Р Е Ш Е
Н И Е
№ 335
град Велико Търново, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 139/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба от ЕТ „И.Н. – НЕШ – И“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Ракитин“ № 7, представлявано от И.Н., против
Решение № РД-16-1051 от 11.09.2018 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ при Министерство на икономиката и ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 г. Според
жалбоподателя отказът за верификация е постановен в нарушение на материалния
закон. Счита, че е
нарушено правилото за материалната компетентност при издаването на акта, като
Главният директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ не е имал
право да постанови обжалваното решение и да наложи финансови корекции по реда
на ЗУСЕСИФ. Твърди, че изводите на административния орган са неверни и не
отговарят на фактическата обстановка, както и на нормативните изисквания. Сочи,
че на основание обявената прогнозна стойност на поръчката под 10 000 лв.
проведената процедура не попада под нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ.
Изтъква също така, че чл. 2, ал. 7 от ПМС 160/01 юли 2016 г. е отменен от
22.08.2017 г., и че Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ не предвижда
налагане на финансова корекция за този вид нарушение. Излага доводи, че
административният орган не е възприел депозираните писмени обяснения, в които
подробно била обоснована допусната техническа грешка, както и допълнително
представените документи, установяващи наличието на две подадени оферти. По тези
съображения, поддържани от процесуалния му представител в съдебно заседание
моли оспореното решение да бъде отменено като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата, Главен директор на Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност“ при Министерство на икономиката –
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г. /наричан
по-нататък за краткост само ръководител на УО/, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна по съображения, развити в
писмени бележки. Излага доводи, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазена
процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби, като по същество са
повторени мотивите на решението. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между Министерство на
икономиката и жалбоподателя е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ №
BG16RFOP002-3.001-0736-C01/18.08.2017
г. за
изпълнението на проект „Повишаване на енергийната ефективност в ЕТ „И.Н. – НЕШ
– И“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.,
като максималният размер на предоставената БФП е 357 049,50 лв. от общата
стойност на проекта от 500 585 лв.
В изпълнение на договора
ЕТ „И.Н. – НЕШ-И“ е провел процедура за избор на доставчик на сертификационни
услуги, която не попада в обхвата на ЗОП и Глава четвърта от ЗУСЕСИФ с оглед
качеството на бенефициера /наричан бенефициент в националното законодателство/
и прогнозната стойност на поръчката. На 20.02.2018 г. е подадена оферта от „Сертификейшън
Интернешънъл България“ ООД с предложена цена 9 950 лв., а на 21.02.2018 г. е
подадена оферта от Лойдс Регистър Емеа Клон с предложена цена от 10 000 лв.
Съгласно Протокол от дейността на оценителната комисия за разглеждане, оценка и
класиране на получените оферти от 20.02.2018 г., „Сертификейшън Интернешънъл
България“ ООД е класирано на първо място с предложена цена от 9 950 лв.
Вследствие на изложеното, между ЕТ „И.Н. – НЕШ – И“ и „Сертификейшън
Интернешънъл България“ ООД е сключен Договор за извършване на сертификационни
услуги № 554/20.02.2018 г., на стойност 9 950 лева без ДДС.
Във връзка с подаден от
жалбоподателя финален технически отчет от 29.06.2018 г. до ЕТ „И.Н. – НЕШ – И“
с изх. № 26-И-119/31.07.2018 г. е изпратено искане за пояснения и допълнителни
документи, изброени в 10 точки. В т. 8 от искането е посочено, че съгласно
хронологията на представените документи бенефициерът не е направил избор на
изпълнител на базата на две съпоставими оферти, а е сключил договор въз основа
на една оферта, подадена от „Сертификейшън Интернешънъл България“ ООД, във
връзка с което на основание чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е дадена възможност да
представи възражение в двуседмичен срок. В отговор ЕТ „И.Н. – НЕШ – И“ е представил
възражение от 02.08.2018 г., в което се сочи, че бенефициерът е допуснал
техническа грешка в изписването на датата на протокола на направения избор
между двете конкурентни оферти. Към възражението е приложен нов протокол от
дейността на оценителната комисия за разглеждане, оценка и класиране на
получените оферти, с дата на изготвяне – 21.02.2018 г. и с идентично съдържание на предходния.
В резултат на изложеното е
издаден и обжалваният административен акт – Решение № РД-16-1051/11.09.2018 г., издадено от Главен директор на Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ при Министерство на
икономиката и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., с което на жалбоподателя е
отказано изцяло верифициране на разходите по договор № 554/20.02.2018 г. с
изпълнител „Сертификейшън Интернешънъл България“ ООД в общ размер на 9950 лева,
поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. В
мотивите на решението е описана фактическата обстановка и е прието, че
бенефициерът не е направил избор на изпълнител на базата на две съпоставими оферти,
а е сключил договор въз основа на една оферта, подадена от „Сертификейшън
Интернешънъл България“ ООД. В решението са отхвърлени възраженията на
жалбоподателя за допусната техническа грешка, тъй като договорът бил сключен на
20.02.2018 г., т.е. преди получаването на втората оферта от Лойдс Регистър Емеа
Клон. Изложеното е квалифицирано като нарушение на чл. 1, т.1.1 от „Общи
условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 договори за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ“, т. 3.8.1, изр. второ от административния договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и Глава ІІІ, т. 5 от Ръководството
за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.
Недоволен от решението,
бенефициерът го е оспорил с жалба, подадена директно пред Административен съд
София град на 25.09.2018 г., откъдето делото е препратено на Административен
съд Велико Търново
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима. С
оспорения акт се отказва верификация на извършени разходи по предявено от
бенефициента искане за окончателно плащане. Съгласно ЗУСЕСИФ и константната
съдебна практика тези правоотношения се характеризират с елементи на власт и
подчинение, между разпореждащия се в обществен интерес с публичен
финансов ресурс държавен орган, комуто са възложени управленски и контролни
функции по разходването на европейски средства и получателя на
помощта. Следователно липсата на изрична уредба за обжалваемост на тези
актове, с които се отказва верификация на суми не е пречка да се приеме, че
същите са индивидуални административни актове и като такива подлежат на съдебен
контрол по силата на чл.120 от Конституцията на Република България. По
преписката липсва доказателство, което да установява на коя дата е съобщено
процесното решение на ЕТ „И.Н. – НЕШ – И“, но с оглед датата на издаването му и
датата на подаване на жалбата се налага извода, че жалбата е подадена в
законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган е ръководител на управляващия орган, или оправомощено от него лице. С чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката (изм. и доп. ДВ, бр. 36 от 2016 г.) е предвидено, че Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за програмен период 2014 – 2020 г., а със заповеди № РД-16-1002/29.08.2018 и заповед № РД-16-1027/04.09.2018 г. министърът на икономиката е оправомощил главния директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ да изпълнява функциите на ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. с всички произтичащи от това права, задължения и отговорности. Следователно процесното решение е издадено от компетентен орган. Същото е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването на акта /доколко същите са коректно посочени е въпрос по съществото на спора/. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗУСЕСИФ и АПК, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост.
Относно приложението на
материалния закон:
Отказът за верифициране на
разходи в случая е мотивиран от фактическа страна с това, че при избор на
доставчик на сертификационни услуги жалбоподателят не е избрал изпълнителя на
базата на две съпоставими оферти, а е сключил договора със „Сертификейшън
Интернешънъл България“ ООД въз основа единствено на офертата, подадена от това
дружество. Съдът намира, че този извод е обоснован и подкрепен от събраните по
делото доказателства. От същите е видно, а и не се оспорва от жалбоподателя, че
офертата на „Сертификейшън Интернешънъл България“ ООД е от 20.02.2018 г., а
тази на Лойдс Регистър Емеа Клон е от 21.02.2018 г. Не се спори също така, че
според съдържанието му договорът за сертификационни услуги между ЕТ „И.Н. – НЕШ
– И“ и „Сертификейшън Интернешънъл България“ ООД е сключен на 20.02.2018 г. При
това положение е очевидно, че договорът с изпълнителя на сертификационни услуги
е сключен преди изготвянето на офертата от Лойдс Регистър Емеа Клон. В тази
връзка е изцяло неотносимо възражението на жалбоподателя, че бил допуснал
техническа грешка, впоследствие отстранена, в датата на изготвяне на протокола
от работата на оценителната комисия. Действително, още от първоначално представения
протокол от 20.02.2018 г. е видно, че тази дата е недостоверна, доколкото в
него се обсъждат документи с по-късна дата /офертата от Лойдс Регистър Емеа
Клон от 21.02.2018 г./, при което съдът приема за основателно твърдението на
жалбоподателя, че протоколът в действителност е бил съставен на 21.02.2018 г.
Това обаче по никакъв начин не елиминира факта, че договорът със „Сертификейшън
Интернешънъл България“ ООД е сключен още на 20.02.2018 г., преди втората оферта
на Лойдс Регистър Емеа Клон. Предвид това съдът намира за доказано от
фактическа страна, че вмененото нарушение – сключен договор с изпълнител без да
са събрани поне две оферти, е извършено.
Правилно е приложен и
материалния закон. Вярно е, че прогнозната стойност от 10 000 лв. на поръчката
за избор на сертифициращ орган и качеството на бенефициера не изискват
провеждането на процедура по ЗОП или такава по реда на Глава четвърта от
ЗУСЕСИФ, но това обаче не означава, че разпоредбите на закона не намират
приложение по отношение на такива разходи, респ. че тези средства могат да
бъдат разходвани безконтролно. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ този
закон определя правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и
за извършване на плащанията и на финансовите корекции, а съгласно чл. 2, ал. 1
от ЗУСЕСИФ средствата от ЕСИФ се управляват на основа на законността, доброто
финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната
ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел
намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на
публичност и прозрачност. Според чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на
управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за
всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за
кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Утвърденият документ
представлява общ административен акт, който е задължителен за кандидатите и
бенефициерите. Тази постановка е изведена и в т.3.8.1, изр. второ от сключения
ДБФП, според което „Всички указания, давани от УО във връзка с изпълнението на
административните договори за безвъзмездна финансова помощ, са задължителни за
бенефициентите“.
Установява се, че към момента на провеждането на процедурата по
избор на изпълнител от жалбоподателя и сключването на договора със
„Сертификейшън Интернешънъл България“ ООД е налице утвърдено от ръководителя на УО Ръководство за изпълнение на договори за
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020, като същото е било актуализирано последно със
Заповед РД-16-199/20.02.2018 г. на министъра на икономиката. Както в
актуализираното Ръководство, така и в предхождащия го вариант е предвидено в
Глава III, т. 5, че „в случаите описани в т. 2 „Видове процедури за
определяне на изпълнител“, в които провеждането на процедура за избор на
изпълнител чрез „Публична покана“ не е задължително, бенефициентите следва към
първичните платежни документи да приложат поне 2 (две) съпоставими оферти,
каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици
или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/
функционалност/описание, които не противоречат на заложените в административния
договор за безвъзмездна финансова помощ. Бенефициентите/кандидатите за БФП
прилагат и обосновка в свободен текст за направения избор на база на събраните
оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници“. Очевидно е, че
тези документи следва да бъдат събрани преди сключването на договора със
съответния изпълнител. В случая, както се посочи, безспорно се установява, че
жалбоподателят е сключил договора със „Сертификейшън Интернешънъл България“ ООД на 20.02.2018 г., преди
получаването на офертата от Лойдс
Регистър Емеа Клон на 21.02.2018 г., а и изготвянето на протокола за избор на
изпълнител от същата дата, макар че това не е посочено като основание в
оспореното решение. Предвид изложеното, установява се соченото от УО нарушение
на Глава III, т. 5 от Ръководството за изпълнение на договори за безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020. Това от своя страна правилно е квалифицирано от УО като нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, според която за да се считат за допустими,
разходите следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство.
Безпредметни са оплакванията в жалбата за липсата на нарушения на чл. 2, ал. 7 /отм./ от ПМС 160/2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ и на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. И двата нормативни акта са неотносими към разглеждания казус – първият, защото не е налице основание за провеждане на процедура за избор с публична покана, а вторият, защото в случая се касае за отказ за верифициране на разходи, а не за производство по налагане на финансова корекция, и съответно УО не се е позовавал на тях в своето решение.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане от ответника е налице основание за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на икономиката.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение чл. 78, ал. 8 от ГПК /така Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5/2009 г./. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
случая делото е с определен материален интерес, поради което приложение следва
да намери чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от наредбата за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав счита, че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „И.Н. – НЕШ – И“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, ул. „Ракитин“ № 7, представлявано от И.Н., против
Решение № РД-16-1051 от 11.09.2018 г.,
издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ при Министерство на икономиката и ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 г. ОСЪЖДА ЕТ „И.Н. – НЕШ – И“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Ракитин“ № 7, представлявано от И.Н. да заплати
на Министерство на икономиката гр.
София сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: