№ 356
гр. Враца, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галя Цв. И.
в присъствието на прокурора Вл. С. С.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200388 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Ч.
Г. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
Осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Посочва, че
подробни съображения е изложил в обстоятелствена, мотивационна молба,
представена от него по делото и оставянето му в затвора, ще има обратен ефект, а не
поправителен.
Назначеният му служебен защитник – адв. И.И. от АК Враца поддържа
молбата на осъденото лице А. като излага съображения, че са налице предвидените
основания в чл. 439а от НПК, независимо от становището на затворническата
администрация. Същата посочва, че от приложените доказателства и изложеното от
осъденото лице, че същия осъзнава дълбоко стореното от него и се разкайва за
извършеното. Той има сериозни здравословни проблеми, които се развиват в Затвора-
Враца при изтърпяване на наказанието, което от своя страна препятства корекционната
работа на затворническата администрация до степен, че същите не могат да извършат
реална оценка на състоянието на осъденото лице, доколкото не притежават
1
необходимите специални медицински познания за работа с него. Адв. И. изтъква, че
осъдения се нуждае от работа с лекари специалисти, предвид редицата му заболявания
и изрично посоченото обективно здравословно състояние в приложеното решение на
ТЕЛК. Неговото оставане в затвора, както самия той е посочил, само ще усложни
положението му, а затворническата администрация ще продължава да приема, че със
същия не може да бъде извършена заложената корекционна работа, поради неговото
здравословно състояние. За същия е наложително да проведе лечение и то в най-скоро
време на посочените заболявания в решението, приложено от ТЕЛК, за да подобри
общото си здравословно състояние и шанса си за живот, защото ние виждаме, че
същият има 100% телково решение и предписание да не преживява психо-
емиционални натоварвания. Представителят на Затвора – Враца, гл.инспектор Р. В.
изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият не е осъзнал
напълно тежестта на извършеното деяние и не е склонен да спазва нормите и правилата
в общество. Същият търпи наказание в размер на 20 години лишаване от свобода при
първоначален "усилено строг" режим, с начало на наказание 04.12.2007г. Към датата
на заседанието същият е изтърпял необходимия минимум, съгласно чл. 70, ал.1, т.2 от
НК, а именно 2/3 от наложеното наказание. По този критерии действително лицето
отговаря на изискванията на чл. 70, ал.1, т.2 от НК. По отношение престоя в Затвора и
работата с лишения от свобода посочва, че същия е прекатегоризиран и се намира в
"затворническо общежитие в открит тип" Враца, като по време на изтърпяване,
режимът му е променен на "общ". Видно, обаче, от доклада по чл.155 от ЗИНЗС,
лишения от свобода през престоя си в общежитието не е декларирал желание за
работа, което не намира за полезно, в доводите на защитата на лишения от свобода е
изтъкнато основно здравословното състояние, което респективно възпрепятства
участието му в тези специализирани програми. Твърди, че същите програми не са
свързани с физическо натоварване и нещо, което би усложнило допълнително
здравословното състояние на лишения от свобода. По отношение на здравословното
му състояние, администрацията на затвора полага необходимите грижи от медицинско
естество, включително многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието, и то
по здравословни причини.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Посочва,
че действително лицето е изтърпяло предвидения в закона минимум по чл. 70, ал. 1, т.
2 от НК, но не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице.
Няма спор, че осъденото лице има здравословни проблеми. Видно от приложените по
делото доказателства, когато се налага затворническата администрация и окръжния
прокурор са взели отношение за необходимостта от такова специализирано лечение.Но
в случая счита, че в това производство не може да се приеме за основание за втората
предпоставка, изискваща условно предсрочно освобождаване. Затворническата
2
администрация сочи, че е необходимо корекционната работа с лицето да продължи.
Действително има напредък по отношение на работата с лишения от свобода, но все
още не са налице достатъчно такива доказателства.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда № 287/27.02.2008г., постановена по НОХД № 502/2007г. Окръжен
съд - Враца е признал Ч.А. за виновен за престъпление по чл. 116, ал.1, т.12, пр.1, вр.
чл. 115, вр. чл. 29, ал.1, б. "а" и "б" НК, като му е наложил наказание "лишаване от
свобода" за срок от двадесет години при "усилено строг" режим на изтърпяване.
Присъдата е влязла в сила на 22.01.2009г.
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 04.12.2007г. До момента е
изтърпял фактически 13 години 4 месеца и 23 дни. От работа са му зачетени 2 години,
10 месеца и 10 дни, или общо е изтърпял 16 години 3 месеца и 3 дни. Отразено е
прекъсване за 1 година, 3 месеца и 6 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 3 години, 8 месец и 27 дни.
При тези данни е видно, че е налице формалната предпоставка предвидена в
чл. 70, ал.1, т.2 НК. От приложената в затворническото досие присъда на Окръжен съд
гр. Враца и съдебните актове на въззивната и касационна инстанции се установява, че
А. е бил осъден за престъпление против личността - убийство, извършено при
условията на опасен рецидив. Цитирания текст изисква при тези хипотези да е налице
фактическо изтърпяване на не по-малко от 2/3 от наложеното наказание.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се стреми
да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи за
промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 69
точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени -
отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с
алкохол и умения за мислене.
Рискът от вреди към служителите по време на изтърпяване на присъдата е
нисък. Среден е рискът от вреди за останалите лишени от свобода. Среден е рискът от
вреди за обществото след освобождаването му, обоснован е от характера и начина на
извършеното тежко криминално деяние. Рискът от суицид и самонараняване е среден,
предвид реализирано автодеструктивно действие.
Основните цели в изготвения план на присъда са насочени към формиране на
3
ефективни умения за мислене и нагласи за водене на законосъобразен начин на живот.
При изготвената междинна оценка на риска от рецидив запазва средни
стойности, числово изразен, както следва: - 64 т., 49т., 69т., 63 т , 62 т., 67 т., 65 т.
През периода на наблюдение е регистрирано понижаване и завишаване оценка
на риска от рецидив. Негативната промяна основно произтича от извършено
дисциплинарно нарушение през 2016г., изразяващо се в упражнено физическо насилие
над друг лишен от свобода, което води до завишаване на дефицита в зоната
взаимоотношения и начин на живот. Приложените мерки за корекция не са дали
нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда.
При последната изготвена оценка на риска от рецидив е констатирано, че
същия остава в границите на средните стойности - 65 точки.Отново като дефицитни
зони са маркирани - отношение към правонарушението,междуличностни проблеми,
умения за мислене.
Отчетено е в доклада, че осъденото лице е склонно към импулсивни действия,
без да прогнозира последствията и вътрешно натрупва отрицателни емоции, като
формира нагласи към отмъстителност. Посочено е още, че когато А. се чувства
безсилен да промени хода на събитията, се афектира силно и може да прояви
жестокост, регистрирани са множество автодеструктивни прояви.
През месец октомври 2019г. е регистрирана история на остра вербална агресия
насочена към служители. Поради здравословен проблем за траен период от време е
прекъснато изпълнението на наказанието- от 27.11.2019г. до 22.08.2020г. Като
положителен фактор се отбелязват възобновените, подкрепящи контакти с брат си,
който е полагал грижи за л. св. А. в периодите на прекъсване на наказанието.
От 22.01.2021г. до 01.03.2021г. е преведен за лечение в СБАЛЛС -гр. София.
От 01.03.2021г. отново е прекъснато изпълнението на наказанието, за срок от
30 /тридесет дни/. От 21.04.2021г. до 13.06.2021г. отново е преведен за лечение в
СБАЛЛС - гр. София. За визирания период не са регистрирани случай на неспазване
определените срокове за завръщане.
Със заповед № 1682/16.07.2021г. на Началника на Затвора- Враца - е
прекатегоризиран в ЗООТ "Враца" и там на 09.08.2021г. След преминаване на
адаптационния период в затворническото общежитие л. св. А. е назначен на работа на
основание чл. 80 от ЗИНЗС, като "библиотекар" от 05.11.2021г. Участва в подготовката
на материалите и издаването на затворническия вестник "Зограф". Справя се с
променлив успех. В началото на своята работа е показал съвестно и отговорно
отношение към възложените му задачи, за което е награден със заповед № Л -
633/09.03.2022 г. от Началника на ЗООТ "Враца" с "писмена похвала". След това
4
започва да проявява своеволия, не се съобразява изискванията на затворническата
администрация, на моменти проявява агресивно и импулсивно поведение. Това
показва, че уменията му за самоконтрол не са на необходимото ниво, въпреки
завършената специализирана групова работа: "Овладяване на гнева" - 23.10.2012г.-
23.11.2012г.
За периода на престой в ЗООТ "Враца" не е декларирал желание за участие в
проведените специализирани групови програми. Не ги намира за полезни и не осъзнава
ползата от тях. Не е преминал нито през програмата "подготовка за живот на свобода",
нито през програмата "умение за мислене". Това ясно показва, че уменията за мислене
на л. св А. на са на нужното ниво.
Рискът от вреди за служителите по време на изтърпяване на присъдата е
среден, обусловен от склонността му към прояви на вербална агресия и отправяне на
клевети по отношение на длъжностни лица.
В обобщение в социалния доклад е посочено, че корекционната работа с А. не е
осъществена в максимална степен за времето на наблюдение, поради което и следва да
бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на
условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална
възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от
свобода.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента. С цел успешна
ресоциализация е препоръчително преминаването на лишения от свобода през замяна
на режима от общ на лек, като един последващ етап от цялостно изпълнение на целите
на наказанието. На този етап от изтърпяване на наказанието липсват убедителни
доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да
продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на
целите по чл.36 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
5
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Доброто поведение на л.св., обаче трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите
за УПО.
Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото условно-предсрочно освобождаване.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо е продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Неотносими към делото са и доводите на Ч.А. и на защитника му, че следва да
бъде освободен от изтърпяване остатъка от наказанието по здравословни причини. При
лимитативно изброените предпоставки законодателят никъде не е предвидил подобно
основание. Получаването на квалифицирана медицинска помощ и провеждането на
съответно лечение са възможни в условията на затвора. В подкрепа на
обстоятелството, че администрацията на Затвора Враца е проявила загриженост и е
положила максимални усилия са многобройните писмени документи за проведено
лечение, в т.ч. и освидетелстване от ТЕЛК.От представените по делото доказателства е
видно, че изпълнението на наказанието е прекъсвано за срок от 1 година, 3 месеца и 6
дни за лечение на осъденото лице.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ч. Г. А., роден на *** в с.***,
община Хайредин, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 3/три/ години,
6
8/осем/ месеца и 27/двадесет и седем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7