№ 51756
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110140809 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е молба вх. № 391365/03.12.2024 г. от ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, чрез пълномощник юриск. Иван Недков, с която заявява че оттегля
подадената искова молба вх. № 221635/05.07.2024 г., с която е предявил по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК обективно и субективно съединени установителни искове за установяване
съществуването на вземанията му срещу ответниците Р. И. Я. и А. К. А., произтичащи от
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор и Р. Я. като
кредитополучател, Договор за потребителски кредит № 2371645/08.08.2016 г., обезпечен с
поръчителството на втория ответник Антов А., които вземания в общ размер на 3 294, 11 лв.,
са били прехвърлени към ищеца с договор за цесия от 07.08.2019 г. и за които в полза на
ищеца е била издадена Заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от
19.01.2024 г. в хода на ч.гр.д. № 71602/2023 г. по описа на СРС.
Исковото производство е образувано след указания на съда, след като длъжниците по
ч.гр.д. № 71602/ 2023 г. Я. и А., са подали в срока по чл.414 от ГПК, възражения срещу
издадената ЗИ от 19.01.2024 г.
Оттеглянето на иска от страна на ищеца е предприето в хода на процедура по размяна
на книжа, като в срока по чл.131 от ГПК до момента е постъпил отговор на ИМ от името на
ответника А. А., чрез пълномощник адв. Н. И. от САК, а по отношение на ответника Я. е
започнала, но не приключила процедура по назначаване на особен представител, тъй като
ищеца в предоставения му срок да внесе определения от съда депозит за изплащане
възнаграждението на особения представител, не е изпълнил указанията, а е предприел
оттегляне на исковата си молба.
Оттеглянето е предприето преди първото по делото заседание, предвид което
съгласието на ответника не е необходимо.
1
Съдът след предприетото от ищеца оттегляне на иска, следва да се счита десезиран от
последващи процесуални действия по движение на делото, като дължи единствено
прекратяване на производството.
При прекратяването на производството, съдът дължи единствено произнасяне по
направените от страните искания за присъждане на сторените от тях съдебни разноски.
В случая, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, такива се следват на ответника А., който е
поискал присъждането им с подадения ОИМ, към който е приложил списък по чл.80 от ГПК
и е претендирал разноски в размер на общо 1314,17 лв., представляващи дължимо
адвокатско възнаграждение, определено съгласно НМРАВ, за всеки един от съединените
искове поотделно.
Ищецът от своя страна още с ИМ е възразил за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което би се присъдило на ответника и моли съда да го намали до
нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар.
Съдът намира, че размерът на дължимото се адв. възнаграждение зависи от една
страна от фактическата и правна сложност на делото, а от друга от естеството и обема на
процесуалните действия, извършени от представителя на страната. Извършените до момента
действия от процесуалните представители на длъжника/ответника А. А., се изразяват в
подаване от страна на адв. Б. в хода на заповедното производство на бланково възражение в
срока по чл.414 от ГПК срещу дължимостта на вземанията на заявителя, а от страна на адв.
И. в хода на настоящото производство – единствено от подаване на писмен отговор по
чл.131 от ГПК. В настоящото производство не е провеждано открито съдебно заседание.
Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз / Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ при
произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан
от размерите, установени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по
чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с Наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (за България), а от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид
предимството на първичното общностно право - чл. 101, пар. 1 от ДФЕС пред националното
ни законодателство и на основание чл. 633 ГПК, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта
й, предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под който
адвокатско възнаграждение не може да бъде намалено, не следва да бъде прилагана. По
всяко дело, по което следва да се извършва присъждане на по-нисък размер на разноски за
адвокатско възнаграждение, националният съд ще следва да извърши преценка на правната
и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от
2
9.07.2004 г. минимален размер. В случая при прилагане на горното разрешение, съдът
намира, че възнаграждението на пълномощниците на ответника А., за двете фази на
производството, следва да бъде определено при съобразяване ниската фактическа и правна
сложност на делото, и действително извършената от тях работа, поради което на
пълномощника на длъжника А., от заповедното производство – адв. Б., следва да бъдат
присъдени разноски в минимален размер от 50 лв., а на пълномощника на ответника А. в
исковото производство, адв. И. – от 200 лв. за предприетата защита по ОСИ, с подаването на
писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Мотивиран от горното, на осн. чл.232, ал.1 и чл.78, ал.4 и ал.5 вр. с чл.81 от ГПК,
Софийския Районен съд, 164-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 40809/2024г. по описа на СРС, 164-и
състав, поради оттегляне на иска.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.01.2024 г., издадена по
ч.гр.д. № 71602/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от от ЗАдв. „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адв. К. И. Б. от САК, с адрес на
упражняване на дейността в гр. София, ул. „Г..., ет.1, офис- партер сумата от 50,00 лв.
(Петдесет лева), представляваща дължимо се адвокатско възнаграждение за оказаната от нея
безплатна помощ на длъжника по ч.гр.д. № 71602/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от от ЗАдв. „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адв. Н. И. И. от САК, с адрес на
упражняване на дейността в гр. София, ул. „Г..., ет.1, офис- партер, сумата от 200,00 лв.
(Двеста лева) представляваща дължимо се адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна помощ на ответника по настоящото гр.д. № 40809/2024 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
След влизане на определението в сила, препис от същото да се изпрати на
заповедния съд за прилагане по ч.гр.д. № 71602/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3