Р Е Ш Е Н И Е
№18
11.02.2020 г.,
гр. С.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
НЕДКО ПЕТРОВ
при секретаря Таня
Бончева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 599 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № *-*-* от 05.09.2019г., издадено от И. П. Г. -
Началник Група към ОДМВР С., Сектор ,,Пътна полиция‘‘,
с което на П.С.Д., с ЕГН **********,***, му е наложено наказание на основание
чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП.
Наказаното
лице П.С.Д. чрез пълномощника си адв. С.Н. обжалва издаденото НП, като моли да
бъде отменено със законните последици.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С.Н..
Въззиваемата страна ,
редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
15.10.2018 г. около 10 ч. и 25 минути П.С.Д. управлявал по автомагистрала ,,Х.‘‘в
района на 55 км. с посока на движение гр. В. лек автомобил марка ,,О.‘‘, модел ,,К.‘‘ с рег.№ ********,
собственост на П. Д. П.. Д.Т.Д., на длъжност мл. автоконтрольор
към ОДМВР С., сектор ,,Пътна полиция‘‘, спрял
превозното средство за проверка. След извършена проверка, се установява, че
водачът управлява МПС като същото не е регистрирано по надлежния ред, което
съставлява нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП. Д.Т.Д. е съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия Д №****** от
15.10.2018г., в присъствието на свидетеля Н.И.С.. АУАН съдържа всички
необходими данни по чл.42 от ЗАНН и описва извършеното нарушение на правилата
за движение по пътищата достатъчно детайлно, видно от приложения към делото АУАН №****** от 15.10.2018г. Въз
основа на така съставеният АУАН е издадено процесното
НП №*-*-* от 05.09.2019 г. от Началник група към ОДМВР С., сектор ,,Пътна полиция‘‘, с което жалбоподателят е санкциониран за това,
че на 12.09.2019г. в 09:29 часа на АМ ,,Т.‘‘, в района на 55 км с посока на
движение гр. П. като водач на лек автомобил марка ,,Р.‘‘, модел ,,Е.‘‘ с рег.
номер ********, е спрял Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр. С., като от
извършената проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация,
тъй като собственикът му не го е регистрирал в сектор ,,Пътна полиция‘‘ МВР в
двумесечния срок от придобиването му.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени по делото писмени и гласни доказателства: АУАН Серия Д №****** от
15.19.2018 г., Наказателно постановление №*-*-* от 05.09.2019г., Заповед №8121з-515/14.05.2018г.,
картон на наказателно постановление, постановление за
прекратяване на досъдебно производство на БРП и приложения, справка за
нарушител-водач, показанията на св. Д.Т.Д. – актосъставител
и св. Н.И.С.. Посочените доказателства са относими
към предмета на доказване в делото и противоречиви по своето естество.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата
срещу НП №19-1204-002484, издадено на 05.09.2019 г. е подадена от наказаното
лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в установения преклузивен
седемдневен срок от връчването на НП. Жалбата е подадена и до родово и местно
компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН
съд, т.е. жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна,
поради следните съображения:
При
издаване на процесното наказателно постановление административнонаказващият орган е допуснал процесуално
нарушение от рода на съществените, като не е спазил изискването на разпоредбата
на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Наказателното производство срещи жалбоподателя П.С.Д.
се счита образувано със съставянето на АУАН на 15.10.2018г. От този момент административнонаказващият орган има задължението в хода на
производството да съблюдава императивно предвидените срокове, приложими с
конкретния случай. Такъв е и срокът, регламентиран в горепосочената правна
норма, която вменява задължение на органа да прекрати производството ако в
шестмесечен срок от неговото образуване не е издадено наказателно
постановление. С оглед гореизложеното се налага логичният извод, че органът е
следвало да издаде НП по разглежданото административнонаказателно
производство в срок най-късно до 15.04.2019г. Предвид, че същото не се е
осъществило, по силата на цитираната разпоредба е следвало органът да прекрати
производството срещу жалбоподателя. Вместо това е издадено процесното
НП. Видно от датата на издаването му същото органът се е произнесъл извън
предвидения в чл.34, ал.3 ЗАНН шестмесечен срок, който по своя характер е преклузивен. Това действие на органа е в разрез с
установената императивна правна уредба, относима до
правилата за издаване на НП и по своята същност се явява достатъчно основание
за отмяната на процесното НП като назаконосъобразно.
В
конкретния случай дори да не беше нарушена разпоредбата на чл.34, ал.3 ЗАНН и административнонаказващият орган да се беше произнесъл с обжалваното
НП в срок, то същото отново би се явило незаконосъобразно, предвид колизията
между изложената фактическа обстановка в него и в издадения АУАН. В АУАН се
сочи, че нарушението е извършено на атомагистрала ,,Х.‘‘
с посока на движение гр. В., докато в НП се сочи, че същото е извършено на
автомагистрала ,,Т.‘‘ с посока на движение гр. П.. Не е налице противоречие
само относно мястото, където е извършено административното нарушение, но е
налично такова и в индивидуализацията на
автомобила, който е бил управляван. В АУАН се сочи, че нарушението е извършено
с лек автомобил марка ,,О.‘‘, модел ,,К.‘‘, с рег. номер ********, а в НП се
сочи различно МПС – марка ,,Р.‘‘, модел ,,Е.‘‘ с рег. номер ********. От своя
страна обсъдената колизия между обстоятелства, явяващи се задължително
съдържание на АУАН и НП, представлява допуснато съществено нарушение от страна
на административнонаказващият орган, тъй като
накърнява правото на защита на жалбоподателя. Същият се явява възпрепятстван да
разбере кой автомобил е бил управляван без да е регистриран по надлежния за
това ред, както и къде е бил управляван.
Предвид
изложената фактическа обстановка в процесното НП се
налага изводът,че жалбоподателя е бил санкциониран за извършено от трето лице –
Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр. С., административно нарушение. В НП е описано
действие от страна на посочения Боян Малинов, извършено на 12.09.2018г., което
органът е определил като нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
за същото обаче е санкционирал жалбодателя П.С.Д.. Същото
се явява незаконосъобразно, тъй като административнонаказателната
отговорност е лична по своя характер и не е правно допустимо едно лице да бъде
санкционирано по реда на ЗАНН за извършено от друго лице административно
нарушение.
Всяко
едно от изложените съображения е достатъчно само по себе си да доведе до
логичния извод за незаконосъобразност на издаденото НП.
Процесуалният
представител на П.С.Д. е направила искане за присъждане на разноски за
настоящото производство в размер на 300/триста/ лева, за което е представен
договор за правна защита и съдействие от 13.11.2019 г./л.26 от делото/.
Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94 от
29.11.2019 г., във вр. с чл. 143, ал.1 АПК във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК и чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, страните имат право на
разноски по обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, поради
което претенцията е основателна и следва да и се осъди ОД на МВР С. да заплати
на П.С.Д. сумата от 300 лв.
Поради
посочените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП №*-*-*/*.*.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР С., сектор ,,Пътна полиция‘‘, с което на П.С.Д. му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно управление на лек автомобил Р. Е. с
ДК № ******** по АМ ,,Т.‘‘, км. 55 с посока на движение към гр. П. от лицето Б.
Н. М., с ЕГН ********** от гр. С. без автомобилът да е регистриран по надлежния
ред.
ОСЪЖДА
ОДМВР С. да заплати на П.С.Д. сумата в размер на 300 лв. /триста лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – С. област
в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :