Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр. Свищов, 29.11.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 30.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 275 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу
наказателно постановление №19-0352-00109/26.07.2019г. на Началник РУП към ОДМВР
Велико Търново, РУ Свищов.
Жалбоподателят П.С.К., ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Твърди, че издаденото срещу него НП е незаконосъобразно, издадено при неправилно установена фактическа обстановка. Основно възражението на жалбоподател е, че същият не е говорел по време на движение с мобилния си телефон, тъй като автомобилът, който управлявал бил оборудван със система „свободни ръце“. В тази връзка представя като доказателство разпечатка на мобилен телефон с №***** и № *****, както и фактура и гаранционна карта на Авто-СД марка „Пайнер“, модел DEH-550. Моли съда да отмени издаденото срещу него наказателно постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява.
Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 22.07.2019 г. в 08,20 часа
жалбоподателят, който управлявал товарен автомобил – “Пежо 206 плюс“ с peг. № *****се
движел по ул.“Студентска“ в гр.Свищов в посока към с.Вардим. Той минал покрай
свидетелите В.Н. и Д.Д. – полицейски служители в РУ на МВР Свищов, които се
намирали на същата улица и осъществявали контрол по ЗДвП. В момента, в който
автомобилът на жалбоподателя се изравнил с мястото, където били застанали
двамата свидетели, те възприели, че жалбоподателят държи в ръката си мобилен
телефон и работи с него. Свидетелят Д. останал с впечатление, че водачът на
товарния автомобил дори не ги забелязал. Свидетелите нямали време да реагират и
да му подадат знак да спре със стоп-палка, поради което се качили в полицейския
автомобил и продължили след него, като малко по-надолу по същата улица му
подали знак да спре. След като водачът спрял, свидетелите отишли при него,
представили му се и му обяснили причината, поради която го спират. Тогава
жалбоподателят обяснил, че в колата има устройство „свободни ръце“ и в момента
е набирал телефон, поради което е държал телефона си в ръка. Актосъставителят св.
В.Н. приел, че водача е нарушил нормата на чл.104а от ЗДвП и съставил АУАН №67865/22.0701.2019г.,
тъй като по време на движение жалбоподателят използва мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му безучастието на ръцете. Актът бил
предявен на К. и същият заявил, че има възражения. В предвидения тридневен срок
за възражение, на 25.07.2019г. жалбоподателят подал такова до АНО. В него
посочил, че управляваният от него автомобил Пежо 206 Плюс има монтирана адиосистема
Pioneer DEH-X550 BT, която закупил на 05.09.2013г.
Посочил, че устройството разполага с Bluetooth. Въз
основа на съставения акт на 26.07.2019г. Началника на РУ на МВР Свищов издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лева. С НП на основание
Наредба № Iз -259 на МВР му били отнети и 6
точки. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 26.08.2019г.,
който подал настоящата жалба до РС Свищов на 02.09.2019г.
Изложената фактическа обстановка
се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели и от всички писмени доказателства по
делото.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Разгледана по същество е неоснователна.
При извършената от съда проверка на
обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в
чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта
фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира
със събраните в хода на производството доказателства. Съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да налага неговата отмяна. Същото съдържа всички изискуеми от
чл.57 от ЗАНН реквизити, издадено е в изискуемата от закона форма и от
оправомощено длъжностно лице в рамките на неговата компетентност. Нарушението е
описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. Дадена е
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС. Индивидуализиран
е нарушителят. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Видно от събраните доказателства – свидетелските показания и АУАН, който
има доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, безспорно от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил нарушението по чл. 104а от ЗДвП. В цитираната разпоредба е
установена забрана за ползване от водача на мобилен телефон по време на
управлението на превозното средство. В закона не е посочено изрично в какво се
състои „ползването“, поради което същото не следва да се свежда единствено до
действие по говорене по телефона. Ползването може да се осъществява чрез
различни действия на боравене с телефона, включително и набиране на номера,
писане на съобщения и др. дейности. В настоящия случай безспорно от показанията
на свидетелите, които са възприели лично факта, че жалбоподателят държи в
ръката си мобилен телефон и работи с него, се установява конкретния начин на
осъществяване на нарушението. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че след
като притежава монтирана в автомобила система „свободни ръце“, същият не е
разговарял по телефона. Впрочем не за това му е вменено нарушение, а за това,
че при управлението на автомобила на посочената дата той е използвал мобилен телефон.
Както бе казано за съставомерността на деянието, визирано в нормата на чл. 104а
от ЗДВП е достатъчно водачът да използва телефона си, без значение дали говори
с него или не. От друга страна самият жалбоподател не отрича, че е държал в
ръка мобилен телефон по време на управлението на МПС. Следва да се приеме, че
всякакъв вид ползване - говорене, манипулиране с телефона и др. дейности са
забранени при управление на МПС. Целта на процесната законова норма е
опазването на здравето, живота и имуществото на участниците в движението.
Законодателят е преценил, че какъвто и да е вид ползване на мобилен телефон с
ръце по време на управление на МПС е несъвместимо действие, тъй като при него
се повишава риска от настъпване на критична ситуация и опасност за движението
по пътищата. Самото държане на телефона ангажира вниманието на водача и би
могло то да бъде отклонено от пътната обстановка с негативни последици. От
свидетелските показания на св.Д.Д. се установява, че при управлението на МПС,
мобилния телефон дотолкова е бил ангажирал вниманието му, че дори не е
забелязал патрулиращите полицейски сужители.
С оглед гореизложеното, съдът
намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0352-001093/26.07.2019г. на
Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на П.С.К., ЕГН **********
*** на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред
Великотърновски административен съд.
РАОНЕН СЪДИЯ: