Р Е Ш Е Н И Е
№ 3921 18.10.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1304 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Ю.С.М., ЕГН ********** е посочено, че ищцовото дружество, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот в гр.П., ул. „***” № **, вх.*, ет.*, ап.* има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия „Нелбо” ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 203.20 лв., от която 180.08 лв. главница – стойност на разпределената топлинна енергия за периода от *** – ***, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** до ***, в размер на 23.12 лв. Направено е искане за осъждане на ответницата да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Ю.М., чрез назначения й о. п., със становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено препис-извлечение от сметка на клиент с клиентски номер ***, за обект на потребление: ***, за дължима главница в размер на 180.08 лв. за период от *** до *** и лихва в размер на 23.12 лв., за период от *** до ***.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” ЕАД на потребители в гр.П., ведно с доказателства за публикуването им в един местен и един централен ежедневник.
Представена е справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент № ***, ИТН ***.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, дело № ***, *** на *** с район на действие ПРС, видно от който Ю.С.М. е собственик на топлоснабдения недвижим имот.
С молба от *** от пълномощника на ищцовото дружество е посочено, че в хода на производството по делото ответницата е изплатила претендираните с исковата молба главница, обезщетение за забава, законна лихва, поради което ищецът същият не поддържа предявения иск. Направено е искане за неговото отхвърляне, поради изплащане на процесното задължение в хода на производството. Представен е актуален препис-извлечение от сметка към дата ***, видно от който ответницата няма дължими суми към ищеца. Претендирани са направените по делото разноски, тъй като се твърди, че ответницата е дала повод за завеждане на делото.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед представените по делото доказателства за плащане на процесните суми в хода на процеса, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото сумите са заплатени след образуване на делото – ***, тоест ответницата е дала повод за завеждане на делото, съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за ДТ в размер на 100 лв., 300 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 против Ю.С.М., ЕГН ********** *** искове за осъждането й за заплащане на сумите от 180.08 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена за периода *** – *** по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от *** до *** в размер на 23.12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – *** до окончателното погасяване, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ю.С.М., ЕГН ********** *** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 сумата от 500 лв.
/петстотин/ разноски по настоящето производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.