РЕШЕНИЕ
№
114 дата 01 февруари
2016 год. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на
11 януари 2016 год.,
в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: К.Л.
Прокурор: ……………...………….
разгледа адм. дело № 719
по описа за 2015 год.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.216,
ал.6 от ЗУТ.
Предмет
на оспорване е Заповед № ДК-10-ЮИР-11/05.03.2015г. на началника на РДНСК
Югоизточен район, с която, поради нарушение на чл.144, ал.1 от ЗУТ и на основание чл.216, ал.2 и ал.6 от ЗУТ, е
отменено Разрешение за строеж № 214/ 11.09.2013г., издадено от главния архитект
на община Несебър за строеж “басейн“ в имот с идентификатор 11538.502.174 по КК
на гр.Свети Влас, община Несебър.
Заповедта
се оспорва от „Марс дом“ ООД, гр.Свети
Влас, ул.“Русалка“ № 52, ет.1, ап.12 и И.М. ***, като жалбоподателите считат,
че заповедта е постановена при липса на компетентност, понеже оспореното
разрешение за строеж вече е било влязло в сила, както и при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като административният орган се е произнесъл по просрочена жалба,
а при разглеждането на преписката не е изяснил всички обстоятелства, за да
прецени, че жалбоподателят „Марс дом“ ЕООД е действал като пълномощник при
снабдяването с разрешение за строеж. Считат също така, че органът неправилно се
е позовал на нормата на чл.144, ал.1 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че за процесния строеж не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти. Възразяват също така, че административният орган се е произнесъл със
значително закъснение по жалбата против разрешението за строеж, с което е
погазил всякакви граници на разумно разглеждане на преписката. Иска се
заповедта да бъде прогласена за нищожна, а в условията на евентуалност – да
бъде отменена незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателите се представляват от пълномощници, които
поддържат жалбите на сочените в тях
основания.
Административният
орган – началник на РДНСК Югоизточен район се представлява от юрисконсулт,
който оспорва основателността на жалбите.
Заинтересованите
страни – М.Г.Б., К.Г.Б. и Г.Г.А., чрез процесуалния
си представител, оспорват жалбите като неоснователни.
Заинтересованата
страна – Главен архитект на Община Несебър, не се явява и не се представлява.
Жалбите са процесуално допустими за
разглеждане, като подадени от надлежни страни, засегнати от действието на
издадения административен акт и депозирани в предвидения от закона срок. За
прецизност следва да се отбележи, че с Определение № 1151/26.05.2015г. по
настоящото дело съдът прекрати производството освен по жалбите на настоящите
двама жалбоподатели „Марс дом“ ООД и И.М.М., но и по
отношение на жалбоподателката Е.М.М.
(нейната жалба е съвместна с тази на съпруга й И.М.М.
по присъединеното адм.дело № 732/2015г.)). Против
този прекратителен съдебен акт бяха подадени частни
жалби само от първите двама (настоящите) жалбоподатели, по които Върховният
административен съд се произнесе с Определение № 10051/30.09.2015г. по адм.дело № 9817/2015г. по описа на този съд, с което
постановеното от първоинстанционния съд определение беше отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по жалбите на тези двама жалбоподатели. По отношение на жалбоподателката Е.М. прекратителното
Определение № 1151/26.05.2015г. по настоящото дело е влязло в сила, тъй като не
е обжалвано от нея. Поради допусната деловодна грешка, след връщане на делото
от ВАС, тази жалбоподателка отново е била включена в
списъка за призоваване, но това не я прави страна в процеса на това основание,
тъй като делото е било вече прекратено по отношение на нея и е недопустимо
понастоящем да се прекратява повторно, поради формалното й отразяване в списъка
за призоваване.
Разгледани
по същество жалбите са неоснователни.
Установява
се по делото, че на 04.09.2008г. между заинтересованата страна М.Г.Б., в
качеството й на собственик на имот, описан като парцел ІІ-7077, в кв.16,
урегулиран от 1144кв.м. по плана на гр.Свети Влас, с качеството на възложител и
жалбоподателя И.М.М. като изпълнител, е сключен
предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
проектиране и строителство на недвижим имот, по силата на който възложителят се
е задължил да учреди право на строеж с нотариален акт в полза на И.М.М. или посочено от него дружество за построяването на
сграда, при условия конкретно договорени. Видно от т.4 от договора страните са
договорили степента на завършеност, като освен тази на монолитното
строителство, в първото тире към тази точка е посочено – озеленено дворно пространство с парково осветление, басейн със самопочистваща система съобразена със свободните площи в
Урегулирания поземлен имот, външна ограда дървена или метална изцяло довършена
по проект.
На 11.12.2009г. от главния архитект на община Несебър е издадено
Разрешение за строеж № 112/11.12.2009г. в полза на М.Б. за жилищна сграда за
сезонно ползване със ЗОХ/бистро/ и магазини за промишлени стоки в УПИ
ІІ-7077/ПИ 11538.502.174 в квартал 16 по плана на гр.Свети Влас – Юг.
На 22.03.2010г. между И.М.
и „Марс-Дом“ ООД е сключено споразумение
– договор, съгласно който М. прехвърля възмездно на дружеството – приобретател съвкупността си от права и задължения,
произтичащи от сключения предварителен договор от 04.09.2008г. за строежа
на сграда, която ще се построи в парцел
УПИ ІІ-7077, в кв. 16, от 1 144кв.м. по плана на гр.Свети Влас – Юг,
собственост на М.Б..
С Нотариален акт №49 от
23.09.2010г., том VІІ, рег.№ 6733, дело №1174/2010г. на нотариус с рег.№110 на
НК, М.Б., Г.А. и К.Б., взаимно, както и в полза на „Марс-Дом“ ООД, са учредили
право на строеж за изграждане в поземлен имот с идентификатор 11538.502.174 по
КК на Св.Влас с площ 1 144кв.м. на масивна жилищна сграда за сезонно
ползване със заведение за обществено хранене – бистро и магазини за промишлени
стоки с РЗП от 2 596 кв.м., състояща се от сутерен, партер, три жилищни
етажа и тавански етаж. Видно от Раздел ІІ, т.6 от нотариалния договор
изпълнителят „Марс дом“ ООД се е задължил да построи сградата, ведно със
съответните довършителни работи и външни връзки в степен на завършеност /не се
отнася за обект – бистро/ в това число – монолитно строителство – конкретно
описано, както и е посочено „озеленено
дворно пространство с парково осветление, съобразена със свободните площи в
Урегулирания поземлен имот, външна ограда дървена или метална изцяло довършена
по проект“, инсталации – подробно описани, подови настилки, стени и тавани,
външна дограма, санитария, общи части.
Със Заповед №
100/17.11.2010г. издадена от главния архитект на община Несебър, на основание
чл.148, ал.4 и чл.161, ал.1 от ЗУТ и по заявление на „Марс-Дом“ ООД, дружеството е вписано като
собственик в издаденото Разрешение за строеж № 112/11.12.2009г., касаещо горната сграда.
До главния архитект на
община Несебър е подадено заявление вх.№
92-00-3821/24.06.2013г. от „Марс-Дом“ ООД, представлявано от управителя Е.М., с
което е поискано издаване на разрешение за строеж на „басейн с обем до
100куб.м.“ в процесния УПИ ІІ-7077, кв.16 по плана
гр.Свети Влас – Юг. Като заявители са
отбелязани и заинтересованите страни М.Б., К.Б. и Г.А., като в заявлението са
положени само подписи на представляващия „Марс дом“ ООД, с отбелязване „чрез пълнм.“ .
По това заявление и на
основание чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ е издадено процесното
Разрешение за строеж № 214/17.09.2013г. от главния архитект на община Несебър,
на името на М.Б., К.Б. и Г.А., за строителство на „басейн“ с обем до 100 куб.м.
в УПИ ІІ-7077 с идентификатор по КК 11538.502.174 в кв.16 по плана на гр.Свети
Влас – Юг въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект. Разрешението
за строеж е с отбелязване „влязло в сила на 07.10.2013г.“.
С жалба вх.№
ДК-04-43-00-089/10.01.2014г. в РО „НСК“ – Бургас заинтересованите страни М.Б., Г.А.
и К.Б. са оспорили издаденото Разрешение за строеж № 214/11.09.2013г. от
главния архитект на Община Несебър за строителството на басейн в имота, като са
посочили, че за него са узнали от строителя „Марс - Дом“ ООД, който с нотариална покана рег.№ 9246/2013г. на
нотариус в район РС - Несебър, рег.№ 110 на Нотариалната камара, ги е уведомил,
че за сградата има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и
е издадено процесното Разрешение за строеж №
214/11.09.2013г. Лицата са възразили в жалбата, че в качеството си на
собствениците на поземления имот не са учредявали право на строеж на басейн и
не са давали съгласието си за изграждане на такъв. Посочено е, че не са
подавали молба и не са упълномощавали никого да подава такава за издаване на
виза за проектиране, за одобряване на проекти и за издаване на разрешение за
строеж, като възможността за изграждане на басейн е уговорена само в
предварителния договор от 04.09.2008г., който е бил сключен с И.М., а не със
строителя „Марс дом“ ООД.
С писмо изх.№
ДК-04-43-00-093/03.02.2014г. на началника на РО „НСК“ – Бургас, на основание
чл.26, ал.1 от АПК, „Марс - Дом“ ООД, главния архитект на община Несебър и собствениците
на поземления имот, са уведомени за започването на административно производство по чл.216 от ЗУТ
по оспорване на издаденото Разрешение за строеж № 214/11.09.2013г., като на
страните е указана възможността в 7-дневен срок да представят становища и
документи от значение за производството, а на главния архитект да представи
преписката по издаване на административния акт в РО НСК – Бургас. В отговор на
писмото с вх.№ ДК-04-43-00-675/13.02.2014г. е постъпило становище от „Марс дом“
ООД, видно което дружеството е посочило, че разрешението за строеж е издадено в
изпълнение на т.4 от предварителния договор подписан от страните на
04.09.2008г., а също така се е позовал и на клауза по т.21 от нотариалния акт
за учредяване правото на строеж, съгласно която за неуредените въпроси ще се
прилагат условията на сключения предварителен договор. Преписката по издаване
на разрешение за строеж № 214/17.09.2013г. е постъпила при юрисдикционния
орган с писмо вх.№ ДК 04-43-02-995/13.06.2014г.
Междувременно, с
нотариална покана от 20.03.2014г., заинтересованите страни М.Б., К.Б. и Г.Г. са уведомили представляващия „Марс дом“ ООД за оттегляне
на пълномощията дадени на управителя на дружеството, съгласно чл.19 от
сключения с нотариален акт № 49/23.09.2010г. договор за учредяване право на
строеж срещу задължение за строителство на жилищната сграда в собствения им
недвижим имот.
По повод жалбата на
заинтересованите страни против издаденото разрешение за строителството на
басейн, началникът на РДНСК Югоизточен район издал процесната
Заповед № ДК-10-ЮИР-11/05.03.2015г., с която, поради нарушение на чл.144, ал.1
и на основание чл.141, ал.1 вр. чл.216, ал.2 и ал.6
от ЗУТ, отменил издаденото Разрешение за
строеж № 214/11.09.2013г. от главния архитект на община Несебър за строеж
“басейн“ в имот с идентификатор 11538.502.174 по КК на гр.Св.Влас, община
Несебър. В мотивите на заповедта е посочил, че заявлението за съгласуване и
одобряване на инвестиционния проект, послужило за издаване на оспореното
разрешение за строеж, изхожда от „Марс - Дом“ ООД, чрез представител на
дружеството, а лицата М.Б., Г.А. и К.Б.
са подписани от пълномощник, а предвид това, че в преписката по издаване на
оспореното разрешение за строеж липсва
пълномощно от тяхна страна за подаване на това заявление от тяхно име,
приел, че липсва изрично волеизявление за издаване на разрешение за строеж на
тяхно име за строеж „басейн“ в имот с идентификатор 11538.502.174 по КК на
гр.Свети Влас, община Несебър.
Издадената заповед за
отмяна на разрешението за строеж е законосъобразна.
Предвид
изложените мотиви в заповедта, спорът по делото е дали жалбоподателят „Марс
дом“ ООД е разполагал с надлежно упълномощаване от страна на заинтересованите
страни М.Б., Г.А. и К.Б., като носители на правото на собственост на процесния ПИ с идентификатор 11538.502.174 в гр..Свети Влас, по силата на
което упълномощаване да е разполагал с представителна власт по отношение на тях
за снабдяване с процесното Разрешение за строеж №
214/17.09.2013г. издадено от главния архитект на община Несебър, с което, на
основание чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ, е разрешено извършването на строителство на
„басейн“ с обем до 100 куб.м. в посочения имот.
Тезата
на жалбоподателя е, че той черпи представителната си власт от сключения между
страните с Нотариален акт № 49 от 23.09.2010г. договор за учредяване право на
строеж за изграждане в имота на масивна жилищна сграда и заведение за
обществено хранене, конкретно описани и по-точно договореното в т.19, съгласно
което собствениците на имота упълномощават и възлагат на управителя на „Марс
дом“ ООД да извършва от тяхно име, но за негова сметка всички фактически и
правни действия по проектирането и утвърждаването на проектната документация по
строителството на обектите, по сключването на договори с експлоатационните
дружества, както и необходимите за окончателното приемане на обектите. Също
така той се позовава и на сключения предварителен договор от 04.09.2008г., за
който в т.21 от нотариалния акт е посочено, че за неуредените въпроси страните
се договарят, че ще действат разпоредбите на българското законодателство, както
и условията на сключения предварителен договор.
Съдът
не споделя тези доводи на жалбоподателя.
Съпоставяйки
договореното в т.4, първо тире от предварителния договор и договореното в
раздел ІІ, т.6, първо тире от нотариалния акт, които регламентират степента на
завършеност на монолитното строителство, съдът не констатира идентичност между
тях. В предварителния договор страните са записали …….озеленено дворно пространство с парково осветление, басейн със самопочистваща система съобразена със свободните площи в
Урегулирания поземлен имот, външна ограда дървена или метална изцяло
довършена по проект.. В нотариалния акт е записано ………….озеленено
дворно пространство с парково осветление, съобразена със свободните площи в
Урегулирания поземлен имот, външна ограда дървена или метална изцяло довършена
по проект. Очевидно е, че текстът басейн
със самопочистваща система не е възпроизведен в
нотариалния акт, поради което той не е обект на договаряне по нотариалната
сделка. Възражението, че този обект следва да се счита договорен по
предварителния договор, е неоснователно, тъй като със сключването на последващ окончателен договор, предварителният такъв е
изчерпал правното си действие, постигнал е целта си и страната не може да се
позовава на него в частта относно обема на договореното право, респ. – обекти
за изграждане. Клаузата по т.21 от нотариалния акт жалбоподателят тълкува
твърде широко. Пропускът (умишлен, неволен или без значение поради каква
причина) да се включи договорен по предварителния договор обект – басейн в
окончателния нотариален договор, не представлява неуреден въпрос по смисъла на клаузата
по т.21, а под „условия на предварителния договор“ следва де се разбират тези,
като напр. в т.6, т.8, т.11, т.12, т.13 от този договор.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че упълномощаването договорено в т.19 от нотариалния
акт, касае снабдяването със строителна документация само по построяването на
обектите по нотариалния акт и тъй като в него не е договорено изграждането на
басейн, който безспорно е самостоятелен строеж, то по отношение на него
жалбоподателят „Марс дом“ ООД не е разполагал с надлежно упълномощаване за
снабдяване с процесното Разрешение за строеж № 214/17.09.2013г.
Подавайки заявление за издаването му
вх.№ 92-00-3821/24.06.2013г. до главния архитект на общината,
жалбоподателят е действал без представителна власт. Съгласно нормата на чл.148,
ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя. Възложители по
смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ в случая могат да бъдат само заинтересованите
страни като собственици на имота, но не и жалбоподателя „Марс дом“ ООД, който
независимо че има качеството на лице, на което е учредено право на строеж и
като такова законът също му придава качеството на възложител, но само по
отношение на строежа, за който му е учредено правото.
Възражението
на жалбоподателя, че въз основа на упълномощаването по нотариалния акт
административният орган е възприел за надлежни други негови действия, като напр. издаване на разрешение за строеж
на сградата, въвеждането й в експлоатация, не повлиява горния извод, тъй като
така извършените действия, в тези техни части, са в обхвата на представителната
власт, предвид обстоятелството, че обектите, за които се отнася тази строителна
документация, са именно договорените по нотариалния акт.
С
оглед горните мотиви следва да се приеме, че процесното
разрешение за строеж, макар и издадено на името на надлежните лица, е било
издадено без тяхно съгласие, тъй като производството по издаването му е било
инициирано от лице без представителна власт, поради което правилен е изводът на
началника на РДНСК Югоизточен район за неговата незаконосъобразност и отмяната
му на това основание.
Със следващо
възражение жалбоподателят въвежда довод
за нищожност на заповедта, като издадена извън 14-дневния срок по чл.156 от ЗУТ. Правната
норма сочи две възможни хипотези на отмяна на издадено разрешение за строеж –
или по жалба на заинтересована страна или при служебна проверка. В настоящия
случай е налице първата хипотеза, като в този случай препратката е към чл.149,
ал.3 от ЗУТ, съгласно която 14-дневният срок за обжалване тече, считано от съобщението
за издаване на разрешението за строеж. В настоящия случай, както и
административният орган е отбелязал, в преписката по издаване на процесното строително разрешение няма данни за съобщаването
му на заинтересованите страни, като то е било съобщено само на заявителя –
управителя на „Марс дом“ ООД, както сам е посочил и жалбоподателя в жалбата
пред съда. В този смисъл, по отношение на лицата, сезирали началника на РДНСК,
срокът за обжалване не е започнал да тече, поради което процесната
заповед не е нищожна на това сочено основание, поради упражнена компетентност
извън предвидения за това в закона срок.
Възражението, че
строителното разрешение не може да се отмени, тъй като обектът вече е изграден
в груб строеж, е също неоснователно и такова ограничение не се съдържа в
нормата на чл.156 от ЗУТ. Прегледът на нормата в ретроспективен план сочи
подобна регламентация в изменението на закона в ДВ, бр.1/2011г., в сила от
01.03.2001г., но към настоящия момент липсва.
Следващото възражение
касае неправилно приложение на материалния закон при издаване на процесната заповед, поради позоваване на нормата на чл.144,
ал.1 от ЗУТ. Нормата визира съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти
след писмено заявление на възложителя и след представяне на изброените там
документи. Действително, в случая, с оглед характера на строежа и предвид
нормата на чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ, инвестиционни проекти не се изискват, но е
вярно също така, че жалбоподателят „Марс дом“ ООД сам посочва, че е съставил
строителна документация за процесния басейн, в т.ч. и
инвестиционен проект, които са били представени заедно със заявлението за
издаване на процесното разрешение за строеж, поради
което, позоваването на нормата на чл.144, ал.1 от ЗУТ, не е лишено от
основание.
Възражението, че процесната заповед е издадена след изтичане на 15-дневния
срок за произнасяне по чл.216, ал.7 от ЗУТ, не може да обоснове извод за
незаконосъобразност на заповедта на това сочено основание. Действително
заповедта е постановена в един неразумен срок – повече от година след
сезирането и това е укоримо от гледна точка на
организацията на работа на този административен орган, но самò
по себе си не е измежду основанията за незаконосъобразност на заповедта по
смисъла на чл.146 от АПК.
Що се касае до позоваването
на съдебен акт постановен по негаторен иск воден
между страните пред общия съд и касаещ процесния строеж, съдът счете този довод за неотносим в производството по административно
правораздаване.
На основание изложените
мотиви, жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, като с оглед
този изход на процеса в полза на заинтересованите страни следва да бъдат
заплатени претендираните от тях разноски по делото,
както и да се присъди исканото от пълномощника на административния орган юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.8, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Марс дом“ ООД, гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 52, ет.1, ап.12 и И.М. *** против
Заповед № ДК-10-ЮИР-11/05.03.2015г. на началника на РДНСК Югоизточен район.
ОСЪЖДА „Марс дом“ ООД,
гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 52, ет.1, ап.12, с ЕИК ********* и И.М. ***, с
ЕГН ********** да заплатят на М.Г.Б. с ЕГН ********** и К.Г.Б., с ЕГН **********,
двамата от гр.Свети Влас, ул.“Янтра“ № 4, общо сумата от 480лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Марс дом“ ООД,
гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 52, ет.1, ап.12, с ЕИК ********* и И.М. ***, с
ЕГН ********** да заплатят на Г.Г. ***, с ЕГН **********
сумата от 480лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Марс дом“ ООД,
гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 52, ет.1, ап.12, с ЕИК ********* и И.М. ***, с
ЕГН ********** да заплатят на РДНСК Югоизточен район сумата от 600лв. разноски
по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: