахователя на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение
между ответника „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД /в качеството на застраховател по риск
„Гражданска отговорност на автомобилистите”/ и съответното застраховано лице-
делинквент, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане /противоправно деяние, извършено от делинквента Р. А.
С. – причинено от него ПТП на 17.08.2017 г. в гр. София, което е извършено виновно, като е
налице причинна връзка между деянието и вредите, настъпили за ищеца К..
Ето защо и съобразно нормата на чл. 269 ГПК, САС следва да се произнесе само по
спорния пред въззивния съд въпрос за това дали правилно е приложена материалноправната
разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В тази връзка настоящият състав прецени следното:
Събраните по делото доказателства /писмени, гласни и заключения на вещите лица Й. и
2
Т./ сочат, че механизма на ПТП е следния:
На 17.08.2017 г. в гр. София, на бул. „Филип Аврамов“, на 30 м след кръстовището с ул.
„Полк. В. Стефанов“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
********, управляван от Р. А. С., и пешеходеца Г. М. К., както следва: лек автомобил
„БМВ” се е движел по бул. „Филип Аврамов” в дясната пътна лента с посока от ул. „Полк.
В. Стефанов“ към бул. „Ал. Малинов“ със скорост на движение 37 км/ч. В същото време,
пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за движение на бул. „Филип
Аврамов“, от ляво на дясно за посоката на автомобила. Водачът на автомобила не е намалил
скоростта си и е продължил да се движи в първоначалната му посока. Пострадалия
пешеходец след като е преминал върху двете пътни ленти за насрещното движение на
автомобила, е преминал върху лявата пътна лента за посоката на автомобила и е навлязъл в
дясната, където се е движил автомобила, като автомобилът е ударил пешеходеца с предната
си лява част челно - странично в зоната на ляв фар на автомобила. Двете приети експертизи
по делото дават заключение, че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил –
той е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца,
независимо от начина на движение на пешеходеца - спокоен ход, бърз ход и спокойно
бягане. Двете вещи лица сочат още, че не е имало ограничения във видимостта,
препятстващи възможността на водача да възприеме пресичащия пешеходец – дори и
движещ се в лявата пътна лента автомобил не би могъл да ограничи видимостта в степен, че
да не може да забележи пешеходеца (съгласно отговора на шеста задача на основното
заключение).
И двете заключения от вещи лица-автоексперти, сочат, че причина за настъпване на
произшествието субективните действия на двамата участници – субективните действия на
водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, който не е
задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което е реализирал
закъснение, от което е последвал удара с пешеходеца и субективните действия на
пешеходеца, който се е движил върху платното за движение на място не обозначено за
преминаване на пешеходци. САС приема двете експертизи за обосновани и убедителни и
кредитира заключенията на вещите лица, които взаимно се допълват.
Настоящата инстанция намира, въззивната жалба за неоснователна по следните причини:
Принос на пострадалия към инцидента има и той се изразява в това, че пешеходецът е
предприел пресичане на платното за движение на място, където не е имало функционираща
и обозначена пешеходна пътека, а именно - на около 30 м. от кръстовището след
кръстовището с ул. „Полк. В. Стефанов“, като това се констатира от заключенията на
вещите лица.
Правилата за пресичане на пешеходци са уредени в чл. 113 ЗДвП. Според този текст от
закона, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
3
пешеходните пътеки при спазване на следните правила:а/ преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; б/ да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение; в/ да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; г/
да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В случая, и двете вещи лица-автоексперти, са категорични, че мястото на движение на
пешеходеца не е било обозначено за пресичане на пешеходци /така изр. на л. 30 от делото на
СГС, отговор на десета задача от в.л. Т./. Следвало е въззивника К. да пресече на
обозначено за пресичане от пешеходци място, но той не е сторил това.
Дори и да се приеме, че е налице изключението по чл.113, ал.2 ЗДвП, а именно „…извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в
близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение
и извън определените за това места, като при това спазват правилата по чл. 113, ал.1, т.1, 2 и
4“, то следва да се отбележи, че съгласно заключенията на експертизите се установява, че
пешеходецът е имал възможност да забележи приближаващия автомобил от достатъчно
разстояние, за да не предприема пресичане на платното за движение. Ето защо, след като
ищецът е имал възможност да възприеме приближаващия автомобил от достатъчно
разстояние, то не може да се приеме, че е спазил изискването на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, още
повече, че л.а. „БМВ“ се е движил със скорост, разрешена в населените места, а именно с
около 37 км/ч /така на л. 33, отговор на втора задача от в.л.Т./. Следователно, правилно е
преценено от СГС, че е налице принос от пострадалия. Този принос правилно е преценен на
50%, поради това, че ако не беше реализирано пресичането от К. на необозначеното за това
място, както и ако бе проявил при пресичането, необходимата трезва преценка от
опасността от приближаващата лека кола, то изобщо е нямало да се стигне и до процесното
ПТП.
В обобщение, изводите на двете инстанции съвпадат, поради което в атакуваната част,
решението на СГС ще следва да се потвърди. При този изход в производството, в полза на
застрахователя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер от 100 /сто/ лева.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 261931 от 18.12.2020 г. по гр.д. 5379/2020 г. по описа на
СГС, I-10 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г. М. К. с ЕГН: **********, гр. София на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД с ЕИК: *********, гр. София сумата от 100 (сто)
4
лева юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5