Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 16165 по описа
за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Ж.К., действащ чрез неговата майка и
законен представител М.И.Л., срещу решението, постановено по гр.д. № 38506/2017
г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като подробно са изложени съображенията за
това. Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което
да се уважи изцяло предявеният иск.
Въззиваемата страна Ж.М.К. оспорва въззивната жалба и моли същата да се
остави без уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С решението по гр.д. № 38506/2017 г. СРС, ІІІ ГО, 83 състав, е отхвърлил
предявения от К.Ж.К., действащ чрез неговата майка и законен представител М.И.Л.,
срещу Ж.М.К. иск за увеличение на присъдената
му месечна издръжка от 350 лева на 700 лева, като неоснователен.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното
решение са неоснователни.
С решение от 12.07.2012 г., постановено по гр.д. № 15749/2011 г. на СРС,
ІІІ ГО, 88 състав, влязло в сила на 07.08.2012 г., Ж.М.К. е осъден да заплаща
на малолетното си дете К.Ж.К., род. на *** г., месечна издръжка в размер на 350
лева, считано от 27.10.2011 г., ведно със законната лихва за забава.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд правилно е отхвърлил предявения иск за увеличение на присъдената на
въззивника месечна издръжка. От присъждането на сегашната издръжка на детето в
размер на 350 лева до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото
дело са изминали повече от шест години. Въпреки това, по делото не са събрани
доказателства, че тази издръжка не може да покрие настоящите нужди на
малолетния К.от средства за съществуване (доколкото всеки човек има нужда от
такова), образование (доколкото той е ученик), социално-културно развитие и
ползване на здравни услуги (доколкото всеки човек има нужда от такива). Видно
от служебна бележка от 31.10.2017 г., издадена от **ОУ „Р.Ж.“-гр. София, приета
като доказателство от въззивния съд, на детето са му необходими около 50 лева
месечно за храна в училище. Детето тренира футбол, за което са му необходими
също 50 лева месечно, съгласно приетата от настоящата инстанция служебна
бележка, издадена на 31.10.2017 г. от Футболен клуб „Витоша“ Бистрица.
Въззивникът се нуждае, също така, и от средства за облекло, обувки,
допълнителна храна вкъщи, учебни пособия, отопление и др.под. За покриването на
тези потребности съдът, на основание чл. 162 ГПК, приема, че на детето са нужни
около 300 лева месечно. На въззивника са му необходими и средства за ползване
на здравни услуги и за социално-културно развитие, които съдът, отново в
съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК, преценява да са в размер на около
100 лева месечно. Следователно, актуалната обща месечна издръжка на К.Ж.К. е в
размер на около 500 лева – толкова, колкото тя е била определена и с решението от 12.07.2012 г., постановено по гр.д. № 15749/2011 г. на СРС,
ІІІ ГО, 88 състав. Въззивният съд напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, че не са събрани доказателства за наличието
на нужди у К.Ж.К., по-големи от обичайните за дете на неговата възраст, нито за
специални негови здравословни и образователни потребности. Следва да се
отбележи също така, че понастоящем минималната месечна работна заплата за
страната е в размер на 510 лева, който е близък до общата месечна издръжка на
въззивника, но последният не е навършил минималната
възраст за приемане на работа по смисъла на чл. 301, ал. 1 от КТ.
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за
да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът дължи разноски на въззиваемия в размер
на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 38506/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 83 състав.
ОСЪЖДА К.Ж.К., действащ чрез неговата майка и законен представител М.И.Л., да
заплати на Ж.М.К. сумата от 300 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.