Решение по дело №1943/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 647
Дата: 10 юли 2024 г.
Съдия: Петя Венциславова Петрова - Светиева
Дело: 20242230101943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Сливен, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. П.а - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело №
20242230101943 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът дължи на ищеца
сумата 425,45 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за текущата календарна година, както и законна лихва върху
сумата от 425,45 лева от 23.01.2024 година до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор,
съгласно който се признава факта на дължимостта на сума в размер на 425,45
лева и се представя платежно нареждане от 30.04.2024 година, с което на
ищеца е преведена сума в размер на 425,25 лева, представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск. Липсващите 20 стотинки са преведени
на 07.05.2024 година заедно с преведената законна лихва, касаеща периода от
23.01.2024 година до 30.04.2024 година, възлизаща в размер на 16.14 лева,
която сума с платежно нареждане от 07.05.2024 година е преведена сума
10,64 лева и на 08.05.2024 година е преведена сума 5,70 лева.
В съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от
пълномощник. Признава се извършеното в хода на процеса плащане,
1
покриващо претендираната главница и лихва. Претендират се разноски, като в
пледоарията по същество се излагат съображения за дължимостта им.
В заседанието по същество ответната страна не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно факта, че ищецът И. Д. е работил по трудово
правоотношение в „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с ЕК:
*********, гр. Сливен, кв. ***, представлявано от Н. И. И.а до 22.01.2024
година, когато трудовият му договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от
КТ със Заповед № 001. В заповед № 001/22.01.2024 година е посочено, че
следва да му бъде изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 425,45
лева.
Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ не било изплатено преди
завеждането на делото, станало на 23.04.2024 година.
По време на настоящия съдебен процес с три превода, извършени с
платежно нареждане от 30.04.2024 година, с платежно нареждане от
07.05.2024 година и с платежно нареждане от 08.05.2024 година са погасени
задълженията на ответника към ищеца за главница и лихви, изтекли до датата
на плащането на главницата в общ размер на 441,59 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа, съдът направи следните
правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ е допустим. Разгледан по същество следва да се
отхвърли като неоснователен, поради извършено плащане в хода на процеса, с
което претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск като главница и следващата се законна лихва за забава,
изтекла до датата на плащането е удовлетворена изцяло. В случая е
основателно искането на ищцовата страна за присъждане на разноските, тъй
като с поведението си ответникът е станал причина за завеждането на делото
и признанието му на иска за главницата не го освобождава от отговорността
да възстанови разноските, които ищецът е направил за адвокатско
възнаграждение. По тези съображения съдът приема, че на ищеца следва да се
2
присъдят претендираните разноски в пълния размер от 400,00 лева.
По правилата на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 50 лева.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от И. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. *** ПРОТИВ „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с
ЕИК: *********, гр. ***, представлявано от Н. И. И.а искова претенция за
заплащане на сумата 425,45 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както и законната лихва върху главницата, изтекла до
датата на плащане като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с ЕИК:
*********, гр. ***, представлявано от Н. И. И.а ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Д. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, сумата 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с ЕИК:
*********, гр. ***, представлявано от Н. И. И.а ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса в размер на 50
/петдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3