Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 130 05.12.2019 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд
четвърти граждански състав
на двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Доротея ЯНКОВА
при секретаря Т.В , като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 339 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,
гр.Пловдив, ул. "Х. Г. Д " № *, вписано в TP с ЕИК ***,
чрез процесуален пълномощник юрисконсулт
П.П. против Х.Н.Г., ЕГН **********,***,
с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр.
чл.415 ал.1 с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във вр.чл. 79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за установяване съществуване на за парично вземане вземането на
кредитора-ищец, за сумата 221.74 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.10.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху същата, считано от **.03.2018 година - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащана, и за
сумата **.63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 02.12.2016 г. - 22.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 478/13.04.2018
година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№245/2018г. по описа на ЕРС.
В исковата си молба ищецът твърди, че "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на
чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото търговско дружество, притежаващо
лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр. Пловдив.
Ищецът сочи, че
съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на
дружеството, www.evn.bg ) са влезли в сила, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. По силата на Раздел II от Общите условия на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди (ОУ), е бил длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът Х.Н.Г. като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. гр.Пловдив, ул. „П" № **,
вх. Г, ап. 7, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34,
ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, а според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна
енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В изпълнение на законоустановените си задължения на
топлопреносно предприятие, ищецът доставил до сградата, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за
имота на ответника топлинна енергия за отопление и топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация на стойност 245,* лв., включваща главница в размер на
221,74 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.10.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.12.2016 г. - 22.03.2018 г., в размер на **,63 лв.
Начинът на формиране на посочените по-горе главница и обезщетение за забавено
плащане, за всеки месец от процесния период, са посочени в препис-извлечение от
сметката на ответника, приложен към исковата молба.
Ищецът твърди, че
начислената на ответника топлинна енергия е била доставена и разпределена в
пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за
неговото прилагане и по-специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ).Твърди, че за събиране на посочените по-горе суми, на **.03.2018
г. ищецът е депозирал пред Районен съд - гр. Пловдив, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.
гр. дело № 4803/2018 г., впоследствие изпратено по подсъдност на Районен съд -
гр. Елхово. Въз основа на депозираното от ищеца заявление е било образувано ч.
гр. дело № 245/18 г. на РС – Елхово, като в
законоустановения срок, ответникът е възразил срещу издадената от РС -
Елхово заповед за изпълнение, и това
обстоятелство породило правния интерес
на ищеца да предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Предвид горното ищецът претендира съдът да признае за
установено по отношение на ответника Х.Н.Г.,
ЕГН **********, че същият му дължи
следните суми за разпределена топлинна енергия: 221,74 лв. - главница,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. -
30.04.2017 г., и **,63 лв. - обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода
02.12.2016 г. - 22.03.2018 г., както и
законна лихва върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (23.03.2018 г.).
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и
направени деловодни разноски в размер на 95.00 лв. в производството по чл. 410
от ГПК, както и деловодни разноски по настоящето производство, включващи
платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100 лв., определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
депозирани по делото писмени молби, чрез
процесуалния си пълномощник е изразил
становище по даване ход на делото в съдебно заседание както и е изразил становище по съществото на
спора. Моли предявения иск да бъде
уважен изцяло.
Ответникът Х.Н.Г., в дадения му едномесечен срок по чл.131,
ал.1 от
ГПК, не се е възползвал от правото си на отговор на исковата молба, поради което същият не е
взел становище по допустимостта и основателността на иска, по обстоятелствата,
на които се основава иска, не е посочил
и представил доказателствата, не е направил възражения.
В първото по делото съдебно заседание ответникът се е явил
лично и е оспорил иска по основание. Твърди да не е ползвал топлинна енергия,
както и излага твърдения които съдът преценя като такива за липса на договорни
отношения между него и ищеца за доставка на топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. **5 ГПК, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от препис -
извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година за която е задължението
в съответствие с чл.154 от ЗЕ размерът на задължението на Х.Н.Г. за
обект на потребление - гр. Пловдив, ул.
„П“ №23, вх. Г, ап.7 е
както следва: главница в общ
размер 221.74 лв. за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017 година, включваща:
топлинна енергия на стойност 7,67 лв. за периода 01.10.31.10.2016г., с падеж за
плащане - 01.12.2016г.
топлинна енергия на стойност 28.79 лв. за периода 01.11.2016г.
– 30.11.2016г. с падеж на плащане - 03.01.2017 г.;
топлинна енергия на стойност 44.18 лв. за периода
01.12.2016г. - 31.12.2016г., с падеж на
плащане - 01.02.2017 г.;
топлинна енергия на стойност 59,36 лв. за периода 01.01.2017г. - 31.01.2017г. с падеж на плащане -
01.03.2017г. ;
топлинна енергия на стойност 44.76 лв. за периода 01.02.2017г. - 28.02.2017г. с падеж на плащане -
03.04.2017г.;
топлинна енергия на стойност 27.31 лв. за периода
01.03.2017г. – 31.03.2017г. с падеж на плащане - 02.05.2017г. ;
топлинна енергия на стойност 4.46 лв. за периода 01.04.2017г. – 06.04.2017г. с падеж
на плащане - 01.06.2017г.;
топлинна енергия на стойност 5,21 лв. за периода
07.04.2017г.- 30.04.2017г., с падеж на плащане - 01.06.2017г.
Дължимата съгласно извлечението лихва върху горните суми,
изчислена за периода 02.12.2016 година до 22.03.2018 година е в размер на **.63 лв.
От представения по делото справка на Служба по вписванията
- Пловдив за периода 01.01.1992 година
до 15.03.2018 година за ответника Х.Н.Г. се установява, че ответникът Г. заедно
с лицето Атанаска Илиева Гълбачева на 10.06.2010 година е придобил по силата на
сделка собствеността върху недвижим имот представляващ самостоятелен обект в
сграда с административен адрес гр.
Пловдив, улица „П“ № **, бл. Е - 44,
вх.Г, ет.1 ап.7 - представляваш изба 6 с площ по документи
62,930 кв.м.
Не са ангажирани доказателства за промяна на това
обстоятелство през процесния период.
По делото е представен протокол за проведено на 12.05.1994
г. общо събрание на етажната
собственост, находяща се в гр. Пловдив ,
ул.“П“ № ** за сключване на договор с дружество „Топлофикация - Север“
ООД за доставка на топлинна
енергия за отопление и БГВ на жилищни сгради.
Представен е и договор от 14.05.1994 година сключен между „Топлофикация - Пловдив север“ ООД в качеството на
доставчик и жилищни сгради находящи се на ул. „П“№ ** – 25 , представлявани от
представителя на домсъвета в качеството на клиент с предмет доставка на топлинна енергия за отопление и
БГВ на жилищни сгради.
Към доказателствата са приети и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в
гр.Пловдив.
„Топлофикация Пловдив” ЕАД
е правоприемник на „Топлофикация Пловдив - Север” ЕАД, а ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД със
седалището и адреса на управление на Република България, гр. Пловдив ул. „Х.. Г. Данов” № *, ЕИК *** е правоприемник на „Топлофикация Пловдив” ЕАД.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, вещото лице, по която инж. Ж.А.Е.
е дало заключение, след извършена проверка на документацията за потреблението
на топлинна енергия на адрес гр.Пловдив, ул. „П" № **, вх.Г, ап.7, за
периода 01.10.2016 г. - 30.04.2017 г., ИТН 1957768 в „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД и при топлинния счетоводител "Нелбо" ЕАД. Видно от заключението процесния имот се
намира в сграда-етажна собственост. Имотът по проект е с отопляемият обем е 145
м3. Абонатната станция, обслужваща етажната собственост, където се намира
жилището на ответника за процесния период е работила само на отопление, не е
имало битово горещо водоснабдяване (БГВ).
За периода 01.10.2016 г. - 30.04.2017 г. топлинен
счетоводител за сградата-етажна собственост е "Нелбо" ЕАД. Фирмата,
извършваща дялово разпределение за процесния имот "Нелбо" ЕАД, е
регистрирана в публичен регистър съгласно чл. 139а. от Закона за енергетиката,
разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на
дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички
нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между
отделните потребители в сградата-етажна собственост.
Топлинният счетоводител съобразно заключението на вещото
лице е отчитал ежемесечно разпределителите на радиаторите в отделните имоти. За
процесния период имота е бил
топлоснабден, радиаторите са били отсъеднинени, като е функционирала
само щранг-лира. За конкретния имот не са налице данни за неосигурен достъп.
През процесния период
в имота е ползвана топлинна енергия за отопление само от щранг-лира и за
сградна инсталация. В имота не е имало монтирани средства за дялово
разпределение. Вещото лице, дава заключение, че за начислените суми не се
изисква отчет в имота. Отдадената топлина от щранг-лира е на базата на
инсталираната мощност и не се измерва с индивидуални разпределители. При
отчитането отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер в
абонатната станция е било намалено с технологични разходи за сметка на „ЕВН
България Топлофикация" ЕАД и останалото количество топлинна енергия е било
разпределяно между потребителите, присъединени към процесната абонатна станция.
Сградната инсталация се определя по изчислителен път съгласно Методиката за
дялово разпределение и се разпределя на базата на отопляемия обем на жилището
само през отоплителните месеци, независимо дали се ползва топлинна енергия от
радиатори.
В заключението се сочи, че цената на топлинната енергия е определена
с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, като стойността на
дължимите суми е определена по тези цени. Сумите за топлинна енергия за имота
на ответника са били начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката.
Размерът на дължимите суми за топлинна енергия, потребена
през процесния период за процесния имот по пера е следната: сума за отопление
от щранг-лира - 116,96 лв.; сума за сградна инсталация - 100,70 лв.; и такса измерване и обслужване -
4,08 лв.
Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, която въз
основа на събраните по делото доказателства, след справка в счетоводството на
ищцовото дружество и въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза
е дала заключение, че размерът на задължението
за доставена топлинна енергия на ответника за процесния период
01.10.2016г.- 30.04.2017 г. е в
размер на 221.74 лв., като същото за
процесния период включва: топлинна енергия на щранг - лира – 116,96
лв., топлинна енергия за сградна инсталация – 100.70 лв. и такса измерване и
обслужване - 4,08 лв.
Лихвата за забава върху главницата е изчислена от вещото
лице за всеки отчетен периода до 22.03.2018 година в размер на общо
**.72.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и обосновани.
СЪДЪТ като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен в
едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по
заповедното производство „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, гр. Пловдив, че
ответника Х.Н.Г. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Видно от представеното по делото ч.гр.дело № 245/2018г. по
описа на РС – Елхово, се установява, че по същото въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение от страна на ищеца в настоящото производство в полза на последния е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 478 от 13.04.2018 година. С последната съдът е
разпоредил на длъжника - ответник в настоящото производство Х.Н.Г., ЕГН **********,***
да заплати на кредитора - ищеца в настоящото производство "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, с
ЕИК ***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт П.П. следните суми : сумата от 221.74 лева, представляваща главница
/стойността на доставена на потребителя топлинна енергия за периода
01.10.2016г. до 30.04.2017 година/;
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 02.12.2016г. до 22.03.2018г. в размер на **.63 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
в съда /пред РС-Пловдив/ - **.03.2018г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в общ размер на 95.00 лева, включващи сумата от 25.00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно
производство и сумата от 70.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК вр.с чл.*
от ЗПП вр.с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От приетото писмено доказателство - справка от СВ се установява, че Х.Н.Г. е съсобственик на имот, находящ се на
адрес: гр. Пловдив, ул. „П № **, ет.1
ап.7.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия влизат в сила в
тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от клиентите. По силата на Раздел II от Общите условия на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД, за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от КЕВР, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, е длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
Следователно съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си на носител на вещно право на собственост
по отношение на горецитирания топлоснабден имот, Х.Н.Г. е клиент за топлинна
енергия на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив и съгласно
чл. 34, ал. 1 от Общите условия е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми
за доставената му топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят.
Между страните са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, за процесния период абонатната
станция е работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът на
ответника, като на последния за процесния период е начислявана топлинна енергия
за отопление, отдадена от щранг- лирите в имота, както и е разпределяна
дължимата топлинна енергия за "сградна инсталация" пропорционално на
отопляем обем на имота по проект.
Неоснователни са доводите, че ответникът няма качеството на
потребител на топлинна енергия и съответно между него и ищцовото дружество не е
налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи
заплащане на топлинна енергия, тъй като от една страна, по делото не е спорно,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, както и че ищецът има
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 ЗЕ и
притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, а от друга
страна по делото е установено, че сградата- етажна собственост, в която се
намира процесният недвижим имот е присъединена към топлопреносната мрежа и
съответно процесното жилище е топлофицирано. Наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникнало при условията на влезли в сила
публикувани публично известни Общи условия и при качеството на потребител на
ответника по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, както и обстоятелството, че за процесния
период до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, отдадена чрез
отоплително тяло "щранг-лира", обуславя дължимостта на насрещната
престация на основание чл.31 от Общите условия
за заплащане цената на доставената услуга. Съгласно заключението на
вещото лице липсва техническа възможност
на щранг - лирите да се поставят
индивидуални разпределители.
Изводът, че щранг-лирата е отоплително тяло, което не е част
от сградната инсталация, се обосновава и от разпоредбите на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Исковата претенция е за заплащане на
топлинна енергия, като от събраните по делото доказателства се установи, че е
начислена топлинна енергия на ответника за отопление, отдадена от находящата се
в имота му щранг- лира (за други отоплителни тела не е начислявано), както и за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, което е в съответствие с
разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ, като съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение.
Съответно и в предвиденото в
чл.33 ал. 1 от Общите условия
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от два
компонента - сума формирана от цени на
потребена топлинна енергия и сума формирана от цената за услугата дялово
разпределение. От заключението на в.л. по СТЕ се установява, че дяловото
разпределение на количеството топлинна енергия по компонент отопление и сградна
инсталация е извършено коректно съобразно изискванията на Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост .
Конкретното количеството топлинна енергия, отдадена от
щранг- лири и от сградна инсталация, технически не може да бъде установено
посредством монтиран индивидуален разпределител, поради което е нормативно
предвидена методика и формули за тяхното начисляване, т.е. в тази хипотеза
дяловото разпределение се осъществява служебно по нормативно установена
методика за изчисляване. Количествата топлинна енергия за отопление от щранг-
лирата, находяща се в имота на ответника, и за сградна инсталация са начислени
съобразно нормативно заложените методика и формули за изчисление.
Въз основа на изслушаните и приети в хода на производството
съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи, съдът приема, че
разпределението на начислената на ответника топлинна енергия е извършено
съгласно нормативно установените правила и методика.
По делото, от
заключението на в. л. К., се установи, че за процесния период 01.10.2016г. до
30.04.2017г. е дължима сумата от общо 221,74 лв., от които стойност на топлинна
енергия от щранг- лира 116,96 лв., стойност на топлинна енергия за сградна
инсталация 100.70 лв. и такса измерване и обслужване - 4,08 лв. Или дължимата за топлинна енергия
сума е в размер на 217.29 лв.
Претенцията на ищеца както в заповедното така и в исковото
производство е за заплащане на стойността на топлинна енергия доставена до
обекта на потребеление на ответника в
процесния период на стойност 221.74 лв.
Нито в заповедното, нито в исковото производство ищецът е
заявявал претенция за заплащане на стойността на такса за измерване и
обслужване.
Предвид горното исковата претенция за заплащане на топлинна
енергия за периода 01.10.2016г. - до
30.04.2017 година следва да бъде уважена до сумата 217.39 лв., като за разликата до 221,47 лв., т.е. за сумата 4,08 лв. / представляваща такса
измерване и обслужване/ същата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед допуснатата
забава и паричния характер на задължението ответникът дължи и законна лихва върху сумата 217,39
лв., считано от **.03.2018 година –
датата на подаване на заявлението в
съда /пред РС – Пловдив/.
По акцесорната претенция:
съгласно чл.34 от Общите условия -
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30 дневен
срок след изтичане на периода за който
се отнасят, а съгл. чл.35 при неизпълнение в срок на задълженията по чл.34,
ал.1 купувачите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия.
От заключението по назначената съдебно - счетоводна експертиза е видно, че лихвата за
забава върху задълженията за всеки един от отчетните периоди - от 01.10.2016г. до 30.04.2017г.
е в размер на **,72 лв. като
същата е начислена от 02.12.2016 г. /датата на която ответникът е изпаднал в
забава по отношение задължението за отчетен период м. октомври 2016 година/ до
22.03.2018 година - датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК в РС – Пловдив.
В заключението правилно са определени крайните падежни дати.
Задължението за отчетен период м. октомври 2016 година е падежирало на 01.12.2016
година, за отчетен период м. ноември 2016 година - на 03.01.2017 г., за отчетен период
м.декември 2016 година - на
01.02.2017г., за отчетен период м.
януари 2017 година - на 01.03.2017г. ,
за отчетен период м.февруари 2017г. – на 03.04.2017г. за м. март 2017г. на
02.05.2017г., за периода 01-06.04.2017г. на 01.06.2017г. и за периода 07 –
30.04.2017 годна - на 01.06.2017г.
Ответникът е изпаднал
в забава след изтичане на
крайната падежна дата за всеки отчетен период. Считано от следващия ден на
крайната падежна дата за всеки отчетен период на основание чл.86 от ЗЗД във вр.
чл.35 от Общите условия ответникът дължи заплащане на лихва за забава.
Тъй като при изчисляване на законната лихва вещото лице е
включило в отчетните периоди - 01.11.2016г.
– 06.04.2017г. в сумата, върху която е начислена законната лихва и такса
за измерване и обслужване към главницата върху, съдът изчисли същата за
отчетния период 01.11.2016г. –
06.04.2017г. върху сумите дължими като стойност на доставена топлинна енергия с
ел. калкулатор на НАП публикуван на електронната странница на НАП. Дължимата
лихва изчислена от съда върху падежиралото задължение на ответника за
отчетен период м. ноември 2017 г. е 3,46 лв., за отчетен
период м. декември 2016г. - 5.00 лв., за отметен период м.януари 2017 г. – 6.29 лв., за
отчетен период м. февруари 2017г. - 4.32
лв., за отметен период м. март 2017г. - 2.40 лв., за отчетен период 01,04. – 06.04.2017г. - 0.31 лв., или общо дължимата лихва за горните
отчетни периоди и тази определена в заключението върху падежиралите главници за
отчетните период - месеците октомври
2016г. и периода 07.04. – 30.04.2017г. изчислена за периода от изпадане на длъжника в забава - 02.12.2016г.
до **.03.2018 - датата на
депозиране на заявлението в съда /пред РС – Пловдив/ е в размер на **.23 лв.
Предвид горното акзесорния иск се явява основателен и
доказан за сумата **.23 лв., а за разликата от **.23 лв. до претендирания размер **,63 лв. претенцията
се явява неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД е направил разноски в размер на 95 лева от
които 25,00 лева за държавна такса и 70,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в
заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. С исковата молба
се претендира сума в общ размер 245,*
лв. исковете са основателно до сумата от общо 240,62 лв. Предвид частичното
уважаване на исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 във вр. ал.8 от ГПК сторените в
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Или за направени разноски в заповедното производство на същият следва да се
присъди сумата 93.16 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещи лица.
Претендира се на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 от НЗПП и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума - 100.00 лв. Предвид на това, че ищецът е представляван в производството от процесуален
пълномощник, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лв. Ищецът е внесъл
държавна такса за производството в размер на 75.00 лв., при дължима 25,00
лв., поради което разликата между тези две суми подлежи на връщане. Направените от ищеца разноски за възнаграждение на вещи лица са в размер на 500 лв. Или общо
направените в исковото производство разноски от ищеца възлизат на сумата
625,00лв. С оглед частичното уважаване
на предявените искове в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 във вр. ал.8 от ГПК следва да се присъдят сторените в исковото производство разноски,
съразмерно на уважената част на исковете,
а именно сумата 612,90 лв.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Н.Г., ЕГН **********,***,
че същият дължи на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, гр.Пловдив, ул. "Х. Г. Данов" № *,
вписано в TP с ЕИК ***, чрез процесуален пълномощник юрисконсулт П.П. на
основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 и вр.чл.124 ал.1 от ГПК във вр.
чл.79 от ЗЗД и вр. чл.86 от ЗЗД следните суми: сумата 217.39 лева (двеста и седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена на потребителя топлинна енергия за
периода 01.10.2016г. до 30.04.2017 година и сумата **.23 лева (двадесет и три лева и
двадесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 02.12.2016г. до 22.03.2018г /включително/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда /пред РС – Пловдив/ - **.03.2018 година до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
478/13.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. д. № 245/2018 г. по описа на РС – Елхово, до окончателното й
издължаване.
ОТХВЪРЛЯ предявените
по чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 и вр.чл.124 ал.1 от ГПК искове в
останалата им част - за разликата над 217,39 лева до претендирания размер
221,74 лева по иска за главница,
представляваща стойността на
доставена на потребителя топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до
30.04.2017 година и разликата над **,23 лева до претендирания резмер **,63
лева, по иска за обезщетение за забавено плащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Х.Н.Г., ЕГН **********,*** да заплати
на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, гр.Пловдив, ул. "Х. Г. Данов" № *, вписано в TP с ЕИК ***,
чрез процесуален пълномощник юрисконсулт
П.П., сумата от 93,16 лева (деветдесет и
три лева и шестнадесет стотинки) разноски направени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 245/2018 г. по описа на РС - Елхово.
ОСЪЖДА Х.Н.Г., ЕГН **********,*** да заплати
на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, гр.Пловдив, ул. "Х. Г. Данов" № *, вписано в TP с ЕИК ***,
чрез процесуален пълномощник юрисконсулт
П.П., сумата от 612.90 лева
(шестстотин и дванадесет лева и
деветдесет стотинки) разноски направените в хода на настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото.
Препис от решението да се изпрати за
прилагане по ч.гр. д. № 245/2018 г. по описа на РС- Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :