№
гр. Кърджали, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Кърджали в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева
от Окръжна прокуратура-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки кад № 108 по описа на КАС за 2021 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.11, ал.4 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи (ППЗСПЗЗ).
Образувано
е по касационна жалба от А.Т.Т. от ***, чрез
пълномощник, против Решение № 60026/26.02.2021
г., постановено по гр.д. № 297/2020 г. по описа на РС-Смолян, в частта, с която
е отхвърлена жалбата на Т. срещу Заповед № РД-0621/17.06.2019 г. на кмета на
община Смолян. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението в
оспорената част, като противоречащо на материалния закон и на събраните по
делото доказателства. Касаторът сочи, че процесното решение е противоположно на предходното решение
на РС-Смолян, без да е налице промяна във фактическата обстановка и събраните
доказателства. Счита, че магазинът, находящ се в УПИ
**, кв.**, е с временен характер и въпреки, че е в съответствие с
предвижданията на плана, е преместваем обект, без
траен градоустройствен статут, поради което имотът следва да се счита за
незастроен. Иска отмяна на решението в оспорената част. В о.с.з., чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалбата.
Ответникът – Кмет на община
Смолян, в писмено становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита,
че решението е съобразено с материалния закон, както и с приетите по делото
доказателства. Излага съображения за неправилност на решението в частта, с
която е отменена заповедта на кмета на община Смолян, като иска изменение на
решението в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Настоящият
касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба
е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет на
настоящото производство е Решение № 60026/26.02.2021 г., постановено по гр.д. №
297/2020 г. по описа на РС-Смолян, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му
срещу т.2 от Заповед № РД-0621/17.06.2019 г. на кмета на община Смолян, с която
на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, е одобрено решение от 12.06.2019 г. на техническата служба при общината,
в
частта, определяща като застроени 235 кв.м. от имот с пл.сн.
№** от помощния кадастрален план на гр.Смолян, попадащ
в УПИ **, кв.** по плана на гр.Смолян. Това е и обхватът на касационната
проверка, заявен с подадената касационна жалба. В останалата част, решението,
като неоспорено в законовия срок, е
влязло в законна сила. В тази връзка, искането на ответника за изменение на
решението, без надлежно оспорване, с депозирана в срок касационна жалба, е
недопустимо и не следва да се
обсъжда.
За да постанови
оспореното решение районният съд е взел предвид събраните по делото
доказателства, в т.ч. и заключенията по назначената съдебно-техническа
експертиза и допълнителна СТЕ. Въз основа на горното е приел за установено, че
в рамките на поземлен имот № **, по помощния план на гр. Смолян, целият с площ
576 кв.м., e
осъществено различно по вид застрояване, включително и с полумасивна
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян, предназначена за магазин.
Последната сграда е заснета и означена в
ЗРП от 1983 г. и за нея е отреден УПИ ** - Магазин, като площта на последното УПИ - 235 кв.м.,
включва застроената площ, както и прилежащия й терен, съобразно техническите
правила и изисквания. Във връзка с доводите на жалбоподателя за временния
характер на сградата съдът е приел, че последният въпрос следва да намери
решение в производството по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и не е относим
към производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По горните съображения стигнал до
извода, че в тази й част, обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като
посочената като застроена площ от 235 кв.м. от ПИ № ** /УПИ ** –Магазин/, е
правилно определена.
Решението е правилно.
Настоящата
инстанция споделя напълно изложените доводи за материална законосъобразност на
оспорената заповед, в тази й част.
Обжалваната пред районния
съд заповед е издадена от кмета на общината в производство по чл.11, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, целящо определяне на застроената площ с прилежащия й терен и
свободната от застрояване площ, съгласно техническите правила и норми, което
производство е във връзка с възстановяване правото на собственост
върху имоти в границите на урбанизираните територии
от общинската служба по земеделие и гори.
Както правилно е преценил и районният съд, в процедурата по чл. 11, ал.
4 от ППЗСПЗЗ, техническата служба и кметът на общината извършват преценка само
на състоянието на имота, свързано с неговото застрояване, без да изследват
условията, при които е извършено и законосъобразността на проведеното
строителство. Тези обстоятелства подлежат на преценка от органа по
възстановяването в последваща процедура. Поради това
единственото относимо в случая обстоятелство е
наличието на реализирана дейност по
смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, която е пречка площта да се счита за
свободна.
Безспорно е в случая, че с решение ПК - Смолян на наследниците на Т. Т., измежду които и касаторът, е определено правото на обезщетение за признато,
но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в землището на
гр.Смолян, в т.ч. и бивши земеделски земи, представляващи поземлени имоти №** и
№ ** от помощния кадастрален план на гр. Смолян.
Съгласно чл.11, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, застроената част се определя служебно от техническата служба на общината, като решенията й се одобряват
със заповед на кмета.
Във връзка със заявление на Т., на 12.06.2019 г. техническата служба към община Смолян се е
произнесла с решение, в което приела, че поземлен имот № ** от помощния
кадастрален план на гр. Смолян е с площ 576 кв.м., от които: в улична регулация
- 296 кв.м.; в УПИ **-магазин, кв.** по плана на гр. Смолян - 235 кв.м. и в УПИ **-обществено обслужване, кв.
** по плана на гр. Смолян - 45 кв.м.
С т.2 на Заповед № РД-0621 от 17.06.2019 г. издадена от кмета на община
Смолян, на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, е одобрено решението на техническата
служба при общината, като за поземлен имот № ** от помощния кадастрален план на
гр. Смолян, е определена следната застроена площ: - в улична регулация - 296 кв.м.; - в УПИ **- магазин в кв. ** по
плана на гр. Смолян - 235 кв.м. и в УПИ
**- обществено обслужване, в кв. ** по плана на гр. Смолян - 45 кв.м.
Видно от заключението по
изготвената СТЕ, което не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано, като
компетентно изготвено, в обхвата на имот № **, кв. ** от помощния
план попада сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян, за която по ЗРП
на гр. Смолян, е отреден УПИ **- Магазин. В кадастралната основа на плана от
1983 г., сградата е заснета и нанесена. Последната представлява постройка от метална конструкция
с ограждащи стени от метални плоскости, изградена върху бетонова площадка.
Според вещото лице, площта от 235 кв.м., определена от границите на УПИ **,
представлява застроена част, включваща сбора от застроената площ на сградата и
прилежащата й площ, съобразно техническите изисквания в Заповед №
РД-02-14-461/26.08.2003 г. на МРРБ (т. 1.8) за определяне технически изисквания
за издаване на удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и 6 и технически
изисквания за изработване и условия за приемане и контрол на помощните планове
по чл. 13а, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ.
При така установените по делото факти, правилно
районният съд е приел, че частта имот с пл.сн.№** по
ПКП на гр.Смолян, с площ 235 кв.м., представляваща УПИ ** в кв.**, следва да се счита за застроена.
В конкретния случай, реализираният обект-магазин попада в хипотезата на § 1в,
ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ –надземна сграда, с характеристиките на строеж по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, нанесен в ЗРП на гр.Смолян. В настоящото
производство не се разглеждат въпросите, свързани със законността и статута на
извършеното строителство. В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите
за незаконосъобразност на оспореното решение, поради това, че при
постановяването му съдът не преценил временния характер на строежа, тъй като въпросите
относно законността на изградените в имота постройки по смисъла на чл.10, ал.7
от ЗСПЗЗ, във връзка с § 1д от ДР на ППЗСПЗЗ, не могат да се решават в това
производство. Тук не се разглежда и възможността за реституция на процесния имот. Това е така, защото възстановяването на
земеделски имоти, попадащи в урбанизираните територии не е от компетентността
на кмета на общината, нито на съда, а се извършва единствено от съответната
общинска служба по земеделие. Дали имотът ще бъде възстановен реално и дали са
налице законовите изисквания за това или собствениците ще получат обезщетение е
въпрос на преценка от общинската служба “Земеделие”, като само тя може да
прецени наличието на условията, посочени в
разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, в това число и законността на
изградените в претендирания имот сгради, вземайки
предвид и представените пред нея съобразно разпоредбите на чл.13, ал.5, т.4 от
ППЗСПЗЗ, във вр. с §1д от ДР на ППЗСПЗЗ, документи.
С оглед изложеното, съдът
намира оспореното решение за
законосъобразно, като постановено в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което ще следва да
се остави в сила.
При този изход на спора и заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на Община Смолян разноски
за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид
правилото на чл.226, ал.3 от АПК, другите претендирани
от ответника суми е следвало да се заявят пред районния съд, респ., при липса
на произнасяне, на основание чл.248 от ГПК, да се поиска допълване на решението,
в частта му за разноските.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 60026/26.02.2021 г., постановено по гр.д. № 297/2020
г. по описа на РС-Смолян, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А.Т. срещу
Заповед № РД-0621/17.06.2019 г. на кмета на община Смолян, в частта, определяща
като застроени 235 кв.м. от имот с пл.сн. №** от помощния
кадастрален план на гр.Смолян, попадащ в УПИ **, кв.** по плана на гр.Смолян.
ОСЪЖДА А.Т.Т.
от ***, ЕГН **********,
да заплати на Община
Смолян,
деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.