№ 151
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000518 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Б. ИЛ. АС.-непълнолетен и действащ лично и
съгласието на своя баща И.Х. А.,подадена чрез пълномощника адв. Р.М.,против определение
№133 от 09.06.2021 г.,постановено по т.д.№286/2021 г. по описа на ОС-П.,ТО,XVIII-ти
състав,с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до
приключване на инициираното наказателно производство по досъдебно производство
№**********/2020 г. по описа на РУ-Ч..
В частната жалба е изразено становище,че определението е неправилно и
незаконосъобразно.Според частния жалбоподател,решаващият съд неясно въз основа на кои
данни или твърдения е приел,че са разкрити престъпни обстоятелства при разглеждането на
горното търговско дело,от които да зависи изхода на търговския спор.Счита,че само по себе
си образуваното и провеждано досъдебно производство по повод на ПТП от 08.10.2020
г.,при което е пострадал ищеца,не обосновава извод за наличие на извършено
престъпление,а дали определено деяние,извършено от определено лице,съставлява
престъпление,се решава според частния жалбоподател,с присъда на наказателния
съд.Развити са и доводи,че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на
основание за спиране на производството по делото по чл.229,ал.1,т.5 ГПК,както и че няма
как обстоятелствата относно противоправността и виновността на дееца,които ще бъдат
установявани в гражданското производство,да са обвързани от правните последици при
развитие на досъдебното производство.Счита,че гражданският съд не е обвързан от
1
постановените в досъдебното производство актове,поради което решаващият съд може
винаги да приеме за установени различни факти,като именно това несъответствие,при
евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл,е преодолимо по реда на
осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол-арг. от чл.303,ал.1,т.2 ГПК.Излага и
довода,че фактическият състав на деликта не е обусловен от наличие на престъпни
обстоятелства,като едно деяние може да бъде деликт по смисъла на гражданскоправните
норми и да поражда отговорност за застрахователя по силата на договорното му
правоотношение с делинквента,но да не съставлява престъпление по смисъла на НК.Развива
доводи и за необоснованост на обжалваното определение.И въз основа на всички
поддържани в частната жалба аргументи е поискано да бъде отменено определение №133 от
09.06.2021 г.,постановено по т.д.№286/2021 г. по описа на ОС-П.,ТО,XVIII-ти състав като
неправилно,необосновано и противоречащо със съдопроизводствените правила и с
практиката на ВКС,и да бъдат възобновени съдопроизводствните действия по делото.
Тъй като определението за спиране на производството по делото е
постановено преди да бъде даден ход на исковата молба,въз основа на която делото е
образувано,не е изпращан на насрещната страна-ответника Г.ф.-гр.С. препис от частната
жалба.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана
страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е
акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С обжалваното определение №133 от 09.06.2021 г.,постановено по т.д.№286/2021 г.
по описа на ОС-П.,ТО,XVIII-ти състав,е спряно производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на инициираното наказателно производство по
досъдебно производство №**********/2020 г. по описа на РУ-Ч..За да постанови този
резултат,първоинстанционният съд е приел,че в случая се касае до установяване на факта на
престъпление,който не може самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд и на
практика съществува идентичност на противоправното деяние,от което се твърди,че са
настъпили вредите,обуславящи гражданската отговорност на делинквента и деянието,за
което е образувано досъдебното производство.И като е счел,че от съществено значение за
изплащане на дължимото обезщетение ще е именно противоправното поведение на
водача,то съдът е приел,че следва да спре производството по делото докато бъде установено
в наказателното производство извършено ли е деянието,противоправно ли е и дали е
виновен деецът.Според същия съд,спорното право е обусловено от факта на извършване на
2
престъпление,който не може да бъде установен по реда на гражданския процес,включително
и инцидентно по повод на предявения иск,с оглед нормата на ч.124,ал.5 от ГПК.В мотивната
част на определението са изложени подробни мотиви и за обосноваване позицията на
съда,че дори и да няма все още привличане на обвиняем в наказателното производство и
съвпадане между деянието,предмет на наказателното преследване и твърдяното в исковата
молба противоправно поведение на конкретен водач,пак би следвало да се спре
производството на основание горната разпоредба.Обосновката си за спиране на
производството по делото,първоинстанционният съд е основал и на посоченото в
определението тълкувателно решение,както и на конкретно изброени актове на ВКС
/определения и решение/.
Настоящата инстанция счита обжалваното определение за неправилно.
Първоинстанционното дело е образувано по предявени от ищеца Б. ИЛ. АС.-
непълнолетен,действащ лично и със съгласието на своя баща И.Х. А.,против Г.ф.-гр.С.
осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди,претърпени при ПТП,настъпило на 08.10.2020 г. по вина на конкретно посочено в
исковата молба трето лице като водач на лек автомобил марка и модел „БМВ ****“ с рег.
№**********,без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.Във връзка с предявения
иск в исковата молба е изложено твърдението,че за произшествието е образувано досъдебно
производство №**********1/2020 г. по описа на РУ-Ч..Към момента на спиране на
производството по делото с обжалваното определение,постановено преди да е даден ход на
исковата молба,липсва конкретно доказателство за предмета на посоченото досъдебно
производство,в това число и дали наказателното преследване е насочено срещу конкретен
извършител,респективно-срещу лицето,сочено в исковата молба като виновно за настъпване
на пътнотранспортното произшествие.При това положение не може да бъде изведен извод за
наличие на идентичност между соченото в исковата молба противоправно деяние,от което
се твърди,че са настъпили вредите,обуславящи гражданската отговорност на делинквента и
деянието,за което е образувано досъдебното производство,като направеният в обратния
смисъл извод от първоинстанционния съд за наличието на такава идентичност се явява
необоснован.Освен това,за да има основание да се спре гражданското производство по
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,следва гражданският съд при разглеждане на съответно образуваното
пред него гражданско дело да е разкрил престъпни обстоятелства,от установяване на които
ще зависи изходът на гражданския спор.В случая,към момента на постановяване на
обжалваното определение липсват каквито и да е данни за наличие на престъпни
обстоятелства във връзка с описаното в исковата молба ПТП,нито пък в последната се
съдържат твърдения за наличие на такива обстоятелства.Наред с това,първоинстанционният
съд не е изложил в определението си мотиви за разкрити от него престъпни обстоятелства и
постановеното спиране на производството по делото не е обосновано от съда с разкрити от
него такива обстоятелства.А и като се има предвид,че производството по делото е спряно
още преди да бъде даден ход на исковата молба и съответно на това-да се стигне до
3
разглеждане на делото,образувано въз основа на същата молба,не би могло да се приеме,че в
случая е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,даваща възможност за спиране на
производството по делото,при положение,че при разглеждане на делото се разкрият
престъпни обстоятелства.По тези съображения настоящият съд намира,че не са налице
предпоставките за спиране на конкретното съдебно производство на основание посочената
законова разпоредба и затова обжалваното определение,с което е постановено спиране на
основание същата разпоредба,се явява неправилно и като такова следва да се отмени.Заедно
с това делото следва да се върне първоинстанционния съд за продължаване на съответните
съдопроизводствени действия по него.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №133 от 09.06.2021 г.,постановено по т.д.№286/2021 г. по
описа на ОС-П.,ТО,XVIII-ти състав,с което е спряно производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на инициираното наказателно производство по
досъдебно производство №**********/2020 г. по описа на РУ-Ч..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4