Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 939 19.07.2019
година град Бургас
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаски районен съд XX-ти наказателен състав
На деветнадесети юни 2019 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 1868 по описа на
БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по жалба на Г.Н.П., ЕГН:**********
срещу Наказателно постановление № 19-0769-000309/27.03.2019 г., издадено от
Началник Група Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Бургас, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба",
в размер на 200 лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакувното
наказателно постановление, като се сочат извинителни причини според
жалбоподателя за настъването на ПТП. Не ангажира доказателства. В провелото се
пред настоящата съдебна инстанция, жалбоподателят макар да е реводно призован,
не се явява и не изпраща представител.
АНО - ОД на МВР гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция”, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание пред настоящия съд. В
съпроводително писмо моли за отмяна на атакувания акт.
Жалбата е депозирана в рамките на седмодневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 16.01.2019 г., около 13.00 часа, в Община Бургас,
по път Втори клас №60089, с посока от с.И. към кв.***, жалбоподателят П.,
управлявал лек автомобил ВАЗ 2107, с рег.№****, собственост на З. Г. П., ЕГН:**********.
Около 1500 метра преди кв.Банево, жалбоподателят излязъл извън платното за
движение в крайпътната нива и се ударил самостоятелно в телена ограда и пет
броя бетонни колчета, като вследствие на ПТП има причинени на лекия автомобил
щети. На място бил изпратен дежурен автомобил с полицейски органи, сред които
бил и разпитаният в настоящото производство като свидетел Е.Д., заемащ
длъжността младши автоконтрольор в Сектор ПП към ОД на МВР-Бургас. След пристигането
си на място и запознаване с обстоятелствата по инцидента и разговов с П., св.Д.
съставил АУАН №19-0769-000309/16.01.2019 г. АУАН бил предявен на жалбоподтеля,
който го разписал без възражения. В АУАН
било посочено, че самостоятелното ПТП било допуснато поради несъобразена с пътните
условия скорост на движение.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за
установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган
издал въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
При съставянето на АУАН и на издаденото въз основа на
същия НП, са допуснати идентични нарушения на изискванията по чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, доколкото и в двата документа е налице идентично
неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
прието за осъществено.
За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя
на защита, както актосъставителят, така и административнонаказващият орган имат
задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото
нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна норма, която
се твърди, че е нарушена. В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП по
никакъв начин не са конкретизирани обстоятелствата, с които жалбоподателят не е
съобразил скоростта си на движение и които са станали пряка и непосредствена
причина за настъпилото ПТП. Със съставения акт, на нарушителя е предявено обвинение
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило, обхваща широк
спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при
избиране скоростта на движение, да се съобразяват с конкретно посочени
обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Нито едно от
тези обстоятелства, с които водачите са длъжни да съобразяват скоростта си на
движение, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, не е конкретно описано в съставения АУАН и в НП, като и в
двата акта най - общо е казано, че водачът се движел с несъобразена с релефа и
състоянието на пътя скорост. Какви са точно особеностите на релефа, както и
какво е било състоянието на пътя, с които не се е съобразил водачът, не става
ясно. В случая, нито в акта нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал
автомобила си жалбоподателят, при което липсва основен елемент от фактическото
обвинение.
Съгласно константната съдебна практика, за да е налице
описание на нарушението, следва в обстоятелствената част да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и
субективни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу правната
квалификация на нарушението, а понятието „несъобразена скорост” не е факт, а
правен извод.
Констатираното нарушение е от категорията на
съществените нарушения на процесуалните изисквания на императивните разпоредби
на ЗАНН и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП,
поради процесуална незаконосъобразност.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-000309/27.03.2019
г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Бургас, с което
на Г.Н.П., ЕГН:********** за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинаела: Г.Ст.