Р Е
Ш Е Н
И Е № 128
гр. Пловдив,30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и пети ноември,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
2175/19г.по описа на ПОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК-*********,гр.София
чрез пълномощника му юрск.М.Р. против решение № 279/24.07.19г.,постановено по
гр.д.№ 1786/18г.по описа на Карловски
районен съд,3-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск за
признаване за установено по отношение на Н.Г.Д.,ЕГН-**********,че същата му
дължи: сумата от 199,20лв.-главница,
представляваща дължима сума по договор за кредит „Бяла карта“ с № ***г.; сумата
от 31,19лв.,представляваща
договорна лихва за периода 28.01.2017г.
до 06.06.2017г.; сумата от 57,18лв.
неустойка за периода от 06.04.2017г. до 06.06.2017г.; сумата от 80лв.такса
разходи за събиране за периода от 06.05.2017г. до 06.06.2017г.;сумата от 120лв.
такса разходи за дейност на служител; сумата от 29,84лв.–обезщетение
за забава, считано от 06.08.2017г.до
датата на подаване на заявлението в съда 31.10.2018г.,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК–01.11.2018г.до окончателното изплащане на вземането,за които суми е
издадена Заповед № 854 от 05.11.2018г.за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 1548/2018г. по описа на Районен съд
Карлово. В жалбата се излагат доводи за твърдяната неправилност на
решението и се иска отмяната му.Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна-Н.Г.Д. чрез пълномощника си адв.П.К. е изразила становище за
неоснователност на въззивната жалба.Претендира разноски.
ПОС намира жалбата
за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана
страна,имаща правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.
При разглеждането
на въззивната жалба по същество ПОС намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е издадена заповед № 854/05.11.18г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1548/18г.на КРС против
Н.Г.Д. за суми-главница,лихви,неустойка,такси и разноски,подробно
индивидуализирани в заповедта,произтичащи от договор за кредит „Бяла карта“№ ***г.,сключен
между Н.Г.Д. като кредитополучател и „Аксес Файнанс“ООД като
кредитор,вземанията по който договор,(представляващ револвиращ потребителки
кредит),са били прехвърлени с Приложение № 1 от 12.12.17г.към договор за цесия
от 07.11.14г.,сключен между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. По така издадената заповед е постъпило в срок възражение от
длъжника Д. за недължимост на претендираните суми.От заявителя е предявен
установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По делото е
безспорно установено,че е сключен договор за кредит „Бяла карта“№ ***г.,сключен
между Н.Г.Д. и „Аксес Файнанс“ООД,както
и че вземането на дружеството кредитор е
прехвърлено чрез договор за цесия на ищцовото дружество.Установява се също,че
длъжникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „Аксес Файнанс“ООД
с уведомително писмо.
Ищецът твърди,че
длъжникът е усвоил заемните суми,но не
заплатил изцяло дължимия паричен заем и при настъпването на предвидените
в договора условия за това цялото му задължение по договора за кредит станал
предсрочно изискуем.Доколкото се твърди от ищцовото дружество,че страните се
съгласили предсрочната изискуемост да настъпва автоматично с изпълнение на
описаните в договора условия,то кредиторът не бил длъжен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство.Така предсрочната изискуемост настъпила
автоматично на 06.08.17г.
В мотивите на
обжалваното решение първоинстанционният съд приел,че искът е предявен за цялото
вземане,като ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост,която
настъпва автоматично.Приел е,че предсрочна изискуемост не е обявявана от кредитора по уредения за това в
договора ред и няма изпратено уведомление на длъжника,не е посочена дата
на настъпване на предсрочната
изискуемост,размерът на цялото задължение-отделно и по пера.На цедента били
делегирани единствено права за уведомяване на длъжника за сключения договор за
цесия,което било направено,но преди за цесионера да възникне правото да потърси
изцяло вземането си по договора за кредит в пълен размер.
Районният съд се е
позовал на константната съдебна практика на ВКС в хипотезата на предявен иск по
чл.422,ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит,за което вземане се твърди
предсрочна изискуемост,според която ако фактите,относими към настъпване на
предсрочната изискуемост,не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание.Уведомяването на длъжника,направено
след това,включително с връчването на препис от исковата молба не можело да
бъде взето предвид като факт от значение за спорното право съгл.чл.235,ал.3 от ГПК,нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК,а представлявало ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение,доколкото съобразно т.11б от ТР
№ 4/2013г.от 18.06.14г.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото
производство по иск,предявен по реда на чл.422 от ГПК да се изменя
основанието,от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.В случая
КРС е намерил за неприложима постановката на т.18 от цитираното тълкувателно
решение,тъй като твърдението на ищеца,че е налице клауза за автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост се опровергавало от представения
договор,където се предвиждало кредиторът да обяви предсрочната изискуемост по
установения в чл.28 ред,а доказателства това да е сторено,не били ангажирани.
Настоящата
инстанция споделя тези изводи на първостепенния съд.Действително още в самото
заявление по чл.410 от ГПК ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост за цялото вземане,т.е.на настъпил към датата на подаване на
заявлението падеж на всички вноски и съпътстващи ги плащания.
Съдържанието на
самия договор за кредит опровергава твърдението в исковата молба,че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично,тъй като в чл.28 и препращащия
към него чл.22 от същия изрично е уговорено,че
кредиторът следва да обяви на длъжника предсрочната изискуемост по
предвидения за това ред.Доказателства за такова обявяване не са представени,а и
не се твърди от ищеца да е правил опити за уведомяване на Д. за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Неоснователни са
изложените във въззивната жалба аргументи,че първоинстанционният съд следвало
да вземе предвид,че вече бил настъпил падежът на част от претендираните вземания още преди
настъпването на предсрочната изискуемост и позоваването на предсрочната
изискуемост от ищеца не променяло основанието на договора.В случая обаче именно
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост е основанието,на което са заявени
претенциите му още със заявлението в заповедното производство,а както бе
посочено по-горе,недопустимо е в исково производство по иск,предявен по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК да се изменя основанието,от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Предвид горното настоящата
инстанция намира,че правилно КРС е отхвърлил исковите претенции и решението
като законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на
делото разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна за настоящата инстанция.Разноските включват само адвокатско възнаграждение в размер на
500лв.,съгласно представения договор за правна защита и съдействие,в който
размер следва да се уважат.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279/24.07.19г.,постановено по гр.д.№ 1786/18г.по описа на Карловски районен съд,3-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Д-р
Петър Дертлиев“№ 25 да заплати на Н.Г.Д.,ЕГН-**********,сумата от 500 (петстотин)лв.разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: