№ 12969
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110173548 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „О З“ АД срещу ЗК „Л И“
АД.
Ищецът твърди, че на 25.01.2019г., около 08.00 ч., в гр. Силистра, водачът на камион
„Мерцедес“, модел „2541 Л Актрос“, с рег. № .... навлязъл в лентата за насрещно движение,
вследствие на движение по заледен участък с несъобразена скорост, вследствие, на което
създава опасност за движещите се по пътя МПС. Поддържа, че за да избегне челен удар
водачът на МПС „Грейт Уолл“, модел „Стрийд 5“, с рег. № .. се отклонил встрани,
вследствие на което бил ударен в дясната част, от което били причинени имуществени вреди
на застрахованото при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ МПС „Грийт Уолл“,
модел „Стрийд 5“, с рег. № ... За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета №
0020-220-0016-2019, по която заплатил сумата от 6925,96 лв. за отстраняване на повредите
по увредения автомобил. Твърди, че водачът на камион „Мерцедес“, модел „2541 Л Актрос“
с рег. № .... бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗК „Л И“ АД. Ищецът поддържа, че на 29.10.2019 г. е изпратил
регресна покана до ответника (в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите), с която претендира сумата от 6940,96 лв.
(от които 6925,96 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни
разноски за определянето му). Признава, че преди образуване на настоящото производство
ответникът е заплатил по процесната щета сума в размер на 3470,48 лв., но останал
незаплтатен остатък в размер на 3470,48 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 3470,48 лв., представляваща непогасен остатък от регресна претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата
от 1057,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 21.12.2021 г.
1
Ответникът ЗК „Л И“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Ответникът оспорва
механизма на настъпване на ПТП. Отрича вината на застрахования при ответника водач на
камион „Мерцедес“, модел „2541 Л Актрос“ с рег. № ..... Намира за недоказано наличието на
причинна връзка между ПТП и вредите, както и вида и степента на уврежданията. Намира
размера на претенцията за завишен. Признава извършеното плащане от страна на ищцовото
дружество. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо
да се установят следните факти: наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие,
причинено от противоправно действие на водача на МПС, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, със срок на валидно застрахователно покритие
към датата на ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили
имуществени вреди в претендирания размер. По иска за мораторна лихва е в тежест на
ищеца да докаже наличието на главно задължение и изпадане на длъжника в забава.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже погасяване на
задълженията си към ищеца.
В настоящия случай с изрично определение на съда са отделени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: наличието към датата на ПТП на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен с ответника относно камион „Мерцедес“, модел „2541 Л Актрос“
с рег. № ....; наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между „О З“ АД и собственика на МПС марка „Грейт
Уолл“, модел „Стрийд 5“, с рег. № ..; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 6925,96 лв. по имуществената застраховка за отстраняване на вредите по
процесното МПС марка „Грейт Уолл“, модел „Стрийд 5“, с рег. № ..; че ответникът е
получил извънсъдебна регресна покана за плащане от ищеца; че преди образуване на
настоящото производство ответникът ЗК „Л И“ АД е заплатил на ищеца ЗАД „О З“ АД сума
в размер на 3470,48 лв. по процесната щета № 0020-220-0016-2019.
Основните спорни въпроси между страните се свеждат до механизма на ПТП, както и до
вида и степента на уврежданията, настъпили в резултат на процесното ПТП, по които съдът
намира следното:
От представения по делото двустранен протокол за ПТП, както и от приетото заключение на
САТЕ (пояснено в допълнително изслушване от 01.11.2022г.) се установява, че на
25.01.2019г., около 08:00 часа, в гр. Силистра, в близост до асфалтовата база, по път с
наклон се движил товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 2541 Л“, с рег. № ....
2
и поради заледен участък на пътното платно водачът губи контрол върху управлението на
МПС и навлиза в лентата за насрещно движение, в която водачът успял да овладее и спре
камиона. В същото време, в срещуположната посока за движение се движи водачът на МПС
„Грейт Уолл“, модел „Стрийд 5“, с рег. № .., който след като възприема спрелия товарен
автомобил, за да избегне удара с него, се отклонява наляво, при което настъпва удар в
задната дясна част на спрелия в насрещното платно за движение товарен автомобил. Според
вещото лице от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е поведението на
водача на товарния автомобил, който като не се е съобразил с пътната обстановка е допуснал
навлизане в насрещното движение. Съдът намира експертизата за обективна, достоверна и
убедителна, поради което кредитира същата изцяло съобразно уточненията, направени при
допълнителното изслушване на в.л.. Изводите на експерта се потвърждават в съществената
си част и от показанията на разпитаните свидетели И. И. и Д. Д. (участници в процесното
ПТП), от които става ясно, че водачът на товарния автомобил е допуснал навлизане в
лентата за насрещно движение, където успял да овладее и спре камиона, но междувременно
в същата лента се движил водачът на процесното МПС марка „Грейт уол“, който след като
забелязал спрелия камион се опитал да го заобиколи, при което поднесъл и се ударил в
спрели товарен автомобил. По отношение на предотвратимостта на удара от водача на МПС
„Грейт Уолл“, вещото лице пояснява, че ПТП е могло да бъде избегнато единствено при
движение със скорост от около 30-35 км/ч. и отстояние от около 200-300м., като във всеки
друг случай сблъсъкът е бил непредотвратим. Единствените данни за подобна скорост и
отстояние се съдържат в показанията на свид. И., но от анализа на същите е видно, че
същият изрично пояснява, че не може да прецени точното разстояние, а посочените от него
200-300 м. са само ориентировъчни. По отношение на скоростта на движение пък сочи само
максималната скорост, с която е бил в състояние да се движи в този момент (предвид
наклона и зимните условия), без да настоява за прецизност на възприятията си. Ето защо,
съдът намира, че посочените числа не следва да се възприемат като обективни данни за
движението на автомобила, а съставляват само субективно усещане на водача. Тези
изявления следва да се съпоставят и с пресъздаваната от двамата свидетели внезапност на
опасността, пред която е бил изправен водачът на МПС марка „Грейт Уолл“, налагаща
извършването на спасителна маневра. Според вещото лице подобна ситуация е
несъвместима с цитираните параметри за скорост и разстояние, тъй като в такъв случай се
извършва маневра заобикаляне на спряло превозно средство, а не спасителна маневра за
избягване на удара.
При това положение следва да се приеме, че с поведението си водачът на товарния
автомобил е станал причина за настъпването на процесното ПТП, застрахован при ответното
дружество. Съгласно заключението щетите по лекия автомобил са причинени в резултат на
настъпилото събитие, а стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 10295,58 лв.
От отделените за безспорни обстоятелства се установява, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 6925,96 лв. Със заплащането на посочената сума,
3
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната претенция следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение, стойността необходима за възстановяване
на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
10295,58 лв., а размерът на обичайните разноски се равнява на 15,00 лв. При това положение
следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в общ размер на
6940,96 лв. (от които 6925,96 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски за определянето му).
От отделените за безспорни между страните обстоятелства е видно, че ответникът е платил
на ищеца преди образуване на делото сумата от 3470,48 лв., поради което следва да се
приеме, че неплатеният остатък се равнява на 3470,48 лв.
При това положение предявеният иск за главница в размер на 3470,48 лв. се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на
претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и иска за мораторна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 21.12.2021 г. в
размер на 1057,62 лв.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва:
188,82 лв. – държавна такса, 250 лв. – разноски за експертиза, 70 лв. – разноски за свидетел
и 700 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, с ЕИК ..... и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„...“ № 51 да заплати на ЗАД „О З“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5 следните суми: 3470,48 ЛЕВА -
непогасен остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно
обезщетение от ЗАД „О З“ АД и ликвидационни разноски за определянето му за вреди на
МПС марка „Грейт Уолл“, модел „Стрийд 5“, с рег. № .., причинени от ПТП, настъпило на
25.01.2019г., около 08.00 ч., в гр. Силистра, в района на асфалтовата база, ведно със
4
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2021г. до
изплащане на вземането, 1057,62 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 21.12.2018 г. до
21.12.2021 г., както и сторените по делото разноски, както следва: 188,82 ЛЕВА – държавна
такса, 250 ЛЕВА – разноски за експертиза, 70 ЛЕВА – разноски за свидетел и 700 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5