РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Бургас , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500162 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на „ПРОФИЛАКТИКА,
РЕХАБИЛИТАЦИЯТА И ОТДИХ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т., против
решение № 11/25.04.2019г. по гр.дело № 284/2018г. по описа на ЯОС, в
отхвърлителната му част.
Въззивникът е недоволен от решението в частта, с която е мотивиран отказ
от разглеждане увеличението на исковата претенция, в частта на искането за
увеличение на исковата претенция за периода 22.09.2012г. до 09.05.2013г. и
за сумата на увеличението от 42 107, 59лв., с която е отказано увеличение на
иска, като го счита за частично недопустимо поради липса на правна норма в
ГПК според която съдът може да откаже увеличаване на иска. Недопускането
на увеличение на исковата претенция според страната нарушава ЕКЗПЧОС и
Хартата на основните свободи и ТР №3/22.04.2019г. на ВКС по т.д № 3/2016г.
1
на ОСГТК.
Решението според жалбата е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения-липса на указания за ищеца да отстрани
нередовностите на исковата молба досежно обема на търсената защита, не е
посочена правната квалификация на предявените искове, налице е
противоречие в доклада по делото, в непълен обем са определени правата и
обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване, не е посочено
представените доказателства кои обстоятелства установяват и неправилно е
разпределена доказателствената тежест между страните. На последно място
решението се обжалва като неправилно и в частта за разноските.
Отговор на жалбата е подаден от „Технострой инженеринг 99“ АД с
доводи за нейната неоснователност и искане за оставянето и без уважение.
„ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД е депозирала и
въззивна жалба против решение № 347/02.08.2019г . по гр.дело № 284/2018г.,
с което е отхвърлена молбата му по чл. 250, ал.1 ГПК за допълване на
решение № 11/25.04.2019г. и при условията на евентуалност - против
определение от 23.01.2019г. по делото, с което е изключена от предмета на
делото част от исковата претенция на въззивника.
Отговор на така подадената въззивна жалба не е подаден от надлежната
страна.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и
въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение № 11/25.04.2019г. по гр.дело № 284/2018г. по
описа на ЯОС е отхвърлен иск на жалбоподателя с правно основание чл.59
ЗЗД, предявен като частичен за заплащане от въззиваемата страна на сумата
от 25 000,14лв. от общо дължими 151 079,23лв.
За да приеме решението си съдът изложил съображения, че ползвания от
въззиваемата страна недвижим имот, за който с влязло в сила съдебно
решение е признат за собственик ищеца, е осъществено на правно основание-
2
издаден изпълнителен лист и доброволно изпълнение по него, което изключва
неоснователно обогатяване за сметка на въззивника.
Страните не спорят по фактите, от които черпят правата си, а относно
правните им последици, като в отговора по чл. 131 ГПК ответната страна е
направила възражение за недопустимост на така заявената претенция, като е
твърдяла, че ищецът разполага с друг правен способ за защита на правата си,
вследствие на което искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим.
От несложната фактическа обстановка по делото, установена правилно от
пърноинстенционния съд, която настоящия състав възприема изцяло и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тази му част, се установява накратко следното:
По иск за собственост на спорния имот, представляващ едноетажна масивна
сграда-столова към почивна база “Лада1“, състояща се от кафене, магазин,
стол-кухня, бар и склад, находяща се в гр. Н., предявен от въззиваемата
страна, Апелативен съд- Бургас постановява осъдително решение
(доказателство на л. 36 от д.№330/2017г.) и на основание чл. 404,т.1 ГПК
издава изпълнителен лист. По образуваното изпълнително дело е изпратена
призовка до ищеца за доброволно изпълнение. В срока за доброволно
изпълнение, ищецът с приемо-предавателен протокол предава имота на
ответника на 28.03.2016г.
След допуснато касационно обжалване на така постановеното от БАС
съдебно решение, ВКС със свое решение (л.40 от с.д.) го отменя и решавайки
спора по същество, отхвърля иска на ответника по настоящото дело за
собственост на спорния имот. Отново с приемо-предавателен протокол от
15.03.2017г. ответникът доброволно предава на ищеца имота.
Исковата претенция по чл. 59 ал.1 ЗЗД се основава на твърдението, че за
периода между двете предавания на имота-общо 11 месеца и 15 дни, ищецът,
като негов собственик, е бил лишен от ползите от собствената си вещ, а
ответникът се е обогатил за негова сметка, ползвайки имота без правно
основание.
Несъмнено отмененото като неправилно съдебно решение, въз основа на
3
което е издаден изпълнителен лист, не може да послужи за правно основание,
на което ответникът ползва чужд имот.
Отмененото съдебно решение не съществува в правния мир и последиците,
които са възникнали от него губят правното си основание и действие, по арг.
от чл. 245, ал.3 ГПК. Положението не се променя, ако страните са действали
доброволно и извънсъдебно, както е в настоящия случай.
Налице са писмени доказателства, неоспорени от ответника, че в исковия
период имотът е бил в негова фактическа власт и ползване. От представените
по делото съдебни актове, следва извода, че с отмяната на съдебното
решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е предаден
имота, основанието на ответната страна за ползване и служене с чуждо благо
впоследствие е отпаднало с обратна сила.
В практиката се приема, че ако ответникът ползва имота без правно
основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в
спестен от него разход за наем, който би плащал за ползване на същия имот,
като обедняването на собственика е в същия размер-пазарния наем за
процесния имот, който последният би получил за спорния период. Тези
аргументи са развити в множество съдебни актове на ВКС (напр. Решение
№24 от 01.06.2016г. по гр.д.№2968/2015г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение, където е изяснено, че когато едно лице ползва чужд имот, без
да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от
възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като
извлича доходи от него).
За основателността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД не е от значение начинът на
ползване, респ.неизползването на вещта, нито дали са генерирани приходи от
ответника - държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание
във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за
спестяване наема, който би плащал за нейното ползване (Решение №88 от
28.08.2017г. по т.д.№834/2016г. на Върховен касационен съд, 2-ро
търг. отделение.). Такава е позицията на решаващия състав и в Определение
№232 от 07.03.2016г. по гр.д № 454/2016г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр.отделение. Според цитирания съдебен акт, ако ответникът не е развивал
4
дейност и не е реализирал приходи, съобразно неговото счетоводство, то това
е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД. До този категоричен извод
съдебната практика стига, приемайки за безспорно, че правото на собственика
да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде
поставено в зависимост от волята на лицето, което държи без основание
негова вещ, дали да реализира, или не доходи от нея. ( Решение №204 от
05.09.2013г. по търг.д.№ 1158/ 2010г. на Върховен касационен съд).
Изложеното е от значение, доколкото в хода на делото ответната страна се
е домогвала да докаже, че поради състоянието си имотът не бил годен за
отдаване под наем. Съдът обаче дължи да посочи, че подобни констатации,
направени от вещите лица по назначената съдебно-техническа експертиза, се
основават на направен от тях оглед на имота през в. юли 2018г., което не
може да послужи за доказателство относно състоянието му по време на
исковия период.
Относно това състояние съдът кредитира съдържащата се информация
относно наличното специално оборудване в представените от страните
приемо-предавателни протоколи от 2016г. и от 2017г.(л. 45-47 от делото).
Именно описаното оборудване (агрегати, сладкарски витрини и пр.) дава
основание да се приеме, че имотът е бил годен да се ползва по
предназаначението си, така както то е описано в документите за собственост.
Затова въззивният съд приема, че предявеният иск е доказан по своето
основание.
По отношение на размера на дължимото обезщетение по делото е приета
съдебно-техническа експертиза, която определя среден пазарен наем на имота
за целия исков период общо в размер на 105 712лв.(л.64, гд № 284/18г.).
Предявеният като частичен иск до размера на 25 000,14лв. е основателен до
целия заявен размер.
Поради достигане до крайни изводи по основателността на предявения иск,
които се различават с приетото в обжалваното решение въззивният съд го
отменява като неправилно и постановява свое решение по същество на спора,
5
с което уважава предявения като частичен иск до предявения размер.
Оплакването в жалбата относно съдържанието на мотивите по въпроса за
неприетото увеличение на иска не стават част от предмета на въззивното
производство, доколкото по този въпрос липсва произнасяне в диспозитива на
съдебния акт.
По въззивната жалба против решение № 347/02.08.2019г.:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил молбата на ищеца за
допълване на решение № 11/25.04.2019г. и при условията на евентуалност-
против определение от 23.01.2019г. по делото, с което е изключена от
предмета на делото част от исковата претенция на въззивника.
За да обоснове искането си по чл. 250,ал.1 ГПК ищецът е навел твърдение,
че с нарочна молба – уточнение от 04.05.18г. на основание чл. 214, ал.1 ГПК е
предявил при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ЗЗД,
който след отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е следвало
да бъде разгледан по същество.
От съдържанието на молбата, в частта й по т.2 Уточнение на р.ІІІ.“Искове и
правни основания на исковете“ следва извода, че ищецът, без да променя
или допълва вече наведените фактически твърдения, въз основа на които е
предявил иска си с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, е направил единствено
искане, ако съдът не уважи иска на това правно основание, да го разгледа и
уважи на основание чл. 55, ЗЗД, като осъди ответника за неоснователно
обогатяване.
Така заявената от ищеца формулировка по никакъв начин не обвързва съда
да приеме извод, че е налице изменение на иска чрез предявяване на нов иск
при условията на евентуално съединяване с вече предявения иск по чл. 59,
ал.1 ЗЗД каквото разбиране излага въззивника, което освен, че не е валидно
извършено е и недопустимо по чл. 214 ГПК
При положение, че ищецът не навежда нито нови фактически основания,
нито ново искане, нито по какъвто и да е начин променя вече заявените, а
единствено изменя сочената от него правна квалификация, за съда не
6
съществува основание да приеме, че е сезиран с молба за изменение на иска
чрез предявяване на нов иск при условията на евентуално обективно
съединяване, а още по- малко задължение да дава указания за отстраняване на
нейната нередовност, защото в този конкретен случай това би представлявало
нарушение на забраната за съда да дава указания за предявяване на иск
(едновременно указания и за нови твърдения, и за ново искане).
Задължение на ищеца за редовно предявяване на иска е посочването на
фактическите основания, от които черпи правото си и отправяне на
конкретно искане до съда, както и останалите изисквания на чл. 127 ГПК.
Ищецът няма задължение да посочва правната квалификация - тя се определя
от съда в решението. Посочената от страната в исковата молба правна
квалификация не обвързва съда и ако в хода на делото тя устно или писмено я
измени, това нейно действие няма процесуалното значение на изменение на
иска или предявяване на нов иск.
След като при постановяване на решението не е останало неразгледано
своевременно и редовно направено искане, което да е включено в предмета на
делото, молбата за допълване на решението е неоснователна.
Ето защо, като е отхвърлил молбата за постановяване на допълващо
решение окръжният съд е постановил съдебния си акт в съответствие със
закона и въззивният съд потвърждава обжалваното решение като правилно.
Не съществува каквато и да е процесуална възможност да бъде разгледано
заявеното като евентуално искане за отмяна на определението, постановено в
закрито заседание на 23.01.19г., с което е отхвърлена молбата на ищеца за
допълване на доклада на съда. Това определение е връчено на страните в
публично съдебно заседание на 23.01.19г, но е необжалваемо, а подадената
против него жалба недопустима.
По разноските:
На ищеца се дължат съобразно изхода на делото разноски пред първата
инстанция в пълен размер, така както са посочени в обжалваното решение,
което е атакувано от него в частта за разноските на самостоятелно основание,
но молбата е оставена без уважение. Въззивната инстанция намира за
7
правилно определен общ размер на разноските. Пред окръжния съд страната
не е представила списък по чл. 80 ГПК.
Представеният пред настоящата инстанция списък с разноските пред
първата инстанция не е подаден своевременно и съдът не го разглежда.
Страните са поискали присъждане на разноски по други водени от тях дела,
които съдът в това производство не намира основание да присъди.
За въззивното производство на ищецът съобразно изхода на делото се
дължат 1250 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно действителния материален интерес.
Ответникът е представил списък с разноски в размер на 2 760лв.
Възражението за прекомерност е неоснователно, защото поисканите разноски
са съобразени с предвидените минимални възнаграждения за един адвокат,
определени са съобразно действителния материален интерес и делото,
предвид наведените в жалбите оплаквания и оспорвания, разкрива правна
сложност. Затова с оглед изхода на делото, на ответната страна следва да се
присъдят разноски в размер на 1380 лв.
По изложените съображения Апелативен съд гр.Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 11/25.04.2019 г. по гр.дело № 284/2018 г. по описа
на ЯОС, в частта, в която е отхвърлен иска на „ПРО“ ЕАД против
„Технострой инженеринг 99“ АД, предявен като частичен за заплащане на
сумата от 25 000,14лв. от общо дължима 151 079,23лв за обезщетение от
неоснователно обогатяване, както и за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг 99“ АД, гр. Ямбол да заплати на
8
„ПРО“ ЕАД, гр. С. сумата от 25 000,14 лв. по иска, предявен като частичен
до тази сума от общо дължими 151 079,23лв., с които неоснователно се е
обогатил от ползването на недвижим имот представляващ едноетажна
масивна сграда –столова към почивна база “Лада1“, състояща се от кафене,
магазин, стол-кухня, бар и склад, находяща се в гр. Н., който имот е с
идентификатор 51500.502.552.2 по кадастралната карта на гр. Н., за периода
от 28.03.2016г. до 15.03.2017г. ведно със съдебно деловодни разноски в
размер на 2 787,03 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 347/02.08.2019 г. по гр.дело № 284/2018 г. по
описа на ЯОС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „ПРО“ ЕАД
против определение без номер от 23.01.19г. по същото дело.
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг 99“ АД, гр. Я. да заплати на „ПРО“
ЕАД, гр. С. 1250 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ПРО“ ЕАД, гр. София да заплати на „Технострой инженеринг
99“ АД, гр. Я. разноски 1380лв.за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9