№ 12139
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110159255 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*******”
ЕАД искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за
които по ч.гр.д.№ 16162/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, а именно: против А. А. И.: за 250,14 BGN (двеста и петдесет лева
и 14 стотинки), претендирани като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК *************
за периода 01.05.2019-30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
29.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 36,64 BGN (тридесет и шест лева и 64
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
20,15 BGN (двадесет лева и 15 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 29.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.03.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 3,68 BGN (три лева и 68 стотинки),
Против Р. С. А.: 250,15 BGN (двеста и петдесет лева и 15 стотинки),
претендирани като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ************* за периода
01.05.2019-30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до
14.03.2023 г. в размер на 36,63 BGN (тридесет и шест лева и 63 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 20,15 BGN
(двадесет лева и 15 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
29.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
1
31.03.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 3,67 BGN (три лева и 67 стотинки).
Твърди се, че ответниците са отговорни за задълженията по
топлоснабдяване на посочения имот като вещно ползватели на имота през
процесния период.
От страна на ответниците е упражнено правото на отговор. Възразяват,
че титуляр на партидата е трето за спора лице – С. А., който е починал 2022 г.
Оспорват да са наследници на лицето, оспорват да ползват имота; възражение
за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач на „*******“ ООД /с предходно
фирмено наименование „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“/, конституиран на страната
на ищеца, се представят подписани за клиент Главни отчети.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
По повод топлоснабдяването на имоти за нестопански нужди,
облигационната връзка възниква по силата на закона – въз основа на
предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да
има изразена от страните по сделката воля чрез подписване на писмен
договор, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, отговорен за задълженията по топлоснабдяването може да бъде и лице,
което фактически ползва имота, а не собственикът.
В случая за ответника А. А. И. не се установява от събраните
доказателства да е собственик, вещен ползвател или фактически ползвател.
Не са налице нито преки, нито косвени доказателства. Представеният заедно с
исковата молба договор с ищеца, в който договор се споменава името на А. И.
като потребител, без обаче същата да е страна по договора според посочените
на първа страница от договора страни. Не се твърди и не се установява
положеният един брой подпис за абонат да е неин подпис, при което този
договор й е непротивопоставим. На това основание – липса на материално
правна легитимация, предявените против А. А. И. искове са неоснователни.
За ответника Р. С. А. също не е налице основание за отговорност за
задълженията. Вярно е, че от страна на този ответник не е заявено оспорване
2
на представения с исковата молба Договор от 2001 г. за дарение на ½ ид.част
на процесния топлоснабден имот, като този договор следва по време годината
2000 г., когато праводателят С. А. е бил сключил споменатия по-горе Договор
с „*******” ЕАД. От цитираните по-горе задължителните за съобразяване
разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, следва, че в хипотеза на условно наречена
конкуренция между собственика и фактическия ползвател в тежестта относно
плащането на задължения за топлоснабдяване, отговорен за задълженията
следва да бъде лицето, което фактически ползва имота, а не собственикът. В
случая сключеният с „*******” ЕАД договор от 2000 г. /без доказателства
същият договор да е бил прекратен до смъртта на С. А./ представлява пряко
доказателство за това, че именно С. А. е бил фактически ползвател на имота
през процесния период (а това е период, през който С. А. е бил жив), което
обстоятелство не се променя от прехвърлянето на ½ ид.част от правото на
собственост. Наред с това, Главните отчети, съдържат от външна страна
положен подпис именно за С. А. като абонат, което също, макар и косвено,
установява, че това е лицето, ползвало имота, съответно фактически ползвало
се от услугата лице.
При този изход на спора, за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ответниците като материално затруднени лица,
определено реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, на двамата адвокати – адв. Е. К. К. и адв.
Н. И. И. се следва възнаграждение в размер на по 650 лв. Представените от
двамата адвокати по реда на чл. 80 ГПК Списъци, в които са калкулирани
възнаграждения в размер на по 400 лв. за всеки от четирите иска за всеки от
ответниците, не се възприемат от съда като съответни с фактическата и
правна сложност на спора и извършените процесуални действия
/процесуалните представители на ответниците не са се явили в проведените
открити съдебни заседания и са депозирани становища и възражения по хода,
които фактически преповтарят изложеното в Отговорите на исковата молба/.
Наред с това след решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело C-438/22 г., съдебната практика отчита несъответствие с правото на
ЕС на определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват
обвързващи съда правила.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******” ЕАД против А. А. И. с ЕГН:
********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения, за които по ч.гр.д.№ 16162/2023 г. на СРС е издадена заповед за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК: за 250,14 BGN (двеста и петдесет лева и 14
стотинки), претендирани като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК *************
за периода 01.05.2019-30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
29.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 36,64 BGN (тридесет и шест лева и 64
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
20,15 BGN (двадесет лева и 15 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 29.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.03.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 3,68 BGN (три лева и 68 стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******” ЕАД против Р. С. А. с ЕГН:
********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения, за които по ч.гр.д.№ 16162/2023 г. на СРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК: 250,15 BGN (двеста и петдесет лева и 15
стотинки), претендирани като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК *************
за периода 01.05.2019-30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
29.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 36,63 BGN (тридесет и шест лева и 63
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
20,15 BGN (двадесет лева и 15 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 29.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.03.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 3,67 BGN (три лева и 67 стотинки).
ОСЪЖДА „*******” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на адв. Е. К. К.
С ЕГН ********** сумата 650 лв. – адвокатско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „*******” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на адв. Н. И. И.
С ЕГН ********** сумата 650 лв. – адвокатско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението е постановено при участието на „*******“ ООД /с предходно
фирмено наименование „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“/ като трето лице-помагач на
страната на ищеца „*******” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4