Определение по дело №1468/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 384
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20215300501468
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
********* против разпореждане от 07.04.2021 г., инкорпорирано в заповед №
3402 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено
по ч. гр. д. № 20215330100086/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV
гр.с., с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л. Б. Т., в частта
относно следните суми: 22.66 лева- неустойка представляваща
пропорционална част от отстъпка от цена за абонаментния план; 87.48 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3
месечни такси; 25.33 лева- неустойка представляваща пропорционална част
от отстъпка от цена за абонаментния план; 87.48 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси;
21.57 лева - неустойка за фиксирана услуга- допълнителен пакет НВО; 22.51
лева- неустойка представляваща пропорционална част от отстъпка от цена за
абонаментния план; 67.47 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
услугите по договор в размер на 3 месечни такси и за разноските за разликата
над уважения до претендирания размер. В частната жалба се излагат
1
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че
заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за посочените суми с мотива, че неустоечната клауза, въз
основа на която същите се претендират, е нищожна като договорена в
противоречие на добрите нрави. В тази връзка се поддържа, че размерът на
неустойката е съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, която е потвърдена от
СГС, и ненадвишава три месечни абонаментни такси по отношение на
услугата, за която са начислени. На следващо място се посочва, че отстъпките
от цената на устройството се явява неустойка, която е начислена с оглед
закупуването на устройство на изплащане на преференциална цена с оглед
минималния срок на договора. Позовава се на срочния характер на договора
за начисляването на претендираната неустойка. Посочва, че претендираната
неустойка е в пъти по - ниска от определяната от други телекомуникационни
оператори в ЕС, което обосновава с мотивите в Решение на Съда на ЕС от
22.11.2018 г. по дело С-295/17. Оспорва доводи на районния съд за
прекомерност на неустойката. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане
в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от „А1 България“ ЕАД за сумата в общ размер от 334,
50 лева -неустойка съобразно подаденото заявление, както и да се признаят
разноските в претендирания от заявителя размер. Претендира се
присъждането на разноски за настоящото производство.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се
връчва на ответната страна.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите в частната жалба, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление на „А1
България“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Б. Т., , за сумата в общ размер на 3 273,
80 лева, от които: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 160, 69 лв. и неустойки в общ размер
110, 14 лв., включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси -
по договор № М4915564 от 19.12.2016 г. с предоговорени условия на
17.04.2019г.; неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 593, 83 лв., неплатени суми по договор
за продажба на изплащане на обща стойност 899, 76 лева и неустойки в общ
размер 239, 85 лв., включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси - по договор № М4915781 от 25.09.2016 г. с предоставени допълнителни
услуги на 08.12.2017г,. 19.02.2019г. и 11.05.2019 г.; неплатени суми за
ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 126,
68 лв., неплатени суми по договор за продажба на изплащане на обща
стойност 703, 78 лева и неустойки в общ размер 439.07, 85 лв., включващи
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси - по договор № М5472249
от 27.03.2016 г. с предоговорени условия на 20.01.2019г.
Със становище от 23.02.2021 г. заявителят е уточнил, че за услуга с
номер ********** са начислени 3 бр.неустойки на обща стойност от 218, 28
лева, от които: 105, 47 лв.- пропорционална част от отстъпката от цената на
закупено устройство на изплащане; 25, 33 лева - пропорционална част от
отстъпките от цената на абонаментния план; 87, 48 лева - 3 стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС; За услуга с номер ********** са
начислени 3 бр.неустойки на обща стойност 439, 07 лева, както следва: 349,
09 лева - пропорционална такса от отстъпка от цената на закупеното
устройство на изплащане; 22, 51 лева - пропорционална част от отстъпките от
цената на абонаментния план; 87, 48 лева - 3 стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС; За услуга с номер ********** са начислени 2
бр.неустойки на обща стойност 110, 14 лева, както следва: 22, 66 лева -
пропорционална част от отстъпките от цената на абонаментния план; 87, 48
лева - 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. За фиксирана услуга
е начислена неустойка в размер на 21, 57 лева - допълнителен пакет ТВ -
НВО.
Според изложените обстоятелства в заявлението, уточнени в
становището от 23.02.2021 г., неустойките са изчислени при спазване на
3
договора и съдебна спогодба, подписана от КЗП и Мобилтел по гр. д. №
12268/2014г. и документирана в Протокол от 21.04.2016г. на СГС, като
начинът на изчисляване е посочен в Приложение 1 за всяка услуга, според
което при спрян достъп до мрежата или прекратен абонамент по договора за
услуги по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен
за абонамента, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпки, /включително за
допълнителния пакет, ако е активиран такъв/ до изтичане на съответния срок
на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните
абонаментни такси на услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка. В тази хипотеза абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Заповедният съд е уважил заявлението като е издал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК изцяло за претендираните главници,
представляващи неплатена цена за електронни съобщителни услуги и суми по
договорите за продажба на изплащане. По отношение на неустойката е
уважил същата само относно сумите в размер на 105.47 лева и 349.09 лева,
представляващи пропорционална част от отстъпка от цена на закупено
устройство съгласно приложение 1 към съответните договори, а в останалата
част е отхвърли заявлението за търсените неустойки в общ размера на 334, 50
лв.
За да отхвърли заявлението за останалата част на неустойката,
заповедният съд е приел, че вземанията за тях се основават на
неравноправни клаузи съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, с които потребителят се
задължава при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
висока неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на срока им, но не повече
от трикратния им размер. Според заповедния съд, неустойката всъщност е
равна на цената на самата услуга за оставащия период от договора, който
начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че не
4
предоставя услугата след прекратяването на договора, както и че размерът
на неустойката не е съобразен с обема на неизпълнението на потребителя
/оставащия срок на договора/ и евентуалните вреди на търговеца от това.
Заповедният съд е приел същите съображения за относими и към
претендираната неустойка в размер на пропорционалната част от отстъпките
по абонаментния план, като по отношение на същите е и приел, че е налице
неяснота за какви точно отстъпки се отнасят и как следва да се определи
дължимата част.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да
извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК,
както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така
и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.
В случая заявителят е поскал издаване на заповед за изпълнение за
вземане за неустойки по три договора за мобилни услуги и видно от
представените заверени копия от тях с приложения, договорени са
идентични клаузи, регламентиращи отговорността на абоната. Според тези
клаузи, в случай на прекратяването на договорите преди изтичане на срока
им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на
оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер, без
отстъпки. В тази хипотеза, в допълнение на посочените неустойки за
предсрочно прекратяване, абонатът дължи да възстанови на оператора и
частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка
с ал.2, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на
5
евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на
договора. В случая се претендира неустойка за прекратяване на договорите,
равняваща се на три стандартни месечни абонаментни вноски, без
отстъпките, ведно с пропорционална част от отстъпките от абонаментните
планове до края на срока на договора /последните без ограничението до
размера на три месечни вноски/. Следва в един състезателен процес да се
провери дали така договорената неустойка се явява необосновано висока,
тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. Съдът намира, че тези
вреди не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на
невнесени месечни абонаменти. Заплащането на месечните абонаменти за
срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед
прекратяване на договора вече не се предоставя. Така и отстъпките от
абонамента са с оглед договорната обвързаност на страните, при която
услугата се престира от оператора с отстъпка, а както са каза такава не се
предоставя след прекратяване на договора. С оглед на това, едва в исково
производство следва да се провери дали договорената неустойка се явява
необосновано висока, а така и основателността на възражението на оператора
за съответствие на размера й с допустимо възприетия за други
телекомуникационни оператори от ЕС. На този етап е достатъчно да се
констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава
неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен
начин, както правилно е преценил заповедния съд.
Следва и да се посочи, че съдържанието на посочената клауза, налага и
извода, че в хипотезата на прекратен договор с изтичащ срок по-малко от три
месеца, кредиторът би имал право да получи от потребителя обезщетение,
надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора.
Освен това кредиторът си осигурява допълнителна печалба в размер на част
от стойността на отстъпките на абонамента до изтичане на срока на договора
за услуги, които не е предоставил. Така с клауза за неустойка се регламентира
имуществена облага за кредитора, водеща до неговото неоснователно
обогатяване, което противоречи на добросъвестността и обосновава
накърняването на добрите нрави, а така и нищожността на клаузата на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Отделно от това не е ясно какъв е механизмът на формирането на
6
регламентираната в приложенията към договорите „част от стойността на
отстъпките“, с което се обосновава неизпълнението от търговеца на
задължението му да предоставя ясна и точна информация за финансовата
тежест на договора.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед
за изпълнение за горепосочени суми, т.к. основанието на което се
претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски
договор.
В този смисъл изводите на заповедния съд, че посочената клауза е
неравноправна, са правилни и постановеното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.04.2021 г., инкорпорирано в
заповед № 3402 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановено по ч. гр. д. № 20215330100086/2021г. по описа на Районен съд
Пловдив, XIV гр.с., с което се отхвърля заявлението на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Л. Б. Т., в частта относно следните суми: 22.66 лева-
неустойка представляваща пропорционална част от отстъпка от цена за
абонаментния план; 87.48 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
услугите по договор в размер на 3 месечни такси; 25.33 лева- неустойка
представляваща пропорционална част от отстъпка от цена за абонаментния
план; 87.48 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по
договор в размер на 3 месечни такси; 21.57 лева - неустойка за фиксирана
услуга- допълнителен пакет НВО; 22.51 лева- неустойка представляваща
пропорционална част от отстъпка от цена за абонаментния план; 67.47 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3
месечни такси и за разноските за разликата над уважения до претендирания
размер.
7
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8