Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева
в.гр.дело № 5024 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20281373 от
20.12.2020 г., постановено по гр. д. № 53692 по описа за 2019 г. на СРС, Второ
гражданско отделение, 58 състав,
е признато за установено по отношение на С.К.С., че има парични задължения към „Т.С.“
ЕАД в размер на: сумата 294 лв., като цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от
24.01.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 36,80 лв.
за периода от 14.09.2016г. до 14.01.2019 г., сумата от 18 лв. – цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно
със законната лихва от 24.01.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 3,14 лв. за периода от 01.03.2016г. до 14.01.2019г. – част от задълженията,
за които по ч.гр.д. № 4485/2019г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу С.К.С. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения за: цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г.
– 30.04.2018г. – за разликата над 18 лв. до 36,80 лв., за лихва за забава
относно услугата за дялово разпределение – за разликата над 3,14 лв. до 6,58
лв.
Недоволен от постановеното по исковете
срещу този ответник решение останал ответникът, предвид което подал въззивна
жалба срещу решението, в частта, с която са уважени исковете. Твърди, че
решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния закон в противоречие със събраните по делото
доказателства и при несъобразяване с приложимите норми. Оспорва наличието на
валидно облигационно отношение с насрещната страна, като излага доводи, че не е
собственик на имота. Относно стойността на услугата дялово разпределение
заявява, че насрещната страна неоснователно претендира чужди права и поддържа,
че срокът на договора й с фирмата за дялово разпределение е изтекъл. По така
изложените доводи заявява искане решението в обжалваната част да бъде отменено,
а предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени.
В срокът по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
Третото лице помагач не е ангажирало
становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период е бил обвързан от
облигационни правоотношения по договори за доставка на топлинна енергия с
дружеството.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
С тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК
на ВКС по задължителен начин се възприе разрешението, че освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти и трети лица,
ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители
на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
/изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, е от значение обстоятелството с кое лице последно
по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
След така направените принципни
разяснения съдът приема следното:
Със заповед от 02.09.2004г. на кмета на
района „Люлин“, на основание чл. 43 от Закона за общинската собственост,
въззивникът е настанен в процесния имот. Установява се още, че ползвателят на
имота (въззивникът) през 2004 г. е подал заявление – декларация вх. № ОП –
3452/08.09.2004г. за откриване на партида на негово име, на мястото на
дотогавашния ползвател. Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният
съд отговорно за плащането е лицето, подало заявлението за откриване на
партида, а не собственикът, каквото е разбирането на жалбоподателя.
На следващо място по делото е
установено, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот е
топлоснабдена, като за това обстоятелство също са приети писмени доказателства
по делото.
Количеството на топлинна енергия,
доставяна през процесния период на ответника е установено въз основа на
намиращите се между кориците на делото писмени доказателства и заключението на
СТЕ, като настоящият състав на съда приема, че е верен изводът на
контролираната инстанция, че за процесния имот в имота на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно и вярно е определена цената на същото.
Неоснователно е и възражението на
въззивника по отношение услугата дялово разпределение и в частност, че
договорът между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД е изтекъл. Първоинстанционният съд
правилно и обосновано се е аргументирал по отношение на този довод, като се е
позовал на измененията в Закона за енергетиката, с които е отменена
разпоредбата на чл. 146 ЗЕ и изискването за сключване на договор между
търговеца – топлинен счетоводител и топлопреносното предприятие. Ето защо
ирелевантно е обстоятелството, че ищецът не е представил по делото нов договор
за периода след изтичане на срока на договора.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението в обжалваната от ответника част следва да се потвърди като правилно и
постановено в съответствие с приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
Неоснователността на въззивната жалба обуславя
правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за
производството на основание чл. 78, ал.3 ГПК. В качеството си на въззиваема
страна ищецът е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника, без да
излага каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба на
последния. Молбата не може да се третира като отговор на въззивната жалба,
какъвто не е депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“ ЕАД като въззиваем не е
представляван в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с
ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20281373 от 20.12.2020 г., постановено по гр. д. № 53692 по описа за
2019 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 58 състав, с което е признато за
установено по отношение на С.К.С., ЕГН: *********, че има парични задължения
към „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******в размер на: сумата 294 лв., като цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно
със законната лихва от 24.01.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 36,80 лв. за периода от 14.09.2016г. до 14.01.2019 г., сумата от 18
лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва от 24.01.2019г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3,14 лв. за периода от 01.03.2016г. до
14.01.2019г. – част от задълженията, за които по ч.гр.д. № 4485/2019г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
Първоинстанционното решение в частта, с
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.К.С. искове за
установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения за: цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. – 30.04.2018г. – за разликата
над 18 лв до 36,80 лв., за лихва за забава относно услугата за дялово
разпределение – за разликата над 3,14 лв. до 6,58 лв., е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната на "Т.С."
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.