№ 778
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:С. Михов
Петя Попова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С разпореждане от 12.07.2022г. по НЧХД № 7335/2022г., СРС, НО, 20-ти състав е
прекратил наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл. 81,
ал.1 от НПК, образувано от частния тъжител К. Е. М. срещу Я.И.Д. за извършено
престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.1, т.2, предл.2 във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.
Районният съд е счел, че описаното в тъжбата деяние не покрива признаците на
престъплението, за което е сезиран. В заключение, съдът е възприел тезата, че разполага с
правомощието по чл.250, ал.1 от НК да прекрати наказателното производство.
Срещу описаният съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от частния тъжител К. Е. М., в която не се споделят доводите изложени в съдебния акт, като
се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане и връщането на делото в СРС за
неговото разглеждане.
Постъпил е и отговор и допълнение към него на жалбата от Я.И.Д., в който се прави
искане същата да бъде оставена от съда без уважение, като се излагат аргументи в тази
насока.
В закрито съдебно заседание на 25.10.2022г. въззивният съдебен състав по реда на
чл.327, ал.2 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
Упълномощеният повереник на ЧТ М.- адв. М., поддържа жалбата по изложените в
нея съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане.
Частният тъжител К. М. – редовно призован от въззивната инстанция, не се явява
пред съда и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IX – ти въззивен състав, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с
1
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното Разпореждане, констатира
следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.319, ал.1 НПК петнадесетдневен срок, от
процесуално- легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК.Предвид това въззивният съд
намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна. Аргументите на съда в тази насока са
следните:
Производството по НЧХД № 7335/22г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав е
образувано по повод депозирана частна тъжба от К. Е. М. от гр.София, ул. ****
депозирана на 10.06.2022 г. в СРС, НО срещу Я.И.Д. от гр.София, ул. „Чумерна“ № 7 за
осъществен състав на престъпление от частен характер, а именно клевета по чл.148, ал.2 вр.
с ал.1, т.1, т.2, предл.2 във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.
В тъжбата се твърди, че Я.И.Д. е разгласил публично позорящи обстоятелства по
отношение на К. Е. М., в статия със заглавие „България продава оръжие на Украйна,
благодарение и с формалното съгласие на К.Н., която получава бонуси от сделките през
подставени лица. К. М., представител към някакви смесени комисии, е станал заможен
човек“, публикувана на 29.04.2022 г. в онлайн изданието „AFFERA.BG“. Изложено е, че в
статията се съдържа изявлението на Я.И.Д. „К. М., който е представител в някакви смесени
комисии, е станал заможен човек, а това е комично и трагично само по себе си, защото
смешниците на Борисов изглеждат вече като ниво на тази чакалска амбиция за оглозгване
докато можем на фона на глобална трагедия“. Посочено е, че това е присъствало и в
профила на автора на статията в социалната мрежа „Фейсбук“, както и в онлайн изданието
„Glasove.com“, притежавано от дружеството „Гласове.Ком“ ЕООД, с едноличен собственик
на капитала Я.И.Д..
Частният тъжител е написал „С това свое изявление Я.И.Д. напълно неоснователно
визира участието ми в нерегламентирани комисии и получаването на облаги в резултат на
това, като свързва името с това на бившия министър-председател Б.Б. и политическа партия
„ГЕРБ“, с която никога не съм имал общи политически възгледи. Определям това негово
твърдение, което той знае, че не е истина, като позорящо личността ми
обстоятелство...Доколкото, че като представител на някакви смесени комисии, съм станал
заможен човек, е обективно невярно...“, прави клеветата, под формата на разпространяване
на позорящо обстоятелство - разпространена чрез онлайн изданието „AFFERA.BG“,
публично изнесена, защото е станала доС.ие на всеки, който е отворил публикуваната на
29.04.2022 г. на новинарския уебсайт „AFFERA.BG“ горепосочена статия.
С частната тъжба като клеветническо твърдение е инкриминиран текстът „К. М.,
който е представител в някакви смесени комисии, е станал заможен човек, а това е комично
и трагично само по себе си, защото смешниците на Борисов изглеждат вече като ниво на
тази чакалска амбиция за оглозгване докато можем на фона на глобална трагедия“.
С тъжбата е предявен и граждански иск за претърпени от частния тъжител
неимуществени вреди, в размер на 5 000 лева.
Към тъжбата като доказателства са приложени: Констативен протокол по чл.593 от
ГПК, от 25.05.2022 г. и разпечатка на горепосочената статия, заедно с разпечатка на „40
коментари“ на статията.
С разпореждане от 12.07.2022г. постановено по НЧХД № 7335/22г. по описа на СРС,
НО, 20-ти състав, предмет на обжалване в настоящото производство, съдията докладчик е
прекратил наказателното производство по делото, на основание чл.250, ал.1,т.1 вр. чл.24,
ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 НПК.
За да постанови атакувания акт, първоинстанционният съд е приел, че тъжбата
подадена от К. М. срещу Я.Д. не отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 НПК,
тъй като в нея липсват обстоятелства за престъплението. Посочил е, че в конкретния случай
изложените обстоятелства в частната тъжба не са позорни и недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, като не могат да предизвикат тази отрицателна оценка,
както и да представляват преписване на престъпление.Съображенията на контролирания съд
в тази насока са свързани с обстоятелството, че субективното отношение на едно лице към
2
дадени изрази не може да бъде годен предмет на престъплението клевета, доколкото не
могат да бъдат установени посредством способите за събиране и оценка на доказателствата,
чрез които се изследва и установява обективната истина. Районният съд е счел, че
контекстът на записаното в тъжбата и субективните оценки, които тъжителят е направил на
инкриминираните изрази, пресъздават неговия собствен прочит, без реално те да са налице.
Първоинстанционният съд е приел също така, че от обстоятелствената част на частната
тъжба се определя и формулира рамката на частното обвинение, като в нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективни оценки. Предвид това, районният съд е
стигнал до извод, че дейността на съдията-докладчик включва преценка дали в тъжбата са
изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, като
необходима предварителна оценка на твърденията му, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират
наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на
пострадалия, които подлежат на доказване. Според първостепенния съд нередовността на
тъжбата, поради липса на описано в нея престъпление от частен характер и каквото и да
било друго престъпление, обосновава прекратяването на наказателното производство. В
обобщение СРС е изложил, че доколкото тъжбата, подадена от К. М. не отговаря на
изискванията на чл.81, ал.1 НПК, тъй като посочените в тъжбата факти не могат да бъдат
субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по
частен или общ ред, и предвид това, че липсват процесуални способи за преодоляване на
недостатъците й, то са налице предпоставките на чл.250, ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81,
ал.1 НПК за прекратяване на висящото пред него наказателно производство.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
не споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл.250,
ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 НПК, тъй като описаните в тъжбата на частния
тъжител К. М. обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотеза на който и да
било състав на престъпление, преследвано по частен или общ ред. Съображенията за това са
следните:
В актуалната си редакция към настоящия момент, а и към датата на постановяване на
обжалвания съдебен акт, разпоредбата на чл.250, ал.1,т.1 НПК предвижда, че съдът
прекратява наказателното производство в случаите по чл.24, ал.1, т. 2,3,4,6,7,8,8а,9 и 10, а
когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл.24, ал.5.
по силата на чл.250, ал.1, т.2 НПК съдът прекратява наказателното производство и когато
деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно
нарушение.
В процесния случай, видно от мотивите, залегнали в атакуваното разпореждане,
наказателното производство по НЧХД № 7335/22г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, е
било прекратено от съдията-докладчик, на основание чл. 250, ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр.
чл.81, ал.1 НПК.Основното съображение на първоинстанционният съд, за да достигне до
извод за наличие на соченото прекратително основание е, че депозираната частна тъжба не
отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 НПК- в нея не е описано съставомерно
деяние.Въззивната съдебна инстанция намира за неправилен и незаконосъобразен извода на
СРС, че когато в тъжбата не е описано съставомерно деяние, тя не отговаря на изискванията
на чл.81 НПК и съдията-докладчик е овластен да прекрати наказателното производство, на
основание чл. 250, ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 НПК, независимо от отмяната на
правомощието на съда по чл.250, ал.1, т.2 НПК,/ ДВ бр. 63 от 04.08.2017г., в сила от
05.11.2017г./, доколкото съществуващото такова по чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК
включвало и преценка дали описаното в тъжбата съставлява престъпление.
С измененията на НПК със ЗИД НПК ( ДВ, бр. 63 от 04.08.2017г., в сила от
05.11.2017г.), беше отменена разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК относно
правомощието на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато
деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление, което
всъщност е сторил СРС, макар и позовавайки се на друга норма, като е препратил към
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. Според настоящата правна уредба, която не би могла да
се тълкува по друг начин, и без възможност за прилагане по аналогия, спорният момент по
3
дела от частен характер, а именно дали има извършено престъпление или не може да се
разреши само и единствено с краен съдебен акт, но не и с разпореждане/определение, преди
да е проведено съдебно производство и да бъде извършен обективен и всестранен анализ на
събраните доказателства. Както беше отбелязано и по-горе, позоваването на разпоредбата
на чл.81, ал.1 от НПК, с аргумент, че описаното не съставлява престъпление е
неоснователно ,тъй като няма такова основание .
Като е посочил в атакуваното разпореждане, че изложените обстоятелства в частната
тъжба не са позорни и недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, не
могат да предизвикат отрицателна оценка, и да представляват приписване на престъпление,
както и че тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически, нито
позорящи личността му, а изразяват лична оценка на действията и неговото поведение, и
контекстът на записаното в тъжбата и субективните оценки е направил на инкриминираните
изрази, пресъздават неговия собствен прочит, без реално те да са налице, СРС се е
произнесъл по съществото на спора, без да е имал правомощие да стори това в този етап от
хода на образуваното пред него наказателно производство.Приемайки, че описаното в
тъжбата не съставлява престъпление, контролираният съд е заявил своето предварително
вътрешно убеждение за изхода на делото, без да изследва изложените в тъжбата факти и
обстоятелства, и без да ги провери в хода на едно надлежно проведено съдебно следствие,
където частният тъжител би могъл да представя доказателства. По този начин
първостепенният съд всъщност е мотивирал оправдаване на лицето, срещу което е подадена
тъжбата, поради несъставомерност на описаното в частната тъжба деяние и невъзможността
то да бъде субсумирано под обективните и субективните елементи на твърдяното
престъпление „клевета“ а също и на което и да е друго престъпно посегателство
преследвано по частен или общ ред, тъй като тъжителят е пресъздавал собствената си
субективна оценка за него , но до този извод първоинстанционният съд би могъл да стигне
едва след проведено съдебно производство, но не и на този етап от производството.
В процесния казус, доколкото СРС е разсъждавал по същество на твърдяното
престъпление, което не е имал право да стори на този етап на развитие на производството и
дали само по себе си визираните изрази са с клеветнически характер, би могло да се
прецени, след като в пълнота бъде изяснена волята на тъжителя чрез указания да допълни
тъжбата си или след проверка на всички релевантни обстоятелства, в случай че се установи
несъставомерност на наведените факти под нормите на чл.147 от НК, съдът е длъжен да
постанови присъда с оправдателен диспозитив по смисъла на чл.304 от НПК. В противен
случай, както е постъпил СРС, независимо от виждането, че деянието е изначално
несъставомерно, би се стигнало до лишаване от възможността на тъжителя , а и на
обвиняемите, да получат адекватна защита на правата си в един висящ процес, който да
завърши със стабилен краен акт – присъда.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че жалбата на частния
тъжител следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав, доколкото съдията-
докладчик постановил атакуваното разпореждане се е произнесъл и е взел отношение по
съществото на делото.
С оглед на горното и на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1,
вр. ал.1, т.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.07.2022г. по НЧХД № 7335/2022г., СРС, НО, 20-ти
състав, с което е прекратено наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл. 24,
ал.5, т.2 вр. чл. 81, ал.1 от НПК, образувано от частния тъжител К. Е. М. срещу Я.И.Д..
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за разглеждането му от друг съдебен
състав.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5