Определение по дело №836/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2530
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20237180700836
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  2530/27.10.2023г.

 

гр. Пловдив,  27.10. 2023 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело 836 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:                                                           

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С.Ф.Х., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № ЗРИ-159/06.03.2023 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която спрямо неизвестен извършител е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ: „Двуетажна масивна сграда“, административно определена под №1, построена в имот общинска собственост ПИ 56784.554.545 по КККР на гр.Пловдив, в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, с адрес: гр.Пловдив, ул.“Клисура“, с приблизителна площ 50 кв.м.

По делото бе приета неоспорена от страните съдебна експертиза. Вещото лице констатира, че С.Ф.Х. търси съдебна защита срещу посочения акт на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, който намира насочен към собствената и двуетажна масивна сграда, която се установява в непосредствена близост до наредената за премахване. Експертът крепи изводите си върху наличната скица към Констативен акт № 122/23.04.2021г., която обозначава незаконното строителство спрямо границите на съседните имоти. В случая незаконната сграда, предмет на заповедта, е изпълнена в границите на общинска улица, поради което идентифицирането и със способите на кадастралната карата е невъзможно. Вещото лице изрично отбелязва, че по данните от констативния акт и съдържанието на заповедта строежът, нареден за премахване не е индивидуализиран еднозначно, така че на място да не възникнат съмнения, кой точно обект следва да бъде премахнат. В откритото съдебно заседание на 27.09.2023г., при предявен снимков материал от експертизата жалбоподателя потвърждава, че претенцията му е за къщата отдясно с бяла тераса, която се явява съседна на друга двуетажна масивна сграда – отляво с жълта тераса. При тези данни експертът констатира, че къщата на жалбоподателя се явява съседна на отразената в окомерната скица към Констативен акт № 122/23.04.2021г. Въпреки това отбелязва, че по делото на л. 21 към административната преписка е представен снимков материал, който визуализира къщата на жалбоподателя.

При тази фактическа обстановка, за да обоснове правния си интерес от оспорване на заповедта, жалбоподателят поддържа, че издаденият акт му е бил съобщен, чрез залепване на неговия имот.

По смисъла на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право. Пряк интерес ще е налице, когато със самата отмяна ще се отстрани настъпила или настъпваща щета от административния акт, респ. отмяната ще доведе до непосредствено удовлетворяване на лицето.

В горния аспект съдът съобрази, че обжалваната в настоящото производство заповед няма конкретен адресат, поради което разгласяването й на мястото на незаконния строеж или в непосредствена близост до него, не следва да се счита за съобщение до конкретно лице. Видно от констативен протокол от 09.03.2023г. административният акт е разлепен на посоченото в него място, което каза се без придружаващата Констативен акт № 122/23.04.2021г. скица не може да бъде еднозначно установено. Подобно действие, съпроводено с представения към преписката снимков материал, без  съмнение създава заблуда за собственика на заснетия имота, но това само по себе си не обосновава правния му интерес от търсената съдебна защита, след като в последствие  се установява, че собственият му строеж не е предмет на заповедта. След като волята на органа се окончава в това да бъде премахнат строеж, към който Х. няма претенции, то се явява отпаднал и абсолютната положителна процесуална предпоставка за развитие на производството.  При това положение с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.

Предвид спецификите на казуса съдът намира, че е справедливо претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски да бъде уважена. В случая от доказателствата по делото се установява, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване на производството. Това в каузална връзка е довело до извършване на съдебни разноски от жалбоподателя, включително за съдебна експертиза, едва след приемането на която се установява и действителната воля на органа. Така развилата се фактическа обстановка и обстоятелството, че актът е насочен към неизвестен извършител, но визуално погрешно обвързан с имот, чиито собственик е известен, създава ситуация сходна на оттеглянето му спрямо ненадлежна страна в административното производство. При това положение съдът намира за приложима по аналогия хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК като компенсирането на неоснователно въвлечената в съдебен спор страна се явява съответно на целта на закона. Понесените от оспорващия съдебни разноски се доказват в размер на 2460 лева, от които 1750 лева за адвокатска защита, 10 лева за държавна такса и 700 лева за възнаграждение на вещо лице.

Ето защо, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Ф.Х., адрес: ***, срещу заповед № ЗРИ-159/06.03.2023 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която спрямо неизвестен извършител е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ: „Двуетажна масивна сграда“, административно определена под №1, построена в имот общинска собственост ПИ 56784.554.545 по КККР на гр.Пловдив, в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, с адрес: гр.Пловдив, ул.“Клисура“, с приблизителна площ 50 кв.м.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 836 по описа за 2023г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив, да заплати на С.Ф.Х., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2460 /две хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, представляващи съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: