№ 187
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000112 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260058/29.12.2020 г., постановено по т. д. № 10/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 52 от ЗЗД, ЗАД
„Армеец“, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*********, чрез процесуалния представител юриск. С.П. да заплати на П.М. И., ЕГН
**********, като непълнолетен, със съгласието на своя баща и законен представител М. И.
С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Червен бряг, ******** А, представляван от адв.
И. К. от АК - Ловеч, сумата от 5 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
нанесени неимуществени вреди на П.М. И. от настъпило пътнотранспортно произшествие
на 22.06.2019 г. в землището на с. Дъбрава, обл. Ловеч, път 3505 км. В+500, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата до пълния претендиран размер за сумата от 70 000 лв. искът е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено ЗАД „Армеец, гр. София да
заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Плевенския окръжен съд държавна
такса в размер на 50 лв. и сумата от 90.50 лв., представляваща деловодни разноски,
1
съобразно уважената част от иска. С решението е осъдено ЗАД „Армеец“, гр. София, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв.
И.К. К., адвокатско възнаграждение, в размер на 580 лв. Оставено е без уважение искането
на ЗАД „Армеец“ за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“, гр. София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, *********, представлявано от
изпълнителните директори В. К. – М. и М. И., чрез юриск. С.П. против Решение №
260058/29.12.2020 год., постановено по т. д. № 10/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част по
отношение на ищеца П.М. И., както и в частта за разноските е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Излага се, че първоинстанционното решение е немотивирано и
не е съобразено с трайната съдебна практика. Твърди се, че неправилно първостепенният
съд е приел в мотивите на решението си, че вина за настъпване на процесното произшествие
има водача на лек автомобил „Форд Транзит“, застрахован при ответното по делото
застрахователно дружество. Твърди се, че от представените и приети по делото
доказателства е установено, че водачът на процесния автомобил „Форд Транзит“ е карал с
разрешена за пътния участък скорост и причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие е поведението на водача на автомобил „Мерцедес“, който не е спазил
предимството, и е станал причина за настъпване на процесното произшествие, от което
следва, че водача на „Форд Транзит“ няма вина за настъпването на вредоносния резултат.
Релевирано е възражение, че претендираните от ищеца неимуществени вреди останали
недоказани, поради което не следва да се присъжда обезщетение, дори и в справедлив
размер.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, и да се постанови друг, с
който да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от П.М. И.,
ЕГН ********** от гр. Червен бряг, ********А, действащ със съгласието на своя баща и
законен представител М. И. С., ЕГН **********.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 10/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е
образувано въз основа на предявен от П.М. И., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своя баща и законен представител М. И. С. и двамата от гр. Червен бряг, ******** А иск с
2
посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
неимуществени вреди за сумата от 70 000 лв. В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
22.06.2019 г. Заявява, че на същия ден, на път 3505 км., В+500, в с. Дъбрава, обл. Ловеч,
около 14.10 ч., се е осъществил челен сблъсък между лек автомобил „Форд Транзит“ рег. №
СВ 71****, управляван от собственика Г. Ц. и лек автомобил „Мерцедес“ C 220 с рег. № СВ
61****, управляван от собственика А. Х. К.. Твърди, че лекият автомобил „Форд Транзит“
имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, валидна
до 20.02.2020 г. Ищецът пояснява, че е бил пътник в лек автомобил „Мерцедес“ C 220 с рег.
№ СВ 61****, управляван от А. Х. К.. Твърди, че вследствие на удара е закаран по
спешност в Център за спешна медицинска помощ – гр. Ловеч, където са установени
увреждания по долните крайници и очите, които са подробно описани в исковата молба.
Твърди, че съгласно изискването на чл. 498 от КЗ е отправил писмена застрахователна
претенция до ЗАД „Армеец“ за изплащане на обезщетение за причинените му от процесното
произшествие неимуществени вреди, но в законоустановения тримесечен срок не са
постигнали съгласие, от което обстоятелство се поражда правният му интерес да предяви
настоящият иск.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
70 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпяно ПТП от 22.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД „Армеец“, гр. София с отговора на
исковата молба е възразил срещу предявеният иск по основание и размер. Оспорил е вината
на застрахования водач на лекия автомобил „Форд Транзит“ при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца неимуществени вреди; механизмът на
настъпване на ПТП-то, както и лихвата върху претендираната сума.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.06.2019 г., около 14.10 ч. на път 3505 км., В+500, в с. Дъбрава, обл. Ловеч
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Форд Транзит“ рег. №
СВ 71****, управляван от правоспособния водач Г. Ц. и лек автомобил „Мерцедес“ C 220 с
рег. № СВ 61****, управляван от правоспособния водач А. Х. К.. В резултат на сблъсъка
между двата автомобила е пострадал пътникът от л. а. „Мерцедес“ С 220 – непълнолетният
П.М. И., в резултат на което му били нанесени следните увреждания: оточност и насиняване
на двете коленни стави (ограничени и болезнени при движение), умерена оточност и
насиняване на дясно стъпало (палпаторна болезненост, дорзолатерално върху тарзалните
кости), ограничени движения на дясно стъпало (неразместена фрактура на кубовидната
кост). Последвала е гипсова превръзка. При прегледа в Център за спешна медицинска
3
помощ – гр. Ловеч е констатирано, че при удара на главата И. е загубил зрение за няколко
минути. Установено е, че двете очи са със средно изразена инекция, зеници-разширени,
кръгли, със забавени реакции на светлина. Очни дъна – папили бледави, макули разреден
рефлекс.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, е отразено, че
вследствие процесното ПТП, реализирало се на 22.06.2019 г. на път 3505 км. В+500, в с.
Дъбрава, обл. Ловеч, има пострадали пътници и в двата автомобила, единият от които е
ищецът в настоящето производство - непълнолетният П.М. И..
За процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 356/2019 г. по описа на
РУ на МВР - гр. Ловеч, преписка № 1355/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч.
Видно от данните по воденото досъдебното производство, става ясно, че с Постановление от
01.06.2020 г. са дадени указания от наблюдаващия прокурор да бъде повдигнато обвинение
на Г. Д. Ц. от гр. Червен бряг, управлявал МПС марка „Форд Транзит“ с рег. № ЕН 61****.
Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Към настоящия момент не са налице данни за внесен
обвинителен акт в съда и за постановен съдебен акт в наказателно производство.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от Г. Д. Ц. бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № ВG/11/119000560647, със срок на
действие от 21.02.2019 г. до 20.02.2020 г. в ответното ЗАД „Армеец“, гр. София.
Ищецът депозирал, чрез своя баща и законен представител М. И. С., писмена
застрахователна претенция с Вх. № 100-2581/18.07.2019 г. по описа на ЗАД „Армеец“, гр.
София, с която поискал да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, за което била образувана щета № 10019100102211H. С писмо Изх. №
Л-5727-29.07.2019 г. ЗАД „Армеец“, гр. София уведомило ищецът да представи посочени в
същото документи, а с писмо от 07.10.2019 г. по описа на ЗАД „Армеец“, гр. София е
заявил, че не са представени всички необходими документи и не е налице основание за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Постановяването на горепосочения отказ от страна на ответното застрахователно
дружество е дало правно основание на ищеца да предяви настоящият иск.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорена от страните и
приета като доказателство по делото се установява, че произшествието се състои в сблъсък
между челната дясна част на автомобил „Форд Транзит“ и странична лява част на лек
автомобил „Мерцедес C 220”, в който е бил и ищецът към момента на настъпване на ПТП-
то. Установява се, че до осъществяването на сблъсъка, лекият автомобил „Форд Транзит“ се
е движил със скорост от 90.23 км/ч, на път 3505, посока гр. Ловеч, към разклон за гр. София.
Посочено е, че времето било слънчево, а пътната настилка суха. На път 3505 са
констатирани знак номер БЗ „Път с предимство“ с допълнителни табели, указващи пътя с
предимство. За идващите от гр. София автомобили е констатиран знак номер „Б1“
4
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Когато „Форд Транзит“ се е намирал на
55.63 м. от мястото на удара, отдясно на лекия автомобил, от пътя за идващите от гр. София
автомобили, в кръстовището от състояние на покой, е навлязъл лек автомобил „Мерцедес
C 220“, който е завил на ляво към път 3505. Водачът на автомобил „Форд Транзит“ е
възприел навлизането на автомобил „Мерцедес C 220“ в полагащата му се пътна лента и е
навлязъл в насрещната лента, вследствие на което двата автомобила са се сблъскали в
насрещната за „Форд Транзит“ пътна лента, за който ударът е челен, а за лек автомобил
„Мерцедес“ е странично-кос. В заключението е посочено, че върху тялото на пострадалия
инерционна преносна сила е насочена напред, а кориолисовата на ляво, като инерционната
сила се стреми да измести тялото на пострадалия напред и наляво спрямо мястото, на което
е седнал спрямо посоката на движение на МПС. Вещото лице е констатирало, че в първа
фаза на удара между двата автомобила челната част на „Форд Транзит“ е контактувала с
предна лява част на лек автомобил „Мерцедес“. Заключено е, че от техническа гледна точка
причина за настъпването на ПТП-то е свързана с навлизане на лек автомобил „Мерцедес“ в
кръстовището на път без предимство, отдясно наляво спрямо посока на движение на
„Форд Транзит“, към момента, в който челната част на второто МПС се е намирало на
около 56.63 м от мястото на удара.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорена от страните и
приета като доказателство по делото се установява, че на ищеца вследствие на
настъпилото ПТП са причинени натъртвания (контузии) по коленете и дясното ходило с
охлузвания, кръвонасядания и ограничаване движението на долните крайници, поради
болка. Посочено е, че увреждането е в резултат на тъпа травма, в условията на станалото
ПТП, в резултат на инерционно преместване на тялото на пострадалия и удари върху
прилежащи тъпи повърхности от купето на автомобила. Причинените на ищеца увреждания
са довели до временно затрудняване на движението на долните крайници, поради болка от
получените контузии, за срок от около една - две седмици и представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е заключило, че липсват
данни за счупване на ходилна кост и увреждане на зрението, както е посочено в
представените по делото медицински документи.
От заключението на съдебномедицинската офталмологична експертиза, неоспорена
от страните и приета като доказателство по делото се установява, че в ЦСМП - Ловеч е
констатирано, че при удара на главата, вследствие на настъпилото ПТП, ищецът е загубил
зрение за няколко минути. При прегледа е установено, че двете очи са със средно изразена
инекция, зеници разширени, кръгли със забавени реакции на светлина, очни дъна - палили
бледи, макули разреден рефлекс. След извършено обследване от вещото лице, на ищеца е
установено, че липсват обективни данни, които да доказват предполагаеми увреждания на
зрението.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
5
Решение № 260058/29.12.2020 г., постановено по т. д. № 10/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия
гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е
правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи
застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща
дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
6
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗАД
„Армеец“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 17.07.2019
г. ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че
22.06.2019 г., около 14.10 ч. на път 3505, при разклон за град София се е осъществил
сблъсък между л. а. „Мерцедес C 220“ и „Форд Транзит“. От съдебно автотехническата
експертиза се установява, че ударът е настъпил вследствие неспазването на знак номер Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от страна на водача на л. а. „Мерцедес C
220“, като същият е пресякъл лентата за движение на движещото се МПС „Форд Транзит“,
който се е движил с позволена за пътния участък скорост. Въпреки изложените констатации,
вещото лице приема, че вина за настъпилото ПТП е налице и при водача на МПС „Форд
Транзит“. Пояснява, че към момента на сблъсъка времето е било сухо, с добра видимост, и
водачът на „Форд Транзит“ е имал възможност своевременно да възприеме движещият се
л.а. „Мерцедес C 220“ от кръстовището, от посока гр. София на 55.63 м. от мястото на
удара, но не са налице данни за намаляване на скоростта на движение от страна на водача
на МПС „Форд Транзит“.
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП). В настоящия случай към датата и часа на произшествието на 22.06.2019 г. пътният
участък е бил сух и с добра видимост, от което следва, че водачът на „Форд Транзит“ е
трябвало своевременно да отреагира, чрез намаляване на скоростта, след като е видял от
кръстовището движещият се л. а. „Мерцедес C 220“ на 55.63 м. от мястото на удара.
Следвало е да предвиди неблагоприятните последици и евентуалното отнемане на
предимство, каквото всъщност се е случило, както и опасността от възникване на ПТП.
7
С оглед изложеното, настоящият състав, счита че застрахованият в ответното
дружество водач, управлявал МПС „Форд Транзит“ е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй
като не е намалил скоростта, въпреки че е имал видимост към приближаващия се от
кръстовището л. а. „Мерцедес C 220“. Следователно, трябва да се ангажира деликтната
отговорност на водача на МПС „Форд Транзит“, поради неизпълнение на задължението да
предвиди опасността от реализиране на ПТП, чрез предприемане на адекватни действия,
които няма да попречат на другите участници в движението, като предотврати
общественоопасните последици. Водачът на л. а. „Мерцедес C 220“ също е нарушил
разпоредбата на чл. 47 от Закона за движение по пътищата, като не е спазил знак номер Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е навлезнал в лентата за движение на
МПС „Форд Транзит“, от което е последвал сблъсък между двата автомобила.
По делото се доказа и причинно-следствената връзка между получените увреждания
от ищеца и процесното ПТП. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза,
получените травми, изразяващи се в контузии по коленете и дясното ходило, с охлузвания,
кръвонасядания и ограничаване на движението на долните крайници, поради болка са
вследствие инерционното преместване на тялото на пострадалия и удари върху прилежащи
твърди тъпи повърхности от купето на автомобила. Видно от заключението на вещото
лице, ищецът е търпял болки и страдания за период от около една – две седмици. Липсват
данни за трайни увреждания, които ищецът да е търпял, и такива, които продължава да
търпи.
Спорните моменти в настоящето производство са размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на П.М. И., както и вината на водача на
МПС „Форд Транзит“, застрахован в ответното застрахователно дружество.
При липса на постановена присъда от наказателния съд, доказването на
противоправното деяние и елементите на непозволено увреждане са в тежест на ищеца.
Според настоящия състав по делото се доказа фактическият състав на непозволеното
увреждане. Водачът на МПС „Форд Транзит“ Г. Ц. е нарушил Закона за движение по
пътищата, като не е отреагирал своевременно на идващият от кръстовището л. а. „Мерцедес
C 220“, не е предвидил общественоопасните последици, вследствие на което е настъпил
удар между двата автомобила, от който е пострадал ищецът (пътник в л. а. „Мерцедес C
220“) и са му причинени травматични увреждания, които подлежат на обезщетяване в
настоящето производство.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
8
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от П.М. И. неимуществени вреди,
техния размер, като е изложил подробни мотиви относно същите, които настоящият състав
споделя в тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че застрахованият при
него водач на МПС „Форд Транзит“ няма вина за настъпилото ПТП. По делото безспорно се
установи, че въпреки движението му с позволената за пътния участък скорост, деликвента
(виновния водач) е следвало да съобрази при управлението на МПС правилата за движение
по пътищата посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – Водачите на МПС са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразят с конкретните условия на видимост, с пътната
настилка, с другите участници в движението, за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие, както и да предвидят възможни общественоопасни последици.
Както посочихме по-горе, спорен е въпросът и относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ищеца П. М. И..
С оглед получените от ищеца увреждания, понесените от него вследствие на пътно-
транспортното произшествие физически и емоционални отрицателни последици; краткият
период на възстановяване, липсата на трайни увреждания, младата възраст на пострадалия,
9
обществено-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към
настоящия момент, съдът счита, че по справедливост съобразно общественото възприемане
на този критерий ЗАД „Армеец“ АД, гр. София следва да заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, в размер на 5 000 лв.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от П. М. И. против ЗАД
„Армеец“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
5 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, който е приложим в случая, в застрахователното
обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3. В ал. 3 е предвидено, че лихвите за забава се заплащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), като в този случай от
застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. За разлика от
регламентацията по КЗ (отм.) при сега действащия КЗ не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това, в който смисъл е и нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Също така
този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. чл. 496 от КЗ, тъй
като тази норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимото обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена
забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента и нейният размер вече не е
част от застрахователната сума, посочена в чл. 429 от КЗ и не може да бъде ограничаван от
размера на последната. Тъй като в настоящия случай се търси обезщетение не от
делинквента, а от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, общото правило
по ЗЗД се дерогира от специалните норми на Кодекса за застраховането. Поради тази
причина застрахователят дължи законна лихва не от деня на деликта, а от по-ранната
измежду посочените в чл. 429, ал. 3 от КЗ дати. В случая отговорността на застрахователя за
10
лихвите за забава като част от дължимото застрахователно обезщетение се дължи от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. Отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция и в настоящия случай видно от уведомление за
настъпила щета по застраховка „Гражданска отговорност“ ответното дружество е уведомено
за щетата на 17.07.2019 г., която дата съдът приема за дата на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя по смисъла на чл. 429, ал. 3, предл. последно от КЗ.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че претенцията за заплащане на законна
лихва върху присъденото обезщетение е основателна, считано от 17.07.2019 г. до
окончателното изплащане.
В случая обаче не е налице жалба от страна на ищеца и поради забраната за
влошаване на положението на обжалващия ответник лихвата (reformatio in pеius) следва да
бъде присъдена от дата посочена в първоинстанционното решение – 07.10.2019 г.
С оглед оплакването във въззивната жалба за неприсъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответното дружество, настоящата инстанция намира, че в тази й
част въззивната жалба има характер на молба по чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК, поради
което след влизане в сила на съдебен акт по настоящия спор, в тази й част въззивата жалба
(имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК) следва да се изпрати на първоинстанционния
съд за произнасяне по същата.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 260058/29.12.2020 г., постановено по т. д. № 10/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, в обжалваната му част, следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора, разноски на жалбоподателя-ответник, не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260058/29.12.2020 г., постановено по т. д. № 10/2020
г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
11
След влизане в сила на решението въззивната жалба, в частта за неприсъдено
юрисконсултско възнаграждение (имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК) следва да се
изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12